Решение по дело №126/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

 

 

 

гр.София, 08.04.2019г.

 

 

 

В ИМЕТО НАРОДА

 

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав ,в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Евгения Генева Членове: 1 .Дора Михайлова 2.Росина Дончева При участието на секретаря Цветанка Павлова

Разгледа докладваното от Генева гр.д. № 126/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Ц.С. ***., с което на осн.чл. 422, ал.1 ГПК е признато за установено,че дължи на „Т.Б." ЕАД, ЕИК . сумата 1037.97 лв. главница,представляваща сбор от дължими суми по фактури за неизплатени мобилни услуги,неустойка за предсрочно прекратяване на договор и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по договор за мобилни услуги № 61420116 от 17.10.2015г. и договор за лизинг от 17.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2017г. до окончателното й плащане, което вземания са били предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 2213/2017г. на БРС, и ответникът е осъден да заплати 841.19 лв. съдебни разноски по исковото производство и 385 лв. разноски по заповедното производство.Въззивникът релевира оплаквания за недопустимост на иска като преждевременно предявен/преди до потребителя да е достигнало волеизявление за прекратяване на договора и предсрочна изискуемост на вземанията/.Решението било необосновано, тъй като в договора липсвала клауза за неустойка при предсрочно прекратяване.Дори и да се дължала такава,тя била прекомерна с оглед действителните вреди ,понесени от кредитора.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.Решението било обосновано,тъй като на стр.2 от договора фигурирала т. 11 регламентираща неустойка в размера на месечните абонаменти до края на срока.Още първия месец след сключване на договора клиентът престанал да плаща сумите, което доказвало неговата недобросъвестност и санкционирането му с неустойка било справедливо.Предсрочното прекратяване настъпило едва 4 месеца след сключване на договора,който бил с двугодишен срок,поради което кредиторът бил лишен от ползите от договора за дълъг период.

Съдът намира въззивната жалба процесуално допустима и частично основателна.

По делото е безспорно,че между страните е сключен договор за мобилни услуги № *********/16.10.2015г. със срок до 17.10.2017г., съгласно който на клиента предоставен телефонен номер и мобилно устройство по договор за лизинг от същата дата с цена на лизинговата вещ 243.57 лв. с ДДС.,която сума следвало да се издължи на 23 месечни вноски по 10.59 лв. с ДДС, фактурирани с месечните сметки за мобилни услуги.В т.П на договора е предвидена неустойка в стандартния размер за съответния абонаментен план и потребителят е положил подписа си под този текст без забележки.Вещото лице установява,че по ф-ра № **********/18.11.2015г. се дължи сумата 130.07лв. до 03.12.2015г.;по ф-ра № *********/18.12.2015г. се дължи сумата 10.76лв. до 02.01.2016г.; по ф-ра № **********/18.01.2016г. се дължи сумата 10.73лв. до 02.02.2016г.;ф-ра № *********/18.03.2016г. на стойност 1037.977лв. се дължи до 02.04.2016г. и тази фактура включва сумата на всички задължения, включително остатъка от цената на мобилното устройство и сумите за неустойка/686.20лв. за предсрочно прекратяване на договора, формирана от месечните абонаментни вноски до края на договорния период/.

За да уважи исковете, районният съд е приел,че договорът е законосъобразно прекратен на 08.02.2016г. чрез спиране на достъпа на ответника до мобилния номер, от който момент спират да се начисляват абонаментни вноски, но фактически същите суми се начисляват като неустойка.В частта, в която е прието за установено,че ответникът дължи сумите за ползвани,но незаплатени мобилни услуги,ведно със законната лихва на съответните падежи, както и остатъка от цената на мобилното устройство,решението е правилно, тъй като безспорно се доказва неизпълнение на потребителя на услугата и купувач на устройството.Що се отнася до клаузата за неустойка по чл.11 от договора, потребителят съзнателно я е подписал, но сама по себе си тя е нищожна,тъй като представлява неравноправна клауза.Очевидно е,че ,спирайки достъпа до мобилния номер, фактически доставчикът на услугата не търпи никакви реални щети, а някакви хипотетични пропуснати ползи,които практически биха били лесно компенсирани.Несправедливо е клиентът да заплаща пълна такса за услуги,които не ползва през по-голямата част от договорения период,без никаква престация от страна на доставчика.Това е разместване на блага,неоправдано от гледна точка на обществото и икономическата логика. Тази клауза е неравноправна, тъй като е налице недобросъвестност от страна на доставчика на услуги по смисъла на Директива 2008/48/ЕО и директива 2014/17/ЕС.Ето защо решението следва да бъде отменено в тази част и искът за сумата 682.20 лв. следва да бъде отхвърлен.Съответно следва да се намали размера на присъдените разноски на 281 лв.по исковото производство и 100 лв. по заповедното производство.Предвид изхода на делото разноските по въззивното производство,направени от въззиваемата страна и подлежащи на заплащане от въззивника, следва да бъдат редуцирани до 120 лв..

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.2019г. по гр.д.№ 730/2018г. на РС-Ботевград В ЧАСТТА МУ,с която е признато за установено по отношение на „Т.Б. „ ЕАД ,ЕИК и А.Ц.С. с ЕГН ********** ***,съществуването на вземането на „Т.Б." ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 2213/2017г., за сумата 682.20 лв./шестстотин осемдесет и два лева и 20 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и ответникът е осъден да заплати  на ищеца съдебни разноски за разликата от 281 лв.

841.19лв.за исковото производство и за разликата от 100 лв. до 385 лв. за заповедното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б." ЕАД против А.Ц.С. с ЕГН ********** ***, за установяване на вземането по заповедно производство по гр.д. № 2213/2017г.,в размерна 682.20/шестотин осемдесет и два лева и 20 ст./,произхождащо от неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА А.Ц.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.Б." ЕАД с ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 351/триста петдесет и един лева / за първата инстанция и 100/сто/ лв. за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.01.2019г. по гр.д-. № 730/2018г. на БРС в частта му, с която А.Ц.С. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „Т.Б." ЕАД с ЕИК , сумата 120 /сто и двадесет/ лева,представляваща разноски за въззивното производство .

ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата му част като законосъобразно.

Решението е окончателно.

_с

Председател:   /
Членове: 1.                 >