МОТИВИ към Решение № 1393/23.10.2018г.
по НАХД № 4600/2018г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Г.З.М. с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление от общ
характер, а именно за това, че
на 01.10.2018 год. в гр. ***, к-с „***”, пред бл. № ***, без надлежно
разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1
и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл.30 от ЗКНВП, ДЪРЖАЛ високорисково
наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”
към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/, а именно: КОНОП /КАНАБИС,МАРИХУАНА/, с нето тегло
4,330 гр./четири цяло, триста и тридесет грама/, със съдържание на тетрахидроканабинол 6.30 % /шест цяло и тридесет процента/,
на стойност 25,98 лв. /двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
определена съгласно Постановление № 23 на МС от дата 29.01.1998 г. за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като деянието представлява маловажен случай– престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3,
т.1 НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка,
описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба” в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия – адв. В.Р. – БАК заявява,
че не оспорва фактическата обстановка, така както е възприета от БРП, но
посочва, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК и
обвиняемият да се признае за невиновен. Под евентуалност застъпва, че ако все
пак не се сподели тезата за малозначителност на
деянието, то наказанието на подзащитния й следва да се определи в минимален
размер.
Обвиняемият М. дава кратки обяснения пред
съда, като заявява, че действително на посочената дата и място е държал в себе
си наркотично вещество. Заявява, че се касае за инцидентен случай и че много
съжалява за постъпката си. В пледоарията си заявява, че се придържа към
заявеното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за
последна дума заявява, че иска да бъде признат за невиновен и оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Г.З.М. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. Същият
е български гражданин, неосъждан, трудово ангажиран, баща на малко дете.
На 01.10.2018г. св. *
и св. Г. *, и двамата полицейски служители при Второ РУ-***, изпълнявали служебните
си задължения на територията на Второ РУ-***. Около 00,10 часа на 01.10.2018г.,
св. К. * получил оперативна информация от лице пожелало анонимност, че в гр. ***
к-с „***”, пред бл. №***, лице разхождащо куче държи в себе си наркотично
вещество - марихуана. Св. К. * и св. Г. * уведомили дежурната част, че ще
напуснат обслужвания от тях район, с цел установяване и задържане на лицето, за
което била получена информация, че държи високорисково наркотично вещество.
Полицейските служители незабавно се насочили към адреса, за който била получена
информация от анонимно лице, при което установили в гр. *** к-с „***”, пред бл.
№*** младо момче, което разхождало куче. След като му се легитимирали и
изискали документите му за самоличност, свидетелите установили, че това е обв. Г.З.М..
При извършената му проверка, обв. М. бил видимо притеснен и треперел. Св. *
попитал обв. М. на какво се дължи поведението му и да
не би да има в себе си забранени от закона вещества и предмети, при което
последният с треперещ глас обяснил на полицейските служители, че държи в
бельото си пакетче с марихуана, което е за негова лична употреба. В
присъствието на полицейските служители, обв. М. изкарал от себе си 1 бр.
прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревна маса и го предал на св.
Г. *, за което бил съставен надлежен протокол за доброволно предаване. За държаните
в себе си предмети /прозрачен полиетиленов плик/, обв. М. обяснил на
полицейските служители, че същото съдържа марихуана, която по-рано вечерта
закупил от непознато лице за негова лична употреба.
За констатираното било
образувано БП № 434ЗМ-722/2018г. по описа на 02 РУ на МВР-гр. ***, като в хода
на същото на 05.10.2018г. Г.М. бил привлечен като обвиняем. В последвалия
разпит същият се признал за виновен, като изразил съжаление за постъпката си,
В хода на
разследването била назначена и изготвена физикохимична експертиза на
приобщените по делото с протокол за доброволно предаване от 01.10.2018г.
веществени доказателства. От заключението на изготвената физикохимична
експертиза по безспорен начин било установено, че в представения за изследване
обект - 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревна маса, се
съдържа високорисково наркотично вещество коноп (канабис/марихуана), с нето
тегло 4,330 гр. грама /четири цяло, триста и тридесет грама/, със съдържание на
тетрахидроканабинол в 6.30 % /шест цяло и тридесет
процента/. Стойността на наркотика по цени за нуждите на съдопроизводството
възлиза на 25,98 лв.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 9-10 от ДП); Г. * (л.12-13 от ДП и л. 29-30 от ДП) и обяснения на обвиняемия Г.М. депозирани пред настоящия съдебен
състав (л. 17 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 16 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л.15 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 16-17 от ДП); приемо-предавателни
протоколи (л.33-34 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на ВД (л.18 от ДП).
От веществените доказателствени средства: фотоалбум към протокол за оглед на ВД (л.19
от ДП).
От експертизите: Физикохимична експертиза (л.24-26 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, т.1 НК, за което му е
повдигнато обвинение.
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане” на
наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на св. * и св. * безпротиворечиво се установява, че към момента на
извършване на проверката наркотичното вещество се е намирало в обвиняемия и той
е упражнявал фактическата власт над същото, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си обвиняемият е „държал” наркотичното
вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното
деяние.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената ФХЕ веществото, което е
било държано от обвиняемия е коноп (канабис/марихуана), с нето тегло 4,330 гр.
грама, със съдържание на тетрахидроканабинол в 6.30 %
(стойността на веществото, определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. е 25,98 лева). Конопът и активният му компонент тетрахидроканабинол нямат легално производство и употреба и
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Конопът е включен в Списък № I към Приложение
№ 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Обвиняемият М. не е
имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл.
73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
и именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК.
На последно място, съдът
счита, че деянието на обв. М. носи всички признаци на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В
настоящия случай количеството коноп/марихуана е малко и на стойност около 15
пъти под минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на
предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на
маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти
по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази
връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието
е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества
за лична употреба (видно от посоченото в протокола за доброволно предаване и от
декларираното пред съда), което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с
опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани
с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че
случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият е млад човек, като
възрастта му сочи и на липсата на житейски опит и на незрялост. Обвиняемият не
е осъждан, няма данни за негови противообществени прояви. Същият е оказал
съдействие в хода на разследването и сам пред полицейските служители е признал
за това, че държи високорисково наркотично вещество и го е предал доброволно.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост,
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
Поради изложените
съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай
по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът
счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от обвиняемия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на
предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта
на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични
вещества, държани от обвиняемия сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар
тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната
практика на ВКС по сходни случаи - Решение
№ 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият М. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че държейки в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисково
наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемият
е искал именно това упражняване на фактическа власт.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което
обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до
хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт;
обвиняемият не е била в пияно състояние, не са налице множество престъпления,
нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техните
аналози.
Съгласно константната практика на
ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е
длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, на обв. М.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
тъй като предвиденото наказание в чл.
354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а
от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното
престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с
оглед младата възраст на лицето, данните за трудовата му ангажираност и
изразеното разкаяние, то и без императивната разпоредба на чл. 78а, ал.5 НК –
наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало
целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото са сторени
разноски в размер на 44,80 лева за изготвена ФХЕ, поради което и обвиняемия
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.***.
На основание чл. 190, ал.2 НПК –
за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 10,00 лева
по сметка на РС-*** за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък
от наркотични вещества, предадени в ЦМУ с писмо рег. №
251000-22078/05.10.2018г. които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се
съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН
БАЕВ
Вярно с оригинала: М.Р.