Р Е
Ш Е Н
И Е № 216
гр. Пловдив, 26 ноември
2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и
девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 454/2018 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.т.“
ЕООД *** решение № 698/21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2202/2017 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят счита, че
решението е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд по изложените в жалбата съображения,
поради което моли съда да обезсили решението и да върне делото на окръжния съд
за ново разглеждане, а ако приеме, че решението е допустимо, да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи предявения от него иск по чл. 109 от ЗС.
Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „Р.д.е.“ ЕООД ***
жалбата, като моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като допустимо
и правилно. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея
и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от „Т.т.“ ЕООД *** „Р.д.е.“
ЕООД *** по чл. 109 от ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот № ......с
площ от 13 422 кв.м., находящ се
в гр. Р., за който имот е отреден УПИ ......по регулационния план на
гр. Р., който е придобил въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот от 06.08.2015 г., като в югозападния край на имота е разположена голяма
част от навес с метална конструкция /складова база/ с обща застроена площ на
навеса от 712 кв.м., който към момента представлява масивна стоманобетонна
сграда, попадаща в два поземлени имота – неговия и в имот № ......, собственост
на „Р.д.е.“ ЕООД, а самият навес /сграда/ е собственост на ответника по силата
на постановление за възлагане от 23.02.2016 г. Твърди също, че процесният навес
/сграда/ е изграден без необходимите строителни книжа и разрешителни,
постройката е незаконна, не може да бъде узаконена и подлежи на събаряне.
Доколкото ответното дружество смущава правото му на собственост, тъй като
ищецът не може да упражнява това си право в пълен обем поради навлизане на
сградата съществено в имота му /с около 360 кв.м./ и му пречи да реализира
инвестиционни намерения в него и да упражнява търговската си дейност чрез
поставяне на преместваеми съоръжения в тази част, а самото ползване от
ответника е противоправно поради това, че навесът /сградата/ е незаконно
изграден и част от тази незаконна постройка е в неговия имот, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да премахне за своя
сметка частта от навес с метална конструкция /складова база/, който навес
представлява масивна стоманобетонна сграда със застроена площ от 712 кв.м., която
част навлиза и е разположена в притежавания от него поземлен имот № ......с
обща площ от 13 422 кв.м., находящ се в гр. Р., П. област, за който е
отреден УПИ ......по регулационния план на гр. Р., като процесната част,
навлизаща в имота на ищеца и подлежаща на премахване, бъде посочена на скица от
заключение на съдебно-техническа експертиза, която да съставлява неразделна
част от решението. Претендира разноски.
Ответникът
„Р.д.е.“ ЕООД *** иска като неоснователен и моли съд да го отхвърли, тъй като
процесният навес бил допустим съгласно разпоредбите по времето на извършването
му и е търпим строеж понастоящем, което било признато с удостоверение за
търпимост изх. № АБУ-242/01.08.2005 г., поради което сградата не подлежи на
премахване или на забрана за ползване, има постоянен статут по действащия план на
гр. Р., а при придобиването от страните на правото на собственост върху имотите
си, навесът е същестуввал и те са приели имота в този вид, като по този начин
ищецът мълчаливо се е съгласил с наличието на търпим строеж в имота му.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск и „Т.т.“
ЕООД *** е осъдено да заплати на „Р.д.е.“ ЕООД *** 2 000 лв. разноски в
производството по делото.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло и то е предмет
на въззивното производство в неговата цялост.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за недопустимост на постановеното решение поради
липса на индивидуализация на спорния обект.
Както вече беше посочено, в
исковата молба се твърди, че в югозападния край на притежавания от ищеца имот е
разположена голяма част от навес с метална конструкция /складова база/ с обща
застроена площ на навеса от 712 кв.м., който към момента представлява масивна
стоманобетонна сграда, собственост на ответното дружество, която постройка е
изградена без необходимите строителни книжа и разрешителни, като такава е
незаконна и подлежи на събаряне, поради което и доколкото чрез нея се смущава
правото му на собственост и упражняването му в пълен обем, се иска да бъде
осъдено „Р.д.е.“ ЕООД да премахне за своя сметка частта от навес с метална
конструкция, представляващ масивна стоманобетонна сграда, която навлиза в
притежавания от него поземлен имот.
Тоест
ищецът е индивидуализирал спорната вещ по начин, по който е преценил и имайки
предвид постановление за възлагане от 23.02.2016 г., като дали сградата съществува
понастоящем в този вид се отразява не на допустимостта, а на основателността на
иска, поради което съдът следва да се произнесе по претенцията, с която е
сезиран, по същество.
Искът по чл. 109 от ЗС е иск за
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното си право
/владение, ползуване и разпореждане/ и може да бъде насочен към чуждо за
собствеността лице, както и към съсобственик, който с неоснователно свое
действие създава пречка за упражняване правото на друг съсобственик, а
неоснователно по смисъла на закона е това действие, което не се основава на
законова разпоредба, ограничаваща това право.
В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по
тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска по чл. 109
от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника
му пречи да упражнява своето право, като Върховният касационен съд приема, че е
необходимо установяването на двата посочени кумулативни елемента – неоснователно въздействие
/действие или бездействие/ на ответника върху собствения на ищеца имот и
създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за използването на
имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като преценката по всяко дело
е конкретна и базирана на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства.
По делото е установено, че „Т.т.“
ЕООД *** е собственик на поземлен имот с идентификатор ......с площ от
13 422 кв.м., находящ се в гр. Р., П. област, ул. „П., за който е отреден
УПИ ...........по регулационния план на гр. Р., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, с изключение на масивна сграда – тоалетна със застроена
площ от 33 кв.м. и метална конструкция /складова база/ със застроена площ от
712 кв.м., като собствеността на имота е придобита по силата на влязло в сила
постановление за възлагане от 06.08.2015 г. по изп.д. № 2011...0401279 по описа
на ЧСИ П. И. с рег. № ... и с район на действие района на П. окръжен съд.
Установено е също, че с влязло в
сила постановление за възлагане от 23.02.2016 г. по същото изпълнително дело „Р.д.е.“
ЕООД *** е станало собственик на поземлен имот с идентификатор ...... с площ от
43 513 кв.м., находящ се в гр. Р., П. област, местност „.......“, ведно с
всички подобрения и приращения в имота, както и на построените в същия имот и в
УПИ ...........по регулационни план на Р., който е отреден за поземлен имот .......и
поземлен имот ......., няколко конкретно описани сгради, в т.ч. навес с метална
конструкция /складова база/ със застроена площ от 712 кв.м.
Не се спори между страните, че за
процесната сграда не са били издавани разрешение за строеж, строителни книжа и
разрешение за въвеждането й в експлоатация, както и че тя попада както в имота
на ответника, така и в имота на ищеца, приети за безспорни от
първоинстанционния съд с определение от съдебно заседание на 27.02.2018 г.
Твърдението на ответника,
обосноваващо нейното запазване, е, че сградата е в режим на търпимост и като
такава не подлежи на събаряне, за установяване на което обстоятелство той носи
доказателствената тежест.
От удостоверение №
АБУ-242/01.08.2005 г. на Общинска администрация – Р., заверено от главния
архитект на Община Р. на 19.09.2016 г. със забележка „Няма промени в описаните
сгради съгласно постановление за възлагане от 23.02.2016 г.“, се установява, че
в имот № ...... в землището на кв. С., гр. Р., в онзи момент собственост на „С.
П.“ ЕООД, и в УПИ ..........по плана на гр. Р., в онзи момент собственост на „С.
П.“ ЕООД, има сгради, в т.ч. навес с метална конструкция /складова база/ с площ
от 712 кв.м., като всички обекти са собственост на „С. П.“ ЕООД и са построени
преди февруари 1986 г., подобренията и ремонтите на навесите и сградите са
извършени в периода 1996 г. – 2000 г., сградите са функционални от
построяването им, те са били допустими по действащите към момента на
построяването им строителни и архитектурни правила и норми, понастоящем са
търпими и не подлежат на събаряне.
В писмената си защита пред
окръжния съд ищецът за първи път е направил възражение за нищожност на
издаденото удостоверение доколкото е подписано от некомпетентен орган. Това
възражение не е било разгледано от първоинстанционния съд поради това, че е
наведено твърде късно и правата на ответника биха били накърнени при невъзможността
му да вземе становище по възражението и да събира доказателства.
Това възражение не се поддържа
във въззивната жалба, поради което и споделяйки мотивите на окръжния съд,
настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
Все пак за пълнота на изложението
следва да се посочи, че удостоверението е било приподписано към 23.02.2016 г.
от главния архитект на Община Р., който е компетентният орган да го подпише
съобразно разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл. 145, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е нищожно.
Ищецът е оспорил цитираното
удостоверение досежно неговото съдържание, касаещо момента на построяване на
сградата, което според „Т.т.“ ЕООД е станало след 01.01.2002 г., както и
относно статута на сградата като търпим строеж, като с определение от съдебно
заседание на 27.02.2018 г. окръжният съд е открил производство по оспорване
истинността на този документ и е указал, че доказателствената тежест за това
лежи върху ищеца.
Настоящият състав напълно споделя
становището на окръжния съд, че няма пречка да бъде открито производство по
оспорване съдържанието на посоченото удостоверение за търпимост като официален
свидетелствуващ документ и да се събират доказателства във връзка с наличието,
респ. липсата, на законовите предпоставки за търпимостта на строежа.
В константната си практика
Върховният административен съд приема, че удостоверението за търпимост се
издава в производство, протичащо между заявителя и административния орган, като
издаденото удостоверение за търпимост не подлежи на обжалване не само от
заявителя, но и от трети лица – съсобственици или съседи, а на такова подлежи
само отказът за издаването му. На удостоверението за търпимост по § 16 от ПР на
ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се придава статут на индивидуален
административен акт, но този акт се издава винаги във връзка с извършване на
правна сделка с предмет конкретен строеж, като доказателствената му сила е
валидна само в нотариалното производство, извън него удостоверението за
търпимост не поражда и не установява права или задължения, в т.ч. относно
търпимостта на строежа, а във висящо административно или съдебно производство
по обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж, респ. по иск по чл.
109 от ЗС, фактът дали строежът е търпим поради наличието на изискуемите
законови предпоставки може да се установява с всички доказателствени средства
/в този смисъл вж. О. №
2814/16.03.2015 г. по адм.д. № 1494/2015 г. на ВАС – ІІ о., О. № 9175/ 04.07.2018
г. по адм.д. № 8365/2018 г. на ВАС – ІІ о., О. № 7892/ 10.06.2014 г. по адм.д.
№ 6795/2014 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 1790/ 13.02.2017 г. по адм.д. № 8356/2016
г. на ВАС – ІІ о., Р. № 7795/ 09.06.2014 г. по адм.д. № 2381/2014 г. на ВАС –
ІІ о. и др./.
За установяване момента на
строителството на сградата в първоиинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства и заключение на експерт.
Видно от констативен нотариален
акт № ..................и с район на действие района на П. районен съд
/неоспорен от ищеца/, „С. П.“ ЕООД – Р. е признат за собственик на описаните в
него сгради, в т.ч. навес с метална конструкция /складова база/ с площ от 712 кв.м.,
които са били внесени в капитала на дружеството, към онзи момент „С. П.“ АД,
като апортна вноска от Община Р., установено от устав, вписан под № 130, т. 8/ 02.09.1996
г. на нотариус при Пловдивския районен съд.
Със заповед № ДЗ-133/02.06.2017
г. на кмета на Община Р. е наредено на управителя на „Р.д.е.“ ЕООД *** да
премахне ограждащите тухлени зидове по южната фасада на едноетажната сграда с
площ от 712 кв.м. с конструкция със стомани рамки и ограждащи тухлени стени,
двускатен покрив с покритие от ламарина върху стоманени столици, монтирана
дограма и захранена с ток, с вход откъм УПИ ...........по плана на гр. Р.,
разположена в посочения имот и в имот № ......, за да го приведе в съответствие
с описанието на обекта по горецитираното удостоверение за търпимост.
Заповедта е базирана на
констативен акт № 2/29.03.2017 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
от служители на Община Р., като в него няма данни за извършено незаконно
строителство, респ. предписание за събаряне на ограждащите тухлени зидове по
северната страна, попадаща в имота на ищеца, на спорната част от сградата
/предмет на настоящето производство/ или на цялата сграда.
Тази заповед е обжалвана от „Р.д.е.“
ЕООД *** и с решение № 338/15.02.2018 г. по адм.д. № 1996/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив жалбата е отхвърлена, но решението е обжалвано от
„Р.д.е.“ ЕООД пред Върховния административен съд и все още е висящо.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В. Г.Г.,
което съдът като неоспорено от страните и компетентно изготвено възприема, се
установява, че в югозападния ъгъл на имот № ......., собственост на „Т.т.“
ЕООД, е разположена част от сграда със сигнатура МСБО в цифровия модел на
действащия регулационен план на гр. Р., П. област, определена по предназначение
по генплана за обект „...................“ като пакетажен цех, а в
постановление за възлагане на недвижим имот от 23.02.2016 г. като складова
база, представляваща навес с метална конструкция, със застроена площ от 712
кв.м., като по данни от кадастралния регистър, одобрен със заповед № 88/06.07.2004
г. на Общински съвет – Р., сградата е определена като масивна стоманобетонна на
един етаж, друг вид обществена сграда с площ от 712 кв.м., тя не е била заснета в кадастралния
и регулационния план на гр. Р. от 1983 г., както и в кадастралния план на града
от 2002 г. и първоначално в регулационния план от 2004 г., а частта от
сградата, попадаща в имот № ......г. е с площ от 333 кв.м.
При приемане на заключението му в
съдебно заседание на 08.05.2018 г. експертът е уточнил, че точната сигнатура на
сградата е МСБС, което означава масивна стоманобетонна сграда, тя не е била
нанесена първоначално в регулационния план от 2004 г., а това е станало
по-късно, като вещото лице не може да каже кога точно е станало това, но за
първи път данни за сградата се съдържат в генерален план от 2006 г., когато е правено геодезическо
заснемане, тя съществува в цифровия модел, въз основа на който е изработен
регулационният план от 2004 г., а сградата не е била заснета и при изготвяне на
картата на възстановената собственост на земеделски земи, като навесът по
констативен нотариален акт от 01.08.2005 г. е идентичен с навеса, предмет на
заключението.
За установяване на факта кога е
построена сградата в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства,
противоречиви помежду си.
От една страна свидетелите В. К.
и П. К.твърдят, че сградата е построена през 2002 г., като според първия
свидетел тя е била направена за „Р.“ и е била ползвана за пакетажен цех, а
според втория свидетел е била изградена в посочената година, когато „С. П.“ АД
преминал в частни ръце, и представлявала тухли и бетон, отгоре желязна
конструкция, с покрив от етернит, като тя се довършила на следващата година и
понастоящем се намира по границите на имота, в югозападния ъгъл на имота на
ищеца.
От друга страна според
показанията на свидетеля М. К.сградата, означена на скица-приложение № 4 към
заключението на вещото лице Г. като МСБС, представлява склад, който на север
има прозорци и врати, сградата е строена през 1997 – 1998 г., когато на власт
било правителството на Ж. В./според направената от съда в интернет справка то е
управлявало в периода 25.01.1995 г. – 12.02.1997
г./, на мястото й преди не е имало друга сграда, а понастоящем тя се ползва от
ответника.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля К., които са в унисон с факта, че процесният навес от 712 кв.м.,
както и останалите постройки, описани в оспореното удостоверение на Община Р.
за търпимост /с изключение на кабина за сонда от 9 кв.м. по т. 9/, са посочени
в констативен нотариален акт от 2005 г., издаден на база и на решението, взето
от Община Р. по устава, вписан на 02.09.1996 г., т.е. те са били обект на
апортната вноска, направена от Община Р. в капитала на „С. П.“ АД, праводател
на страните, което от своя страна означава, че те са съществували към 1996 г.,
а идентичността на сградите по двата документа се потвърждава от вещото лице Г..
При извършване на преценка
показанията на кои свидетели да кредитира съдът отчита и обстоятелството, че
показанията на свидетеля К. са противоречиви досежно неговото участие в „С. П.“
АД /първоначално твърди, че това е през периода 1996 г. – 2001 г., а
впоследствие при задаване на въпроса за апортната вноска той признава, че от
август 1996 г. до 1999 г. не е участвал в работата на дружеството и няма
представа какво имущество е включено в капитала му, но това е било всичко
заварено и законно/, като това противоречие се отразява пряко на възприятията
на свидетеля относно строителството на сградата и факта на апортирането й в
капитала на новосъздаденото дружество, а оттам и на доказателствената стойност
на показанията му.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че сградата подлежи на премахване доколкото не е в режим на търпимост,
тъй като тя не отговаря на градоуствойствените предвиждания към настоящия
момент предвид това, че попада в различни имоти с различен статут /имот в
регулация и земеделска земя/, тъй като съгласно § 16 от ПЗР на ЗУТ е достатъчно
строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването им,
за да се приеме, че са търпими, а такъв извод може да се изведе на основата на
установения от вещото лице факт, че сградата е била нанесена в цифровия модел,
а след това и в регулационния план на града от 2004 г., което значи, че тя е
била приета за законна.
На база на установените
обстоятелства и изведените от тях правни изводи съдът намира, че процесната
сграда е в режим на търпимост и като такава не подлежи на събаряне, а държането
й в имота на ищеца е на основание постановление за възлагане от 23.02.2016 г.,
с което ответното дружество е придобило собствеността на построените в имота на
ищеца сгради, в т.ч. навес с метална конструкция /складова база/ със застроена
площ от 712 кв.м., поради което не може да се приеме, че е налице неоснователно
поведение от страна на „Р.д.е.“ ЕООД върху собствения на „Т.т.“ ЕООД недвижим имот.
По делото не е установена и
втората горепосочена предпоставка – поведението на ответника да създава на
ищеца пречки за ползване на имота, по-големи от обикновените.
Както вече беше посочено,
вследствие на проведени публични продажби „Т.“ ЕООД е станало собственик на
поземлен имот с идентификатор ......в гр. Р., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, с изключение на масивна сграда – тоалетна със застроена
площ от 33 кв.м. и метална конструкция /складова база/ със застроена площ от
712 кв.м., а „Р.д.е.“ ЕООД е станало собственик на поземлен имот с
идентификатор ...... в гр. Р., ведно с всички подобрения и приращения в имота,
както и на построените в този имот и в съседния имот, собственост на ищеца,
сгради, в т.ч. навес с метална конструкция /складова база/ със застроена площ
от 712 кв.м.
Следователно
още в момента на придобиване на собствеността ищецът е бил с ясното съзнание за
обема на вещното право, което е придобил, както и за възможността ответникът да
упражнява правото си на собственост върху постройка в чужд имот, в т.ч. върху
земята, ако е необходимо.
Дори да
се приеме, че след издаване на удостоверението за търпимост има промяна в
конструкцията на сградата в частта, намираща се в имота на ищеца, която евентуално
да наложи премахване на ограждащите тухлени зидове по северната фасада по
аналогичен на описания в заповед № ДЗ-133/02.06.2017 г. начин /въпреки че този
факт не е установен по делото/, това би довело само до възстановяване на
сградата в първоначалното й състояние, в което ответното дружество би могло да
я ползва, но това от своя страна не би довело до възможност на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху имота в по-голям обем.
Ищецът не
е посочил други фактически твърдения, които да налагат извод, че ответникът с
поведението си му е създал пречки да упражнява правата си в максимален обем и
не е ангажирал доказателства за извършване на такива, поради което съдът приема
това обстоятелство за недоказано.
На база на установената
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът
приема, че предявеният иск по чл.
109 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото
първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
направените от него разноски в размер на 2 000 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат М.И..
Предвид отхвърляне на жалбата
жалбоподателят дължи на ответника по нея направените в настоящето производство
разноски от 2 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
на адвокат И., като съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на това възнаграждение, доколкото то е
под размера, определен въз основа на цената на иска по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 698/21.05.2018
г., постановено по гр.д. № 2202/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ
гр.с.
ОСЪЖДА „Т.т.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, П. област, ул. „........., със
съдебен адрес:***, офис … /чрез адвокат Д.К./ да заплати на „Р.д.е.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:***, П. област, ул. „........., със съдебен
адрес:*** /чрез адвокат М.И./ сумата 2 000,00 лв. /две хиляди лева/
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.