РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр. София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав,
в публично заседание на втори октомври през 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 8240 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 05.06.2017
г. на ищцата М.А.Б. против решението от 21.04.2017 г. по гр. дело №31209/2016
г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което е отхвърлен, предявения от жалбоподателката
срещу ЕС на вх.*******“, гр.София иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за
отмяна на решенията на ОС на етажните собственици, проведено на 03.05.2016 г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е
неправилно, тъй като съдът се е позовал на неактуална редакция на чл. 13, ал.1 ЗУЕС и е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Освен това
се поддържа, че решението е и необосновано, тъй като по делото не са ангажирани
надлежни доказателства за проведеното ОС – липсват пълномощните, незаверен от
управителя присъствен лист, поради което не може да се направи преценка налице
ли е бил изискуемия от закона кворум за провеждане на събранието. Решението е
неправилно и поради несъобразяване на императивната разпоредба на чл.14 ЗУЕС,
както и на тези по свикване и провеждане на ОС и по обявяване на взетите
решения.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените
разноски за държавна такса по въззивната жалба.
Въззиваемата страна – етажните собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в гр.София, ж-к „*******, представлявана от управителя В.С.С., не е депозирала
отговор на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Решението на СРС обаче е неправилно поради
нарушение на материалния закон, като съображенията на въззивния съд за този
извод са следните:
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства:
решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е
взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила
за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на
общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на
общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед
исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в
него-диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в
исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за
отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността
на решенията, взети на проведеното общо събрание. В конкретния случай в
исковата молба ищцата е навела следните доводи за незаконосъобразност на
решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на етажните
собственици: 1/ нарушено е изискването на чл.13, ал.1 ЗУЕС за насрочване и
провеждане на ОС най-рано на 8-я ден след датата на поставяне поканата; 2/ в
насрочения час за провеждане на събранието – 19.00 ч. на 03.05.2016 г. не е бил
налице необходимия кворум за провеждането му, но събранието е започнало в 19,30
ч. когато такъв кворум е бил налице, а не след един час, каквото е изискването
на закона; 3/ на събранието управителят на ЕС е обявил, че
представлява с пълномощно още 2-ма собственици на апартаменти и един наемател /
ап.7/, но на присъстващите не било показано пълномощно, че собственикът на ап.7
е упълномощил наемателя си да упълномощава по свой избор друг собственик; 4/ кворумът
и гласуването при вземане на решения са изчислявани по брой на имотите, а не
чрез сбор от идеалните части на отделните имоти; 5/ нарушена била и
разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС – в протокола от ОС е вписан неправилен адрес
на ЕС, не са вписани идеалните части, които притежават присъствалите на
събранието лице, което прави преценката за наличие на кворум – невъзможна, като
се поддържа, че така вписания в протокола кворум „ повече от 67% ид.ч. „ е
нереален и недоказан; в протокола липсва отразяване за начина, по който са
гласували присъстващите – „за“, „против“ или „въздържал се“.
За да отхвърли предявения иск, СРС е приел,
че наведените от ищцата основания за незаконосъобразност на решенията, взети на
ОС на ЕС, не са налице с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доколкото не се нарушени разпоредбите на ЗУЕС по свикване и
провеждане на събранието. Приел е също така, че взетите решения не са оспорени
по същество и същите не противоречат на императивни правни норми, поради което
и доколкото събранието е свикано и проведено законосъобразно, не следва да
бъдат отменени взетите на него решения.
По
делото няма спор, че ОС е проведено на 03.05.2016 г., както и че поканата за
него е поставена на 26.04.2016 г. Съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС / в ред. ДВ, бр.26/2016
г./ общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни
случаи-не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може
да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи-не по-рано от 24 часа след
поставянето й. Ето защо, между поканата
и провеждането на общото събрание е следвало да изтекат най-малко 7 дни,
тъй като законът изисква поканата да е не по-късно от седем дни преди датата на
провеждане на събранието. ЗУЕС не регламентира начина на броене на срока,
поради което на основание чл.46, ал.2 ЗНА следва да се приложи по аналогия
разпоредба, регламентираща подобен случай. Тъй като решенията на общото събрание
на етажната собственост съставляват многостранни правни сделки, при които
формирането на волеизявлението става чрез гласуване, то при броенето на срока
по чл.13, ал.1 ЗУЕС следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.72 ЗЗД,
уреждаща броенето на сроковете при правните сделки. Според тази разпоредба
когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от
който започва да тече срокът, като срокът изтича в края на последния ден. При
това положение денят на поставяне на поканата – 26.04.2016 г. не следва да
включва в тези 7 дни, поради което проведеното на 03.05.2016 г. се явява
проведено преди да са изтекли седемте дни между поканата и провеждането му,
респ. последното е проведено не на 8 – мия ден след поставяне на поканата, а на
седмия ден след поставянето й. Въз основа на този факт може да се направи
обоснован извод за това, че на 03.05.2016 г. е проведено общо събрание, за
свикването на което етажните собственици не са били надлежно уведомени. При
това положение, процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена, тъй
като не е спазена императивната разпоредба на закона, гарантираща възможността
на етажните собственици да вземат участие при провеждане на общото събрание,
което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 03.05.2016 г.
общо събрание, респективно взетите на него решения не пораждат правни последици.
Само по себе си, това е достатъчно основание за отмяна на взетите решения на
общото събрание на ЕС и е ненужно обсъждането на останалите твърдени от ищцата
нарушения при провеждането му и при изготвяне на протокола от него.
С оглед изложеното обжалваното решение се
явява неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което взетите на 03.05.2016 г. решения на общото събрание
на етажната собственост и обективирани в протокол от същата дата, да бъдат
отменени по предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
При този изход на спора на жалбоподателката се
дължат разноски за производството пред СРС, които са в общ размер на 380,00 лв.
/ за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 15.02.2017 г., както и разноски за въззивното производство,
които са в размер на 40,00 лв.-за държавна такса по въззивната жалба.
На адвокат Е.С.И., осъществила безплатна
правна защита на въззивницата в настоящото производство, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба и за процесуално
представителство в открито съдебно заседание в размер на 300,00 лв. по договор
за правна помощ и процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. от 02.10.2018 г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението от 21.04.2017 г. по гр. дело №31209/2016 г. на
Софийския районен съд, 28 състав, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от М.А.Б., ЕГН **********
с адрес *** срещу етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж-к „*******, представлявана от управителя В.С.С., всички решения / по т.1, т.2,
т.3 и т.4/, взети на общото събрание на етажната собственост на 03.05.2016 г. и
обективирани в протокол от същата дата.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.София, ж-к „*******,
представлявана от управителя В.С.С., да заплатят на М.А.Б., ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 420,00 лв.-разноски за производството пред СРС и пред СГС.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.София, ж-к „*******, представлявана от управителя В.С.С., да заплатят на адвокат Е.С.И.
с адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 300,00 лв.-адвокатско
възнаграждение за
Решението не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.