О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 322 14.03.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на четиринадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 501 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД от „Булгарплод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Велики“ № 13, вх.В, ет.2, ап. 6, представлявано от Ангел Николов Ангелов, чрез адв. П.К.,*** против „Ай Хотел Мениджмънт“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ , хотел „Ай хотел“, представлявано от Мариана Христева Гълбачева да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 52 279,90 лева, представляваща дължима, но неизплатена цена на продажба на плодове и зеленчуци, закупени в периода от месец юли 2018 година до месец септември 2018година, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са искания.
В законовия срок според чл.367 от ГПК, ответната страна подаде писмен отговор, с който оспорва наличието на устен договор между страните по делото. Твърди, че дори и да се приеме, че същият е наличен, то ищецът не е спазил редица от договореностите по него.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, като поддържа предявения иск. Отправи се и искане за изпращане на делото за разглеждане пред Районен съд – гр. Бургас, поради това, че размерът на всяка отделна фактура не превишава 25 000 лева. Бяха направени нови искания.
В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество депозира отговор на допълнителната искова молба, с който допълва и пояснява първоначалния си такъв. Също така посочва, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд – гр. Бургас. Нито към първоначалния отговор, нито към отговора на допълнителната искова молба е приложил писмени доказателства.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, тъй като адресът на управление на ответното дружество е в гр.Несебър, т.е. в съдебния район на ОС-Бургас. Претенцията на ищеца се основава на наличен неформален договор между страните за доставка на плодове и зеленчуци. Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения договор, извършил множество самостоятелно фактурирани доставки в периода от месец май 2018година до месец септември 2018година. Налице е съвпадение във вида доставяни артикули, цена, начин на заявяване, предаване и счетоводно обективиране. Следователно, твърденията в исковата молба обективират претенция, основана на един правопораждащ факт – договор за периодични доставки, в пределите на който отделната доставка има само относително самостоятелен характер. Сочените твърдения обуславят наличието на една съдебна претенция, а не на обективно кумулативно съединени искове. Поначало, обективно съединяване на искове е налице при наличие на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на едно производство. Процесната претенция произтича от договор, съдържанието на който обхваща многократни престативни действия на едни и същи страни с еднотипни стоки, при поето от продавача задължение за непрекъснатост и цикличност на престацията. Претенциите, свързани със заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове, тъй като произтичат от общ правопораждащ факт. Общото основание изключва наличието на обективно кумулативно присъединяване, поради което и искът е подсъден на Окръжен съд – Бургас.
Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Страните по делото са представили писмени доказателства и са направили доказателствени искания.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл.
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство ищецът твърди, че въз основа на устен договор от месец май 2018 година страните по делото са се договорили ищецът да продава и доставя на указаното от ответника място, а именно хотел „Ай хотел“ в к.к. „Слънчев бряг“ заявени плодове и зеленчуци. По всички заявки се процедирало по един и същи начин – представител на ответника поръчвал по телефона плодове и зеленчуци. Доставката се извършвала на следващия ден с транспорт на ищеца от неговата база за плодове и зеленчуци, находяща се в к.к. „Слънчев бряг“. На място в хотел „Ай хотел“, представител на ответника проверявал качествено и количествено дали стоката отговаря на поръчаното, след което се подписвала стокова разписка за получената сума. За улеснение на счетоводствата на двете дружества, през натоварения летен сезон фактури за осъществените продажби се съставяли през определени интервали. Фактурите се предавали на отговорно лице в дружеството -ответник за проверка и подпис, след което се заплащали по банков път. За извършените продажби през процесния период ищцовото дружество издало фактури на обща стойност 79 728,46лева, които били подписани и осчетоводени по реда на ЗС и ЗДДС.
Ответното дружество извършило частични плащания в общ размер на 27 448,56 лева. Към момента на подаване на исковата молба обаче, не била изплатена сумата от 52279,90 лева, дължима по:
1. Фактура № **********/19.07.2018г. за продажба на подробно описани в исковата молба продукти на стойност 14 366,18 лева;
2. Фактура № **********/31.07.2018г. за продажба на подробно описани в исковата молба продукти на стойност 8744,14 лева;
3. Фактура № **********/16.08.2018г. за продажба на подробно описани в исковата молба продукти на стойност 8884,38 лева.
4. Фактура № **********/31.08.2018г. за продажба на подробно описани в исковата молба продукти на стойност 13 419,44 лева.
5. Фактура № **********/18.09.2018година за продажба на подробно описани в исковата молба продукти на стойност 6865,76 лева.
Ответната страна твърди, че неформален договор за доставка на плодове и зеленчуци липсва. Дори и ако се приеме наличието му, то искът се явявал неоснователен, тъй като ищецът нарушил голяма част от отделните уговорки постигнати между двете дружества, най-вече по отношение на падежите на отделните плащания. Процесните суми към момента на подаване на исковата молба не били изискуеми, а и не били спазвани редица условия при приемането и предаването на плодовете и зеленчуците. Не спори, че е извършено плащане в размер на 27 448,46 лева, като многократно били отправяни молби към ищеца да преустанови недобросъвестните си търговски практики, а именно: закъснение на доставки, развалена стока, разминавания с количества и други. Именно поради тази недобросъвестност от страна на ищеца, за ответника настъпили вреди, изразяващи се в отлив на клиенти. Освен финансовите загуби, които претърпял ответника, последният в много случаи не можел да предостави на клиентите си обещаните и подготвяни от седмици менюта, което нанесло необратими щети върху марката “IHOT@L”. Посочва също така, че една от представените фактури - № **********/ 18.09.2018 година не съдържала подписите нито на доставчика, нито на получателя.
Ищецът в допълнителната си искова молба оспорва изложеното в отговора. Видно било от приложените стокови разписки, че ответното дружество не преустановило търговските си отношения с ищеца, въпреки изложените от него твърдения за доставяне на некачествена стока. Също така всяка една доставяна стока била приета от ответното дружество, като е липсвало уведомление за наличие на накачествена стока. На следващо място се посочва, че всяка една от доставките следвало да се заплаща след издаване на фактурите и предаването им на отговорно лице в дружеството - ответник за проверка, след което същите се заплащали по банков път. Действително ищецът правел отстъпки на ответното дружество, като е издал процесните фактури в по-късен момент, а не в законоустановения 5-дневен срок след извършване на доставката, като това е било с цел да се запазят добрите търговски отношения между страните. Категорично отхвърля твърдението на ответника, че между страните е имало наличие на договорка, че в края на летния сезон следвало да се направят и различните претенции и прихващания, които ответника има поради некачествено, забавено и неточно изпълнение.
С допълнителния отговор, ответникът допълва и пояснява първоначалния си такъв, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така
въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже валидното възникване
на облигационната връзка между страните, точното изпълнение на задълженията си
по сключения неформален договор за доставка на плодове и зеленчуци, настъпила изискуемост на паричното
задължение, както и че
стойността на неплатените суми по издадените фактури възлиза на претендирания в
исковата молба размер, който не му е заплатен от ответната страна. Ответникът
носи тежестта да докаже, че е платил, съотв. своите правоизключващи,
правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване
факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата и допълнителната искова молба писмени доказателства. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в искова молба (на гърба на лист 4 от делото) задачи. Оспорването от ответника на поисканата от ищеца експертиза, не обосновава недопускането й.
Следва да се допуснат до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищеца, които ще установяват обстоятелствата, посочени с допълнителната искова молба (гърба на лист 102 от същата). Възражението на ответника, че свидетелските показания не отговарят на изискванията на чл. 156 ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и че са недопустими на основание чл. 164 ал. 1, т. 3 от ГПК, е неоснователно. Първо, посочено е кои обстоятелства ще се установяват чрез свидетелските показания, като свидетелите са поискани при режим на довеждане. Второ, свидетелските показания не са недопустими, тъй като се търси установяване начина на работа на ищеца и ответника, начина на получаване на поръчки и предаването на стоката, липсата на възражения, които обстоятелства са различни от хипотезата в чл. 164 ал. 1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на страните за родова неподсъдност на делото.
ПРИЕМА представените от ищеца при предварителната размяна на книжата писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ищеца.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговори на задачите, поставени от ищеца на гърба на лист 4 от исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Паскалина Бангеева, като определя предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от 300 лв., платими от ищеца по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 02.05.2019 г. от 13.45 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.
На страните да се връчат преписи от настоящото определение, вкл. проекта за доклад по делото, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението в частта, с която е оставено без уважение възражението за родова неподсъдност на спора, подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: