№ 2517
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 22.04.2021г. по гр. д. № 80703/2018г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 69 състав, е уважен предявеният от Национален
фонд „К.“ срещу „И.“ АД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
33, ал. 4 от ЗЗРК за заплащане на сумата от 21 624 лева, представляваща
недопустими разходи, направени от ответника за заплащане на задълженията
по фактура № 224 от 30.07.2018 г., фактура № 363 от 27.08.2018 г. и фактура
№ 365 от 27.08.2018 г., както и фактура №364/27.08.18г., като възникнали
след 30.06.2018г., на основание чл. 14 от договор № 115-51/04.12.2017г. за
предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма "Културна
програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите: Песента на колелетата“,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.12.2018 г. до
окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен иска за сумата от
2 057 лв. – лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10
пункта, за периода 19.12.2017 г. до 12.12.2018г., както е отхвърлено и
заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане с вземане в размер
1
на 16 170 лева, представляващо остатък от дължима субсидия по договор №
115-51/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по
Програма "Културна програма за Българското председателство на Съвета на
Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите:
Песента на колелетата“.
Срещу решението, в частта в която е уважен предявеният иск и е
отхвърлено възражението за съдебно прихващане, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника „И.“ АД, в която са
изложени, оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди неправилност на изводите, че претендираните от ищеца
разходи са недопустими и подлежат на връщане от ответното дружество.
Поддържа, че датата на издаване на първичния счетоводен документ не може
да бъде отправна точка за определяне момента на пораждане на
задължението, доколкото фактурата не е основание за плащане. Основанието
за плащане е извършена доставка на стока или услуга., а фактурата
единствено удостоверява този факт. В случая ищецът не е оспорил
твърдението, че доставката на стоките и услугите по процесните фактури са
били осъществени преди 30.06.2018г. както и че самото задължение по
фактурите е възникнало и е било изискуемо преди 30.06.2018г. По отношение
на вземанията, предмет на извършено прихващане между ответника и трето за
спора лице, е заявено, че насрещните вземания се погасяват до размера на по-
малкото от тях към деня, в който прихващането е могло да се направи, т.е.
решаващ е моментът на изискуемостта на вземането. Освен това следвало да
се има предвид, че ответникът е получател на стоките и услугите, поради
което не той, а доставчикът е издателят на тези счетоводни документи. На
следващо място са развити съображения, че сключеният между страните
договор не съдържа ограничителна разпоредба относно момента на
извършването на разходите и конкретно, че всички разходи, направени след
30.06.2018г. се явяват недопустими и съответно неподлежащи на
финансиране. В договора била предвидена една хипотеза, при която
получената субсидия подлежи на връщане, но ищецът не е обосновал
качеството си на кредитор с клаузата на чл. 11 от договора. Жалбоподателят
счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
2
начин, че проектът е бил изпълнен изцяло, точно и в предвидения за това
срок. Ответното дружество е представило всички необходими отчетни
документи и разходо-оправдателни документи в уговорения срок до
30.09.2018г. По тези съображения счита, че предявеният иск е неоснователен
и не са налице предпоставки за връщане на полученото целево финансиране.
Наведени са и доводи за неправилност на решението и в частта, в която е
отхвърлено възражението му за съдебно прихващане. Поддържа, че проектът
е изпълнен в цялост и са налице предпоставките за заплащане на пълния
размер на уговорените по договора средства. С оглед изложеното е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, а в
условията на евентуалност – да се уважи възражението за съдебно
прихващане.
Въззиваемата страна Национален фонд „К.“ не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и
развитие на К.та /ЗЗРК/ за възстановяване на получени от Фонда средства,
които са разходвани не по предназначение при фактически твърдения, че част
от направените разходи са възникнали след 30.06.2018г., поради което като
недопустими не се финансират от Фонда.
За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че
страните са обвързани от договор № 115-51/04.12.2017г., по силата на който
ищецът Национален фонд “К.“ е поел задължение да предостави посочената в
чл. 2 сума, представляваща целево финансово подпомагане по програма
"Културна програма за Българското председателство на Съвета на
Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите:
песента на колелетата“, а от своя страна “И.” АД се е задължил да осъществи
3
проекта до 30.06.2018г., според уговорените в договора условия. Съгласно чл.
6 ответникът се е задължил да спазва основните параметри на проекта по чл.
1, а съгласно чл. 8 и чл. 9 – да реализира проекта точно съобразно проектната
документация. Според уговореното в чл. 16 от договора, неразделна част от
него са: 1. Формуляр за кандидатстване за целево финансово подпомагане и
всички приложени към него документи и 2. Всички документи, представени
във връзка с предоставяне на финансовото подпомагане. С оглед изложеното
съдът е приел, че неразделна част от сключения между страните договор са и
поканата за подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани
процедурата по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за
финансиране, както и правилата за определяне на критериите за
недопустимост на разходи. Неразделна част от договора, съобразно
цитираните по-горе клаузи, са и формулярът за кандидатстване и бюджетът,
представен с него. В мотивите на решението е посочено още, че условията на
поканата, респ. – на Програма "Културна програма за Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." определят всички
разходи по проекти, възникнали след 30.06.2018г., като недопустими.
Програмата определяла също, че разходите се считат за възникнали при
фактуриране, изплащане и реално изпълнение на доставките/услугите.
Първоинстанционният съд е съобразил липсата на спор между страните, че
уговорените услуги и доставки съобразно отчетените от ответника процесни
фактури, са реализирани и осъществени преди 30.06.2018г., когато проектът е
отчетен и завършен. Приел е от фактическа страна, че датата на издаване на
фактурите и извършените по тях плащания са след 30.06.2018г. Направен е
извод, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си, поети със
сключения договор, доколкото те са свързани не само с осъществяване на
посоченото събитие, но обхващат и други дейности, правилата за
изпълнението на които са определени в поканата за подаване на проектни
предложения и проектната документация. Така ответникът е поел задължения
да спазва условията за финансово подпомагане – чл. 1, чл. 6, чл. 8 и чл. 10 от
договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от
договора - условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за
подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата
по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране,
както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи,
4
формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него. С оглед на
горното ответникът е следвало да фактурира и плати доставените
стоки/услуги до 30.06.2018г., за което като търговец и при спазване правилата
за добросъвестно изпълнение на задълженията е следвало да положи
дължимата грижа , т.е. следвало е доставките да са извършени, фактурирани и
заплатени до 30.06.2018г. В случая се касае до предоставянето на обществени
средства, поради което и правилата за разходването и отчитането им са
уговорени подробно между страните и те дължат спазването им. На следващо
място, съдът е посочил, че част от фактурите и доказателствата за извършени
разходи във връзка с предоставени в изпълнение на проекта услуги,
ответникът е представил и отчел пред ищеца след крайната дата за отчитане
реализацията на проекта – именно 30.09.2018г., като са представени
допълнително от ответника пред ищеца едва на 15.10.2018г. В мотивите на
решението е посочено, че съгласно чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и
развитие на К.та лицата, които разходват получените от фонда средства не по
предназначение, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на
основния лихвен процент на Българска народна банка, увеличен с 10 пункта.
По тези съображения е аргументиран извод, че фактурираните и заплатени от
ответника разходи след датата 30.06.2018г. следва да се приемат на основание
чл. 14 от договора между страните като недопустими разходи, направени не
по предназначение и подлежащи на връщане. Претенцията за заплащане на
сумата от 2 057 лева, представляваща уговорена между страните неустойка в
размер на основния лихвен процент на Българска народна банка, увеличен с
10 пункта, за периода 19.12.2017г. до 12.12.2018г., е отхвърлена, поради
неизискуемост на вземането. Посочено е, че задължението по чл. 14 от
договора не е възникнало като срочно, поради което което изискуемостта
настъпва след покана. Предвид липсата на данни за отправена покана преди
исковия период, предявената претенция е приета за неоснователна.
Релевираното от ответника възражение за съдебно прихващане със сумата от
16 170 лева, представляваща окончателното плащане по договора в размер на
30% от уговорените средства, е отхвърлено. Изводите са мотивирани с оглед
установеното неизпълнение на задължения на изпълнителя-ответник във
връзка с отчетността на разходите по осъществяване на така одобрения от
ищеца проект, за реализирането на който ищецът е предоставил обществени
средства, предвид представянето на разходо-оправдателни документи след
5
датата 30.09.2018г.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
постановено в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата
молба твърдения, предявеният по делото осъдителен иск за сумата от 21 624
лева следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 4 от ЗЗРК за възстановяване на получени от Фонда
средства, които са разходвани не по предназначение, при фактически
твърдения, че част от направените разходи са възникнали след 30.06.2018г.,
поради което като недопустими не се финансират от Фонда.
Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на неустойка за неизпълнение.
Определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът
я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата
молба, но и в съответствие с установеното по делото. Извършената от ищеца
квалификация на спорното право не ограничава съда да даде защитата според
действително осъщественото правно основание, тъй като предложената от
него квалификация на предявения иск не е обвързваща за съда (в този смисъл
решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните
в него други решения на ВКС).
В случая ищецът твърди наличие на възникнало договорно задължение
на ответното дружество да възстанови разходвани не по предназначение
средства, които са получени под формата на целево финансиране. Претендира
се връщане на получената по договора престация на основание чл. 33, ал. 4 от
ЗЗРК, която разпоредба предвижда основание за налагане на санкция по
договора при неизпълнение на задължения за отчитане на разходваните
средства в определените за това срокове. Не се твърди наличие на уговорка
между страните, че ответникът дължи обезщетение /плащане на определена
или определяема парична сума/, ако не изпълни това задължение по договора.
Претендираната за възстановяване субсидия няма обезщетителен характер, не
е сурогат, заместител на благо, а е имущество, излязло от патримониума на
Фонда. Задължението за връщане на разходваните не по предназначение
средства произтича от закона – чл 33, ал. 4 от ЗЗРК и представлява финансова
санкция за бенефициента.
6
Предметът на делото е спорното материално субективно право -
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно
следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - решение № 124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/2010г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010г. по гр. д. № 738/2009г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.
В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички
факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил
неправилна квалификация на спорното право, което задължава въззивния съд
да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество на спора. Когато
въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши
спора в съответствие с действителното правно основание.
На етапа на въззивното производство не е спорно възникването на
облигационни отношения по договор № 115-51/04.12.2017 г. за предоставяне
на целево финансово подпомагане по Програма "Културна програма за
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. " за
реализация на проект "Улица на занаятите: Песента на колелетата”, по силата
на който ищецът е поел задължение за плащане на целево финансово
подпомагане, уговорено като авансово и междинно плащане в общ размер на
53 900 лв. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, сумата, представляваща
финансово подпомагане, следва да се заплати на три части: авансово плащане
7
– при сключване на договора в размер на 20 % от размера на договорените
средства; междинно плащане – в размер на 50 % от размера на договорените
средства до м.01.2018г. и окончателно плащане – в размер на оставащите 30
% от договорените средства – в срок от три дни след приключване на
проекта/събието. Не е спорно, че ищецът е предоставил авансовото и
междинно плащане, ката сумата възлиза общо но 37 730 лева. Страните са
уговорили, че срокът за осъществяване на проекта е до 30.06.2018 г., а за
отчитане реализицаията на проекта и на разходите по него - 30.09.2018г. За
безспорно установено между страните е прието, че ответникът е предоставил
в срок до 30.09.2018г. данните за реализация на проекта, както и отчетни
документи – фактури по извършените към него доставки по повод
реализацията на проекта.
Спорни са въпросите допустими ли са направените от ответника
разходи за реализация на проекта и подлежат ли на възстановяване.
От представения по делото договор№ 115-50/04.12.2017г., сключен
между страните на 12.12.2017г., ищецът Национален фонд “К.” е поел
задължение да предостави посочената в чл. 2 сума, представляваща целево
финансово подпомагане по програма "Културна програма за Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. " за реализация на
проект за реализация на проект "Улица на занаятите: Песента на колелетата”.
Отвеното дружество се е задължило да осъществи проекта до 30.06.2018 г.,
според уговорените в договора условия. В чл. 2 от договора страните са
уговорили размера на сумата, представляваща финансово подпомагане - 53
900 лв., а в чл. 3 - начините и сроковете за плащане. Съгласно чл. 6, “И.” АД
се задължил да спазва основните параметри на проекта по чл. 1, а съгласно
чл. 8 и чл. 9 - да реализира проекта точно съобразно проектната документация
и да спазва стриктно предвидените в проектното си предложение стратегия и
мерки за информация и публичност, включително и дейности,
комуникационни инструменти и времеви график за изпълнението им. Според
уговореното в чл. 10, ал. 1 от договора, ответникът се е задължил да
предостави на ищеца пълни данни за реализацията на проекта в срок до
30.09.2018 г. Клаузата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 предвижда, че за отчитане
разходването на предоставените средства се изготвят и представят финансови
отчети в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и
8
съдържателен отчет относно изпълнението на проекта, а за доказване на
реално извършени разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта, се
представят оригинали или заверени копия на разходно-оправдателните
документи, платежните документи и договорите, подписани, подпечатани и
заверени с "вярно с оригинала", изготвени по съответния ред, съгласно ЗСч.
Финансовите отчети следва да бъдат окомплектовани съгласно извършените
дейности, подкрепени от финансово-счетоводните документи и необходимите
технически доказателства за извършената дейност. Съгласно чл. 11, в случай,
че разходите за реализацията на проекта по разходно-оправдателни
документи са по-малки от отпуснатото целево финансово подпомагане,
изпълнителят /наречен в договора Втора страна/ е длъжен да върне разликата
по банковата сметка на ищеца в срок от 7 работни дни след представяне на
финансовия отчет. Страните са уговорили в чл. 12, че договорът влиза в сила
от датата на сключването му и има действие до 30.09.2018г. или до пълното
изпълнение на задълженията на страните, като непредставянето на
документите по чл. 10 в този срок се счита за неизпълнение и се пристъпва
към отговорностите, предвидени в чл. 14 от договора. В клаузата на чл. 14 е
предвидено, че при непредставяне на документи, че получените по този
договор средства са разходвани по предназначение, те се възстановяват в
пълен размер, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ,
увеличен с 10 пункта. В чл. 16 от договора е уговорено, че неразделна част от
него са: 1. Формуляр за кандидатстване за целево финансово подпомагане и
всички приложени към него документи и 2. Всички документи, представени
във връзка с предоставяне на финансовото подпомагане.
По делото е представена покана за подаване на проектни предложения
"Културна програма за Българското председателство на Съвета на
Европейския съюз 2018г.". В поканата е посочен крайният срок за подаване на
проектни предложения - 02.10.2017г., посочени са основните послания на
Председателството, слоганът и целите на културната програма. В Поканата е
посочено, че документите за кандидатстване се депозират по образци, които
могат да бъдат изтеглени от интернет страницата на НФК. В раздел "Времеви
обхват" е посочено, че изпълнението на дейностите по проектите могат да
започнат след датата на подписване на договора, да бъдат приключени до
30.06.2018г. и отчетени до 30.09.2018 г., като допустимите инициативи и
събития, включени в проектите, следва да се реализират в рамките на
9
Българското председателство - в периода 01.01.2018г. - 30.06.2018г. Посочено
е, че всички разходи по проектите, възникнали след 30.06.2018 г. ще се считат
за недопустими и няма да бъдат финансирани от Национален фонд "К.".
Поканата определя и критерии за допустимост, отнасящи се до
организациите, които могат да участват, проекти/дейности, за които се
предоставя финансова помощ и видове разходи, които са допустими при
определяне размера на финансовата помощ. В т. 5.4 е определена
допустимостта на разходите - посочено е, че при предоставяне на
финансовата помощ ще бъдат взети под внимание само "допустимите
разходи", детайлно описани по-долу. Съгласно т. 5.4.1, за да бъдат
допустими, разходите трябва да са 1/. необходими за изпълнението на
проекта, да са заложени в договора и да отговарят на принципите за добро
финансово управление – икономичност, ефикасност и ефективност на
вложените средства; 2/. да са реално извършени от кандидата и да отговарят
на следните критерии: да са възникнали между първата и последната дата на
допустимост за даден проект, като всички разходи по проекта, направени след
30.06.2018г., ще се считат за недопустими и няма да бъдат финансирани от
Фонда; разходите трябва да да доказуеми с първични счетоводни документи и
да са осчетоводени от кандитата, а според т. 3 - разходите се считат за
възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение на
доставка/доставките и/или услуга/услугите. От забележка "Важно" към т.
5.4.1 е видно, че размерът на предоставените средства ще бъде изчисляван въз
основа на подробния бюджет, който се представя заедно с Формуляра за
кандидатстване. От т. 5.4.2 се установява, че всички разходи по проекта,
възникнали след 30.06.2018г., ще се считат за недопустими и няма да бъдат
финансирани от Национален фонд “К.”.
По делото е представената фактура № 224/30.07.2018г., издадена от
доставчика “Ъ.” ЕООД за сумата от от 360 лв. с основание "Наем на стан" ,
която е заплатена от ответното дружество на 02.08.2018г. Видно от фактура
№ 363/27.08.2018г., издадена от доставчик ЕТ “М. – Г. Д.” с основание
"ръководител проект "Песента на колелетата", ответното дружество е
задължено като получател да заплати сумата от 6 120 лева. С фактура №
365/27.08.2018г. е удостоверено предоставянето от ЕТ “М. – Г. Д.а” на “И.”
АД на услуга – “асистент проект “Песента на колелетата”, със стойност на
същата от 2 040 лева. Стойността на предоставените услуги по фактури с №№
10
363 и 365 е заплатена от ответника на 19.09.2018г. По делото е представена и
фактура № 364/27.08.2018г., издадена от ЕТ “М. – Г. Д.” за сумата от 13 104
лева – стойност на предоставена на ответника услуга - "координатор проект:
песента на колелетата". С протокол за прихващане от 28.09.2018г. между ЕТ
“М. – Г. Д.” и ответника сумата по фактура № 364/27.08.2018г. е прихваната
срещу вземания на ответника от насрещната страна.
От ответника е представен и подаденият до Национален фонд “К.”
съдържателен и финансов отчет по проект "Улица на занаятите:"Песента на
колелетата", финансиран по Програма "Културна програма за Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г.". От отчета се
установява, че датата на реализация на проекта е от 01.03.2018г. до
24.05.2018г. В него са посочени конкретните извършени дейности. Към
отчета е представено приложение с таблица за финансов отчет, в който са
включени и разходите по процесните фактури. Не е спорно, че в срок до
30.09.2018г. ответникът е представил на ищеца съдържателен отчет за
проекта, включващ описание на постигнатите резултати от проектите и
финансов отчет, съдържащ подробен опис на разходите по проекта и
включващ списък с фактурите , както и списък на разходно-оправдателни и
платежни документи. Допълнително с писмо вх. № 147/15.10.2018г.
ответникът е представил на ищеца в изпълнение на сключения договор и
съгласно чл. 13 от Наредба № Н-5/27.06.07г. за условията и реда за
провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд
„Култура“, 47 броя копия на платежни нареждания и касови бележки
относно разходите, пряко свързани с осъществяване на проекта.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Национален фонд “К.” представлява структура, създадена със закон /чл.
24, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на К.та/ към министъра на К.та,
чието предназначение е да подпомага развитието й, чрез набиране,
управляване и разходване на средства във връзка с провеждане на
националната политика в областта на К.та /чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗРК/.
Сключването, изпълнението и последиците от неизпълнението на договори за
предоставяне на средства от фонда не се подчиняват на общите правила на
договора за изработка, тъй като предоставените с договора средства не са
11
възнаграждение, а субсидия /целево финансиране/. Правоотношението между
страните се подчинява на специфични условия и правила, установени в
Закона за закрила и развитие на К.та /ЗЗРК/ и на Наредба № Н-5 от
27.06.2007г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне
на средства от Национален фонд "К.", издадена от министъра на К.та, обн.
ДВ, бр. 55 от 06.07.2007г.
Между страните е възникнало правоотношение по договор № 115-
50/04.12.2017г., по силата на който ищецът е поел задължение да предостави
посочената в чл. 2 сума, представляваща целево финансово подпомагане
/субсидия/ по програма "Културна програма за Българското председателство
на Съвета на Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на
занаятите: “Песента на колелетата”, а ответното дружество се е задължило да
осъществи проекта до 30.06.2018 г., според уговорените в договора условия.
Съгласно чл. 6 дружеството “И.” АД се е задължило да спазва основните
параметри на проекта по чл. 1, а съгласно чл. 8 и чл. 9 - да реализира проекта
точно съобразно проектната документация. В чл. 16 от договора изрично е
посочено, че неразделна част от него са: 1. Формуляр за кандидатстване за
целево финансово подпомагане и всички приложени към него документи и 2.
Всички документи, представени във връзка с предоставяне на финансовото
подпомагане. С оглед на така постигнатите договорки, съдът приема, че
неразделна част от сключения между страните договор са и поканата за
подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата
по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране,
както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи.
Неразделна част от договора, съобразно цитираните по-горе клаузи, са и
формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него.
От приетия по делото съдържателен и финансов отчет, за който между
страните не се спори, че е представен от ответника на ищеца до 30.09.2018г. и
съдържащ таблица за финансов отчет, се установяват какви са отпуснатите
средства от Национален фонд “К.” /НФК/ съобразно подадения проект по
пера и какви са отчетените разходи по всяко от тях.
Ищецът твърди, че разходите, направени от ответника за заплащане на
задълженията по процесите четири фактури, са недопустими като възникнали
след 30.06.2018г. и в този смисъл не следва да бъдат финансирани от НФК,
12
тъй като е налице неизпълнение на две от условията - и фактурирането и
изплащането на разхода са осъществени след 30.06.2018 г.
Ответникът релевира възражения, че уговорените в процесните фактури
стоки и услуги са предоставени /осъществени/ преди 30.06.2018г., но не е
ангажирал доказателства за това – например приемо-предавателни протоколи
или гласни доказателствени средства. Показанията на свид. А. са твърде общи
и не съдържат данни относно дейностите, удостоверени в процесните
фактури. Фактурата по своя характер е първичен счетоводен документ и като
такъв е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Фактурите биват данъчни и опростени. Данъчната фактура е частен
писмен документ, издаван от регистрирано лице по ЗДДС лице, за
удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен
данък. В качеството си на счетоводен документ фактурата установява факта
на предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в
нея като получател. А съобразно правилата на Закона за счетоводството
доставките следва да бъдат осчетоводени в месеца, в който са извършени. По
тези съображения и при липса на други доказателства следва да се приеме, че
удостоверените в процесните фактури стоки и услуги са предоставени през
м.07.2018г. и през м.08.2018г.
Но дори и да се приеме, че стоките и услугите са предоставени преди
30.06.2018г. и задължението за плащане е възникнало преди посочената дата,
то изводите на съда за основателност на предявения иск няма да се променят.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
ответното дружество е в неизпълнение на задълженията си, поети със
сключения договор, доколкото те са свързани не само с осъществяване на
посоченото събитие, но обхващат и други дейности, правилата за
изпълнението на които са определени в поканата за подаване на проектни
предложения и проектната документация. Ответникът е поел задължения да
спазва условията за финансово подпомагане - чл. 1, чл. 6, чл. 8 и чл. 10 от
договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от
договора - условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за
подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата
по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране,
както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи,
формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него. Така
13
ответникът е следвало да осчетоводи и да заплати доставените стоки/услуги
до 30.06.2018г., за което като търговец и при спазване правилата за
добросъвестно изпълнение на задълженията е следвало да положи дължимата
грижа - да договаря с контрагентите си така, че да е в състояние да изпълни
поетите към НФК задължения доставките да са извършени, фактурирани и
платени до 30.06.2018 г. В случая се касае до предоставянето на обществени
средства, поради което и правилата за разходването и отчитането им са
уговорени подробно между страните и те дължат спазването им. Всички
разходи, които са фактурирани и заплатени от ответното дружество след
30.06.2018г., представляват недопустими разходи по смисъла на чл. 5.4.2. от
Покана за подаване на проектна документация. Поради това следва да се
приеме, че тези разходи не подлежат на финансиране по Програмата. Налице
са предпоставките на чл. 33, ал. 4 от ЗЗРК за ангажиране на договорната
отговорност на ответника за възстановяване на получени от Фонда средства,
които са разходвани не по предназначение, в общ размер на 21 624 лева.
Предвид допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на
материалния закон при определяне на правилната правна квалификация на
предявения главен иск, решението в обжалваната част следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск по чл.
33, ал. 4 от ЗЗРК да бъде уважен в цялост.
Доколкото крайния изход на спора не се променя, то въззивният съд не
следва да разпределя отново отговорността за разноските.
Първоинстанционното решение в частта му за присъдените в полза на ищеца
съдебни разноски е правилно като краен резултат.
С оглед изхода на спора съдът следва да разгледа релевираното от
ответника в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане с
вземане в размер на 16 170 лева, представляващо окончателно плащане по чл.
3, ал. 2 от договора:
Съгласно чл. 3 от договора между страните окончателното плащане в
размер на 30% от договорените средства се превеждат на ответника до 3 дни
след приключване на проекта/събитието. Според чл. 12 договорът влиза в
сила от датата на сключването му и има действие до 30.09.2018г. или до
пълното изпълнение на задълженията на страните, като непредставянето на
документите по чл. 10 в този срок се счита за неизпълнение и се пристъпва
14
към отговорностите, предвидени в чл. 14 от договора. Съгласно чл. 10, ал. 3
от договора, за доказване на реално извършените разходи, пряко свързани с
изпълнението на проекта, се представят оригинали или заверени копия от
разходно-оправдателните документи, платежните документи и договорите,
подписани и подпечатани и заверени с "вярно с оригинала", изготвени по
съответния ред. Финансовите отчети следва да бъдат окомплектовани
съгласно извършените дейности, подкрепени от финансово-счетоводните
документи и необходимите технически доказателства за извършената
дейност. Тези данни за реализацията на проекта следва да бъдат представени
от ответника до 30.09.2018г.
В процесния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е ангажирал по делото изискуемите по чл. 10, ал. 3 от договора
разходо-оправдателни документи, платежни документи и договори,
установяващи извършването на съответните дейности. Посочените документи
са необходими с оглед извършване на преценка дали претендираните от
ответното дружество разходи са допустими по смисъла на чл. 5.4.1 от покана
за подаване на проекти предложения, както и дали същите са реално
направени /заплатени от ответника/. В представения съдържателен и
финансов отчет се съдържат в табличен вид единствено обобщени данни за
извършените разходи по проекта с посочване на разходваната сума, вида
разход, датата на направения разход и номера на отчетния документ, която
информация има производен характер спрямо подлежащия на доказване факт.
Обстоятелството, че насрещната страна не е заявила становище по
възражението за съдебно прихващане не освобождава ответното дружеството
от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи по реда на
пълното и главно доказване всички правопораждащи претенцията му
юридически факти. Липсата на изразено становище по предявения
иск/възражение за прихващане не е равнозначна на признаване на иска, респ.
на определени факти от значение за спорното право.
С оглед изложеното и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределението на доказателствената тежест следва да се
приемат за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е
останал недоказан. В този смисъл релевираното възражение от ответника за
съдебно прихващане с вземане в размер на 16 170 лева е неоснователно и
подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение в тази част е
15
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива
не следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20102088 от 22.04.2021г., изменено в частта му
за разноските с определение от 28.09.2021г. постановено по гр.д. №
80703/2018г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от Национален фонд “К.” срещу “И.” АД иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 624 лева И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.” АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “**** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ФОНД “К.”, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “**** на основание чл. 33, ал. 4 от Закона
за закрила и развитие на К.та сумата от 21 624 /двадесет и една хиляди
шестстотин двадесет и четири/ лева, подлежаща на възстановяване сума,
платена по договор № 115-51/04.12.2017г. за предоставяне на целево
финансово подпомагане по Програма "Културна програма за Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." за реализация на
проект "Улица на занаятите: Песента на колелетата“ и представляваща
недопустими разходи, възникнали след 30.06.2018г., направени от ответника
за заплащане на задълженията по фактура № 224 от 30.07.2018г., фактура №
363 от 27.08.2018г., фактура № 365 от 27.08.2018г., както и фактура №
364/27.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 21.12.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20102088 от 22.04.2021г., изменено в
частта му за разноските с определение от 28.09.2021г., постановено по гр.д. №
80703/2018г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, в останалата обжалвана част.
16
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17