О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 09 юли 2019 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на девети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Василев,
в.гр.дело № 1244 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по Жалба с вх. № 6500 от 27.05.2019 година,
подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя Р.К.М.,
чрез адв.Т. – трето по изпълнението лице против отказ
на ЧСИ Станимира К. - Данова, рег. № 718 постановен по изп.д. № 20197180400223
по описа на същия ЧСИ за конституиране
на жалбоподателя като взискател по изпълнителното дело, обективиран в
Постановление № 1924/31.01.2019г. на мястото на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД и против отказ да се извърши изпълнително
действие - запор.
Наведените оплаквания в жалбата
са за незаконосъобразност на
обжалваното отказа на ЧСИ
да конституира „Интейк“ ЕООД в качеството на взискател в изп. производство,
като постановено в нарушение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, както и да наложи запор
върху сметки на Длъжника. Изложени са доводи, че прехвърлянето на вземането има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника, когато бъде съобщено на последния
от предишния кредитор. Достоверна в тази връзка е датата, на която длъжникът е
бил уведомен от предишния кредитор за извършеното прехвърляне. Доколкото
уведомлението за прехвърляне на вземането от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД е
достигнало до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 26.10.2014г., а
уведомлението за прехвърляне на вземането от „КНМ Груп“ ЕООД на „Пи Маркет“ ЕООД е достигнало до длъжника много по-късно – на
20.01.2015г., то съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД жалбоподателят е придобил
вземането преди взискателя по изпълнението и се явява единствен носител на това
право. Моли за отмяна на разпореждането за отказ и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 2
от ГПК взискателят „Пи Маркет“ ЕООД, чрез адв.Я. в писмено възражение оспорва допустимостта на
жалбата с доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на
жалбоподателя, който спрямо изпълнението има качеството трето лице; липса на
процесуални предпоставки за правоприемство в ИЛ по чл. 429, ал. 1 от ГПК, както
и като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Оспорва жалбата
евентуално и по същество, с твърдения, че се легитимира като кредитор на вземането
по изпълнителния лист на основание договор за цесия от 21.10.2014г.
Жалбоподателят основава качеството си на кредитор на вземането, предмет на
принудително изпълнение, на основание договор за цесия от 23.10.2014г. Този
договор е развален съгласно волеизявление на цедента от 02.07.2018г. и от
14.12.2018г. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора за
целия и няма отношение към прехвърляне на вземането, което се счита прехвърлено
в състоянието му към момента на сключване на договора. Уведомяването има
значение единствено с оглед действието на цесията по отношение на длъжника и на
трети лица. За уведомяването законът не предвижда срок, поради което
извършеното такова на 20.01.2015г. е редовно. Доколкото към този момент няма
данни за извършено плащане от длъжника на предишния кредитор „Интейк“ ЕООД, то
само факта на по-ранното уведомяване на длъжника за цесията, по която това
дружество е цесионер, не легитимира същото като „взискател“. В този смисъл
обжалваният отказ на ЧСИ е законосъобразен. Моли в тази връзка жалбата да се
остави без разглеждане, евентуално без уважение.
Длъжникът по изпълнението
не е изразил становище по жалбата.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените
процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство
е образувано въз основа на молба на „Пи Маркет“ ЕООД
от 15.04.2019г., в качеството му на частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД на
основание договор за цесия от
21.10.2014г. и издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г.
по гр.д. № 11052/2014г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на
принудително изпълнение в полза на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“
АД за парично вземане.
С Уведомление, входирано в деловодството на „Енерго-Про Продажби“ АД на
20.01.2015г., „КНМ Груп“ ЕООД уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането на „Пи Маркет“ ЕООД.
ПДИ до длъжника е редовно
връчено на 25.04.2019 година
На 09.05.2019 година по
делото е постъпила молба от „Интейк“ ЕООД с искане на основание чл. 429 от ГПК
да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на
първоначалния взискател „Пи Маркет“ ЕООД, в качеството
му на частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014г. С Разпореждане от 09.05.2019г. ЧСИ
постановил отказ по така направеното искане с аргумент, че при формално
съобразяване на писмените доказателства следва да се зачетат правата на
цесионера по по-рано сключения договор за цесия, за което с нарочно съобщение
от 20.05.2019 година е уведомил „Интейк“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, СЪДЪТ формира
следните правни изводи:
Депозираната жалба е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за постановлението за
отказ е връчено на жалбоподателя на 20.05.2019 година, а жалбата е депозирана в
деловодството на ЧСИ на 27.05.2019 година/. Същата изхожда от трето за
изпълнението лице и е насочена срещу акт на ЧСИ, който не подлежи на обжалване.
Наведените в жалбата
доводи, обосноваващи легитимацията на жалбоподателя да обжалва актовете на ЧСИ
са материално-правни – частно правоприемство, следхождащо
това на взискателя, но съобщено на длъжника преди приемството
на взискателя, и двете настъпили в хода на висящия съдебен процес за
установяване на вземането, предмет на изпълнение. Тези доводи са неоснователни.
Процесуалната легитимация
на страните по изпълнението се определя от субективните предели на изпълнителния
лист – той е ценна книга, която материализира правото на принудително
изпълнение и посочва кому принадлежи то – кой е кредиторът и кой може да се суброгира в неговите права /чл. 429, ал. 1 от ГПК/,
съответно, кой е длъжникът и срещу кого другиго може да бъде осъществено
принудителното изпълнение /чл. 429, ал. 2 и 3 и чл. 523 ал. 1 от ГПК/. Страни
по изпълнението са и присъединените кредитори, които се легитимират със своите
изпълнителни листове или удостоверения и имат същите права като първоначалния взискател
/чл. 457, ал. 1 от ГПК/. Процесуалната легитимация на страните по изпълнението
и на останалите участници в изпълнението се определя от това, чия правна сфера
се засяга от изпълнителния способ – този, чието имущество се осребрява и този,
който ще се удовлетвори от цената, пропорционално и според привилегията си,
когато се обжалва конкретния изпълнителен способ.
По аргумент от чл. 426, ал.
1 от ГПК надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това
лице, което представя изпълнителния лист и което този лист визира като
кредитор. От това правило има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 от ГПК
хипотези на приемство в изпълнителния лист след
издаването му.
От друга страна, СИ няма
право да установява различно материалноправно
положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от
съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните
състезания пред съда по съществото на спора /арг. от
чл. 429, ал. 1 от ГПК/. До този момент, на основание чл. 226 от ГПК частното
правоприемство на страната на кредитора относно процесното вземане – за
субективните предели на действието на постановеното решение, респ. на издадения
изпълнителен лист спрямо частните правоприемници на страна в исковото
производство, респ. на взискателя, не се отразява нито на надлежната
процесуална легитимация на цедента като ищец по иска, нито на спора по
същество. На основание чл. 226, ал. 3 от ГПК обаче влязлото в сила решение във
всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Представено е доказателство
за предприето от цедента уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – уведомление, съдържащо изявление в посочения
смисъл, входирано в деловодството на длъжника на
20.01.2015г. Това уведомяване не е оспорено от длъжника.От момента на
сключването на разглеждания договор, при липса на твърдения за
развалянето му, цесионерът – “Пи Маркет” ЕООД, гр. София следва да се счита за
притежател на вземането в отношенията му спрямо цедента. Съобразно правилото на чл.
99, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,
в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. Доколкото
законодателят не е установил специална форма и срок за уведомяването по чл. 99
от ЗЗД, съдът приема, че предявената молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК от
цесионера, придружена с представен изпълнителен лист и с прилагане на писмени
доказателства за осъществената цесия, надлежно доведени до знанието на
насрещната страна, има правното действие на предявяване на цесията. Смисълът на предявяването е
да установи за в бъдеще въпроса кому следва да престира длъжника. Поради
изложените съображения, съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не дерогира прехвърлителното действие на първата цесия, нито
въпроса за това кой е активно – материално правно легитимиран да претендира
изпълнение на цедираното вземане. Единствените правни последици от
уведомяването се свеждат до това, че до съобщаването на цесията, длъжникът може
да плати на цедента, респ. на цесионера, за който е уведомен по-рано и
плащането да го освободи валидно от дълга. До съобщаването, страната може да новира или опрости дълга по споразумение със стария
кредитор. Всички посочени правни действия са валидно противопоставими на
цесионера, до момента на писменото потвърждение на станалата цесия.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че към момента на образуване на изпълнителното производство,
кредиторът, частен правоприемник на ищеца по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК и
заинтересована страна по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, който в образуваното
изпълнително производство придобива качеството взискател, представил пред ЧСИ
валиден писмен договор за цесия от 21.10.2014г. Както съдът посочи, страните в
изпълнителния процес се определят от изпълнителния лист, респ. само последните
се ползват с право да обжалват действията на СИ в хипотезата на чл. 435, ал.
1-3 от ГПК. В хипотеза на частно правоприемство, активно легитимиран взискател
е частният правоприемник, стига правоприемството му
да е обективирано в писмен документ. Следователно активно процесуално и
материално – правно легитимиран взискател по изпълнението е именно „Пи Маркет“ ЕООД. Надлежната процесуална легитимация е
обусловена от писменото придобиване на вземането чрез способа на чл. 99 от ЗЗД,
осъществено в хода на неприключилото с влязъл в сила акт съдебно производство.
Представеният от
жалбоподателя договор за цесия, следхождащ този,
легитимиращ взискателя по изпълнението, независимо, че е съобщен на длъжника
преди прехвърлянето на „Пи Маркет“ ЕООД и с оглед
липсата на данни за изпълнение на „Интейк“ ЕООД, както и вече изложените
съображения за правните последици от съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, не легитимира същия като взискател по изпълнителното дело. Следователно
„Интейк“ ЕООД, като трето за изпълнението лице, не разполага с право на жалба
срещу отказа на ЧСИ да замести взискателя по делото.
Несъстоятелен е доводът в
жалбата, че с предприетото оспорване на правото на принудително изпълнение на
конституирания взискател по изпълнението, „Интейк“ ЕООД придобива качеството
„взискател“ разполагащ с право на жалба по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Материалноправният спор между двамата цесионери,
легитимиращи се с поредни във времето договори за цесия, предхождащи издаването
на изпълнителния лист, кой е носител на вземането по същия, не може да се разреши в рамките на
изпълнителното производство. Този спор не придава автоматично на оспорващия
процесуално качество „взискател“, доколкото обратното би означавало с право на
жалба по чл. 435, ал. 1 и ал. 3 от ГПК да разполага всяко трето лице, заявяващо
спорно право по изпълнителния лист. А признаването право на жалба на такова
лице, идентично с правото на жалба на взискателя по изпълнението би довело до
несигурност, както в изпълнителното производство, така и в гражданския оборот
като цяло, каквато не е целта на уредбата на принудителното изпълнение в ГПК.
В заключение, жалбата на
„Интейк“ ЕООД е процесуално недопустима, доколкото изхожда от лице
неразполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по
отказ за заместване на взискател по принудителното изпълнение. Ето защо жалбата
следва да се остави без разглеждане.В тази връзка съдът се позовава и на постановеното Определение по в.ч.гр.дело № 309/2019 година, по описа
на Варненски Апелативен съд.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК с оглед изхода на делото пред ВОС право на разноски има взискателят.
Искане за присъждане им е направено от страната, поради което такива следва да й се присъдят в размер на 240
/двеста и четиридесет/ лева.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като процесуално недопустима на
основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК жалба с вх. № с вх. № 6500 от 27.05.2019 година, подадена от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя Р.К.М. – трето
за изпълнението лице против отказ на ЧСИ Станимира К. - Данова, рег. № 718
постановен по изп.д. № 20197180400223 по описа на същия ЧСИ за конституиране на жалбоподателя като
взискател по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане за отказ от
09.05.2019 година на мястото на взискателя „Пи Маркет“
ЕООД, и налагането на запор върху сметки на Длъжника, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по в.гр.д. №
1244/2019 година, по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от
Управителя Р.К.М. да заплати в полза на „ПИ МАРКЕТ“ ЕИК ********* сумата от 240
/двеста и четиридесет/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар, пред ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: