Р
Е Ш Е
Н И Е № 260007
гр.Хасково, 14.01.2022год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на петнадесети декември
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Христина Жисова
Секретар: Велислава
Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 595 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 и ал.3, вр. чл.415
ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.21, вр. чл.23 и чл.26 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ) от Община Хасково с ЕИК по Булстат *********, гр. Хасково, пл.
„Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Дечев; против В.Я.М. с ЕГН **********
***; „Водно строителство“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул. „Г.С.Раковски“ № 1, представлявано от С.Д.П..
Ищецът твърди, че през 2017г.
Община Хасково е сключила договор № 249/25.07.2017 г. с предмет „Изпълнение на
инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на
обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на гр. Хасково", подобект
„Дублиране на кладенци" по обособени позиции. Обособена позиция №1 строеж
„Дублиране на 4 бр. кладенци в обсега на санитарно - охранителна зона „Северна
зона", с изпълнител ответника „Водно строителство" АД. Отговорността
по отношение на отв.В.М. била ангажирана на база това, че е приела работата по
договора, въз основа на протокол №1/06.11.2017г. и протокол №2/12.02.2018г., в
които се съдържали неизпълнени, но актувани, фактурирани и заплатени видове и
количества СМР за обекта. На 23.12.2019г. въз основа на извършена финансова
инспекция в Община Хасково бил съставен Акт за начет № 11-04-28/23.12.2019 г.
от М.К.Д. – главен финансов инспектор от Пети отдел, дирекция „Инспекционна
дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция. В акта за начет били
установени вреди при изпълнение на посочения договор в размер на 51 101,92 лв.
и лихви върху тази сума за периода 28.02.2018 - 23.12.2019г., в размер на 9
425,47 лв.
При финансовата инспекция, въз
основа на която били съставен актът за начет, били извършени проверки на място,
анализ на строителната документация, съпоставка спрямо одобрения проект и КС
към него, назначена била експертиза от вещо лице, при което били установени
неизпълнени СМР, но актувани и платени, възлизащи на обща стойност 42 584,93
лв. без ДДС или 51 101,92 лв. с ДДС, както следва:
1.При актувана и платена ограда от стоманобетонови колове 250/12/12 и 6
реда бодлива тел - 548,80 м., е установена налична ограда на обекта 519,30
метра. Налице е разлика 29,50 м. на стойност 1 312,75 лв. без ДДС.
2.При актувана и платена изработка и монтаж на желязна врата 4 бр. с
размери по проектна документация 1,8 височина и 4,10 м. дължина, на място са
установени врати с размери - височина 1,50 м. и дължина 4,40 метра. След
изчисление се установява, че е заплатено в повече 542,72 лв. без ДДС.
3.Актувано и платено минизиране и боядисване на железни конструкции
двукратно 48 кв. м., а на място е установено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно общо 42,92 кв. м. Налице е разлика от 5,08 кв. м. на
стойност 38,51 лв. без ДДС.
4.При актувано и платено почистване и натоварване на земни масии и
строителни отпадъци с багер общо 1 500 куб. м. /375 куб. м. за всеки един от
4-те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец
или общо 40 куб. метра. Установено е разлика от 1 460 куб. м. на стойност 7 081 лв. без ДДС.
5.При актуван и платен превоз на земни маси, строителни отпадъци извън
населеното място общо 1 500 куб. м. / по 375 куб. м. за всеки един от 4-те
кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец или
общо 40 куб. метра. Установена е разлика от 1 460 куб. м. на стойност 18 688
лв. без ДДС.
6.Актувана и платена е циментова замазка за закрити резервоари 2 пласта по
2 см - общо 128 кв. м. / за 4 бр. кладенци по 32 кв. м./, като на място е
установено, че реално не е изпълнена замаска. Установена е разлика от 128 кв.
м. на стойност 3 335,68 лв. без
ДДС.
7.Актувана и платена
хидроизолация от 2 пласта външна - общо 128 кв. м./ за 4 бр. кладенци по 32 кв.
м./, като на място е установено, че реално не е изпълнена хидроизолация от 2
пласта външна. Установена е разлика от 128 кв. на стойност 7 737,60 лв. без ДДС.
8.При актувани и платени направа и поставяне на желязно стъпало за 4 бр.
кладенци / по 10 броя стъпала за единица/, на място са установени по 7 бр.
стъпала на кладенец. Установена е разлика на стойност 61,67 лв. без ДДС.
9.При актувано и платено минизиране и боядисване на железни конструкции
двукратно 4,2 кв. м. или общо за четирите кладенеца 16,8 кв. м„ на място е
установено 11,76 кв. м. общо за 4-те кладенеца. Установена е разлика от 5.04
кв. м. на стойност 38,20 лв. без
ДДС.
10.Актувано е и платено подравняване, оформяне и
изпълнение на път до БПС8. БПС6, БПС4 и БПС2 - 360 кв. м. х 7,56 лв./кв. м.,
като на място е установено, че реално не е изпълнено подравняване, оформяне и
изпълнение на път до БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2. Установена е разлика от 360 кв.
м. на стойност 2 721,60 лв. без
ДДС.
11.Актувано е и платено
водочерпене с помпа - БПС8, БГ1С6, БПС4 и БПС2 - 12 мсм по ед. цена 85,60 лв.
на стойност 1 027,20 лева общо за 4-те кладенци, като на място е установено, че
реално не е изпълнено водочерпене с помпа на кладенци. Установена е разлика от
12 мсм на стойност 1 027,20 лв. без ДДС.
Като виновни лица за нанесената
щета по бюджета на Община Хасково били посочени В.Я.М. - гл. експерт
„Водоснабдяване и канализация" в Община Хасково - лице по чл.23, т.3 от
ЗДФИ и „Водно строителство" АД - лице по чл.23, т.5 от ЗДФИ. Актът за
начет бил връчен на лицата както следва: на отв.В.М. на 08.01.2020г., и на С.П.,
като представляващ „Водно строителство" АД на 14.02.2020 г. В определения
им срок за възражения, постъпили такива както от В.М., така и от „Водно
строителство" АД. От страна на съставителя на Акта за начет било изготвено
Заключение, с което направените възражения не били приети, а в последствие било
прието и Решение на комисията по чл.49, ал.1 от ППЗДФИ, по чл.22, ал.6 от ЗДФИ.
С тези действия приключила процедурата по влизането в сила на акта за начет.
Съгласно трайната практика на ВКС, за да намери приложение презумпцията по чл.
22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за
истински до доказване на противното, било необходимо актът за начет да е съставен
по надлежния ред; проверката да е извършена от надлежно овластено лице при
гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на
надлежни доказателства; докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да
съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и
подадените възражения, което в настоящия случай било изпълнено.
Въз основа на съставения акт за
начет било образувано ч.гр.д. №73/2021г. по описа на Районен съд - Хасково, по
което била издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 260049/15.01.2021г. и Изпълнителен лист от
18.01.2021 г. В срока за възражение, постъпили такива от всички ответници по
делото, което обусловило правният интерес на ищеца да предяви настоящият иск.
Предвид изложеното, ищецът иска
съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците
по делото му дължат солидарно, сумата от 51 101,92 лв. - главница основаваща се
на Акт за начет №11-04-28/23.12.2019 г., издаден от Главен финансов инспектор,
Пети отдел, Дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна
финансова инспекция; сумата в размер на 9 425,47лв. - лихва за периода от
28.02.2018 г. до 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 13.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
260049/15.01.2021г. и Изпълнителен лист от 15.01.2021г. по ч.гр.д. №73/2021 г.
по описа на PC – Хасково, като му се присъдят и направените по делото разноски
в настоящото и в заповедното производство, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът прилага писмени доказателства за приемане по делото,
иска прилагането на процесното ч.гр.дело.
Ответниците представят отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът „Водно строителство“АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.
„Г.С.Раковски“ № 1, представлявано от С.Д.П., счита предявеният иск за
допустим, но за неоснователен.
Възражението за неоснователност и недоказаност на иска, предявен на
основание специалния ЗДФИ, следвал от нередовността и необосноваността на акта
за начет, служещ като основание за търсене на имуществена отговорност от
ответниците, като излага подробни съображения. Искът бил предявен, респ. актът
за начет съставен срещу лице, което не било отчетник по смисъла на чл.23 т.3 от
ЗДФИ. Съгласно посочената разпоредба към имуществена отговорност по специалния
ЗДФИ могат до бъдат привличани лицата, които упражняват контрол върху бюджета,
финансово - стопанската и отчетната дейност на Община Хасково. Субекти на
отговорността в посочената хипотеза били лицата, натоварени по силата на
заеманата длъжност или за конкретния случай с осъществяването на контрол върху
финансовото управление на организациите или лицата по чл.4 т.1-3 ЗДФИ, а
основанието за тяхната отговорност е не упражнен контрол или допуснати
нарушения при осъществяване на контрола. Ответникът В.Я.М. е осъществявала
контрол по точното изпълнение в количествено, качествено и времево отношение на
СМР извършвани от „Водно строителство„ АД, но не е контролирала каквато и да е
дейност на Община Хасково, включително и бюджетната, финансово - стопанската
или отчетната. По тази причина липсвало основание, същата да се квалифицира
като субект на имуществената отговорност по чл.23 т.3 от ЗДФИ. Липсвали
твърдения в акта за начет и в в исковата молба, че отв. В.М. пряко е боравила с
материални ценности в някоя от формите по чл.23 т.1 от ЗДФИ, да е контролира
такива лица или да е упражнявала управленско - разпоредителни функции, поради
което се обосновава изключване на хипотезите на чл.23 т.1, 2 и 4 от ЗДФИ. Ето
защо ответницата не била сред лицата, от които може да се дири имуществена
отговорност по реда на ЗДФИ, а това правело предявения иск неоснователен само
на това основание. Тези възражения не касаели единствено отговорността на отв. М.,
а засягали пряко и интереса на „Водно строителство „АД Хасково, тъй като
отговорността на получилия нещо без основание, била функция от тази на
причинителя по чл.21 ал.1 от ЗДФИ. Щом причинителят не отговаря, не отговаря и
получателя, предвид което предявеният иск се явявал неоснователен и спрямо
„Водно строителство „АД Хасково.
Сочи се още, че не е обосновано в
акта за начет противоправното поведение на отв. В.М., което от една страна е
неотменимо изискване към съдържанието на акта за начет съгласно чл.17 ал.2 и
чл.43 ал.2 т.4 от ППЗДФИ регламентиращи, че следва да бъдат посочени нарушените
законови разпоредби. Освен това чл.2 ал.2 от ЗДФИ ясно сочел, че при
финансовата инспекция се установяват нарушения на нормативен акт уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност. Без посочване на
констатирано нарушение не можело да се обоснове противоправността на
поведението на причинителя на вредите.
Не бил доказан и изискуемият по
чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ умисъл за причиняване на вредите, за който не можело да се
приеме, че е установен по сила на презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Същата се
отнася до небрежността като форма на вина, но не и до умисъла. Щом специален
законов състав (чл.21 ал.1 т.1 ЗДФИ) го изисквал, същият трябвало да бъде
обоснован на общо основание. Приложение не намирала и презумпцията по чл.22
ал.5 от ЗДФИ, която касае единствено фактическите констатации, но не и правните
изводи в акта за начет, а умишлената форма на вина била правен извод. Вярно
било, че този извод се прави въз основа на установените факти, но в исковата
молба и в акта за начет в тази насока единствено било посочено, че длъжността
на първата ответница и приемането по протоколи на извършените СМР очертават
вината й. От тях обаче не можело да се изведе съзнанието, че ответницата има
представа за противоправното си поведение и иска или допуска настъпване на
вредните последици, изразяващи се получаване на нещо без основание вследствие
неизвършени СМР. Сочената нередовност на акта за начет не позволявал същия да
бъде основание за носене на имуществена отговорност и очертавал неоснователност
на иска.
Съгласно чл.44 ал.1 ППЗДФИ
констатациите в акта за начет следвало да бъдат доказателствено обезпечени и
аргументирано обосновани. В процесния акт били изложени необосновани
констатации и в голямата си част неподкрепени с доказателства, или пък
съществуващите такива не били правилно оценени. Много от констатациите били
напълно произволни, почивали на предположения, а не били пряко възприети и
установени факти, което ги лишавало от презумптивната им доказателствена сила.
Строителството на обект „Дублиране на 4 бр. кладенци в обсега на
санитарно-охранителна зона „Северна зона" с изпълнител „Водно
строителство" АД Хасково съгласно договор №249 от 25.07.2017год. сключен с
Община Хасково било осъществено основно през есенно-зимните месеци на 2017/2018
год. На 12.11.2017 год. била издадена Заповед № 2 (съдържаща се в приложенията
към исковата молба), в която поради пропаднали експлоатационни пътища до всички
4бр.тръбни кладенци и изкопите за сондажи и тръбопроводи вследствие лошите
климатични условия и голямото количество паднал дъжд, е разпоредено да се
направят допълнителни машинни изкопи и насипи за възстановяване на пътищата, да
се изпълни водочерпене от залетите изкопи и се направи ръчен и машинен изкоп за
почистване на свлечените земни маси. Подписан бил констативен протокол от
същата дата (също в приложенията към исковата молба) между Община Хасково и
ответника за възлагане на подравняване, оформяне и изпълнение на път при мярка
360 м2., както и за 12 мсм. водочерпене с помпа. В приложенията към исковата
молба се намирало и писмо изх.№145/8.12.2017год. на НИМХ - Хидрометеорологична
обсерватория Хасково за количествата паднали обилни валежи през мес.11.2017г.
над регион Хасково. Горните обективни и установени след констатации на място
обстоятелства били напълно игнорирани от
съставителя на акта за начет. Писмото на НИМХ било отхвърлено с мотива, че метеорологията
изучавала атмосферните явления, а не състоянието на почвите и не можела да каже
коя почва е кална. Поради това, че не били доказани лоши метеорологични условия
не се признава водочерпене с помпа, извършване на изкопи, подравняване и
извозване на земни маси, докато съществуващите доказателства безспорно
установявали, че извършването на посочените операции е било абсолютно
наложително. За водочерпенето, което било отчетено точно съгласно протокола за
възлагане на непредвидени СМР, актосъставителят направил изчисления, че
падналото количество вода може да се източи за 2 мин., но не конкретизирал дали
се отнася за един или за четирите кладенеца, при един ден валежи и съответно
водочерпене или съобразно справката на НИМХ за обилни и продължителни валежи.
При изброяване на неизвършените, но заплатени СМР, актосъставителят изпадал в
противоречие като сочел, че пари за водочерпене изобщо не следвало да се
заплащат, поради неизвършване на тази дейност. Не се приемало в акта за начет,
че при изпълнение на строителството ответникът е натоварил и извозил 1500куб.м.
земни маси и строителни отпадъци, които били отчетени и съответно заплатени.
Приел е, че количествата са съответно 10 куб.м. за кладенец, или общо 40
куб.м., без да обоснове това прието от него количество как е установено, кои са
доказателствата, къде се намират. И в експертния анализ, върху който почивали
констатациите по акта за начет, подобно количество от 10 куб.м. натоварени и
извозени материали също не били доказани и обосновани. За друга група приети за
неизвършени СМР констатациите по акта за начет не било ясно за какъв тип
съоръжения става въпрос и как са установени по-малките приети количества. За
минизиране и боядисване на отчетени и платени 48 кв.м. железни конструкции
двукратно, се приема, че това е извършено за 42.92 кв.м.; За минизиране и
боядисване на 16,8 кв.м. железни конструкции се приема за 11.76 кв.м., като
разликите в стойностно отношение се отнасяли към вреди. Изцяло било отхвърлено
от актосъставителя полагането на циментова замазка и полагането на
хидроизолация, отчетените
средства за извършването им изцяло били приети за вреди. Не било посочено обаче
взети ли са и анализирани ли са проби за състоянието от местата, за които се
сочи, че са положени, за кои конкретно обекти и съоръжения се отнасят
констатациите, или пък е възможно те да се установят само при оглед. Липсвала конкретика
и при обсъждане направата на ограда на обекта, изработването на 4 бр. железни
врати и железни стъпала, като не било посочено как са формирани единичните цени
по които са остойностени, наложителни ли са били конструктивни и ситуационни
промени, отчетено ли е специално за вратите , че дължината им е по-голяма от
проектната. С тези аргументи ответникът счита, че поради необоснованост
фактическите констатации по акта за начет били нередовни и не могат да се
обхванат от презумпцията по чл.22 ал.5 от ЗДФИ за вярност. Експертният анализ,
изготвен по време на финансовата инспекция, бил още по-оскъден в
доказателствено отношение, заключенията по него не били подкрепени с
доказателства и съответно констатациите по акта за начет не могат да се основат
на него.
В изпълнение на процедурата по
закон съставения акт за начет бил връчен на ответниците за възражения. И от
двамата такива са постъпили, но същите не са били разгледани по същество. По
отношение на отв. В.Я.М. актосъставителят изрично заявявал, че според него е
без значение дали констатираната вреда е причинена умишлено или не. Подобно
схващане, което признавало, че наличието на умисъл не е обоснован, сочело на
ясно противоречие с разпоредбата на чл.21. ал.1 т.1 от ЗДФИ, както и за основателност
на възражението в отговора. Възражението на ответника „Водно строителство"
АД Хасково не било разгледано по същество. Изобщо не бил разгледан представения
доказателствен снимков материал, не било изразено становище по него. Вещото
лице, представило експертния анализ също не взело отношение по същество на
възраженията, а единствено е пояснила механизма на извършване на експертизата.
По този начин гарантираното от закона право на участие на начетеното лице в
производството, респ. правото му на защита било останало нереализирано поради
некомпетентност на актосъставителя по свързаните с финансовата инспекция
въпроси. От друга страна, горното очертавало и пряко нарушение на задължението
на актосъставителя по чл.22 ал.4 от ЗДФИ по направените възражения да се
произнесе с мотивирано заключение.
Отв. В.Я.М. счита предявения иск
за допустим, но за неоснователен. Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ
лежала на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 и сл. ЗЗД), като тя се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица. Съгласно чл. 21 ал.
1 ЗДФИ вредата трябвало да е причинена умишлено, или без значение от формата на
вината, ако е от липси, или е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения. Увреждането, като основание за ангажиране на пълната
имуществена отговорност, следвало да е установено при финансова инспекция в
разписания от закона ред, чиито фактически констатации са вписани в акт за
начет, който има предписано в закона съдържание (чл. 43 ал. 2 ППЗДФИ), на които
следва отговаря, за да е редовен и за да действа установената в чл. 22 ал. 5
ЗФИ презумпция за истинност на отразените в него фактически констатации по чл.
43 ал. 2 ЗДФИ. Съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, за да се
ползва акта за начет с презумптивна доказателствена сила, било необходимо да е
съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице
при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на
надлежни доказателства; докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на проверяваното лице и да съдържат
мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените
възражения. Ако актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата
материална доказателствена сила. Отв. М. заявява насрещно твърдение, че в
конкретния случай актът за начет не бил съставен по надлежния ред, поради което
не се ползва с материална доказателствена сила относно фактическите констатации
в него относно причинени противоправно вреди от ответника В.М., които да са
пряка и непосредствена последица от нейното виновно поведение. Макар и
проверката да е извършена от надлежно овластено лице в приложената към акта за
начет преписка липсват доказателства, че е било гарантирано право на участие на
материалноотговорните лица и конкретно на отв. В.М. в извършената финансова
инспекция от главен финансов инспектор М.К.Д.. В преписката нямало приложени
доказателства ответниците да са поканени да присъстват при извършената на място
проверка от назначеното вещо лице инж. Е.М.Ц.. Допуснато било нарушение и на
чл. 20 ал. 4 от ППЗДФИ, тъй като изготвеният за резултатите от финансовата
инспекция доклад по чл. 16 ЗДФИ не е бил връчен на отв.В.М., съгласно
изискването на чл. 17 ал. 3 от ЗДФИ, въпреки констатациите в него за допуснати
нарушения, съответно не й е била дадена възможност да изложи писмено становище
по тези констатации, с което било нарушено правото й на защита. Липсвали данни
докладът да е връчван и на ответника „Водно строителство - Хасково" АД,
както и да е изготвяно мотивирано заключение от финансовия инспектор, извършил
финансовата инспекция, съгласно чл. 21 ал. 1 от ППЗДФИ. Поради неучастие на
материално отговорните лица, привлечени към пълна имуществена отговорност, в
процедурата по чл. 15 - 23 ППЗДФИ, вр. чл. 17 ал. 3 и ал. 4 от ЗДФИ, отв. М.
оспорва доказателствата, въз основа на които е бил изготвен доклада, а
впоследствие и акта за начет, като твърди, че те не са били достатъчни,
относими и надеждни, за да установят противоправно причинена вреда на бюджета
на Община Хасково, в общ размер 60 527.39 лв. с ДДС, за която се търсела пълна
имуществена отговорност солидарно от ответниците В.Я.М. *** АД.
Ответникът М. оспорва и всички
фактически и правни констатации в акт за начет № 11 - 04 - 28 от 23.12.2019г.,
обуславящи пълна имуществена отговорност на ответницата В.М. за противоправно
причинена вреда на бюджета на Община Хасково в общ размер 60527.39 лв. с ДДС.
За да се зачете презумптивната доказателствена сила на акта за начет и да се
ангажира имуществената отговорност на ответниците по реда на ЗДФИ било
необходимо те да са измежду лицата, визирани в чл. 23 ЗДФИ, респ. чл. 38
ППЗДФИ. Съгласно закона, субекти на такава отговорност могат да бъдат пет
категории лица, които правната доктрина и съдебна практика дефинирала с общото
понятие - отчетници, с изключение на тези по чл. 21 ал. 3 от ЗДФИ. Заявявява се
насрещно твърдение, че ответникът В.М. неправилно е подведена под пълна
имуществена отговорност по чл. 23, т. 3 от ЗДФИ, тъй като не попадала в кръга
на лицата, които могат да бъдат привличани към имуществена отговорност,
съгласно чл. 38 т.т. 1 - 5 от ЗДФИ. Тя не заемала отчетническа длъжност, не
била косвен отчетник, не упражнявала контрол върху бюджетната, финансова -
стопанска и отчетна дейност на Община Хасково, не управлявала и не се
разпореждала с имуществото на Община Хасково и не е получила нищо без основание
в резултат на действието на причинителя на щетата, който е ответника „Водно
строителство - Хасково" АД, изпълнител на проверявания обект, съгласно
сключения с Община Хасково договор за възлагане на обществена поръчка №
249/25.07.2017г. Не било налице и основанието по чл. 21 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ,
съгласно който вредата следвало да е причинена умишлено от лицето, привлечено
към имуществена отговорност. Във възражението по акта за начет вх. № 11 - 04 -
30 от 13.01.2020г. отв. М. е посочила, че не е налице основание по ЗДФИ да бъде
привлечена към пълна имуществена отговорност по акта, което неправилно не било
уважено от финансовия инспектор М.К.Д.. Неоснователно било становището в
заключението по акта за начет peг. индекс: 12 - 14 -14#1 от 09.04.2020г., че с
подписа си, в качеството си на представител на възложителя, отв. М. е упражнила
контрол за извършените СМР, финансирани от общината, и отговаря пряко за
извършеното строителство, поради следните съображения. Ответникът М. заемала
длъжността „главен експерт „ВиК" в Община Хасково - специализирана
администрация - Дирекция „АГСИ“, отдел „СИИ“, по силата на трудов договор №
83/30.06.2017г. и последно подписано от нея ДС № 346/01.07.2019г. В
задълженията на отв. М. на главен експерт ВиК по длъжностна характеристика
влизал контрола по изпълнение на договори за строителство на ВиК
инфраструктурата и на сградни ВиК инсталации на обекти общинска собственост, и
тя притежавала необходимата компетентност и квалификация да осъществява този
контрол. Отв. М. е подписала протоколи обр. 19 за извършени СМР по процесния
договор за възлагане на обществена поръчка: Протокол № 1 от 06.11.2017г. за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи (СМР) към 06.11.2017г. на обща стойност с ДДС 228694.72 лв. и
Протокол № 2 от 12.02.2018г. за установяване извършването и за заплащането на
натурални видове строителни и монтажни работи (СМР) към 12.02.2018г. на обща
стойност с ДДС 226643.84 лв. Тези обстоятелства, обаче, не можели да обосноват
извода, че относно изпълнението на договор за възлагане на обществена поръчка
№249/25.07.2017г. отв. М. е упражнявала контрол по смисъла на чл. 23 т. 3 от
ЗДФИ, представляващ контрол върху бюджетната, финансово - стопанска и отчетна
дейност на Община Хасково. В трудовия й договор и в длъжностната й характеристика
не били включени задължения, свързани с отчетническо боравене с имуществото на
Община Хасково. Вмененото й задължение по длъжностна характеристика да
осъществява контрол по изпълнение на договори за строителство на ВиК
инфраструктурата и на сградни ВиК инсталации на обекти общинска собственост, не
я определяли и като косвен отчетник по чл. 23 т 3 ЗДФИ. Такива били лицата,
които осъществявали цялостен и повсеместен контрол върху бюджетната, финансово
- стопанската и отчетната дейност на Община Хасково. По правило това били
служители с ръководни функции в системата на финансовото управление и контрол
върху процесния строеж. С подписването на Протокол № 1 от 06.11.2017г. обр. 19
за установяване извършването и за заплащането на натурални видове СМР към 06.11.2017г.
на обща стойност с ДДС 228694.72 лв. и Протокол № 2 от 12.02.2018г. за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове СМР към
12.02.2018г. на обща стойност с ДДС 226643.84 лв. отв. М. също не е осъществила
контролна дейност по смисъла на чл. 23 т. 3 от ЗДФИ. Протокол обр. 19 се
подписвал за установяване завършването и за заплащането на натурални видове
CMP, като обобщава всички СМР, установени като извършени в протоколите по
строителството, подписани съгласно чл. 2 ал. 2 т. 1 от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
подробно изброени в чл. 7 ал. 3 от цитираната наредба. Касаело се за протоколи,
съставяни от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствие на възложителя
и строителя и др. технически правоспособни лица, без участието на отв. В.М., в
чиито задължения не е влизало осъществяването на фактически контрол върху
констатираното с актовете, изброени в чл.7 ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.
Строителният надзор върху строежа бил осъществяван от „Радев - 06" ЕООД,
чрез инж. С.Р. и инж. Д.Ч.. При подписване на протоколите обр. 19 отв. М. е
имала задължението да съпостави документално договорените СМР, съгласно
количествено - стойностната сметка към договор за възлагане на обществена
поръчка № 249/25.07.2017г., с изпълнените СМР през целия период на строителство
до датата на подписване на двата протокола обр. 19, установени в подписаните
актове и протоколи по време на строителството, съгласно чл. 7 ал. 3 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003г., но не и да осъществява фактически контрол дали тези СМР
реално са били изпълнени в посоченото в актовете количество и обем. Дори и да
се приеме, че подписвайки Протокол № 1 от 06.11.2017г. обр. 19 за установяване
извършването и за заплащането на натурални видове СМР към 06.11.2017г. на обща
стойност с ДДС 228694.72 лв. и Протокол № 2 от 12.02.2018г. за установяване
извършването и за заплащането на натурални видове СМР към 12.02.2018г. на обща
стойност с ДДС 226643.84 лв. ответницата била осъществила контрол върху
извършените СМР, този контрол не можел да се окачестви като контрол върху
стопанската и отчетна дейност на общината по смисъла на чл. 23 т. 3 от ЗДФИ.
Такъв контрол осъществявали длъжностните лица, наредили плащане на „Водно
строителство - Хасково" АД. Въз основа на Протокол № 1 от 06.11.2017г.
обр, 19 била съставена фактура № ********** от 07.11.2017г. за сумата 228694.72
лв. с ДДС, посочваща като М.О.Л Добри Беливанов, кмет на Община Хасково, който
бил подписал фактурата и наредил плащане на „Водно строителство - Хасково"
АД с платежно нареждане на 15.11.2017г. за сумата по фактурата. Въз основа на
Протокол № 2 от 12.02.2018г. обр. 19 била съставена фактура № ********** от
19.02.2018г. за сумата 226643.84 лв. с ДДС, посочваща като М.О.Л. Добри
Беливанов, кмет на Община Хасково, който подписал фактурата и с 2 бр. платежни
нареждания от 26.02.2018г. и 27.02.2018г., е наредил плащане по нея на „Водно
строителство - Хасково" АД. В периода от 06.11.2015г. до 28.10.2019г. като
кмет на Община Хасково Добри Беливанов бил лицето, което управлявало и се
разпореждало с общинско имущество, поради което именно той бил легитимиран да
отговаря за понесена от Община Хасково имуществена вреда, установена с акт за
начет, на основание чл. 21 ал. 4, вр. с чл. 23 т. 4 от ЗДФИ, солидарно с
лицето, получило нещо без правно основание на основание чл. 21 ал. 3, вр. чл.
23 т. 5 от ЗДФИ, в конкретния случай „Водно строителство - Хасково" АД,
като изпълнител по сключен с Община Хасково договор. В тази връзка се твърди,
че ответникът инж. В.Я.М. не е пасивно материално - правно легитимирана да
отговаря за установени вреди с акт за начет № 11 - 04 - 28 от 23.12.2019г., на
основание чл. 21 ал. 1 т 1, вр. чл. 23, т. 3 от ЗДФИ, солидарно с „Водно
строителство- Хасково" АД на основание чл. 21 ал. 3, вр. чл. 23 т. 5 от
ЗДФИ, поради което предявеният срещу нея иск бил изцяло неоснователен.
Отв. М. твърди, че не е налице и
субективната предпоставка за пълната имуществена отговорност по акта за начет -
тя да е действала умишлено при причиняване на вредата в размер на 60527.39 лв.
с ДДС. Законът в разпоредбата на чл. 21 ЗДФИ не поставял ограничения за формата
на умисъл. В случая, за да е действала умишлено, отв. М. е следвало да знае, че
част от актуваните СМР реално не са изпълнени и въпреки това се е подписала под
двата протокола обр. 19 на 06.11.2017г. и на 12.02.2018г. за установяване
извършването и за заплащането на такива СМР. Изложените в тази връзка правни
изводи в акта за начет относно формата на вината не се ползват с
доказателствена сила. При деликтната отговорност, каквато по характер е
отчетническата отговорност, се предполага само небрежността, а не всяка вина.
От задълженията на ответника В.М., произтичащи от сключения с Община Хасково
трудов договор и от одобрена за длъжността й длъжностна характеристика, не
следвало, че е трябвало да извърши проверка на всяко СМР и лично да се убеди,
че е извършено, преди да подпише двата протокола обр. 19 на 06.11.2017г. и на
12.02.2018г., т.е. че не е изпълнила конкретно вменени й задължения, т.е.
вредата не произтичала от неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗДФИ. Това обстоятелство задължавало прилагане към акта за
начет на доказателства, установяващи умисъл в действията на ответницата М.,
каквито не били приложени, а умисълът не се предполагал и подлежи на доказване.
Ответникът настоява и моли съдът
да приеме, че липсата на всички законово предвидени предпоставки за имуществена
отговорност по ЗДФИ, я освобождават от отговорност, като причинител на вреда в
размер на 51101.92 лв. с ДДС, установена в акт за начет № 11 - 04 - 28 от
23.12.2019г., поради което предявеният срещу нея иск, солидарно с „Водно строителство
- Хасково" АД, следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан,
като й се присъдят направените по делото разноски. Неоснователността на главния
иск обуславял неоснователност и на акцесорния иск.
В съдебно заседание ищецът Община
Хасково чрез процесуалния си представител поддържа изцяло предявените искове
като счита, че ответниците не са оборили при условията на пълно и главно
доказване фактическите констатации в акта за начет, вкл. и предвид
съдебно-техническата експертиза. Претендира разноски, за което представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответниците „Водно строителство -
Хасково" АД, чрез пълномощника си адв. Н.К. и В.Я.М., чрез процесуалния си
представител в лицето на адв. Т.В., в съдебно заседание поддържат неоснователност
на предявените искове като излагат подробни съображения, вкл. и в депозирани
писмени бележки. Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 73/2021г. по описа на Районен съд-Хасково
се установява, че Община Хасково е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците В.Я.М. *** АД за сумите: 51 101.92 лева – главница; 9 425.47
лв. – законна лихва за периода от 28.02.2018г. до 23.12.2019г., основаващи се
на Акт за начет №
11-04-28/23.12.2019 г., издаден от главен финансов инспектор от Пети отдел,
дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова
инспекция ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 13.01.2021г. до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 1210.55 лева за заплатена държавна такса и 150 лева – възнаграждение за
упълномощен по делото юрисконсулт. За посочените
суми е била издадена Заповед за изпълнение № 260049 / 15.01.2021г. по ч.гр.д. №
73/2021г. по описа на Районен съд Хасково. В едномесечния срок от връчване на
заповедта, са постъпили възражения и от двамата солидарни длъжници. В срока по
чл.415, ал.1 от ГПК ищецът – Община Хасково е предявил против ответниците
настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 25.07.2017г. между ищеца Община Хасково, представлявана от
Добри Василев Беливанов - кмет на общината, в качеството й на възложител и
ответникът „Водно строителство - Хасково" АД, представлявано от С.Д.П. -
представител на Съвета на директорите, в качеството му на изпълнител е сключен
договор за възлагане на обществена поръчка № 249 с предмет „Изпълнение на
инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на
обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на гр. Хасково", подобект
„Дублиране на кладенци" по обособени позиции, Обособена позиция №1 строеж
„Дублиране на 4 бр. кладенци в обсега на санитарно - охранителна зона „Северна
зона". Стойността на обекта е 402 100 лева без ДДС или 482 520
лева с ДДС, съгласно приложената ККС. Уговроени са и начинте на плащане, а
именно без авансово, за изготвяне на инвестиционните проекти, за авторски
надзор и за изпълнение на СМР – първо плащане – след доказване на реално
извършени видове работи в обем не по-малък от 50 % и не по-голям от 70 % от
предвидените в проекта СМР, в срок до 30 календарни дни след подписване и представяне
на протокол обр.19 за действително извършени и подлежащи на разплащане видове
работи, документи по Наредба № 3 за съставяне на протоколи по време на
изпълнение на строителството, документи доказващи произход, качество и
съответствие на влаганите материали и представяне на фактура и окончателно
плащане – в размер на остатъка от стойността на СМР – до 30 календарни дни след
подписване на акт обр.15, екзекутивна документация, протокол обр.19 за
действително извършени и подлежащи на заплащане на окончателни видове СМР по
одбрени цени, подписани от страните, документи по Наредба № 3 за съставяне на
протоколи по време на изпълнение на строителството, документи доказващи
произход, качество и съответствие на влаганите материали, акт обр.15 на строежа
и оригинална фактура за окончателната стойност на дължимата сума. Предвидено е
в договора, че при възникване на допълнителни или непредвидени работи, в
рамките на договорената стойност по договора, същите се договарят с констативен
протокол за допълнителни количества и непредвидени видове СМР, подписан от
двете страни/. Срокът за изпълнение на предмета на договора е 93 календарни дни
като в него не се включва времето за оценка на инвестиционните проекти до
влизане в сила на разрешението за строеж на съответния строеж. В предметния
обхват на договора се включва проектиране, строителство и авторски надзор.
Сумата за проектиране е 18 600 лв. без ДДС, за строителство - 379 500 лв. без
ДДС, за авторски надзор - 4 000 лв. без ДДС и за непредвидени разходи - 3 800
лв. без ДДС. Договорени са показатели за ценообразуване на СМР, както следва: Средна
часова ставка - 3,50 лв./час; Допълнителни разходи върху труда - 100%; Допълнителни
разходи върху механизация - 30%; Доставно - складови разходи - 5% и Печалба -
7% като всички допълнителни и непредвидени СМР се доказват с тези ценови
показатели. Срокът за изготвяне на инвестиционните проекти е 20 календарни дни,
считано от датата на договора, а срокът за строителство е 73 календарни дни,
считано от датата на влизане в сила на разрешението за строеж до подписване на
Констативен акт обр. 15.
Изготвен е инвестиционен проект във фаза „Работен проект" одобрен
от главен архитект на общината на 06.10.2017 година. Въз основа на него е
издадено Разрешение за строеж /РС/ № 295/06.10.2017г. на Община Хасково в
качеството на възложител на строежа, със заверка за влизане в сила на
23.10.2017 година. В разрешението за строеж е записано, че се допуска
предварително изпълнение на основание чл.60, ал.1 от АПК.
Съставен е протокол обр.2а от 16.10.2017 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. В същия ден
строителният надзор на обекта „Радев 06" ЕООД е заверил заповедна книга на
строежа под № 441 от 16.10.2017 година. На 12.02.2018 г. е съставен Констативен
акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа. С Протокол обр.16
от 16.10.2018 г. строежът е приет от Държавна приемателна комисия. Въз основа
на Протокол обр. 16 е издадено Разрешение за ползване № СТ - 05 - 1250 от
23.10.2018г. и кладенците са въведени в експлоатация. Съгласно протокол обр.2а
и констативен акт обр. 15, строителството е продължило от 16.10.2017 г. до
12.02.2018 година. На 06.12.2017г. е съставен Акт обр. 10 за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството, с който е документирано
спиране на строителството. В акта е записано, че строителството е спряно във
връзка с „неблагоприятни климатични
условия - големи количества валежи, недопустими за извършването на определените
видове СМР". Приложено е и писмо изх.№ 145/08.12.2017г. от НИМХ -
филиал Пловдив до ответника „Водно строителство"АД, гр.Хасково. В
справката са описани 11 дати от м.ноември 2017г. като срещу тях е записано
„валеж от дъжд". Наличен е запис, че на 28 ноември е измерен изключително
висок валеж - 37 л/м2, което количество било над 50% от нормалната стойност за
ноември и в резултат в следващите дни почвата била „кална" с трайно
задържане на локви (застояла вода, която почвата не могла да попие). В
заключение в писмото е записано: „През
периода състоянието на почвата не е подходящо за СМР - пътно - строителни и
земно - изкопни дейности".
От представения по делото Протокол № 1 от 06.11.2017г. за установяване
извършването и за заплащането на натурални видове СМР към 06.11.2017г. на на
стойност 190 578,93 лв. без ДДС или 228 694,72 лв. с ДДС, е видно, че същият е
подписан от отв. М. в качеството й на гл.експерт „ВиК“ към Община Хасково, от С.П.
– технически ръководител на ответника „Водно строителство“АД и от С.Р. –
Управител на дружеството, осъществило строителния надзор „Радев – 06“ЕООД гр.Хасково. Въз основа на
Протокол № 1 от 06.11.2017г. е съставена фактура № ********** от 07.11.2017г.
за сумата 228694.72 лв. с ДДС, подписана от страна на ищеца от Добри Беливанов,
кмет на Община Хасково, който е наредил плащане на отв. „Водно строителство -
Хасково" АД с платежно нареждане на 15.11.2017г. за сумата по фактурата.
От представения по делото Протокол № 2 от 12.02.2018г. за установяване
извършването и за заплащането на натурални видове СМР към 12.02.2018г. на
стойност 188 869,87 лв. без ДДС или 226 643,84 лв. с ДДС, е видно, че същият е
подписан от отв. М. в качеството й на гл.експерт „ВиК“ към Община Хасково, от С.П.
– технически ръководител на ответника „Водно строителство“АД и от С.Р. –
Управител на дружеството, осъществило строителния надзор „Радев – 06“ЕООД гр.Хасково. Към него е
приложена и подписана от отв. М. и от представител на отв. „Водно
строителство“АД подробна количествена сметка № 2. В Протокол № 2 от
12.02.2018г. са описани като извършени и предвидени за заплащане непредвидени
разходи за СМР – подравняване, оформяне и изпълнение на път до БПС8, БПС6, БПС4
и БПС2, както и водочерпене с помпа - БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2, за което и във
връзка с чл.4, ал.3 от Договора с рег. № 245 от 25.07.2017г. е съставен и
констативен протокол от 12.11.2017г., подписан от Кмета на община Хасково –
Добри Беливанов. Приложена по делото е
и Заповед № 2 от 12.11.2017г., като с
нея се нарежда да се извършат допълнителни изкопи и насипи за възстановяване на
пътищата, да се извърши водочерпене на залетите изкопи и да се направи ръчен и
машинен изкоп за почистване на свлечени земни маси. Въз основа на Протокол № 2
от 12.02.2018г. е съставена фактура № ********** от 19.02.2018г. за сумата 226 643.84
лв. с ДДС, подписана от страна на ищеца от Добри Беливанов, кмет на Община
Хасково, който е наредил плащане на отв. „Водно строителство - Хасково" АД
с платежни нареждания от 26.02.2018г. и 27.02.2018г.
Така изчислена, общо изчислена е фактурирана и изплатена от страна на
ищеца Община Хасково на изпълнителя и ответник в настоящото производство „Водно
строителство -Хасково" АД, гр. Хасково договорената цена за извършване на
СМР от 379 448,80 лв. без ДДС, или 455 338,56 лв. с ДДС.
Безспорно също така е и
обстоятелството, че отв. В.Я.М. е заемала длъжността „главен експерт „ВиК"
в отдел „Строителство, инвестиции и инфраструктура“ при дирекция „Архитектура,
градоустройство, строителство и инвестиции“ при Общинска администрация Хасково,
по силата на трудов договор № 83/30.06.2017г., изменен и допълнен с 4 бр.
допълнителни споразумения, последното от които с № 346/01.07.2019г. Според
подписаната от ответника М. на 03.07.2017г. длъжностна характеристика – раздел
5 „Преки задължения“, на същата е възложено задължение, включено в службата й
да осъществява контрол по изпълнението на договори за строителство на ВиК
инфраструктурата, да координира и контролира действията по изграждане,
поддръжка и ремонт на елементи на водоснабдителната и канализационната мрежа на
обекти общинска собственост, както и да реализира планираните задачи чрез
изпълнение на всички задължения, произтичащи при осъществяване на
инвестиционния процес - контрол по изпълнението на договорите за възлагане на
строителството и строителния надзор, инвеститорски контрол, въвеждане в
експлоатация; Да участва в качеството на представител на инвеститора при
съставяне на всички актове и протоколи по време на строителството, включително
и приемателната комисия за обекти на ВиК инфраструктурата общинска собственост;
Да подготвя необходимите изходни данни и задание за инвестиционно проектиране
на ВиК мрежи и съоръжения на обекти общинска собственост, изготвяне на
техническата документация за започване на процедура по реда на ЗОП и други.
Със заповед № ФК-10-165/14.02.2019г. Директорът
на Агенция „Държавна финансова инспекция“ /АДФИ/ възложил на М.К.Д. – главен
финансов инспектор, да извърши финансова инспекция на Община Хасково, със
задача проверка за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност при разходването на предоставените й
средства с Постановление № 91/11.05.2017г. на Министерски съвет за финансиране
на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“, в това число
спазване на законодателството в областта на обществените поръчки и изпълнението
на сключените договори. Срокът на проверка е удължаван и проверката е спирана
неколкократно.
На 23.12.2019г. главният финансов
инспектор М.К.Д. – главен финансов инспектор от Пети отдел, дирекция
„Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция, съставила
Акт за начет № 11-04-28/23.12.2019 г., в който установила, че на Община Хасково
е причинена вреда в размер на 51 101,92 лв. с ДДС, като върху така определения
размер следвало да бъде начислена и лихва за периода 28.02.2018 - 23.12.2019г.
и която възлизала на 9 425,47 лв., като пълна имуществена отговорност следвало
да се носи от отв. В.Я.М. на основание чл.21, ал.1, т.1 вр. чл.23,
т.3 вр. чл.26 от ЗДФИ, а солидарно с нея следвало да отговоря на
основание чл.21, ал.3 вр. чл.23, т.5 от ЗДФИ и ответника „Водно строителство“ АД.
В акта за начет е обсъдена и
възприета строителнотехническата експертиза, изготвена от инж. Е.Ц..
Съгласно изготвения от вещото лице експертен анализ, извършен след проверка на
представените документи и извършен оглед на место със съответни замерванията, били
установени реално изпълнените и неизпълнени видове и количества СМР, като в
бетоновите шахти не било изпълнено отводняване и във всичките 4 шахти имало
вода по дъното, в някои от шахтите с дълбочина над 4 см. Поради наличието на
вода по дъното само в една от шахтите било възможно да се влезе. От това следвало,
че не е изпълнена хидролизолация, която ефективно да възпрепятства проникването
на атмосферни води в шахтите. Наличието на вода разрушавала бетоновата основа
на шахтите. По проект била предвидена хидроизолация, която е актувана и
платена. Циментова замазка по шахтите също не е изпълнена. За всеки кладенец били
актувани и платени по 375 куб.м. извозване на строителни отпадъци и земни маси,
което правело 1500 куб.м. общо за обекта (за 4-те кладенеца). Такова количество
отпадъци било недействително. Вложените в обекта материали били в пъти по -
малко спрямо актуваните и платени като извозени отпадъци, поради което не било
възможно да се формира такова количество отпадъци. Установени били неизпълнени
работи относно оградите около кладенците. При два от кладенците изпълнените
огради били с по - малка дължина от актуваните и платени (БПС6 и БПС8). Актувани
били непредвидени работи, които реално не са изпълнявани - подравняване на
пътища и отводняване на изкопи. Естественият терен бил равнинен, затревен и
нямало необходимост от подравняване. Около кладенците били разположени
обработваеми земеделски земи. За отводняване на изкопи били актувани 12
машиносмени (мсм) работа на помпа или по 3 мсм на кладенец по единична цена
85,00 лв./мсм. За 12 мсм можело да се източат 691,2 куб.м. вода с помпа 2
л/сек., а с по - мощна помпа и повече. Изкопите за шахтите били с обем 212 куб.м.
и нямало как шахтите да поемат 691,2 куб.м. вода. Освен това, шахтите не са били
запълнени до горе с дъждовна вода. В метеорологична справка за м.ноември 2017
г. било посочено, че най - високата стойност на валеж през м.ноември 2017г. е
била 37 л/кв.м. като вещото лице е изчислило, че във всяка шахта са попаднали
по 239 литра вода, което прави 0,24 куб. метра. Това количество можело да се
източи за 2 минути, а не за 3 мсм по 8 часа или общо 24 часа, което правело
1440 минути. Шахтите били със застроена площ 6,46 кв. метра. В представената
справка от НИМХ - филиал Пловдив относно падналите валежи от дъжд през
м.ноември 2017 г. не били посочени количествата валеж по дати. В заключение на
справката било записано, че през периода състоянието на почвата не било
подходящо за СМР - пътно - строителни и земно - изкопни работи. Подобна
метеорологична справка трябвало да съдържа метеорологични данни - температура
на въздуха и количества валежи, а не заключение кои почви са подходящи за
извършване на СМР или не са подходящи.
Относно непредвидените работи била
съставена Заповед № 2 от 12.11.2017г., която била написана в печатен текст на
лист формат А4 и с нея се нареждало да се извършат до пълнителни изкопи и
насипи за възстановяване на пътищата, да се извърши водочерпене на залетите
изкопи и да се направи ръчен и машинен изкоп за почистване на свлечени земни
маси. Заповедите то време на строителството се вписвали в заповедната книга на
строежа, която трябвало да бъде прошнурована и с номерирани страници. Тази
заповед била издадена в нарушение на ЗУТ и Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, т е. извън заповедната книга.
Освен това, в нея не били посочени конкретни обстоятелства - какви количества
вода е имало в изкопите, с каква дълбочина са изкопите, на коя дата са паднали
валежите и др. В метеорологичната справка не били посочени количествата валеж
по дати. Актуваните непредвидени работи не били доказани като изпълнени. По
същество същите представлявали временно строителство, каквото възложителят нямал
задължение да плаща.
При анализ на одобрения проект,
количествено - стойностните сметки и протоколите обр. 19, и извършения оглед на
място, били установени неизпълнени количества СМР, но актувани и платени
на стойност 42 584,93 лева без
ДДС, или 51 101,92 лева с ДДС.
Неизпълнените СМР. по вид,
количество, единична цена и стойност били както следва:
1) При актувана и платена ограда
от стоманобетонови колове 250/12/12 и 6 реда бодлива тел - 548,80 м., се
установи налична ограда на обекта /4 бр. кладенци/- 519,30 метра или заплатени:
548,80 м. х 44,50 лв./м. = 24 421,60 лв.; следва се за изплащане: 519,30 м. х
44,50 лв./м. = 23 108,85 лв.; изплатени неоснователно в повече - 29,50 м на
стойност 1 312,75 лв. без ДДС или 1 575,30 лв. сДДС;
2) При актувана и платена
изработка и монтаж на желязна врата 4 бр. с размери по проектна документация -
1,80 м. височина и 4,10 м. дължина, на място са установени 4 бр. врати, с
размери - височина 1,50 м. и дължина 4,40 метра или заплатени общо за 4 бр.
врати - 5 120,00 лв. /4x 1 280,00 лв. с размери 4 х (1,80 м х 4,10 м) = 29,52
кв. м./; следва се за заплащане за 4 бр. врати: 4 577,28 лв. /4 x 1 144,32 лв.
с размери 4 х.(1,50 м. х 4,40 м.) = 26,40 кв.м./; изплатени неоснователно в
повече 0,424 бр. по ед.цена 1 280,00 лв. на стойност 542,72 лв. без ДДС или
651,26 лв. с ДДС;
3) Актувано и платено минизиране
и боядисване на железни конструкции двукратно 48 кв. м., като на място на
обекта за 4 бр. кладенци е установено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно общо 42,92 кв. м. - заплатени: 48 кв м. х 7,58 лв./кв. м.
= 363,84 лв.; следва се за изплащане: 42,92 кв. м. х 7,58 лв./кв. м. = 325,33
лв.; изплатени неоснователно в повече - 5,08 кв.м. по ед.цена 7,58 лв. на
стойност 38,51 лева без ДДС или 46,21 лв. с ДДС;
4) При актувано и платено
почистване и натоварване на земни маси и строителни отпадъци с багер общо 1 500
куб. м. /по 375 куб.м. за всеки един от 4 -те кладенци/, са установени реално
изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец или общо 40 куб. Метра - заплатени: 1
500 куб м. х 4,85 лв./куб. м. = 7 275,00 лв.; следва се за изплащане: 40 куб.м.
х 4,85 лв./куб. м. = 194,00 лв.; изплатени неоснователно в повече 1 460 куб.м.
по ед.цена 4,85 лв./куб.м. на стойност 7 081,00 лева без ДДС или 8 497,20 лв. с
ДДС;
5) При актуван и платен превоз на
земни маси, строителни отпадъци извън населеното място общо 1 500 куб. м. /по
375 куб.м. за всеки един от 4 -те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец или общо 40
куб. Метра - заплатени: 1 500 куб м. х 12,80 лв./куб. м. = 19 200,00 лв.; следва
се за изплащане: 40 куб.м. х 12,80 лв./куб. м. = 512,00 лв.; изплатени
неоснователно в повече - 1 460 куб.м. по ед.цена 12,80 лв./куб.м. на стойност
18 688,00 лева без ДДС или 22 425,60 лв. с ДДС;
6) Актувана и платена е циментова
замазка за закрити резервоари 2 пласта по 2 см - общо 128 кв.м. /за 4 бр.
кладенци по 32 кв. м./, като на място е установено, че реално не е изпълнена
замаска - заплатени: 128 кв м. х 26,06 лв./кв. м. = 3 335,68 лв.; следва се за
изплащане: 0,00 лв., изплатени неоснователно в повече - 128 кв.м. по ед.цена
26,06 лв./кв.м. на стойност 3 335,68 лева без ДДС или 4 002,82 лв. с ДДС;
7) Актувана и платена
хидроизолация от 2 пласта външна - общо 128 кв.м. /за 4 бр. кладенци по 32 кв.
м./, като на място е установено, че реално не е изпълнена хидроизолация от 2
пласта външна - заплатени: 128 кв м. х 60,45 лв./кв. м. = 7 737,60 лв.; следва
се за изплащане: 0,00 лв.; изплатени неоснователно в повече - 128 кв.м. по
ед.цена 60,45 лв. на стойност 7737,60 лева без ДДС или 9 285,12 лв. с ДДС;
8) При актувани и платени направа
и поставяне на желязно стъпало за 4 бр. кладени /по 10 броя стъпала за
единица/, на място са установени поставени по 7 бр. стъпала на кладенец или заплатени
общо за 4 бр. кладенци /4x1x10 бр. стъпала/- 205,56 лв.; следва се за заплащане
за 4 бр. кладенци: 143,89 лв. /4x1x7 бр. стъпала= 35,97 лв./; изплатени
неоснователно в повече - 1,2 броя по ед.цена 51,39 лв. на стойност 61,67 лева
без ДДС или 74,00 лв. с ДДС;
9) При актувано и платено
минизиране и боядисване на железни конструкции двукратно 4,2 кв.м. или общо за
четирите кладенеца 16,8 кв.м., на място е установено 11,76 кв.м. общо за 4-те
кладенеца - заплатени: 4,2 кв.м. х 4 бр. кладенци = 16,8 кв.м. х 7,58 лв./бр. =
127,34 лв.; следва се за изплащане: 2,94 кв.м. х 7,58 лв. х 4 бр. кладенци =
89,12 лв., изплатени неоснователно в повече - 5,04 кв.м. по ед.цена 7,58 лв. на
стойност 38,20 лева без ДДС или 45,85 лв. с ДДС;
10) Актувано е и платено
подравняване, оформяне и изпълнение на път до БПС8, БПС6, ЕПС4 и БПС2 - 360 кв.
м. х 7,56 лв./кв.м., като на място е установено, че реално не е изпълнено
подравняване, оформяне и изпълнение на път до БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2 - заплатени:
360 кв.м. х 7,56 лв./бр. = 2 721,60 лв.; не се следва изплащане; изплатени
неоснователно в повече - 360 кв.м. по ед.цена 7,56 лв. на стойност 2 721,60
лева без ДДС или 3 265,92 лв. с ДДС;
11) Актувано е и платено
водочерпене с помпа - БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2 - 12 мсм по ед.цена 85,60 лв. на
стойност 1 027,20 лева общо за 4 -те кладенци, като на място е установено, че
реално не е изпълнено водочерпене с помпа на кладенците - заплатени: 12 мсм. х
85,60 лв. = 1 027,20 лв.; не се следва изплащане; изплатени неоснователно в
повече - 12 мсм. по ед.цена 85,60 лв. на стойност 1 027,20 лева без ДДС или 1
232,64 лв. с ДДС;
Така общата стойност на
неизпълнените СМР възлизала на 42 584,93 лв. без ДДС или 51101,92 лв. с ДДС.
От извършената фактическа
проверка на място и замервания на изпълнените СМР по процесния обект от вещото
лице Ц. за съпоставени действително изпълнените видове, количества и стойности
на СМР, с актуваните и приети такива съгласно съставените протоколи №1 от
06.11.2017 г. /обр. 19/ и №2 от 12.02.2018 г. /обр. 19/ за изпълнени фактически
количества СМР на обекта, с приложени към тях подробни количествени сметки и
анализни цени за непредвидените СМР, с които са приети за завършени и са
заплатени работи на обща стойност 379 448,80 лв. без ДДС, или 455 338,56 лв. с
ДДС било установено и възприето в акта за начет, че извършените СМР са актувани
и приети с Протокол №1 от 06.11.2017 г.
/обр. 19/ на стойност 190 578,93 лв. без ДДС или 228 694,72 лв. с ДДС и с Протокол №2 /обр.19/ от 12.02.2018 г.
на стойност 188 869,87 лв. без ДДС или 226 643,84 лв. с ДДС, подписани за
възложителя от страна на лицето изпълняващо инвеститорски контрол – ответникът инж.
В.М., за изпълнителя от техническия ръководител на обекта - инж. С.П. и за
строителния надзор от управителя на Радев - 06" ЕООД инж. С.Р.. Общо били актувани
СМР с двата протокола обр.19 на стойност 379 448,80 лв. без ДДС или 455 338,56
лв. с ДДС, в които били включени непредвидени разходи в размер 3 748,80 лв. без
ДДС или 4 498,56 лв. с ДДС, реално изпълнените СМР по актувани цени били на
стойност 336 863,87 лв. без ДДС
или 404 236,64 лв. с ДДС, а неизпълнените количества СМР, но актувани и платени
възлизали на стойност 42 584,93 лева без ДДС или 51 101,92 лева с ДДС.
Относно отв. В.М. в акта за
начет е прието, че тя, като лице упражняващо инвеститорски контрол на обекта, е
приела видовете, количествено и стойностно изпълнените и отчетени СМР, като
лично е подписала два броя протоколи образец 19, на основание на които
възложителят Община Хасково е заплатила на изпълнителя общо 455 338,56 лв. с ДДС, в т.ч. и неоснователно актуваните СМР в размер на 51 101,92 лв. с ДДС. Направен
е извод, че отв. М. осъзнавала, че така дава на инвеститора основание да
претендира от възложителя заплащане на тяхната стойност като е предвиждала
вродоносните последици от действията си, изразяващи се в изплащане в полза на
изпълнителя на недължими суми за неизпълнени СМР.
Тъй като ответникът „Водно строителство“АД е получил посочената сума, отговорността му следвало да се ангажира наред с тази
на отв. М. при условията на солидарност.
Актът за начет бил връчен на
ответниците (на отв.М. на 08.01.2020г., а на отв. „Водно строителство“АД на 14.02.2020г.)
като и двамата са депозирали възражения, с които възразили срещу констатациите
и изводите в акта. На 07.04.2020г. главният финансов инспектор Мария
Димитрова излязла със заключение за неоснователност на възраженията и потвърдила
фактическите констатации, отразени в него. Възраженията не били приети за
основателно и със становище от 03.06.2020г. на комисията по чл. 49 ал. 1 от
ППЗДФИ, определена със Заповед № ФК - 09 -59/15.05.2019г. на директора на АДФИ.
За изясняване на
въпросите дали строително монтажните работи, посочени в акта за начет като
неизвършени или извършени в количества по-малки от проектните, съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че вещото лице
след извършване включително на оглед и измерване на место е дало заключение, че
извършеното почистване, натоварване и извозване на земни маси и строителни
отпадъци от 1500 куб.м не се отнася за такива, образувани и натрупани по време
на строителството, а е било необходимо да се извърши преди и при започвани
изпълнението на СМР, за да се осигури достъпа и изпълнението на видовете работи
в санитарно-охранителните зони /СОЗ/. За осигуряване на достъпа и изпълнението
на СМР се е налагало извозването на земни маси и строителни отпадъци от 1500
куб.м. Вещото лице посочва още, че е била положена циментова замазка и
хидроизолация от външните стени на шахтите при всеки сондажен кладенец, което
се установява чрез оглед на откритите части и със съставянето на акт обр. 12 за
т.нар. „скрити“ работи или за частите, които се закриват; че положените в
шахтите железни стъпала, въпреки че са по-малко на брой от предвидените по
проект, осигуряват нормален достъп в шахтите.
Вещото лице посочва,
че не е установил актувани и платени, но изцяло неизпълнени СМР. Различията
между изпълнените СМР с актуваните и заплатени СМР вещото лице посочва в т. 8
от заключението си, а именно:
-относно ограда от ст.бетонови колове, при
която в повече е платена сумата 1234,87 лв. /27.75 м ограда х 44.50лв./, платено
в повече желязно стъпало 1.2 х 51.39лв. = 61.67 лв., Платена в повече желязна
врата за 542.72 лв.
Общо актуваните и
платени в повече СМР, съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза,
възлизат на стойност 1839.26 лв. без ДДС.
Вещото лице по назначената СТЕ
счита, че са налице и актувани и платени по-малко от действително извършените
СМР (при минизиране и боядисване на железни конструкции – при врати и при
шахти), чиято стойност възлиза на 54,57 лв. без ДДС.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при
условията на субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1 и ал.3, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.21, вр. чл.23
и чл.26 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно
производство срещу солидарните длъжници в едномесечния срок от уведомяването му
за своевременно депозирани от страна на последните възражения срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледани по
същество, исковете са неоснователни, поради следните съображения:
Пълната имуществена
отговорност по ЗДФИ лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане
(чл. 45 и сл. ЗЗД), като тя се търси за вреди, които са причинени противоправно
и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Конкретиката
на настоящия казус индицира на приложение на чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ –
умишлено причинена вреда, както е прието и поддържано в акта за начет, въпреки
че съдът не е обвързан от дадената в начетното производство правна квалификация
(решение № 69/21.05.2012г. на ВКС по гражданско дело № 516/2011г., ІV
г.о.). Увреждането като основание за ангажиране на пълната имуществена
отговорност следва да е установено при финансова инспекция в подлежащите на
одитиране обекти по чл.4 от ЗДФИ, която е извършена по разписания в закона
ред.
Възражението на
ответника М. относно наличието на пороци в процедурата по съставяне на акта за
начет с последица отпадане на неговата материална доказателствена сила,
поддържано и от отв. „Водно строителство“АД, съдът приема за
неоснователно. В действителност липсват данни по делото докладът за извършената
финансова инспекция с № ДИД5-ХС-12/23.12.2019г. да е бил връчен на ответниците.
Такова изискване обаче законът не поставя, като систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл.17, ал.4, вр. ал.3 ЗДФИ и чл. 20, ал.4 ППЗДФИ, съгласно която
„Когато
докладът съдържа констатации за установени нарушения и вреди, за които в
рамките на срока на финансовата инспекция не са съставени актове за
установяване на административни нарушения и актове за начет, съответните
констатации от доклада и доказателствата към тях се връчват и на лицата,
извършили описаните в констатациите нарушения“, налагат извод за необоснованост на релевираното
възражение.
На следващо място,
актът за начет следва да има предписаното в чл.43, ал.2 от ППЗДФИ съдържание,
за да се полза от установената в чл.22, ал.5 ЗДФИ презумпция за истинност на
отразените в него фактическите констатации по чл.43, ал.2, т.4 ППЗДФИ, тоест
въвежда се оборима презумпция. Съгласно чл.22, ал.2 ЗДФИ, фактическите
констатации в акта за начет трябва да бъдат подрепени с доказателства. В пояснителната
разпоредба на чл.44, ал.1 ППЗДФИ е указано, че такива доказателства са справки,
таблици, констативни протоколи, обяснения на задължените лица, заверени преписи
или копия от документи, заключения на вещи лица и др.
Обстойният прочит на
акта за начет и събрания в начетното производство доказателствен материал
налага извод, че констатациите са съставени въз основа на експертен анализ,
изготвен от вещо лице инж. Е.М.Ц., даваща заключение, че процесните дейности не
са извършени. Част от дейностите, отразени от експерта като неизвършени (полагането
на хидроизолация и циментова замазка), са скрити такива и се установяват с
актове образец 12, които това вещо лице не е кредитирало, без да са налице
такива доказателства, които да опровергаят установената в чл.1, ал.4 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството материална доказателствена сила. Във връзка и с непризнато
отводняване в бетоновите шахти, вещото лице Ц. не е достигнала по емпиричен път
до този извод, а го е изградила на база констатацията си за налична вода с
дълбочина в някои от шахтите над 4 см. без да допуска друга причина за това.
Съдът кредитира
заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза, въпреки оспорването
и от страна на ищеца като обективно и обосновано и според което, основано на
личен оглед на обекта и на събраните доказателства: Извършеното почистване,
натоварване и извозване на земни маси и строителни отпадъци от 1500 куб.м е
било необходимо да се извърши преди и при започвани изпълнението на СМР, за да
се осигури достъпа и изпълнението на видовете работи в санитарно-охранителната
зона като същото касае най-вече разчистване на терена; За осигуряване на
достъпа и изпълнението на СМР се е налагало извозването на земни маси и
строителни отпадъци от 1500 куб.м. В тази връзка ответникът „Водно
строителство" АД представи 14 бр. пътни листа. Оспорването на съдържанието
им от страна на ищеца остана голословно и недоказано, а съдът намира за неотносимо
и възражението му в тази връзка за нерегламентирано извозване на тези земни
маси и отпадъци. Вещото лице К. посочва, че е била положена циментова замазка и
хидроизолация от външните стени на шахтите при всеки сондажен кладенец, като е извършил
изкоп с лопата на 15 см. покрай стените на шахтите. Само тези примери сочат на
по-голяма достоверност на достигнатите изводи, тъй като при изготвяне на тази
експертиза вещото лице е ползвал по-голям по обем емпиричен материал, които е
дал възможност за изводи с по-голяма точност.
Основният аргумент за
отхвърляне на предявените искове, според настоящия съдебен състав е
обстоятелството, че отв. В.Я.М., не може да бъде привлечена към имуществена
отговорност, тъй като не притежава особените качества, очертани в чл.23, т.1-4
от ЗДФИ, в противовес на приетото в акта за начет. Отв. М. не е нито пряк, нито
фактически отчетник. Преки отчетници са тези лица, които получават, събират,
съхраняват, разходват или отчитат имущество (пари и материални ценности), което
им е поверено с оглед заеманата от длъжност и произтичащите от нея трудови
задължения. Работниците и служители, които не заемат отчетническа длъжност,
могат да бъдат субекти на имуществена отговорност, ако фактически осъществяват
отчетническа дейност в някои от посочените в предходното изречение форми.
Фактическите отчетници упражняват предварителен или текущ контрол върху
дейността на преките отчетници или върху дейността на цялата организация.
Лицата, заемащи ръководни длъжности, носят имуществена отговорност на основание
чл.23 т.4 от ЗДФИ. Субектите по чл.21, ал.3 ЗДФИ са тези лица, които носят
имуществена отговорност не като причинители на вредата, а заради това, че са се
облагодетелствали без основание в резултат на действията на отчетника,
причинител на вредата. Те отговарят солидарно с отчетника, но до размера на
полученото.
В акта за начет е
посочено, че ответникът М. е лице по чл.23, т.3 от ЗДФИ, тъй като тези й
функции произтичали от служебните и задължения, произтичащи от трудовия й
договор и длъжностна характеристика, което съдът не споделя. Съгласно рапоредбата на чл.23, т.3 от
ЗДФИ „към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани
лицата, които упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност на проверяваната организация или лице“. Съдържащите се в
длъжностната характеристика на отв. М. задължения за осъществяване на контрол по изпълнението на
договорите за възлагане на строителството и строителния надзор, инвеститорски
контрол и въвеждане в експлоатация, вкл. и това да участва в качеството на
представител на инвеститора при съставяне на всички актове и протоколи по време
на строителството, включително и приемателната комисия за обекти на ВиК
инфраструктурата общинска собственост, не и е придало
качество на отчетник (пряк или фактически), тъй като вменените и задължения
нямат никакво отношение към очертаните в чл.23, т.3 от ЗДФИ
дейности. Изложеното води до извод, че имуществената отговорност на
отв. М. не може да се реализира по специалния ред по ЗДФИ. Контрол върху
стопанската дейност на организацията тя не е имала. Действително е можела да
влияе върху тази дейност, доколкото актовете, които е подписвала са ставали
повод за плащане, но това е извън контролирането на финансово-стопанската
дейност на Община Хасково, същата безспорно се контролира от кмета и от лицата,
на които той е възложил това. Субекти на отговорността в хипотезата на чл. 23,
т. 3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност или за случая с
осъществяване на контрол върху финансовото управление на организациите по чл.4,
т.1-3 ЗДФИ, а основанието на тяхната отговорност е неупражнен контрол или
допуснати нарушения при осъществяване на контрола. В кръга на службата на отв.
Манолвоа е било възложено да осъществява контрол за точно изпълнение в
количествено, качествено и времево отношение на извършваните СМР, но не и да
контролира каквато и да е дейност на Община Хасково, включително и бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната такава.
Отделно от горепосоченото,
съдът намира, че следва да се отбележи, че отв. В.М. не е действала
умишлено, каквито изисквания поставя разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1
ЗДФИ. Вредата се причинява умишлено, когато отчетникът съзнава, че поведението
му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят и иска (пряк
умисъл) или допуска тяхното настъпване (евентуален умисъл). Законът не
поставя ограничения относно вида на умисъла. Умисълът подлежи на пълно
пряко доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Такова
доказване не беше проведено по делото. При деликтната отговорност, каквато
е и отчетническата, се предполага само небрежността, но не и всяка форма на
вината (така решение № 85/13.03.2009г. на ВКС по гражданско дело №
219/2008г.. ІІ г.о.). За да е налице знание у отв. М., че посочените
в акта за начет СМР са неизвършени или извършени в непълен обем, следва да се
докаже, че е присъствала по време на измерванията и лично да се е убедила, че
констатациите в акт образец 19 са неверни. В тази връзка следва да се уточни,
че акт образец 19 не е част от актовете, санкционирани от Наредба №
3/31.07.2003г., съответно той не се ползва от установена в чл.1, ал.4 от тази
наредба доказателствена сила. Акт образец 19 е нормативно установен с Наредба № 7 от 22.05.2001г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството (обн., ДВ, бр. 55 от 19.06.2001 г., в сила от
19.06.2001 г., отм., бр. 72 от 15.08.2003 г.), съгласно чл.7, ал.3, т.19 от
която този констативен акт за предаване на строежа и строителната документация
от строителя на инвеститора се съставя от строителя и инвеститора в
присъствието на строителния предприемач и съдържа описание на договорите за
изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната документация,
документацията от строителното досие на обекта (актове, протоколи, дневници и
други документи, съставяни по време на строителството, и др., изискващи се по
съответен нормативен акт); с този акт преди издаване на разрешение за ползване
се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на
инвеститора.
Отговорността на
ответника „Водно строителство“АД се търси на основание чл.21, ал.3 ЗДФИ с
твърдение, че е получил облага в резултат на действията на причинителя на вредата
– отв. В.Я.М.. Посочената разпоредба установява пасивна солидарност между
причинителя на щетата и лицата, получили облагата и тълкуването ù налага
извод, че отговорността на получателя на облагата е функция и произтича от
отговорността на прекия причинител. Доколкото не са налице основанията на
ангажиране на отговорността на отв. В.Я.М., то и искът срещу отв. „Водно строителство“АД също подлежи на
отхвърляне.
Като краен резултат
исковете за главницата и акцесорният иск за лихви се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски:
Претенцията на ищеца
за присъждане на разноски в общ размер 3021,10 лева, от които 1360,55
лева по заповедното производство и 1660,55 лева по настоящото производство, е
неоснователна, предвид пълната неоснователност на предявените искове.
Тъй като исковете
бяха изцяло отхвърлени, в полза на ответниците и с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.4 от ГПК следва да се присъдят разноски, както следва:
Ответникът В.Я.М. е
направила разноски в общ размер на 1900 лева, от които 1500 лева за адвокатско възнаграждение
и 400 лева – за изготвяне на СТЕ, поради което ищецът следва да бъде осъден да
ги заплати.
Ответникът „Водно строителство“АД е направил
разноски в общ размер на 2100.00 лева, от които 1600 лева за адвокатско
възнаграждение и 500 лева – за изготвяне на СТЕ, поради което ищецът следва да
бъде осъден да ги заплати.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422 ал.1 и ал.3,
вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.21, вр. чл.23 и чл.26 от Закона за
държавната финансова инспекция (ЗДФИ) искове, от Община Хасково, ЕИК/Булстат
*********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета С.Н.Д. против
В.Я.М. ЕГН ********** с адрес: *** и „Водно строителство“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „Г.С.Раковски“ № 1,
представлявано от С.Д.П., да се признае за установено, че му дължат солидарно
сумите: 51 101,92 лв. – главница, основаваща се на Акт за начет
№11-04-28/23.12.2019 г., издаден от Главен финансов инспектор, Пети отдел,
Дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова
инспекция; сумата в размер на 9 425,47лв. - лихва за периода от 28.02.2018 г.
до 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 13.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 260049/15.01.2021г. по ч.гр.д. № 73/2021г.
по описа на Районен съд Хасково за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК/Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета С.Н.Д., да заплати на В.Я.М. ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата в размер на 1900 лева, представялваща
направените по делото разноски, от които 1500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение и 400 лева – за изготвяне на СТЕ.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК/Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета С.Н.Д., да заплати на „Водно строителство“АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „Г.С.Раковски“ №
1, представлявано от С.Д.П., сумата в размер на 2100
лева, представялваща направените по делото разноски, от които 1600 лева
разноски за адвокатско възнаграждение и 500 лева – за изготвяне на СТЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.