О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Плевен, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Емилия Кунчева в.гр.дело № 603 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото
е образувано по подадена въззивна жалба от В.Х.Н. – ответник в производството по
гр.д. № 933/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, срещу постановеното по същото дело съдебно
решение от 10.06.2019 г. в частта му за разноските. В
жалбата се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно в
обжалваната му част за разноските, с която в тежест на ответницата са възложени
разноски в размер на 375 лв. Жалбоподателката счита, че е освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по производството, тъй като пред
първата инстанция е представила доказателства за получаваните от нея доходи,
имущественото и здравословното й състояние. Моли окръжния съд да отмени
решението на районния съд в частта му за разноските.
Настоящият съдебен състав на окръжния съд
счита, че e недопустимо
разглеждането на жалбата от въззивната инстанция, поради следните съображения:
С въззивната жалба на В.Х.Н. решението на районния съд се атакува само в
частта му относно разноските. В действащия ГПК обаче не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК /отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта за
разноските, ако не се обжалва съдебният акт по същество. Следва да се има предвид също така , че
решението в частта у за разноските има характер на определение и същото не попада
в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК, поради което Плевенският окръжен
съд не е компетентен да се произнесе по подадената жалба, администрирана като
въззивна такава.
Разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 от ГПК дава възможност
на страната да поиска допълване или изменение на решението в частта за
разноските от съда, който го е постановил. В конкретния случай жалбоподателката не атакува
съдебното решение по същество, но счита, че първоинстанционният съд неправилно
е възложил в нейна тежест деловодни разноски по производството. При това положение депозираната въззивна жалба
има характер на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана от
първоинстанционния съд по този ред. Това е сторено, тъй като районният съд е
разпоредил изпращането на въззивната жалба на ответниците за отговор в
едноседмичен срок, като изрично е указал с разпореждането от 21.06.2019 г., че
същата няма характер на въззивна жалба.
Видно е от данните по делото, че с
определение № 3209 от 23.07.2019 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по
молбата на ответницата /озаглавена „Въззивна жалба“/ за изменение на
постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските. Това
определение е било надлежно връчено на страните по делото и няма данни в указания от съда срок някоя от
тях да е подала частна жалба срещу
същото.
В този смисъл, депозираната от В.Х.Н. въззивна жалба с вх. №
17406/21.06.2019 г., която е с характер на молба по чл. 248 от ГПК и по същата
вече е налице произнасяне от първоинстанционния съд, неправилно е
администрирана за разглеждане от окръжния съд.
Образуваното въз основа на тази жалба в.гр.д. № 603/2019 г. подлежи на
прекратяване поради липсата на предмет на въззивен контрол.
Воден от горното, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 603 /2019 г. по
описа на Плевенски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: