МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
133/29.11.2016 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 902/2016 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството по делото е инициирано от обвинителния
акт на ЯРП против подсъдимите С.Д.С. ***, и П.С. ***, с който им е предявено
обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” вр. чл.18, ал.1 от НК, както и против подсъдимия
И.Й.Г. ***, който е предаден на съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа
обвиненията против подсъдимите така, както са предявени. Изложената в
обвинителният акт фактическа обстановка прокурорът намира за безспорно доказана
от самопризнанието на подсъдимите по отношение на фактите, изложени в
обстоятелствената част на акта, което счита за подкрепено в пълна степен от
събраните в досъдебното производство доказателства. Затова пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни и предлага да им се наложат наказания лишаване от
свобода, чийто размери да бъдат определени около минимума на предвиденото в
закона. Относно начина на изтърпяване на наказанията прокурорът счита, че същите
следва да бъдат изтърпяни в затвор, при първоначален строг режим.
Подсъдимитe, редовно призовани, участват лично
в с.з., признават изцяло изнесените от обвинението
факти и изразяват съжаление за сторено.
Защитниците на
подсъдимите С. и Г. пледират да им се наложат наказания от по шест месеца
лишаване от свобода, при условията на чл.58а, ал.4 от НК и след отчитане
многобройните смекчаващи отговорността им обстоятелства – дадените по време на
ДП подробни обяснения и приносът им за разкриване обективната истина по делото.
Освен гореизложените
обстоятелства, защитникът на подс. С. изтъква като смекчаващо отговорността му
такова и тежкото му имотно състояние, и пледира да му се наложи наказание в
минимума на предвиденото в закона.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимите Ст. С., П. С.
и Ив. Г. решили на извършат кражба на телефонен кабел от кабелно трасе в района
на с. Генерал Инзово, обл. Ямбол,
който впоследствие да продадат и по този начин да си набавят парични средства.
За целта си набавили техническо средство – ножовка, и около 01:30 часа на 27.04.2015 г., с лек автомобил
„Алфа Ромео“, с peг. ***,
собственост на Н.Н.Н. от гр. Сливен, управляван от подсъдимия С., тримата отишли
в с.Генерал Инзово обл. Ямбол. Паркирали автомобила в близост до парка на
селото, след което пеш отишли до кабелна шахта, разположена на тротоара върху
мост на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“. С ръце извадили металния капак, с който
била затворена шахтата, и като се редували, тримата с помощта на ножовката
срязали телефонен кабел ТПП 50x2x0,5 и телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5,
собственост на БТК „ЕАД” – гр. София. След това отишли до друга кабелна шахта,
намираща се пред дом № ** на същата улица. С ръце извадили капака, с който била
затворена шахтата, и отново като се редували, срязали с ножовката същите два
телефонни кабела, които преди това срязали в шахтата на моста. След това се
върнали до първата кабелна шахта, където подсъдимият Г. извадил от шахтата края
на единия от отрязаните кабели и започнал да го издърпва извън шахтата. Така тримата
подсъдими издърпали 60 м.
телефонен кабел - ТПП 50x2x0,5, по 4,74 лв. за метър, който бил на обща
стойност 284,40 лева, навили го на руло и го оставили в близост до шахтата до
двора на училището. След това по същия начин извадили 70 м. телефонен кабел ТПЖП
100x2x0,5, по 11,02 лв. за метър, който бил на обща стойност 771,40 лв., и го оставили
в близост до шахтата на улица до парка. В този момент подсъдимите видели, че
към тях приближава автомобил, който с включени фарове се насочил към мястото,
където се намирали, и се изплашили да не бъдат заловени или разпознати. Качили се
автомобила, с който пристигнали, след което излезли и спрели извън селото.
Подсъдимият С. не искал да превозва в автомобила телефонния кабел, поради което
подсъдимият Г. се обадил по телефона на свой познат таксиметров шофьор
/неустановен по делото/ и го помолил да отиде до с. Генерал Инзово, обл. Ямбол.
Последният се съгласил. След като изчакали известно време, подсъдимите отново
се върнали с автомобила в селото до телефонните шахти, от които преди това
срязали кабелите, и видели, че автомобилът, който ги осветил, все още се намира
в близост до мястото, където оставили кабелите. Тъй като не можели да вземат
отрязаните кабели и се опасявали, че могат да бъдат заловени или разпознати,
решили да си тръгнат. Подсъдимият Г. отново се обадил на познатия си
таксиметров шофьор и му казал да не тръгва за селото, след което тримата си
тръгнали с автомобила.
На 27.04.2015 г. през светлата
част на деня жители на селото /неустанови по делото/ намерили срязания от
подсъдимите телефонен кабел и го предали на служители в кметството. За случилото
се бил уведомен свидетелят В. - представител на „БТК“ ЕАД гр. София, на когото
предали отрязаните кабели.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият С.С. е
бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер против
собствеността, както следва:
1. С Присъдата по НОХД № ***/2009
г. на ЯPC, влязла в сила на 04.07.2009 г., е осъден на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194,
ал.1 от НК, извършено на 15.09.2008 г., като е постановено отложено изтърпяване
на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
2. С Присъдата по НОХД № ***/2011
г. на ЯPC, влязла в сила на 15.02.2012 г., С. е осъден ефективно
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4,
т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Деянието е
извършено след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/2009г. на ЯРС - на
13.12.2011 г. На основание чл.68, ал.1 от НК, с тази присъда е приведено в
изпълнение и отложеното от изтърпяване наказание, наложено на подс. С. с
присъдата по НОХД № ***/2009г. на ЯРС.
Видно от изисканата от ЯРП
справка изх. № 1983/2016г. от 26.08.2016г., подс. С. е изтърпял наказанието,
наложено му с присъдата по НОХД № ***/2009г. на ЯРС на 14.06.2012г., а
наказанието, наложено му с присъдата по НОХД № ****/2011г. на ЯРС, е изтърпяно
на 14.10.2012г.
Към момента на извършване на деянието подс. П. С. е бил освобождаван два пъти от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК за извършени
престъпления по транспорта – по чл.343в, ал.2 от НК, по АНД № ***/2010г. на ЯРС
и по НОХД № ***/2010г. на ЯРС, и е осъждан пет пъти на лишаване от свобода под
една година за умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по
НОХД № ***/2011г. на ЯРС, по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, по НОХД № ***/2014г. на
ЯРС и по НОХД № ****/2014г. на ЯРС.
1. С присъдата по НОХД № ***/2011
г. на ЯPC, влязла в сила на 08.03.2011г., е осъден ефективно на
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 13.10.2011 г.
2. По силата на споразумението,
одобрено с определение по НОХД № ***/2014 г. на ЯPC,
влязло в сила от 13.08.2012 г. е осъден ефективно на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 и чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК. Деянието е извършено след влизане в
сила на горната присъда - на 17-18.11.2012 г.
След
извършване на деянието – на 17.07.2015г. и на 26.01.2016г. по отношение на С.
са влезла в сила присъдите по НОХД № ***/2014г. на СлРС и по НОХД № ****/2015г.
на ЯРС, с които са му наложени ефективни наказания Лишаване от свобода
съответно за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за престъпление по
чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от НК, извършено на 05.10.2012г., и по
чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 06.09.2015г.
Подс. Г. е осъждан шест пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер против собствеността към момента на
извършване на деянието – по НОХД № ***/2008г. на ЯРС, по НОХД № ***/2005г. на ЯРС, по НОХД № ***/2006г.
на ЯРС, по НОХД № ***/2007г. на ЯРС по НОХД № ***/2006г. на ЯРС и по НОХД № ***/2006г.
на ЯРС.
С присъдата по
НОХД № ***/2008г. на ЯРС, влязла в сила на 17.04.2008г., Г. е осъден на
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.е., извършено преди навършване на
пълнолетие.
С Присъдата по
НОХД № ***/2005г. на ЯРС, влязла в сила
на 25.05.2005г., е осъден условно на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Деянията, предмет
на останалите четири влезли в сила приисъди по НОХД № ***/2006г. на ЯРС, по
НОХД № ***/2007г. на ЯРС по НОХД № ***/2006г. на ЯРС и по НОХД № ***/2006г. на
ЯРС, са извършени в условията на реална съвкупност и след влизане в сила на
горната присъда, съответно в началото на м. юни 2005г., на 29.01.2006г., през
месец май 2005г. и в периода 22.01.2006г. – началото на м. февруари 2006г.
Видно
от изисканата от ЯРП справка изх. № 1983/2016г. от 26.08.2016г., подс. Г. е
изтърпял общото наказание по НОХД № ***/2006г. на ЯРС, по НОХД № ***/2007г. на ЯРС,
по НОХД № ***/2006г. на ЯРС и по НОХД № ***/2006г. на ЯРС в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на 20.02.2008г., а наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено
му с присъдата по НОХД № ***/2005г. на ЯРС, е изтърпяно на 27.09.2006г.
С присъдата по НОХД
№ ***/2006г. на ЯРС, влязла в сила на 02.12.2006г., Г. е осъден ефективно на
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от
обясненията им, от показанията на свидетелите Х. и В., от обективните находки,
отразени в протокола за оглед от 29.04.2015г. и приложения към него фотоалбум,
от данните, съдържащи се в протоколите за проведени следствени експерименти от
30.04.2015г. и приложените тях фотоалбуми, от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна подсъдимите
С. и С. са осъществили състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” вр. чл.18, ал.1 от НК,
а подсъдимият Г., и от обективна, и от субективна страна е извършил
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2015 г.,
около 01:30 ч., в с. Генерал Инзово, обл. Ямбол, от кабелни шахти на трасе,
захранващо телефонната мрежа на селото, находящи се на ул. „Св.Св. Кирил и
Методий“ - на мост върху тротоара и пред дом № **, действайки в съучастие, като
съизвършители, и след предварителен сговор по между си, чрез използване на МПС
- лек автомобил „Алфа Ромео 145“ с peг. ***, собственост на Н.Н.Н. от гр.
Сливен, и чрез използване на техническо средство - ножовка, са направили опит
да отнемат чужди движими вещи - телефонни кабели на обща стойност 1055,80 лв., от владението на собственика
им „БТК“ ЕАД гр. София, без знанието и съгласието на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай, останало е недовършено по независещи от волята
на подсъдимите причини, и подсъдимите С.Д.С. и П.С.С. са действали в условията
на опасен рецидив.
Авторството на деянието от страна на подсъдимите се
установява по безспорен начин както от обясненията им, така и от данните,
съдържащи се в протоколите за проведени следствени експерименти, които, като
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се кредитиат изцяло.
От обективна
страна тримата подсъдими са извършили
действия, насочени към противозаконно прекратяване фактическата власт на
собственика върху вещите с цел установяване на своя фактическа власт върху тях.
Със срязването на кабелите в шахтите и издърпването им на улицата е започнала
първата част от изпълнителното деяние на престъплението кражба, чийто състав е
визиран в чл.194 ал.1 от НК. По независещи от волята на подсъдимите причини –
поради осветяването им от фаровете на приближаващ лек автомобил, същите се
изплашили да не бъдат разкрити и не успели да установи своя фактическа власт.
Или с други думи казано, касае се за опит за кражба по смисъла на чл.18, ал.1
от НК, тъй като е налице започнато от подсъдимите изпълнение на умишлено
престъпление, при което изпълнителното деяние е останало недовършено по
независещи от волята им причини. Съдът намери, че в случая действията на
подсъдимите не могат да се квалифицират като самоволен отказ от довършване на престъплението
по смисъла на чл.18, ал.3, б. „а” от НК. Отказът по собствена подбуда е налице,
когато след преценка дали да довърши или не изпълнението на престъплението,
деецът по своя воля и решение сам се откаже от довършването му. Т.е., от
субективна страна е необходимо отказът да е резултат на собствени подбуди,
изразяващи се в осъзнаване на общественоопасния характер на намисленото, на
нова преценка на мотивите „за” и „против” извършване на деянието, обусловила
взетото ново решение за отказ да се довърши престъплението, въпреки наличието
на обективна възможност за осъществяването му. Когато обаче, отказът е направен
поради страх от разкриване и наказателно преследване, както е в случая, или
когато деецът погрешно прецени, че съществуват пречки за довършването му, не е
налице доброволен отказ от довършване на престъплението.
Обективно,
подсъдимите са осъществили квалифицираните състави на чл.195, ал.1, т.4,
предл.1 и предл.2 от НК, тъй като за придвижването си до местопрестъплението за
използвали лек автомобил „Алфа Ромео 145“ с peг. ***, който, според параграф 6,
т.12 от ДР на ЗДвП, е моторно превозно средство, и освен това, за срязване на
телефонните кабели са използвали техническо средство - ножовка, която вещ по
своето естество е предназначена за извършване на технически операции, а и в
случая е била използвана от подсъдимите именно за извършването на такава.
Обективно, деянието е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението - по т.5 на чл.195,
ал.1 от НК, тъй като е осъществено от повече от две лица, сговорили се
предварително за това. Това е така, защото тримата подсъдими не са взели
решението за извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано,
когато в предварително проведен разговор и в сравнително спокойна обстановка,
са взели решение да извършат кражба на телефонни кабели от с. Ген Инзово, като
за целта си набавили и средства, снабдявайки се с ножовка. Освен това, е налице
задружно участие от страна на подсъдимите при извършване на деянието, тъй като
всеки един от тях е участвал в първата част на изпълнителното деяние на
престъплението – в отнемането на вещите, т.е., действали са в съучастие по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.
С оглед на възприетата квалификация на извършеното от
тримата подсъдими по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, следва да се отбележи още, че
обективно, деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9
от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на
обществена опасност на деянието се обуславя както от високата динамика на този
вид престъпления в страната и региона и от сравнително високата стойност на
отнетите вещи, възлизаща на 1055.80 лева, така и от обстоятелствата, свързани с
времето и начина на извършването му – нощем, от три лица. При това положение,
тъй като по изложените по-горе съображения, деянието се явява извършено от
повече от две лица, след предварителен сговор помежду им, и не представлява
маловажен случай, обективно тримата подсъдими са осъществили квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.5 от НК.
От обективна страна, подсъдимите С. и С.
са действали в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, тъй всеки от тях е извършил
деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, в т.ч. ефективно.
Подс. С. е извършил деянието след като с присъдата по
НОХД № ***/2009г. на ЯРС, влязла в сила
на 04.07.2009г., и по НОХД № ****/2011г. на ЯРС, влязла в сила на 15.02.2012г., е бил
осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер - по чл.195, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието
по последната присъда не е отложено по реда на чл.66 от НК. Касае се за две
осъждания, тъй като деянията, предмет на горепосочените НОХД, не са извършени в
условията на реална съвкупност, за да се приеме, че е налице едно осъждане.
Както вече се посочи, деянието, предмет на НОХД № ****/2011г. на ЯРС, е
извършено на 13.12.2011г., или след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/2009г.
на ЯРС. Освен това, към момента на извършване на деянието по отношение
осъжданията на подс. С. не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложените му наказания. Както вече се
посочи, С. е изтърпял наказанията, наложени му с присъдите по НОХД № ***/2009г. на ЯРС и по
НОХД № ****/2011г. на ЯРС съответно на 14.06.2012г. и на 14.10.2012г., при което положение към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото дело – 27.04.2015г., петгодишният срок, изключващ прилагането на правилата за опасния рецидив, не е бил изтекъл.
Подс. С. е извършил деянието след като с присъдата по
НОХД № ***/2011г. на ЯРС, влязла в сила
на 08.03.2011г., и по НОХД № ***/2014г. на ЯРС, влязла в сила
на 13.08.2014г., е бил осъден два пъти
на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер - по чл.195, ал.1 и по чл.196, ал.1, т.2 от НК, като изпълнението на наказанието по последната присъда не
е отложено по реда на чл.66 от НК. И тук се касае за две осъждания, тъй като
деянията, предмет на горепосочените НОХД, не са извършени в условията на реална
съвкупност, за да се приеме, че е налице едно осъждане. Както вече се посочи,
деянието, предмет на НОХД № ***/2014г. на ЯРС, е извършено на 17-18.11.2012г.,
или след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/2011г. на ЯРС. Към момента
на извършване на деянието по отношение осъжданията на подс. С. не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложените му наказания. Както вече се
посочи, наложеното
му с присъдата по НОХД № ***/2011г. на ЯРС наказание е изтърпяно на
27.02.2015г., а имайки предвид датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/2014г.
на ЯРС – 13.08.2014г., обективно, към момента на извършване на деянието,
предмет на настоящото дело, петгодишният срок по чл.30,
ал.1 от НК, изключващ
прилагането на правилата за опасния рецидив, не би
могъл да изтече.
Постановената по
отношение на подс. Г. осъдителна присъда по НОХД № ***/2008г. на ЯРС е за
деяние, извършено преди навършване на пълнолетие, поради което по силата на
чл.29, ал.2 от НК същата не следва да се взема предвид при преценката относно
прилагането на правилата за опасния рецидив. Освен това, от изтърпяване на
наложеното му с тази присъда наказание, както и от изтърпяване на наказанието
по НОХД № ***/2005г. на ЯРС – на 27.09.2006г., и от изтърпяване на общото
наказание по НОХД № ***/2006г. на ЯРС, по НОХД № ***/2007г. на ЯРС, по НОХД № ***/2006г.
на ЯРС и по НОХД № ***/2006г. на ЯРС – на 20.02.2008г., до момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото дело – 27.04.2015г., петгодишният
срок по чл.30, ал.1 от НК е изтекъл. Затова
съдът счете, че независимо от обремененото съдебно минало на подс. Г., спрямо
него не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното като такова в
условията на повторност или опасен рецидив, още повече, че спрямо него липсва и
обвинение в тази насока.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че извършват
действия, насочени към прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността
на обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи. Разбирали са, че използването на горепосочените
моторно превозно и техническо средство съществено ще ги улесни
при осъществяване на намеренията им, както и проивоправния характер на извършеното, но са целели противоправното си облагодетелстване. Същевременно всеки от подсъдимите
е съзнавал, че не действа сам, а подсъдимите С. и С. са знаели и това, че вършат деянието
след като са осъждани на лишаване от свобода с
влезли в сила
присъди за други умишлени престъпления от общ
характер.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За извършеното от подсъдимите С. и С. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а за извършеното от подсъдимия Г. престъпление санкцията на чл.195, ал.1 от НК предвижда
наказание от една до
десет години лишаване от
свобода. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, и на основание чл.58а,
ал.4 НК, наказанията
им бяха определени в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниските
предели на предвидените в закона наказания от три
години лишаване от свобода за подс. С. и С. и от една година лишаване от свобода за подс. Г., а именно – лишаване от свобода за срок от
по ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА за подс. С. и С. и лишаване от
свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА за подс. Г., след отчитане на многобройните смекчаващи
отговорността им обстоятелства – младата им възраст, дадените по време на ДП подробни обяснения, приносът им за разкриване на обективната истина по делото,
обстоятелството, че признават и осъзнават вината си и проявяват
критичност към извършеното, че са безработни и нямат източник на доходи, както и поради недовършеността на престъплението. От
друга страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона,
от сравнително високата стойност на отнетите вещи в размер на 1055.80 лева, от
обстоятелството, че деянието е квалифицирано по три квалифициращи признака,
както и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на
деянието – от три лица и в тъмната част на денонощието, при което намери, че
спрямо подсъдимите не е оправдано определяне на по-леки наказания, в т.ч. и към
абсолютния законов минимум на наказанието лишаване от свобода, в каквато насока
бяха предоариите на техните защитници. По отношение на подсъдимия С. съдът взе
предвид и данните от съдебната му биография, видно от които, освен с присъдите
по НОХД № ***/2011г. на ЯРС и № ***/2014г. на ЯРС, водещи до квалифициране на
деянието като извършено в условията на опасен рецидив, към момента на
извършването му същият е бил осъждан още два пъти с влезли в сила присъди за
други тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по
НОХД №№ ***/2011г. на ЯРС и ****/2014г. на ЯРС, като след извършване на
деянието е осъждан още два пъти за престъпления от общ характер – по НОХД № ***/2014г.
на СлРС и по НОХД № ****/2015г. на ЯРС, а по отношение на подс. Г.
обстоятелството, че е осъждан шест пъти с влезли в сила присъди за тежки
умишлени престъпления от общ характер против собствеността. Поради изложеното
съдът намери, че спрямо подсъдимите не е оправдано определяне на по-леки наказания, както и че така определени по
размер, наложените им наказания са необходими и
достатъчни да окажат
необходимото поправително и възпиращо въздействие както върху личността им, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ.
С оглед предходните осъждания на подсъдимите на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер – по НОХД № ****/2011г. на ЯРС за С., по НОХД № ***/2014г. на ЯРС за С. и по НОХД № ***/2006г. на ЯРС за Г., спрямо тях
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова,
тъй като С. и С. са рецидивисти по смисъла на параграф 3, ал.1, т.2 от ДР на
ЗИНЗС, а Г. е рецидивист по смисъла на параграф 3, ал.1, т.1 от ДР на ЗИНЗС, на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови определените им
наказания да бъдат изтърпяни в затвор, при първоначален строг режим.
За постанови
ефективно изтърпяване на наложеното на подс. Г. наказание съдът отчете
обстоятелството, че за осъжданията му не е настъпила реабилитация. За осъждането
му по НОХД № ***/2005г. на ЯРС не е настъпила реабилитация по право и спрямо
него хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК е неприложима, тъй като, както се
посочи по-горе, в изпитателния срок на тази присъда същият е извършил
престъпленията по НОХД № ***/2006г. на ЯРС, по НОХД №***/2007г. на ЯРС и по
НОХД № ***/2006г. на ЯРС, поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК е
следвало да търпи и отложеното наказание по НОХД № ***/2005г. на ЯРС.
По отношение
осъжданията на Г. не е постановена и съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК.
За осъжданията му
не е настъпила и абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, тъй като от
изтърпяване на наказанието, наложено му с присъдата по НОХД № ***/2006г. на ЯРС
не е изтекъл срокът по чл.88а, ал.2 от НК. А съгласно разпоредбата на чл.88а,
ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които,
както е в настоящия случай, не е реабилитирано, абсолютната реабилитация
настъпва само след изтичане сроковете по чл.88а, ал.1-3 от НК за всички
осъждания. При това положение, след като с присъдата по НОХД № ***/2006г. на
ЯРС на Г. е наложено наказание повече от една година лишаване от свобода и
същият не е освободен от изтърпяването му на основание чл.66 от НК, по силата
на чл.88а, ал.2 от НК срокът, с изтичането на който законът свързва
настъпването на абсолютната реабилитация, не може да бъде по-малък от десет
години. Затова, тъй като от изтърпяване на наложеното му с тази присъда
наказание – 20.02.2008г., до извършване на деянието, предмет на настоящото дело
– 27.04.2015г., десетгодишния срок по чл.88а, ал.2 от НК не е изтекъл, не може
да се приеме, че Г. е реабилитиран и по този текст от закона.
При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха
признати за виновни, на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тяхна тежест бяха присъдени
направените в ДП разноски по делото за изготвяне на оценителна експертиза в
размер на 50 лв., или по 16.67 лв. за всеки, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР - Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: