Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 14.03.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3670 по
описа за 2015 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по постъпила искова молба от Община
Враца против П.В.М., с която е предявен иск за заплащане на сумата в размер на
21 815,18 лева, представляваща обезщетение от непозволено увреждане -
присвояване на посочената по-горе сума, връчена на ответницата в качеството й
на длъжностно лице и поверена й да я пази, за което същата е призната за
виновна с влязла в законна сила присъда № 51/24.06.2014 г. по НОХД № 749/2014
г. по описа на Районен съд – гр.Враца за престъпление по чл.202, ал.2, т.1,
вр.чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
В исковата молба ищецът
твърди, че по силата на трудов договор №46/31.10.2008 г. ответницата е заемала
длъжността „Инкасатор наеми“ в Звено „Други дейности по жилищно строителство,
благоустрояване и регионално развитие“ при Дирекция „Управление на общинска
собственост“ при Община Враца. Поддържа се, че по силата на утвърдена
длъжностна характеристика за длъжността „инкасатор“, основното задължение на
заемащите тази длъжност било своевременно събиране и отчитане на наемите,
определени за отделните жилища; събиране и отчитане на такса битови отпадъци;
уведомяване на наемателите при промяна в условията на договорните отношения,
както и изпълнение на други конкретно възложени задачи, свързани с дейността на
звеното. Твърди се, че процесът по начисляване, събиране и отчитане на
дължимите от наемателите на общински жилища наеми и такси битови отпадъци, не
бил регламентиран с утвърдени писмени правила или инструкции. Отчитането на
събраните суми от наеми не се извършвало всекидневно и нямало определен ред и
срок за това, като събирането и отчитането на събраните средства от наеми и
такси за битови отпадъци от страна на инкасаторите се извършвало чрез квитанции
за наем, съставяни в два екземпляра. Кочаните с квитанции, които се предавали
на всеки инкасатор били по образец и се вписвали в тетрадка-регистър по номер,
брой съдържащи квитанции, дата на предаване на инкасатор, името на последния и
дата на връщането му. Отчитането на събраните от инкасаторите суми от наеми и
такса смет ставало с приходен ордер, отрязък от който се залепял на последната
издадена и описана квитанция. Отделно от това, при предаването на кочана, всеки
инкасатор имал задължение да състави опис, в който се съдържа името на
наемателя, адрес, номер на квитанция, заплатена наемна сума и период, за който
се плаща. Събираните от инкасаторите парични средства се съхранявали от самите
тях до отчитането им на касиер-считоводителя. Поддържа се, че от м.януари
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответницата, в който се изразява становище за неоснователност
на иска, без да се излагат конкретни доводи и съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
съдържащите се в приложеното към настоящото производство НОХД № 749/2014 г. по описа на Районен съд
– гр.Враца писмени доказателства и доказателствени средства – трудов договор №
46/31.10.2008 г., длъжностна характеристика за длъжността „инкасатор наеми”,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, одитен доклад и
съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, че настоящата ответница
е работила при ищеца Община Враца от 01.11.2008 г. на длъжност „инкасатор наеми“, като през периода от 24.08.2011 г. до
05.03.2012 г. е събрала такси от наеми и битови отпадъци от наемателите на
общински жилища в общ размер на 21 815,18 лева, която сума не отчела.
Установява се още, че с влязла
в законна сила на 10.07.2014 г. присъда № 51 от 24.06.2014 г., постановена по НОХД
№ 749/2014 г. по описа на Районен съд – гр.Враца, настоящата ответница П.В.М. е
призната за виновна в това, че за времето от 24.08.2011 г. до 05.03.2012 г., в
гр.Враца, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – „инкасатор наеми“ в
звено „Други дейности по жилищно строителство, благоустрояване и регионално
развитие“ при Община Враца, противозаконно присвоила връчената й в това й
качество и поверена й да я пази, парична сума в размер на 21 815,18 лева,
собственост на Община Враца, като присвоената сума е в големи размери –
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Д.М.С..
В показанията си св.С., заемаща длъжност „счетоводител“ в Община Враца сочи, че
познава ответницата П.М. от
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с
правно основание по чл.45 ЗЗД.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени
от правната норма в едно единство.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед
предходното, настоящият съд е обвързан изцяло от фактите по присъдата – деяние,
противоправност и вина, поради което същите не следва да се доказват отново в
настоящото производство. Характера на извършеното престъпление по чл.201 НК -
длъжностно присвояване, обхваща и още един елемент от деликта, който е
задължителен за гражданския състав, а именно присвоената сума, тъй като тя се
явява неизменна част от фактическия състав на престъплението, а именно предмета
на престъплението. В конкретният случай
ответницата М. е призната за виновна за продължавано престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, в чиито състав размерът на вредата е
квалифициращ признак. Предвид изложеното по-горе, че задължителната сила на присъдата се отнася до всички
елементи на престъпния състав, включително и размера на вредата, когато същият
е елемент от фактическия състав на престъплението, то той също не следва отново
да се доказва в настоящото производство.
В подкрепа на гореизложеното е и решение
№ 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, с което е разгледан общият въпрос, доколко
гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила
присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации,
без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги
пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на
пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и
досежно правната квалификация на деянието, или влязлата в сила присъда относно
размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия
състав на престъплението формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна за гражданския съд.
По отношение обстоятелството, че влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението е формирана и трайна съдебна практика на ВС - решение № 896/26.03.1971г. по гр.д.№ 130/1971г., І г.о., решение № 2293/15.11.1976 по гр.д.№ 1789/76, І г.о., решение № 53/02.11.1981г. на ОСНК на ВС, решение № 3421/18.01.1980г. по гр.д.№ 1366/1979г., І г.о., решение № 2759/26.09.1981г. по гр.д.№ 2095/1981г., І г.о.
Когато деянието не обхваща във
фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е
задължително, не се ползва със силата на пресъдено нещо и няма обвързаща сила,
като при спор, страните в гражданския процес могат да установят вида и обема на
щетата с допустимите доказателства /в тази връзка решение № 135/13.10.204 г. по
т.д.№ 3945/13 г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В
конкретният случай, елементите на деликта изцяло се припокриват с елементите на
състава на престъплението по чл.201 НК. Извършеното от ответника П.М. деяние се
изразява в присвояване на чужди движими вещи – пари, в качеството й на
длъжностно лице - „инкасатор наеми” при ищеца, а вредата – присвоените суми. Налице
е и причинна връзка между деянието и вредата – установена с влязлата в сила
присъда. Елемента вина също е обвързан от влязлата в сила присъда. Предвид
изложеното, настоящият съд намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, поради което претенцията на
ищеца следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 21 815,18 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2015
г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, на
ищеца се дължат и направените по делото разноски, които съгласно представения
по делото списък по чл.80 ГПК възлизат в общ размер на 2984,45 лева
/възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение/.
Тъй като ищовата страна е освободена от внасяне на държавна
такса по делото /чл.83, ал.1, т.4 ГПК/, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, във вр. чл.1 и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца сумата от общо 877,61
лева - държавна такса върху предявения оценяем иск и за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Макар съдът да констатира, че извършените
от назначения на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
процесуални действия, не съответстват на определеното му възнаграждение, то
същия не раполага с правомощия да намали неговия размера под предвидения в Наредбата №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, П.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Враца,
ЕИК *********, с адрес: гр.Враца, ул.”Стефанаки Савов” № 6, сумата от 21 815,18
/двадесет и една хиляди осемстотин и петнадесет лева и осемнадесет стотинки/
лева, представляваща обезщетение от непозволено увреждане – присвоена от
ответника сума в качеството й на длъжностно лице – „инкасатор наеми“ в звено „Други
дейности по жилищно строителство, благоустрояване и регионално развитие“ при
Община Враца, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, П.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община
Враца, ЕИК *********, с адрес: гр.Враца, ул.”Стефанаки Савов” № 6 сумата от 2984,45 лева, представляваща
направените разноски по производството.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, П.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца сумата от 877,61 лева, представляваща държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: