Определение по дело №23/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 39
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20205000600023
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л  

 

гр. Пловдив,  28.01.2020 г. 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

                  

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ    

ИВАН РАНЧЕВ

                                                                           

   

при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ  ВЧНД № 23  по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

                   ОБВИНЯЕМИЯТ К.И.Т. се явява лично и с АДВ. Т.

В залата присъства майката Р. В. Т.

                   За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява ПРОКУРОР БОЕВ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик Иван Ранчев.

 

РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Представям протокол за разпит. Моля да го приемете – протокол за разпит на свидетел по настоящото досъдебно производство от 21.01.2020 г., на свид. И. Х. Нямам други искания.

АДВ Т.: Не правим отводи. Нямаме доказателствени искания.

Запознати сме с протокола. Да се приеме.

 

Съдът счита делото за изяснено, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА протокол за разпит на свид. И. Х.

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд, с което на този етап по отношение на К.И.Т., за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В настоящия процес би трябвало да се обследват обстоятелствата, свързани със законността на мярката за неотклонение, а и всички останали. Коментирам определението. Считам, че то е обосновано и законосъобразно, тъй като е изтъкнато, че безспорно са налице предположението за извършване на престъплението, визирано в разпоредбите на чл. 63 ал. 1 НПК, т.е. обоснованото предположение е налице. На практика, донякъде то не се крие от самия извършител. Поставя се въпросът, с оглед младостта на лицето, дали, на първо място, са налице изключителните предпоставки, както са визирани в главата за непълнолетни, и, на второ място, другите изисквания, необходими в конкретния случай, а именно има ли опасност да извърши други престъпление или да се укрие. Мисля, че в кориците на делото се крият доказателства в тази насока, достатъчно насочващи към обстоятелството, че има опасност да се извърши друго престъпление. Самата специфика на това деяние винаги подсказва такава опасност. Обикновено уличните дилъри са момчета и момичета, които са наркозависими. При него е започнал, за жалост този процес. Има друго производство срещу него за държане. Тогава прокуратурата е дала достатъчно толеранс, приемайки че е извършено престъплението, но се касае за малозначителен случай и са били налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 НК. И посочва се новото деяние, за което е налице обоснованото предположение. Изключителността се крие в спецификата и другото обстоятелство, което  прозира от този разпит, който ви предоставих - той се опитва да се укрие при  конкретното деяние, след като е  разпространил и дал на свои познати въпросното количество марихуана и при извършената полицейска акция е  побягнал.  Приложена е сила, за да бъде спрян и задържан. Тези обстоятелства налагат спрямо  него мярката да остане същата, а те в голямата си степен са  мотивирали окръжния съд да постъпи по този начин. Така  че  аз  също други доказателства, на този  етап не са приложени  -  какво има  в  СРС-тата и т.н.  -  това  ще  бъде  при  бъдещо развитие на процеса. Но на този етап, както на разследването, така и по отношение на него, във всяко едно отношение е необходима тази мярка за неотклонение да продължи.

 

АДВ.   Т.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите жалбата ни против определението на Пловдивския окръжен съд, с което беше определена най-тежката мярка за неотклонение за моя непълнолетен подзащитен. Сега и днес представеното писмено доказателство - разпит на полицейския инспектор, аз считам, че с нищо не оборва моето виждане, че не се касае за изключителен случай, което да налага най-тежката мярка за неотклонение. Моят подзащитен си призна деянието. Вярно е, че миналата година е имал обвинение за притежание. Самата прокуратура го е прекратила, считайки че е малозначителен случай. Имали са време да ксерокопират цялото му минало дело, имали са време да разпитат днес представения полицейски служител, нямали са време - за 5 минути се вади свидетелство за съдимост, което липсва. Как да пледирам пред вас, че той не е осъждан? От къде следва да приеме и реалната заплаха, че съществува опасност да извърши друго престъпление. Пловдивският окръжен съд се мотивира затова, че пуши марихуана. Всички такива хора ли, които пушат марихуана, трябва да имат такава мярка за неотклонение? Продал е 25 грама, дори и повече да са, дори и по-малко да са, но 25 грама. Дори да приемем, че системно продава - виждате за какво ниво говорим. Бих се радвала тук да е онзи, от който той е купил наркотика. Но тези лица обикновено липсват по съдебните зали. Ето го крайния извършител е хванат.

По отношение на показанията на полицейския инспектор К. Не знам защо съдът е решил, че в пледоарията си съм казала, че не може той  да бъде свидетел. Той може, но за какви обстоятелства? А неговите твърдения, че от СРС-тата ставало ясно, че от септември месец миналата година е продължил да продава, са производни такива. В определението на съда пише няма справка за съдимост. Видях го и в определението на съда, защото знаете колко бързо четем делата пред мярка. Говорим за производни показания, а самите СРС-та ги няма. Няма как сега да оборя пред вас това обстоятелство дали е продавал, дали не е продавал, или е продължил да продава. Практиката на съдилищата в Б. по отношение на тези производни доказателства, включително и на ЕС - делото „Д. срещу Б.“, са категорични. След като може да има доказателства, да се съберат, няма смисъл да се разпитват полицейски инспектори, които били чули и разбрали нещо във връзка с работата им. Това са двете основания съдът да му вземе тази мярка. За мен не съществуват до този момент данни по делото, че той е продължавал да продава наркотици, след като е било прекратено делото му от миналата година. Няма такива. В един момент може да се появят. Но в момента е такова състоянието на делото. Така че някаква изключителност - каквото и да говорим, и аз не харесвам това да пушат децата и да продават марихуана и други наркотици, обаче с какво неговата личност се явява такава, че да застрашава толкова много устоите на нашето морално общество, че трябва да остане мярката за неотклонение задържане под стража.

Днес той има рожден ден и навършва пълнолетие.

Да не говоря за другата оперативна игра - ако си признае няма да има такава мярка за неотклонение. И аз съм посочила в жалбата, че откакто сме заявили официално в разпит пред разследващ полицай, че той желае да сътрудничи, до ден днешен никой не се е срещал с него. Не е бил проблемът задържането под стража, а нещо друго. А от саморъчните му обяснения, да, нямат доказателствена сила, се вижда, че все пак е споменал там едно именце. Така че да приемем, че е отказвал да сътрудничи, не мога да се съглася. Това е лице, което е извършило престъплението непълнолетно.

Сега дали се е опитвал да избяга или не, след малко ще чуете неговата гледна точка, но дори и да се е опитал да осуети задържането и затова че е продал 25 грама и затова, че има прекратено дело и се вадят изводи колко голям престъпник е, аз считам, че не се касае за изключителен случай, за да има такава мярка за неотклонение. Дори и пълнолетен да беше. Нито е продавал килограми, нито пък е доказано, че тази дейност е продължила толкова време, колкото твърдят оперативните служители в своите разпити.  Моля ви, съвсем по човешки, защото това момче е ученик в А. гимназия, едно продължително задържане би осуетило и завършването на учебната година. Рано или късно, дори и да получи реална присъда, той ще се окаже на свобода, без образование, без перспектива, защото е осъждан, и накрая какво ще правим - ще го върнем на улицата да продава наркотици. Това ли е смисълът на правосъдието. Моля  да му измените мярката в една подходяща мярка за неотклонение, още повече че като пълнолетен имате възможност да изберете от цял арсенал от мерки за неотклонение и да отмените определението на окръжния съд. Това е, което имах да кажа.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Когато дойдоха полицаите, просто се уплаших. Не съм тръгнал да бягам, просто се обърнах с една крачка, а те пишат, че съм тръгнал да бягам и да се укрия. Те казаха „Полиция! На земята!“, аз ги погледнах и за секунда направих крачка назад, стреснах се - срещу мен тичат 4 - 5 мъже, в цивилни дрехи, аз се стреснах. След това осъзнах какво става. Не съм се съпротивлявал.

Съжалявам за постъпката ми. Осъзнах какво направих. Не искам да бъда престъпник. Искам да се прибера при семейството си и да си продължа учението.

Полицаите попитаха дали имам нещо незаконно и аз казах, че имам само две цигари в кутията. Това беше. Казах откъде съм ги взел. Казах им го в районното. Отделно, с г-н К. си говорихме лице в лице и там му казах още няколко неща - и за още двама човека казах, които са дилъри.

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Т.: Моля да измените мярката ми за неотклонение в най-лека. Моля да се прибера вкъщи при семейството си. Тази година реших да засиля учението си, защото бях го изоставил малко.  Просто, разбрахте, днес имам рожден ден и исках да си имам някакви 50 лева за мен, да си изкарам рождения ден, защото семейството ми няма тази възможност. И се полакомих, което беше глупаво и не бих го направил никога повече.

 

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

          С Протоколно определение № 61 от 20.01.2020 г. по ЧНД № 89/2020 г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия К.И.Т. по ДП № …/… г. по описа на отдел „К. п.“ при ОД на МВР - П.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на обвиняемия – адв. З. Т. от АК – П., с искане да бъде отменено, като се излагат доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност.

Защитата не оспорва наличието на обосновано предположение за извършване на предявеното с обвинението престъпление, за което обвиняемият се признава за виновен. Но се възразява срещу обосноваването на реална опасност от извършване на друго престъпление, поради това, че обв. Т. е пушел редовно марихуана, тъй като го е правел и преди инкриминираното деяние. Също така  обстоятелството, че преди това срещу обв. Т. е имало образувано друго досъдебно производство със същия предмет, не би могло да породи такава опасност, тъй като е прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК и няма установена системност в участието му в извършването на подобна дейност. Обвиняемият е ученик в гимназия, оказал е съдействие на разследващите органи, а и самият наркотик не е в големи количества. В този смисъл случаят не е изключителен по своята същност, за да налага вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо това непълнолетно лице, съгласно изискванията на особените правила в НПК. Затова счита, че при по-лека мярка за неотклонение биха се изпълнили същите цели.

          В съдебно заседание апелативният прокурор предлага определението да бъде потвърдено, защото са налице достатъчно доказателства за съпричастността на обв. Т. към вмененото деяние, има опасност от укриване и да извърши друго престъпление във връзка с воденото разследване, предвид на предходните му прояви и ролята на разпространител на наркотични вещества. В подкрепа на твърденията се представя като писмено доказателство и протокол за разпит на свидетел, за удостоверяване на обстоятелства по повод задържането на обвиняемия.

Обв. Т. са явява лично и със защитника си - адв. Т., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения, защото няма реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление и предлагат да се вземе по-лека мярка за неотклонение. 

Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде отменено, като жалбата срещу него - уважена.

На първо място, правилен е изводът в мотивите на атакуваното определение, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение за съпричастността на обв. Т. във вменената му престъпна дейност по чл.354а, ал.1, пр.1,2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, направените от обвиняемия самопризнания, както и приложените протоколи за претърсване и изземване, доброволно предаване на веществените доказателства, експертни справки и др.

Впоследствие предстои по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, събраните доказателства, установяват по безспорен начин, извършването на инкриминираното деяние от обвиняемия. Но към настоящия момент, няма основание за тяхното игнориране.

На второ място, безспорно инкриминирано деяние е с висока степен на обществена опасност, като за обвиняемия са налице данни за предходната му ангажираност в извършването на подобна престъпна проява, за която наказателното производство е прекратено по чл. 9, ал. 2 от НК.

Но всичко това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на реална опасност от страна на обв. Т. да извърши друго престъпление. Представеният протокол за разпит на свидетеля И. Х., в който се твърди, че обв. Т. при задържането е оказал съпротива и опит да избяга, се явява изолиран спрямо показанията на неговите колеги, участвали в същата полицейска операция, защото не сочат изобщо за наличието на подобни обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от НПК е императивна и изисква спрямо непълнолетните лица мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да се взима само в изключителни случаи, каквато характеристика липсва в настоящия казус. И това е така, тъй като обв. Т. още при предварителното му задържане от полицейските служители доброволно е предал, намиращата се в него част от инкриминираното високо-рисково наркотично вещество и ги е насочил към местонахождението на останалото количество, което непосредствено след това е било иззето по надлежния ред. В този смисъл е оказал нужното съдействие по разкриването на случая  и няма данни да  възпрепятства по-нататъшния ход на разследването. Не без значение  и обстоятелството, че същият до момента не е осъждан и освен за предходно престъпно деяние, за което наказателното производство е прекратено, няма налични регистрации за други криминални прояви. Той е ученик в 11 клас на а. г., като взимането на най-тежката мярка за неотклонение би препятствало успешното завършване на средно образование в това престижно учебно заведение и би имало възпитателен ефект да му се предостави възможност в тази насока.

Затова и първостепенният съд, неправилно е приел, че на този сравнително ранен етап от наказателното производство, единствената адекватна мярка за неотклонение спрямо обв. Т. се явява най-тежката Задържане под стража”. Настоящият въззивен състав по гореизложените съображения, съобразявайки и обстоятелството, че обв. Т. на днешния ден навършва пълнолетие, намира че пълното постигане на целите на чл.57 от НПК би могло да стане с вземането на най-леката мярка за неотклонение  „Подписка“.

В тази връзка на основание чл. 60, ал. 1 - 3 от НПК обв. Т. се уведоми за задължението му да не напуска адреса си по местоживеене без разрешението на съответния орган, както и съответната структура на МВР – П. РУ на МВР – П., която има за задължение да контролира спазването на така взетата мярка за неотклонение.

Всичко това води до извода за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение и налага отмяната му с вземането на най-леката мярка за неотклонение спрямо обв. Т..

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 5 – 9 и чл. 60 от НПК, Апелативният съд,

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Протоколно определение № 61 от 20.01.2020 г., постановено по ЧНД № 89/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия К.И.Т. по ДП № …/… г. по описа на отдел „К. п.“ при ОД на МВР – П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВЗЕМА спрямо обв. К.И.Т. по ДП № …/… г. по описа на отдел „К. п.“ при ОД на МВР – П. мярка за неотклонение „Подписка“, като му се разясниха задълженията по чл. 60, ал. 1 от НПК и същият следва да се освободи.

Да се изпрати препис от настоящото определение на началника на П. РУ на МВР – П. за извършване на контрол по спазването на задълженията на обв. Т. по взетата мярка за неотклонение по смисъла на чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

 

Определeнието е окончателно.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10:30 часа.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.

 

 

                          

                                     СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: