Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 1415 по описа за
2020 г.:
Предявени
са следните искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК,
както следва:
1./ от Г.Д. срещу Е.П. АД, *** за
установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 1 622, 04 лв. по
издадена фактура № **********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14
лв., обективираща стойност на реално потребена
енергия за периода от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****,
област Варна, съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на
собственост върху недвижимия имот;
2./ от Е.Д. срещу Е.П. АД, *** за
установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 1 622, 04 по
издадена фактура № **********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14
лв., обективираща стойност на реално потребена за
периода от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****, област
Варна, съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на
собственост върху недвижимия имот;
3./ от П.Д. срещу Е.П. АД, *** за установяване
в отношенията между страните недължимостта на сумата
от 1 622, 04 лв. по издадена
фактура № **********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14 лв., обективираща стойност на реално потребена за периода от
27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****, област Варна,
съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот;
Ищците твърдят, че Н. Д. е придобил 1/3 ид. части от правото на собственост върху процесния обект
по наследствено правоприемство, след смъртта на своя
баща, а останалите 2/3 идеални части по давностно
владение, осъществено в периода от 2006г. до 2011г.
След смъртта му, неговите законни наследници
са придобили по 1/3 идеална част.
Служители на Е.С.АД са извършили проверка на
средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито резултати са
обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите,
включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема
на електромера ответното дружество е издало фактури за начислена
електроенергия, чиито суми ищците твърди, че не дължат на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П. АД счита,
че предявеният от Г.Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като в
нотариалния акт, легитимиращ ищците като собственици, не са посочени
притежаваните идеални части, поради което следва да се приеме, че всеки един от
тях е придобил от по 1/3 идеална част, на осн. чл.
30, ал. 2 ЗС.
Твърди се, че сумата по издадената фактура
инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия, дължима на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с ОУДПЕЕМ.
Твърди се, че при извършена проверка на средството
за търговско измерване е установено, че точното количество на доставената и
потребена електроенергия в регистър 1.8.3, която е остойностена
в издадения документ и подлежи на заплащане. Претендира присъждане на сторени
разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Ищците Г.Д., П.Д. и Е.Д. са наследници по закон на
починалия на 28.04.2011г. Н. П. Д., легитимиращи се като съсобственици на
жилищна сграда на един етаж, лятна кухня, построени в общинско дворно място в *****,
Област Варна, на основание давностно владение и
наследство.
Доколкото в издадения НА № 47, том I, рег. №
3139, дело № 43/2015г. не са посочени квотите на лицата, признати за
собственици, то следва да се приеме, че всеки един от тях се легитимира като
носител на вещно право на собственост в обем от по 1/3 идеална част, каквато
теза се поддържа в отговора на исковата молба и съответно оспорва от ответната
страна в първото по делото съдебно заседание.
От представения по делото констативен протокол № 1105572 се установява, че на
26.03.2019г. служители на Е.С.АД са извършили техническа проверка на електромер
с фабр. № 111402114757600, монтиран в обекта на ищците.
В него е отразен демонтажа на електромер с фабр. № 111402114757600, със следните показания в регистри, както следва: 1.8.1 –
007351 кв. ч., 1.8.2 – 020701 кв. ч., 1.8.3 – 025004 кв. ч. и регистър 1.8.4 –
000000 и сумарен регистър – 1.8.0 – 053117 кв.ч. Посочено е,
че демонтираният електромер е поставен в запечатана и пломбирана с пломба
индивидуална опаковка за извършване на метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.С.АД и на двама
свидетели.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. варна се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 025004, 4 кв. ч., която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства на техническите характеристики.
Със становище, изготвено на 25.11.2019г. от специалист
“Енергиен контрол”, е разпоредено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 25 004 кв.ч. за периода от 27.03.2018г.
до 26.03.2019г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № **********/29.11.2019г в размер
на 4 866, 14 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 111402114757600, е монофазен, статичен за
активна енергия “МЕ 162”, невключен към системата за
дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и
технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.П.М.АД са
получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 007351 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 020761
кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 025004 кв. ч. и в
сумарния регистър – 053117 кв.ч.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 25 004 кв. ч. би
могла да бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност по цени за технологични разходи е коректно изчислена в издадената
фактура и възлиза на сумата от 4 866, 14 лв.
Ответникът твърди, че в случая е
налице реално доставена електроенергия за период от една година, която подлежи
на заплащане, на осн. чл. 183 ЗЗД.
Така заявеното основание за
дължимост на сумата не може да бъде споделено по следните съображения:
Реално доставената
електроенергия подлежи на отчитане единствено и само по регистрите за дневна и
нощна тарифа. В случая, количеството което е остойностено
е отчетено по регистър Т 3 - отчитащ върхова енергия, която не се използва за битови
абонати, какъвто е настоящия случай.
В случая, не е възможно да се определи конкретен
период с начална и крайна дата на доставката, респ. на потреблението, нито
каква част от електроенергията е преминала през регистър Т1 и Т 2.
Ако е налице реално доставено количество
електроенергия, то същото следва да бъде остойностено
по цени за дневна и нощна тарифа, а не по цени за технологични разходи.
В случая, с оглед съставените документи би могло да се
направи обосноват извод, че сумите, предмет на исковете, представляват корекция
на сметка за минал период, извършена на основание ПИКЕЕ, които към настоящия
момент са отменение с решения на Върховния административен съд.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 25 004 кв. ч. за период от 27.03.2018г.
до 26.03.2019г., поради което предявените отрицателни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъдат уважени.
При този изход на спора в полза на ищеца П.Д.
следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса от 64, 88 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 343, 54 лв. в редакцията на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 23.05.2017г. /ДВ бр. 41/, актуална към момента на сключване
на договора за правна помощ и съдействие – 15.02.2020г. и при съобразяване
отсъствието на действителна правна и фактическа сложност на делото и
основателността на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В полза на останалите ищци – Г.Д. и Е.Д.
следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса от 64, 88 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
В полза на „Е.П.“ АД следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за прекратената, на осн.
чл. 232 ГПК част от предявения от Г.Д. установителен иск, възлизащи на 206, 13
лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Доколкото делото не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност, размерът на адвокатския хонорар следва да бъде
намален до минимално установения от 412, 25 лв. в редакцията на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 23.05.2017г. /ДВ бр. 41/, актуална към момента на сключване
на договора за правна помощ и съдействие – 02.03.2020г. по направено възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.С.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр. Варна
сумата от 1 622, 04 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и два лева и четири ст./ по издадена фактура №
**********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14 лв., обективираща стойност на реално доставена и потребена електроенергия
за периода от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****, област
Варна, съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Д., ЕГН **********,*** сумата 64, 88 лв. /шестдесет и четири лева и осемдесет и осем
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр. Варна сумата от 206, 13 лв. с ДДС /двеста и шест лева и тринадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.Н.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр.
Варна сумата от 1 622, 04 лв.
/хиляда шестстотин двадесет и два лева и четири ст./ по издадена фактура
№ **********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14 лв., обективираща стойност на реално доставена и потребена електроенергия
за периода от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****, област
Варна, съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата 64, 88 лв. /шестдесет и четири лева и осемдесет и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Н.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр.
Варна сумата от 1 622, 04 лв.
/хиляда шестстотин двадесет и два лева и четири ст./ по издадена фактура
№ **********/29.11.2019г., цялата в размер на 4 866, 14 лв., обективираща стойност на реално доставена и потребена електроенергия
за периода от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. в обект, находящ се в *****, област
Варна, съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК *****, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата 408, 42 лв. /четиристотин и осем лева и четиридесет и
две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: