№ 200
гр. Сливен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500240 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от гл.юрисконсулт Т.,
пълномощник на АПИ – Областно пътно управление - Сливен, със съдебен
адрес в *** против решение №360/03.05.2023г., по гр.д. №3973/2022г. на
Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на „
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 349.49 лв., представляваща регресно вземане по щета №
44012132023012, ведно със законната лихва считано от 08.06.2022г. С
обжалваното решение въззивникът е. бил осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 343.00лв. С решението предмет на въззивен контрол е
бил отхвърлен предявеният от въззивника против „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление *** и „ БЕРКО – 90 Б. И СИЕ“
СД, със седалище и адрес на управление *** обратен иск за сумата от
349.49лв. и разноски в размер на 480.00лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно, немотивирано и
1
незаконосъобразно. Страната счита, че показанията на св.Р. са противоречиви
и неправилно са били ценени от съда. Посочва, че при анализа на показанията
му се установявало, че той всъщност е пътувал по черен път, а освен това се е
опитал да се включи в движението на непозволено място. Неправилно съдът
не бил отчел факта, че ПТП не е било посетено от служители на КАТ. На
18.05.2023г. служител на жалбоподателя бил посетил мястото на ПТП и
констатирал, че не се намират отрязани тръби, при извършване на ремонт се
използват преносими временни пътни знаци, потърпевшият е използвал
нерегламентирана пътна връзка, който не е част от републиканската пътна
мрежа. В изложението си страната посочва също, че ВЛ не е посетило
мястото на ПТП, а е дало заключение единствено на основа събраните по
делото доказателства. Неправилно било решението да се основава единствено
на свидетелските показания и на представената по делото декларация за ПТП.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отхвърлен искът на
насрещната страна, както и да се уважи иска предявен от въззивника.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Б., пълномощник на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочено е, че в
отговора на исковата молба не се е съдържало оспорване на наличието на
застраховка „ Каско“, поради което такова възражение се явява преклудирано.
Освен това страната била представила с исковата си молба подписана от
двете страни застрахователна полица. Страната счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена изцяло от разпита на св.Р.. Посочва, че
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза не е била оспорена от
жалбоподателя и че тя установява механизма на причиняване на щетите. МВР
не било задължено да посещава всички ПТП – не е налице нито една от
предпоставките на чл.125 ЗДвП. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Счита, че представените с въззивната жалба доклад и схема не
следва да се приемат като доказателство по делото, тъй като са изготвени три
години след настъпване на ПТП. Претендира деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Я.,
пълномощник на „ ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛЕВЕН“ ЕООД, с което
2
жалбата е оспорена като неоснователна по отношение отхвърлянето на
обратния иск. Моли се в тази част решението да бъде потвърдено. Претендира
деловодни разноски.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от представител по
пълномощие - гл.юрисконсулт Т., която заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният
представител адв.Б. заявява, че оспорва въззивната жалбата и поддържа
отговора на въззивната жалба. Моли да не се уважава въззивната жалба.
Претендира разноски.
В с.з. въззиваемете „ ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛЕВЕН“ ЕООД и
„БЕРКО – 90 – Б. И СИЕ „ СД, не се представляват.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.05.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.05.2023 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание с чл.410,
ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 349.49лв., регресно вземане по щета № 44012132023012 представляваща
стойността на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско+“ на МПС“.
В разпоредбата на чл.410, т. 2 от КЗ е предвидено, че с плащането на
3
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо ищецът да установи по несъмнен
начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие и
заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно
бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на
което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС.
Съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен поради
следните съображения:
Няма спор между страните за това, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между въззиваемата страна - застраховател
и собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена
застраховка „Каско +“, която е била валидна към датата на настъпване на
събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 01.12.2020год. и на
22.03.2021г. на обща стойност 334.49лева. За обработка на щетата били
начислени 15.00лв.
Според изготвената САТЕ щетите отговарят да са получени по начина,
по който са описани в Уведомлението за настъпване на ПТП пред
застрахователя и с в причинно – следствена връзка с него. Пътят между
гр.Стара Загора и гр.Сливен е част от републиканската пътна мрежа и
ответникът отговаря за неговата безопасност.
Неоснователен е аргументът на жалбоподателя, че св.Р. е пътувал по
черен път, че е предприел незаконна маневра и че щетата е настъпила извън
пътя, за който отговаря въззивникът. Тези твърдения са абсолютно
голословни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Показанията на св.Р. са ясни, последователни, непротиворечащи на останалия
доказателствен материал. От тях се установява, че ПТП е настъпило в
банкета, край пътя, както и че мястото не е било сигнализирано за възможно
препятствие, но в близост е бил извършван ремонт по пътното платно.
4
Съдът намира, за неоснователно възражението на въззивника за наличие
на съпричиняване на щетата от страна на св.Р., поради несъобразена скорост
и несъобразяване с обстановката. Изготвената по делото автотехническа
експертиза посочва, че макар да не може да се установи точно скоростта на
автомобила, с който е настъпило ПТП е напълно възможно настъпилото
увреждане по него да се получи при ниска скорост на движение, каквато е
при движение по банкет без загуба на управление.
За пълното следва да се отбележи, че не всички ПТП се посещават от
КАТ. Законът предвижда специални хипотези, при които е задължително
посещаването на ПТП от органи на КАТ, но настоящият случай не е такъв,
тъй като не е налице нито една от предпоставките на чл.125 ЗДвП.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна „ ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да се присъдят деловодни разноски за
настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
168.00лв.
Въззиваемата страна „ ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛЕВЕН“ ЕООД е
направила искане за присъждане на деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение за двете инстанции. С първоинстанционното
решение в полза на страната са били присъдени разноски и те не са
обжалвани. Пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително
заплатено адвокатско възнаграждение не са доказани, поради което не следва
да се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №360/03.05.2023г., по гр.д. №3973/2022г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА АПИ – Областно пътно управление - Сливен, със съдебен
адрес в *** да заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 168.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6