№ 743
гр. ****, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20224520103416 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е за делба на недвижим имот, с правно
основание чл.34 ал. 1 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН и се намира във фазата по
допускането й.
Производството е образувано по искова молба от З. Й. З., с постоянен
адрес гр. *****, против Н. Й. З. от гр. **** и З. С. З. от гр. ****, с която е предявен
иск за делба на наследство възникнало по наследяване от общия им наследодател
З.Й.С /дядо на страните/ по заместване на починалите преди него синове Й.З.Й и
С.З.Й и завещание от Н.Д.Са /баба на страните/, за недвижими имоти в *****
представляващи: ДВОРНО МЯСТО с площ ******* ведно с построената
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и стопанска постройка
с площ от 30 кв.м., която делба да се извърши при права 5/12 ид.ч. за З. Й., 5/12
ид.ч. за Н. Й. и 2/12 ид.ч. за З. С..
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е постъпило искане от
съделителя З. С. на осн. чл. 341 ал. 2 от ГПК в наследствената маса да бъдат
включени и ползваните приживе от наследодателите движими вещи: спалня, две
единични легла, два бюфета, гардероб, кухненска дървена маса с четири стола,
кръгла ниска дървена маса за хранене (софра), с четири трикраки столчета, нощви
(дървено корито за замесване на тесто) и точилка, чекрък, с мотовилка и хурка,
два бакърени (медни) котли – менци, с дървена кобилица, пиростия (саджак) с
ръжен, дървено рало, сърп и паламарка, две мотики, две вили – желязна и
дървена, и две брадви – голяма (наджак) и малка (секирка), които да бъдат
допуснати до делба при права: 11/36 ид.ч за З. Й., 11/36 ид.ч. за сестра й Н. Й. и
14/36 ид.ч. за З. С..
1
В законоустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Н. Й., с който счита иска за делба за допустим, но неоснователен.
Прави възражение за придобиване на имота на основание давностно владение в
периода от 2005 г. до момента, повече от 10 г. Твърди, че е ремонтирала,
извършвала подобрения и полагала грижи за имота и за наследодателите
единствено тя. Относно правата, при които следва да се допусне делбата, ако не
бъде призната за собственик счита, че те са така посочените от молителката,
съответно 5/12 ид.ч. за З. Й., 5/12 ид.ч. за Н. Й. и 2/12 ид.ч. за З. С.. Счита, че
сумата 10 000 лв. е разумна компенсация, ако съда прецени, че тя не е придобила
имота по давност и останалите двама наследници настояват да изкупят нейния
дял. Сочи, че иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН за оспорване на завещанието и допълване
на запазената част от наследството е погасен с изтичане на пет годишна давност от
обявяване на саморъчното завещание (на 02.03.2006 г., с което Н.С.а завещала на
внучките си Н. и З. цялото си движимо и недвижимо имущество). Оспорва, като
недопустимо искането на съделителя З. С. за включване в делбената маса на
движими вещи без твърдения и яснота за броя, вида и местонахождението им,
както и индивидуализиране на всяка една от тях в достатъчна степен, като заявява,
че голяма част от тези вещи са погинали. Счита претенциите на З. С. към лични
вещи на покойните и за неоснователни, тъй като от 1990 г. той не посещавал баба
си и дядо си, не бил запознат как са се разпореждали с имуществото си приживе,
не е присъствал на последните дни от живота им, нито на погребенията на двамата
/както и на погребението на собствения си баща/. Сочи, че З. Й. също не е
полагала грижи за баба си и дядо си, посещавала ги веднъж в годината, не е
допринасяла финансово за поддръжката на имота след кончината на баба им.
Заявява, че и по настоящем те не полагат грижи за имота и не го посещават често.
Предявява насрещни искове:
1/ Да се признае за установено, че Н. Й. е собственик на процесния имот по
силата на давностно владение, продължило повече от 10 г., считано от 2005 г., и 2/
Да бъде осъдена З. Й. да върне владението на Н. Й. на движими вещи, находящи
се в процесния имот, представляващи: 500 броя книги, гардероб /кафяв,
трикрилен/, кухненска кушетка в бежов цвят, долни кухненски шкафове сиви 2
бр., готварска печка “Терма”, сервизи за хранене, килим, 2 бр. Мокетени пътеки и
спално бельо, като ако тези вещи липсват /не е уточнено какво иска/.
Искането от съделителя З. С. на осн. чл. 341 ал. 2 от ГПК в наследствената
маса да бъдат включени и ползваните приживе от наследодателите движими вещи
съдът е счел за недопустимо, тъй като всички вещи на двамата наследодатели
Н.С.а е завещала на внучките си Н. и З., като е потвърдила последната воля на
съпруга си З.Й, изказана в завещанието му от 12.12.1995 г., поправено на
03.08.1996 г. Същевременно съделителя З. С. не е предявявал иск по чл. 30 от ЗН
за възстановяване на запазени части от наследството му, срещу какъвто
ответницата е направила възражение, че е погасен с изтичане на пет годишна
давност от обявяване на саморъчното завещание на 02.03.2006 г. на Н.С.а. Няма
твърдения и къде се намират тези вещи, кой ги владее, няма данни, че
действително съществуват или са погинали. По тези съображения искането по чл.
341 ал. 2 от ГПК на съделителя З. С. е оставено без разглеждане с определението
по чл. 140 от ГПК, а в първото открито съдебно заседание се оттегля. Признават
2
се дяловете посочени в исковата молба.
Във връзка с възражението и насрещен иск за придобивна давност при
условията на чл. 79 от ЗС, направено от ответницата.
Съдът с определението по чл. 140 от ГПК е констатирал, че е недопустимо
въведеното от ответницата възражение и иск за придобивна давност по отношение
нейните 5/12 ид. части от завещания й имот /от тях 1/12 ид.ч. наследени по закон/,
като ответник по иска за делба. Заветницата е придобила правото на собственост
върху 4/12 ид.ч. от имота - предмет на завещанието още с обявяването и
вписването му на 02.03.2006 г. С придобиването на 5/12 ид.ч. от имота по силата
на наследство и завещание ответницата вече не е владяла имота като
добросъвестен/недобросъвестен владелец, а като собственик. Недопустимо е
собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание,
след като вече го е придобил. Относно възможността за придобиване по давност
на идеална част от имот /в случая 7/12 ид.ч./ не е изрично предвидена в
законодателството, но съдебната практика я допуска, поради което съдът е дал
възможност на ответницата да си конкретизира претенцията. В съдебно заседание
претенцията се оттегля. Признават се дяловете посочени в исковата молба.
Предявения иск: да бъде осъдена З. Й. да върне владението на Н. Й. на
движими вещи, находящи се в процесния имот, като ако тези вещи липсват /не е
уточнено какво се иска/, съдът намира за недопустим, извън изчерпателно
изброените в чл. 343 от ГПК, налице е и противоречие с изложеното от
ответницата твърдение, че само тя ползва и владее имота повече от 10 г. от една
страна, а от друга твърдението че З. Й. владее в същия този имот движимите вещи
на ответницата. Няма направено искане по чл. 341 ал. 2 от ГПК за включване на
тези вещи в делбената маса, а и не се твърди те да са наследствени. По тези
съображения иска на съделителката Н. Й.: да бъде осъдена З. Й. да върне
владението на ответницата на движими вещи, находящи се в процесния имот е
оставено без разглеждане.
По отношение на иска за делба по чл. 69 ЗН.
Претендираното право произтича от наличие на дялова съсобственост
между страните.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. М. Д., моли да се допусне
делбата при посочените права.
В съдебно заседание ответникът З. З., чрез адв. Г.Д.Г от АК-****, моли
да се допусне делбата на процесните имоти при правата посочени с исковата
молба, като признава иска.
В съдебно заседание ответницата Н. З., чрез адв. Д. К. от АК-****, моли да
се допусне делбата на процесните имоти при правата посочени с исковата молба,
като признава иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената по делото Записка рег. ***** г. на Тутракански
околийски съдия и Скица ***** г., дядото на страните З.Й.С, ЕГН **********
придобил по време на брака си с бабата на страните Н.Д.Са, ЕГН **********
3
собствеността на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
********, представляващо ****** по плана на селото, с площ ******* ведно с
построената в него двуетажна жилищна сграда сьс застроена площ 64 кв.м. и
стопанска постройка с площ от 30 кв.м., при граници за целия имот: от две страни
улици, УПИ *****, УПИ ХIII-*****
Видно от представеното удостоверение за наследници на З.Й.С, след
смъртта му на 07.08.1996г. негови законни наследници останали съпругата му
Н.С.а и страните по делото – ищцата З. Й. З. и ответницата Н. Й. З. в качеството на
наследници на починалия преди наследодателя негов син Й.З.Й, ЕГН **********,
поч. на 18.08.1990 г. и ответникът З. С. З., в качеството на наследник на починалия
преди наследодателя негов син С.З.Й, ЕГН **********, поч. на 02.03.1993 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Н.Д.Са, баба на
страните, тя починала на ****, като преди смъртта си оставила завещание /л.4 по
делото/, с което завещала на ищцата З. Й. З. и ответницата Н. Й. З. цялото си
движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено и вписано в Служба по
вписванията - **** под ****, том III на ****
Данъчната оценка на процесните имоти, съгласно представеното
удостоверение е *****
Не се спори между страните, че имота е закупен по време на брака на
общите им наследодатели дядо и баба, както и не са оспорени завещателните им
разпореждания.
Признава се изрично в съдебно заседание, че страните притежават правото
на собственост върху гореописаните недвижими имоти при следните права:
****** за Н. З. и 2/12 ид.ч. за З. З., като при тези квоти молят да се допусне
делбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 69 от Закона за наследството наследникът може да поиска
винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя, като искът
не се погасява по давност.
Съгласно чл. 34 от Закона за собствеността всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен, ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта.
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата
фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса
за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба
на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на
съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също
така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът
на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за
допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се
4
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните
части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не
би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
От представените по делото доказателства се установи безспорно, че
страните са съсобственици на описаните имоти, придобити от техните баба и
дядо по време на брака им.
Не се оспорва и от процесуалните представители на ответниците се
признава в съдебно заседание, че правата на страните са тези посочени в исковата
молба, в размер на ****** за Н. З. и 2/12 ид.ч. за З. З..
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда, като съгласно чл.
237 ал. 4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
имотите следва да бъдат допуснати до делба при права, както следва: ****** за Н.
З. и 2/12 ид.ч. за З. З..
Мотивиран така и на основание чл.344 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между З. Й. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *****, против Н. Й. З., ЕГН ********** от гр. **** и З. С. З. от гр. ****,
ЕГН **********, която да се извърши за следният недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село *****, представляващо
******/тридесет и едно/ по плана на селото, с площ от 1066 кв.м. /хиляда и
шестдесет и шест квадратни метра/, ведно с построената в него двуетажна
ЖИЛИЩНА СГРАДА сьс застроена площ 64 кв.м. /шестдесет и четири квадратни
метра/ и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 30 кв.м./тридесет квадратни
метра/, при граници за целия имот: от две страни улици, ****** съгласно Записка
рег. ***** г. на Тутракански околийски съдия и Скица ***** г. изд. от Община
Сливо поле, с данъчна оценка *****
ПРИ ПРАВА: ****** за Н. З. и 2/12 ид.ч. за З. З..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ****нски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5