Решение по дело №809/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 141
Дата: 1 март 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20231001000809
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000809 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Даллбогг:живот и здраве” АД, с която обжалва решение № 649 от 19.05.2023 г.,
постановено по т. д. № 1 861/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
25 състав, с което съдът е осъдил на основание чл.411, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ да заплати на ЗД „Бул инс” АД сумата от 59 762.55 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, обективирана в полица № Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно
покритие 07.04.2020 г. - 06.04.2021 г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15
лв., за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника вреди на МПС - лек автомобил марка
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ******** по вина на водач на МПС - товарен автомобил
„Рено Канго“ с ДК № ********, при ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер
на 9 168.28 лв., съразмерно на уважената част от иска.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено при нарушение на
процесуалните правила, както и като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. На
първо място твърди, че съдебното решение е неправилно в частта относно механизма на
произшествието и вината за настъпването му, тъй като съда неправилно е приложил
относимите към случая разпоредби от материалния и процесуалния закон. Твърдр, че е
неправилен извода на съда, че водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, per. №
********, носи изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че в
хода на делото е установено от разпитаните свидетели, че вредоносните последици от ПТП
1
са настъпили и са се увеличили многократно по вина на водача застрахован при ищеца, той
с поведението си е допринесъл изключително за настъпване на процесното ПТП, като
вместо да предприеме аварийно спиране е увеличил скоростта си. Твърди, че при така
наличните данни и събраните доказателства не се доказва по безспорен начин нито
механизма на процесното ПТП, нито изключителната вина на водача, застрахован при
ответника. Инвокира доводи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а
тези на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца,
като е игнорирал изцяло установените по делото обстоятелства, наведените от ответника
възражения, както и направените от последния доказателствени искания.
Ето защо моли съда да отмените решение № 649/19.05.2023 г. по т. д. № 1
861/2022 г. (20221100901861) по описа на Търговско отделение - 25 състав като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно в неговата цялост, и вместо него да се
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове, включително и
направените съдебни разноски и разходи за адвокатско възнаграждение. Моля при
условията на евентуалност, да се намали размера на дължимото застрахователно
обезщетение, като същият бъде съобразен от една страна с доказаното възражение за
съпричиняване от страна на водача застрахован при ищеца, а от друга с доказаната
прекомерност на претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това последици по
отношение на разноските и адвокатското възнаграждение, като претендира разноските,
направени в настоящото производство за държавна такса и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските, направени от дружеството в рамките на
първоинстанционното производство.
Въззиваемият ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Твърди, че съдът правилно е възприел фактическата обдстановка, както и че
е субсумирал доказателствата под правилната норма, което му е дало основание да направи
правилни изводи. Твърди, че оплакванията във въззивната жалба са общи и бланкетни,
липсва посочване кои конкретни изводи на първоинстанционният съд са неправилни и
незаконосъобразни. Липсва конкретика и на допуснатите нарушения на процесуалния закон,
а най-общо са преповторени оспорванията от ИМ, които са имплантирани във ВЖ като
основания за оспорване на решението. Твърди, че основното (а може би и единственото)
оплакване на ищеца е, че обжалваното решение е неправилно в частта относно механизма на
ПТП и вината за настъпването му, като в тази насока първоинстанционното решение не
страда от сочените пороци. Претендира разноски и прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивника.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 649
от 19.05.2023 г., постановено по т. д. № 1 861/22 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 25 състав, с което съдът е осъдил на основание чл.411, вр. чл. 45, вр.
чл. 86 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ да заплати на ЗД „Бул инс” АД сумата от 59
762.55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, обективирана в полица № Е20990004875/01.04.2020 г. с период на
застрахователно покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021 г. и направени ликвидационни разноски
в размер на 15 лв., за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника вреди на МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ******** по вина на водач на МПС -
2
товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № ********, при ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 14.10.2022 г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски в размер на 9 168.28 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 02.10.2020 г. в гр. София е настъпило пътно - транспортно произшествие (ПТП) между
лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ********, управляван от Д. П. З. и лек
автомобил „Рено Канго“ с ДК № ********, собственост на С. Г. С., управляван от А. Г. А..
Не се спори, а се установява и от представения протокол за ПТП № 1751096 от 02.10.2020 г.,
че мястото на произшествието е посетено от органите на ОПП – СДВР, които са описали
обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и е изготвена
схема на ПТП, в която са отразени съответното място на настъпване на произшествието,
позициите на двете превозни средства преди, по време на настъпване на удара между тях и
позицията на превозното средство № 2 - „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ******** при
настъпването на последващ удар в крайпътно дърво. В протокола и схемата, изготвена към
него е посочено, че преди кръстовището, в посоката на движение на автомобила „Рено
Канго“ епоставен пътен знак „Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и че
на водача на лекия автомобил „Рено Канго“ е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 307310.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, съдържащи се в
административно-наказателна преписка, на водача А. Г. А. е издадено наказателно
постановление № 20-4332- 018239 от 16.10.2020 г. за това, че на 02.10.2020 г. около 06:00
часа в гр. София, на ул. „Арх. Петко Момчилов“ като водач на лек автомобил „Рено Канго“
с ДК № ********, с посока на движение от ул. „Гюешево“ към ул. „Костенец“ на
кръстовището с бул. „Инж. И. И.“, движейки се срещу пътен знак Б-1 не пропуска и
реализира ПТП е движещия се по път с предимство автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК
№ ********, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с
пътните знаци и маркировка, за което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 му е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв., като постановлението е влязло в законна сила на 26.11.2020 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на
произшествието автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ******** е бил
застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в полица №
Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г.-06.04.2021
г. при ищеца. Застрахования водач е уведомил ищцовото дружество за настъпилото
застрахователно събитие. От доказателствата по делото се установява, че при ищеца е
заведена ликвидационна преписка по щета № ********** от 02.10.2020 г., извършен е оглед
на автомобила и са описани повредите, като са изготвени опис на щета, доклад по щета №
200302928801/28.10.2020 г. и доклад по щета № 200302928802/25.01.2021 г. От същата
ликвидационна преписка се установява, че на собственика на автомобила е определено
застрахователно обезщетение в размер на общо 68 320 лв., като с платежни нареждания от
03.11.2020 г., 11.11.2020 г., 16.11.2020 г., 20.11.2020 г. и 19.01.2021 г. ищцовото дружество
заплатило на „Ауто клеймс“ ЕООД общо сумата от 68 320 лв. за извършения ремонт от
сервиза.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
лек автомобил „Рено Канго“ с ДК № ******** е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“.
Не се спори, а се установява и от писмо изх. № РС08-001362/2022-01, ищецът
поканил ответника да му заплати сумата от 68 320 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение, както и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, както и че
3
с писмо изх. № 3300/04.07.2022 г. ответното застрахователно дружество отказало плащане
по регресната претенция на ищеца като е посочило, че е установено несъответствие между
механизма на уврежданията и описаното в уведомлението застрахователно събитие, поради
което не е налице причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди.
В показанията си свидетелят Д. П. З. - водач на автомобила „Мерцедес ГЛЕ
350Д“ твърди, че се движел е около 30-40 км/ч. Видял отляво светлини на фарове, в
следващия момент другото превозно средство приближило много и той се опитал да избегне
удар- като навил волана на дясно инстинктивно, но въпреки това последвал удар. След това
автомобилът му се ударил в дърво в дясната част на пътя. Твърди, че той се движел по пътя
с предимство, тъй като бил дясностоящ на другия автомобил. Обадил се на телефон 112,
като дошлите полицаи направили оглед на мястото и съставили протокол. Казали, че ще
съставят акт на другия водач. Свидетелят дава показания, че уврежданията на автомобила,
който управлявал, били в лявата и в предната част. Казва, че от двете страни на улицата
имало паркирали автомобили, като в дясната те били в локалното платно, а в лявата му част
- върху пътното платно. Движел се в неговата пътна лента. Ударът настъпил в средата на
кръстовището. От мястото на удара с другия автомобил до дървото, в което впоследствие се
ударил разстоянието било около 5 метра.
В показанията си свидетелят А. Г. А. - водач на автомобила марка „Рено
Канго“ твърди, че виновен за произшествието бил той, тъй като отнел предимството на
другото превозно средство. Казва, че не видял другия автомобил, тъй като видимостта му
била ограничена от паркирани на платното автомобили. След като ударил другия
автомобил, последният продължил и се ударил в дърво, намиращо се в дясната страна на
пътя. Казва, че карал бавно, но в последния момент забелязал другия автомобил, който също
се движел бавно, а разстоянието до дървото е около 6 м.
От заключението на се установява, че произшествието е настъпило в гр.
София, на ул. „Инж. И. И.“ на прав пътен участък в кръстовището с ул. „Акад.
П.Момчилов“. В заключението е отбелязано, че ул. „Инж. И. И.“ се състои от едно платно и
е предназначена за двупосочно движение, като за всяка посока има по една пътна лента.
ПТП е настъпило в тьмната част на денонощието с добра метеорологична видимост. Вещото
лице е отбелязало, че кръстовището е регулирано с пътни знаци, като на ул. „Акад.
П.Момчилов“ е поставен пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Твърди, че отляво и отдясно върху платното за движение на улицата има обикновено
паркирали автомобили успоредно на платното за движение. В заключението си описва
следния миханизъм на настъпване на ПТП: лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ „Мерцедес
ГЛЕ 350Д“ се е движел по ул. „Инж. И. И.“ в средата на платното за движение с посока към
ул. „Костенец“ със скорост около 40 км/ч., а лекия автомобил „Рено Канго“ се е движил по
ул. „Акад. П.Момчилов“, от ляво на дясно за посоката на движение на л.а. „Мерцедес ГЛЕ
350Д“. Преди да премине през кръстовището л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, водачът на
автомобил „Рено Канго“ е предприел изпълнение на маневра десен завой, за да се включи в
движението по ул. „Инж. И. И.“, като с предната ли лява част достига до средата на
платното за движение, при което с предната си лява част удря л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ в
лявата му задна част странично. Водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, за да предотврати
настъпването на удара е реагирал със завъртане на кормилното колело на дясно, вследствие
на което автомобилът се е отклонил на дясно и е напуснал платното за движение в дясно,
където се ударил челно в крайпътно дърво. В заключението си твърди, че всички описани
увреждания на л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ се намират в зоните на двата удара на автомобила
от л. а. „Рено Канго“ и в крайпътното дърво, и са в причинна връзка с произшествието.
Скоростта на движение на т. а. „Рено Канго“ непосредствено преди ПТП и към момента на
удара е била около 15 км/ч., а на л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ около 40 км/ч, като ударът е бил
непредотвратим за водача на л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Вещото лице дава заключение, че
максимално допустимата скорост на движение в участъка е 50 км/ч. От техническа гледна
4
точка причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
„Рено Канго“, който е навлязъл в кръстовището от улица, на която е бил поставен пътен
знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ в момент, в който от дясната му страна
по пътя с предимство е приближавал л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Вещото лице дава
заключение, че стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на
произшествието, при отчитане цена на труд от 20 лв. на час, при каквато цена е извършен
ремонта на автомобила, е 80 274.48 лв., а стойността на вредите по средни пазарни цени към
датата на събитието, вкл. средни пазарни цени на труда, е 76 316.28 лв. с ДДС, а средната
пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е 79 983.33 лв. С оглед на това
вещото лице твърди, че за л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ е настъпила т.нар. тотална щета, при
която размерът на обезщетението, определено като разликата между пазарната цена на
автомобила към датата на увреждането от 79 983.33 лв. и стойността на запазените части от
20 235.78 лв., възлиза на 59 747.55 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения, същият е предявил иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 68 335 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, обективирана в полица №
Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021
г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника вреди на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК №
******** по вина на водач на МПС - товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № ********,
при ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска - 14.10.2022 г. до окончателното изплащане.
С атакуваното решение № 649 от 19.05.2023 г., постановено по т. д. № 1 861/22
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 25 състав, съдът е осъдил на
основание чл.411, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ да заплати на
ЗД „Бул инс” АД сумата от 59 762.55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, обективирана в полица №
Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021
г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника вреди на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК №
******** по вина на водач на МПС - товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № ********,
при ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
предявеният иск до пълния предявен размер като неоснователен и е осъдил ответника на
основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
9 168.28 лв., съразмерно на уважената част от иска.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Във въззивната жалба, макар и без конкретно посочване са изложено доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, които са свързани с изводите на на съда по
отношение на възприетото от съда относно механизма на настъпване на ПТП, както и не
възприемането като основателно на релевираното от ответника възражение за наличието на
5
съпричиняване при настъпването на процесното ПТП от водача на лекия автомобил,
застрахован при ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед на така цитираната разпоредба на закона, настоящият състав намира, че
за да бъде уважен иска срещу застрахователя на причинителя на вредите е необходимо да са
налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение
в изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите
по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на
заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сключен между причинителя на
вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК, следва да се докажат от ищеца. Субективният елемент от състава - вината, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за
нейното оборване.
Пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция спорно
между страните е механизма за настъпване на ПТП, както и наличието на съпричиняване от
страна на водача на лекия автомобил, застрахован със застраховка „каско“ при ищеца за
настъпването на вредоносния резултат. По отношение на наличието на останалите
предпоставки да основателност на предявеният иск, страните не спорят. За тази спорна група
факти, свързани действията на водачите и за механизма на настъпване на застрахователното
събитие като основен елемент от фактическия състав по чл. 411 КЗ по делото са събрани
протокол за ПТП № 1751096 от 02.10.2020 г., в който е отразено, че мястото на
произшествието е посетено от органите на ОПП – СДВР, които са описали обстоятелствата,
при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и е изготвена схема на ПТП, в
която са отразени съответното място на настъпване на произшествието, позициите на двете
превозни средства преди, по време на настъпване на удара между тях и позицията на
превозното средство № 2 - „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ******** при настъпването на
последващ удар в крайпътно дърво. В протокола и схемата, изготвена към него е посочено,
че преди кръстовището, в посоката на движение на автомобила „Рено Канго“ е поставен
пътен знак „Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и че на водача на
лекия автомобил „Рено Канго“ е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 307310. Представено е и наказателно постановление № 20-4332- 018239 от
16.10.2020 г. за , произшествието, изготвено е заключение на съдебно-техническа
експертиза, както и са събрани свидетелски показания на двамата водачи, участници в ПТП.
Протоколът за ПТП е съставен от служител на КАТ във връзка с възложените му
служебни задължения и удостоверява констатираните от служителя на мястото на ПТП
обстоятелства, предвид на което се ползва на основание чл. 179 ГПК с обвързваща
доказателствена сила за съда досежно отразените за осъществили се пред длъжностното
лице обстоятелства. В този смисъл и съставеният и приложен по делото протокол за ПТП е
годно доказателство за установяване настъпването на застрахователното събитие.
6
Отразеното в протокола се потвърждава и от събраните свидетелски показания на водачите,
управлявали участвалите в процесното ПТП автомобили.
Като неоснователни следва да се възприемат доводи изложени във въззивната
жалба за необсъждане в цялост на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
и твърденията за наличие на такива, установяващи виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Безспорно, в последователно
създавана, задължителна съдебна практика, както при действието на ГПК (отм.), така и при
действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., е прието, че за да даде защита на спорните права,
в съответствие с вменените му от чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения, съдът
е длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и всички
доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези доводи, като
мотивира вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени, както и
въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими
или недостатъчни, за установяване на релевантния факт. Неизпълнението на това
задължение съставлява съществено процесуално нарушение. В този см. реш. № 331 по гр. д.
№ 1 649/10 г., по описа на І. г.о., реш. № 36 по т. д. № 2 366/13 г., по описа на ІІ т.о., реш. №
197, постановено по гр. д. № 7 364/13 г. на ІІІ г.о., реш. № 217, постановено по гр. д. №
761/10 г. на ІV г.о., реш. № 39, постановено по т. д. № 2 476/14 г. на І т.о., реш. № 69,
постановено по т. д. № 1 874/13 г. на І т.о. ВКС и др. В тях е възприето, че следва да се
проведе разлика в задълженията на въззивния съд, с оглед съдържанието на въззивната
жалба (по приложението на чл. 269 пр.второ ГПК), за което е формирана обилна съдебна
практика, вкл. т. 1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, спрямо
задълженията му, досежно ония доводи и относими към същите доказателства, които, с
оглед промяна в правния резултат, страната не е имала повод да въвежда, респ. да се
позовава на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със същите, с
въззивна жалба (позитивен за същата правен резултат в първа инстанция). В постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 217 от 09.01.2014 г. по т.д. № 971/2012 г. на ІІ т.о. на
ВКС, е прието, че освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната
жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на
въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които
доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване.
С оглед на така цитираната практика на Върховния касационен съд,
настоящият състав намира, че наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързани с изводите по отношение на механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и по отношение на вината на водачите за настъпването са неоснователни. Видно
от неоспорените и събрани по делото писмени доказактелства (протокол за ПТП и АУАН)
механизма на настъпване на ПТП е описан, както следва: на 02.10.2020 г. около 06:00 часа в
гр. София, на ул. „Арх. Петко Момчилов“ като водачът на лек автомобил „Рено Канго“ с ДК
№ ********, с посока на движение от ул. „Гюешево“ към ул. „Костенец“ на кръстовището с
7
бул. „Инж. И. И.“, движейки се срещу пътен знак Б-1 не пропуска и реализира ПТП е
движещия се по път с предимство автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № ********.
Безспорно, съобразно възприетото в решение № 65 на Второ ТО на ТК на ВКС от
30.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1 656/13 г. са дадени указания, че всички събрани по
делото доказателства следва да бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност,
като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от
него доказателства. С решение № 65 от 16.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр. д. №
4216/2008 г. касационната инстанция е разяснила, че гласните доказателства, щом са
относими и допустими, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
Прието е, че се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на
установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му
към него момент, физиологичните особености-зрение, слух, възраст, заболявания, паметови
и интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането-възможност
за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост
във времето) и волята на свидетеля да каже истината, като във всички случаи съдът трябва
да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да
игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като
доказателствени средства (били са неотносими или недопустими). В решение № 176 на
Второ ГО на ВКС от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. е прието, че при преценка на
свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се
противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за
спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени
казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като
основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани
доказателства факти и обстоятелства. С оглед на така дадените указания относно
преценката на събраните по делото доказателства, настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Същото е
настъпило по описания в протокола за ПТП начин и се потвърждава и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Същите кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, вкл. и задълбоченото заключение на съдебно-техническата експертиза, която
е съобразила показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото. Дадените от
участниците в ПТП показания, в качеството им на свидетели не са притоворечиви, вкл. и по
отношение на отстоянието на дървото от първоначалния сблъсък, който същите определят
като 5-6 метра.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеният довод за наличието на
съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил, застрахован при ищеца. Тежестта на установяване е на ответника, релевирал
възражението. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
8
може да се намали, ако увредения е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Съпричиняване е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото липсва събрани доказателства, от които да се доказва твърдението за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. От
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, вкл. и от неоспореното
заключение на САТЕ се установява, че вина за настъпване на произшествието има водачът
на товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № ******** А. Г. А., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като при навлизане в кръстовището не е съобразил поведението си с
пътните знаци и конкретно - с пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
отнел е предимството на увредения л. а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, в резултат на което е
настъпил удар между двете превозни средства. Неведеният довод, че водачът на „Мерцедес
ГЛЕ 350Д“ е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като не е направил авариино спиране
за да избегне удара, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от същите,
в опит да избегне удара, водачът е отклонил превозното средство на дясно, като същият не е
имал възможност да реагира със задействане на спирачната система на автомобила и в
резултат на това е настъпил и последващият удар в крайпътно дърво. Следва да се посочи,
че липсват годни факти, който да обосноват какъв би бил размера на щетите, ако водачът е
задействал авариино спирачната система. Правилата на житейската логика и физиката
могат да обосноват щети в по-голям размер от страната на удара, при задействане на
спирачната система. От друга страна по делото не са събрани доказателства, които могат да
бъдат определени като действия водещи до съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Той се е движел по път с предимство, поради
което не е имал задължение да пропусне другия автомобил. Не се установява да се е движел
с превишена или несъобразена с пътните условия скорост. Видно от показанията на
свидетелите и заключението на вещото лице, скоростта му на движение е била около 40 км/ч
и е по- ниска от максимално допустимата в участъка - 50 км/ч. Не се установяват някакви
особености на атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост, които да са налагали този водач да се движи е по-ниска от избраната скорост на
движение от 40 км/ч, поради което не може да се приеме, че се е движил с несъобразена
скорост. Съгласно чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, но
при конкретните обстоятелства не може да се приеме, че водачът З. е нарушил това свое
задължение, доколкото видно от заключението на вещото лице, той не е имал време да
реагира. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с действията си същият е
намалил риска от настъпване на вредоносни последици за самия него, които биха
9
настъпили, ако ударът е бил в по-предната част на автомобила (в предната врата), поради
което въведеното твърдение, че е следвало да употреби спирачка е неоснователно.
Употребата на спирачки в момента на удара само би повишила размера на вредите, в частта
на автомобила, в която е осъществено съприкосновението с другия автомобил. Това е извод,
основаващ се на основните закони на физиката.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция. По отношение на инвокираното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно. Минималното
адвокатско възнагреждение съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждениия е в размер на 5 450 лв. без ДДС, с ДДС е в
размер на 6 540 лв., както сума се претендира и от въззиваемата страна.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 649 от 19.05.2023 г., постановено по т. д. № 1 861/22 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 25 състав, в обжалваната му
осъдетлана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със адрес:
гр.София, бул. “Г.М. Димитров“ №1 да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87 сумата от 6 540
(шест хиляди петстотин и четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10