Решение по дело №9860/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5960
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110109860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,        .12.2019г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9860/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ искове от К.Т. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Д. с правно осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, стрес и безпокойство по време на престоя му в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД за провеждане на стационарно лечение и изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза, настанен с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на нарушено право на защита на подсъдимия, чрез отказ от право на свиждане със защитника му адв. К.Д., с неговите родители К.Д. и Т.Т. за времето от 11.02.2019г. до 20.02.2019г., отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние, провеждане на медикаментозно лечение вредно за неговата психика, принудително фиксиране с белезници за времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г., неосигуряване на право на престой на открито, регламентирано в ЗИНЗС в специализирана клиника неотговаряща на стандартите на местата за лишаване от свобода в помещение без отваряем прозорец, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ искове от Т.Т. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Д. с правно осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на неговия син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ искове от К.Д. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Д. с правно осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на нейния син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата си молба се твърди, че ищецът К. Т. е предаден на съд с внасяне на обвинителен акт в съда по повод на който е образувано НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК.

Ищците Т.Т. и К.Д. са родители на подсъдимия, като неговата майка е и негов защитник във висящото наказателното производство.

В хода на разглеждане на делото с протоколно определение от 06.02.2019г. подсъдимият е настанен за стационарно лечение по реда на чл. 70 НПК в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД за срок от 30 дни, считано от 11.02.2019г.

По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза, а за вещо лице – психиатър е определена д-р А.Д., последната намираща се в трудово правоотношение с У. „С.М.” ЕАД.

В исковата молба се поддържа, че подсъдимият К.Т. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобства, в резултат на това, че е бил настанен в помещение в лечебното заведение за стационарно лечение без изискуемите стандарти, гарантиращи приток на свеж въздух от прозорец, позволяващ неговото отваряне и без възможност за престой на открито.

За времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г. подсъдимият е бил фиксиран с белезници към леглото и към тръба, с изключение на тъмната част на денонощието на 16.02.2019г., което го е лишило от възможност да се обслужва сам и да се разхожда в помещението, в което е бил настанен. Във вреда на подсъдимия е провеждано медикаментозно лечение, предписано от д-р Джирджанова, под чието въздействие е провокирана отпадналост през деня и безсънение през нощта, главоболие, тежест в гърдите и безпокойство, поставяйки го в невъзможност да разпознае родителите си още на 11.02.2019г.

Още в деня на постъпването му за лечение, д-р Д. е заявила на родителите, че свижданията с близките са забранени, вкл. и с адвокат. Въпреки забраната, родителите на подсъдимия са осъществили две срещи със своя син на 11.02.2019г.

Забраната за свиждане със защитника на подсъдимия е нарушило правото му на защита, както и правата, разписани в ЗИНЗС, задължаващи лечебното заведение да осигури един час време за престой на открито и да обезпечи помещение за провеждане на стационарно лечение, отговарящо на стандартите на местата за лишаване от свобода.

Поддържа се, че поведението на ответниците е противоправно, в нарушение на принципите на лечение и обслужване на лица, настанени за стационарно лечение, както и на правата на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, настанен за стационарно лечение, предвидени в ЗИНЗС – право на свиждане с близки и защитници и право на престой на открито не по-малко от един час на открито, намиращо се в причинно – следствена връзка с претърпените неимуществени вреди.

Нарушението на правата на подсъдимия, приведен за стационарно лечение, са констатирани и от Омбудсмана на Република България. 

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените искове в претендираните размери.

Исковете на Т.Т. и К.Д. се основават на твърдения, че вследствие на отказ да бъде предоставена информация за здравословното състояние на техния син К.Т. и от правото им на свиждане, те са претърпели вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето в претендираните размери, намиращи се в  причинно – следствена връзка с противоправното поведение на двамата ответници, поради което се настоява за уважаване на претенциите по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по съдържание писмени отговори от ответниците У. „С.М.” ЕАД и А.Д., с които предявените искове се оспорват по основание и размер.

Излага се, че въз основа на акт на съда К. Т. е настанен по реда на чл. 70 НПК в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД за стационарно лечение и провеждане на експертиза.

С оглед наложената на подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража, подсъдимият е настанен в самостоятелна стая, отговаряща на изискванията на местата за лишаване от свобода с осигурена храна и битови условия.

Със заповед на Началника на Затвора – Варна на К. Т. е осигурена охрана, чрез пост пред и в помещението, в което подекспертният е бил настанен.

На приведения за лечение пациент, служители на болницата не са разпореждали същият да бъде фиксиран с белезници и ако такива са му били поставени, то това е извършено от служители на пенетенциарното заведение.

По повод молба от 14.02.2019г., съдът, който е настанил подсъдимия за лечение, е уведомил ръководството на болницата, че по време на престоя му, следва да бъдат спазвани правилата на медицинското заведение по отношение на дневния режим и режима на свиждане на пациентите, подекспертните и техните близки. Свиждането следва да се осъществява в дните и часовете, определени в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към лечебното заведение, а именно в четвъртък и неделя от 16.00 ч. до 17.00 ч. Посочено е още, че правата на подсъдимия да се среща по всяко време със своите защитници и да разговаря по телефона с тях не могат да бъдат спазени, доколкото съществуващият в клиниката ред следва да се съблюдава.

Поводът за отправяне на молбата е желанието на майката на подсъдимия, явяваща се и негов защитник да разполага с достъп до подекспертния по всяко време на деня, което е в разрез с установените в Правилника правила и проявеното агресивното и заплашително отношение към служители на клиниката и администрацията на болничното заведение.

Правилата на лечебното заведение по отношение на дните за свиждане с близки са разяснени на всички ищци при постъпване на подсъдимия, вкл. от д-р Д., от старшата сестра в клиниката още на 11.02.2019г. и от юрисконсулт на болницата.

Свижданията между подекспертния и неговите близки се е осъществявал по реда установен в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към лечебното заведение до края на неговия престой.

Поддържа се, че изписването на лекарствата е извършено от лекуващия лекар д-р Д. съобразно състоянието и оплакванията на пациента.

Ответниците считат, че с действията на лекуващия лекар и тези на лечебното заведение, не са нарушени нито правото на защита на подсъдимия, нито принципите на лечение и обслужване на лица, настанени за стационарно лечение, поради което предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.

Трето лице – помагач З. „А.” АД на страната на ответника У. „С.М.” ЕАД настоява за отхвърляне на претенциите, поради отсъствие на предпоставките за ангажиране отговорността на болницата по чл. 49 ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищците К.Д. – Т. и Т.Т. са родители на К.Т..

С внасяне на обвинителен акт, ищецът К.Т. е предаден на съд за извършено като непълнолетен тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК.

По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Не е спорно, че защитник на подсъдимия К.Т. в наказателното производство е неговата майка К.Д. – Т., вписана и като адвокат в Адвокатска колегия – Варна.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г., подсъдимият К.Т., е настанен за стационарно лечение в П.П.К.У. „С.М.” ЕАД за срок от 30 дни, считано от 11.02.2019г., на осн. чл. 70 НПК /л. 17/.

Към момента на постановяване на съдебния акт, спрямо подсъдимия е наложена най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража”.

Наказателният съд е назначил съдебнопсихиатрична експертиза и определил вещи лица – д-р А.Д. и клиничен психолог Гергана Момова.

Настаняването на подсъдимия за психиатрично изследване по реда на чл. 70 ГПК е продиктувано от твърденията за влошено психично състояние на К.Т. при престоя му в Поправителен дом към Затвора – Враца за изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража” и установяване на действителното му състояние, подходящата среда за лечение и възстановяване, видно от обстоятелствената част на постановения акт.

Подсъдимият К.Т. е настанен в П.П.К.при У. „С.М.” ЕАД на 11.02.2019г. в 11.42 ч. и изписан на 11.03.2019г. в 07.50 ч., видно от история на заболяването /л. 167/.

П.П.К.представлява по смисъла на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащане на разходите на лечебните заведения специализирана клиника в лечебното заведение У. „С.М.” ЕАД, в която се извършва стационарната съдебнопсихиатрична експертиза на лица, задържани под стража

Специализираните съдебнопсихиатрични клиники осигуряват режим на задържане под стража с постоянно наблюдение на поведението.

В Наредба № 24 от 07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия” е посочено, че пациентът може да бъде приет за експертиза в определен от закона срок при стационарни условия само ако е изразил писмено съгласие за това или ако съд (прокуратура) е разпоредил освидетелстването да се извърши стационарно. При пациенти, настанени за стационарна експертиза, по правило не се провежда лечение, освен ако те не са дали съгласие за това. По изключение без съгласие на пациента може да се прилага лечение, както и да се прилагат временни ограничителни мерки спрямо него при възникване на висок риск от действия, опасни за него или за околните, отговарящи на условията за спешност.

Безспорно е, че д-р А.Д. полага труд по трудово правоотношение в П.П.К.У. „С.М.” ЕАД, считано от 30.04.2010г. /л. 282 гръб/.

По време на изследването в психиатричното заведение, д-р Джоржанова е била дежурен лекар в клиниката, видно от отбелязванията в история на заболяването.

В чл. 88 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към У. „С.М.” ЕАД, утвърден от Изпълнителния директор на лечебното заведение, е предвидено, че свижданията в клиниката се провеждат в четвъртък и неделя от 16.00 до 17.00 ч. под контрола на медицинска сестра в регламентирани за това зали /л. 273/.

За времето от 13.02.2019г. до 19.02.2019г., подсъдимият е посетен от своята майка и защитник адв. Д. – Т., съответно на 13.02.2019г. /сряда/, на 16.02.2019г. /събота/, а на 19.02.2019г. и от трети лица, видно от книга – регистър за достъп /л. 278/.

На 15.02.2019г., г-жа Д. е сезирала Омбудсмана на Република България, който със заповед от същата дата /л. 196/, е разпоредил извършване на проверка от 18.02.2019г. до 20.02.2019г. в Клиника по психиатрия в У. „С.М.” ЕАД.

Проверката е извършена в посочения период, а констатациите са обективирани в доклад на Националния превантивен механизъм (НПМ) /л. 20/. В него членовете на НПМ са дали препоръки към Изпълнителния директор на У. „С.М.” ЕАД, *** и Главния директор на ГДИН.

На Изпълнителния директор на У. „С.М.” ЕАД е препоръчано да допълни Правилника за вътрешния ред, в който да отрази право на достъп по всяко време на денонощието до лица, задържани за експертизи по НПК или във връзка със Закона за здравето на прокурори, адвокати и Омбудсмана на РБ.

След изготвяне на доклада на НИМ, на 15.02.2019г. съдебният състав, разглеждащ НОХД № 1042/2018г. по описа на ВОС, е сезиран от Началника на Затвора – Варна и Изпълнителния директор на У. „С.М.” ЕАД с въпроси касаещи реда, по който следва да бъде охраняван подсъдимия, правото му на свиждане и др.

По повод поставените въпроси, наказателният съд се е произнесъл с определение № 149/20.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на ВОС, в което е посочил следното:

1./ че дните за свиждане с подсъдимия К.Т. са четвъртък и неделя от 16.00 ч. до 17.00 ч., така както е определено в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към У. „С.М.” ЕАД. По време на престоя на подсъдимия Т. следва да се спазват правилата на медицинското заведение по отношение на дневния режим и режимът на свиждане от пациентите, подекспертните и техните близки с оглед нормалното функциониране на клиниката, спазване на правилата и спокойствието на останалите пациенти;

2./ правата на подсъдимия по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС /право на свиждане не по-малко от два пъти месечно/ и чл. 253, ал. 1 ЗИНЗС /право на достъп до обвиняемите и подсъдимите/ следва да се спазват, доколкото не нарушават правилата за вътрешния ред в клиниката, тъй като задържаното лице е настанено за изследвания, за целта на допуснатата експертиза;

3./ на територията на болничното заведение правата на подсъдимия Т. по ЗИНЗС за среща по всяко време със своите защитници и да разговаря по телефона с тях неограничено не могат да бъдат спазени, доколкото в клиниката съществува определен ред, който следва да се съблюдава и от настанения за изследване подсъдим;

4./ правото на подсъдимия по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС по отношение на ежедневните разходки също е ограничено по време по време на престоя му в клиниката, тъй като това е извън правилата на лечебното заведение и извън медицинския стандарт;

В инструкция за особеностите на пост „Външно болнично заведение” по време на охраната на подсъдимия Т. във връзка с допусната експертиза и определение № 149/20.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на ВОС /л. 284/, Началникът на Затвора – Варна е разпоредил да се спазват правилата на медицинското заведение по отношение на дневния режим /Раздел IV, т. 3/, а по време на свиждане и при срещи със защитници следва да се съблюдава Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към У. „С.М.” ЕАД /т. 2, б.”А” и т. 2, б.”Б” от Разпоредби за действия на постовите/.

В инструкцията е посочено още, че в района на поста /болничната стая/ или при извеждането му, подсъдимият следва да бъде с белезници за ръце и крака при нужда, поставени му по начин, осигуряващ личната безопасност на служителите и предотвратяващ опитите за извършване на бягство или самонараняване.

 

По исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, предявени от К.Т.

 

В исковата молба, ищецът К.Т. обосновава ангажиране солидарната отговорност на ответниците с твърдения, че правото му защита в качеството му на подсъдим е нарушено, чрез отказ от право на свиждане със защитника му адв. К.Д. – Т. за времето от 11.02.2019г. до 20.02.2019г., отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние, провеждане на медикаментозно лечение вредно за неговата психика, принудително фиксиране с белезници за времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г., неосигуряване на право на престой на открито, регламентирано в ЗИНЗС в специализирана клиника, неотговаряща на стандартите на местата за лишаване от свобода в помещение без отваряем прозорец.

За установяване на твърденията, че К.Д. – Т. в качеството й на майка на подсъдимия, е била лишена от право на свиждане с подекспертния от страна на д-р Д., са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н.Т., приятел на ищеца Т.Т., последният баща на подсъдимия К.Т. и И.И.,***.

Във връзка с натрупания от Н.Т. опит – задържане и осъждане за участие в организирана престъпна група, свидетелят бил помолен през месец февруари 2019г. да придружи бащата на К. до Психиатричната клиника в Университетска болница. Пред клиниката вече чакала майка му К.Д. - Т., която споделила притеснението си, че не е допусната до сина си.

На позвъняванията на майката пред клиниката се отзовала д-р Д., чието име свидетелят запомнил поради многократното повторение на фамилното й име, която заявила, че няма да я допусне да види подекспертния с думите: „Няма да кажа какво е лечението. Не е в състояние в момента да говори с вас и т.н.”. На настояванията на г-жа Д. да види сина си в качеството й на защитник на подсъдимия, д-р Д. отговорила: „Няма да ви давам обяснения повече, така съм разпоредила, а и той не е адекватен в момента да говори”.

Също през месец февруари 2019г., г-н Т. отвел с колата си г-жа Д., която споделила разстроена, че отново не са я пуснали да види сина си К.. Свидетелят не е присъствал на разговори между майката и персонала на болничното заведение.

Показанията на г-н И. установяват, че през месец февруари 2019г., свидетелят бил на поста в П.П.К.към У. „С.М.” ЕАД за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. Същият охранявал подекспертния пред вратата на болничната стая, а от прозореца на самата врата е имал възможност да наблюдава подсъдимия, неговото състояние и поведение.

В деня на смяната си, г-н И. не е поставял белезници на К.Т., докато е бил в болничната стая. По принцип такива се поставят от надзирателите, съобразно дадени инструкции.

В същия ден, подсъдимият е провел среща със своя защитник К.Д. - Т. в специална стая в коридора на болницата. Защитникът е допусната в клиниката от санитар или дежурен лекар. Носенето на хранителна пратка наложило надзирателят да проведе разговор с началника си, който пояснил, че пратката не може да бъде предадена, а адвокатът следва да бъде допуснат до подсъдимия. При извеждането му от стаята за провеждане на среща на подсъдимия с неговия адвокат, продължила за период от 30 минути, на К.Т. са поставени белезници, съобразно правилата, които надзирателите спазват. 

Г-н И. споделя за противоречие между правилата на болницата и тези при осъществяване на постовата дейност по повод свижданията на подсъдимия с неговия защитник, които до приключване на смяната му, не са били разрешени.

Около 18.00 ч. д-р Д. попитала кое лице е допуснало провеждането на свиждане между подсъдимия и неговия адвокат, което според нея съставлява нарушение на правилата, установени от болницата, които следва да се спазват.

По време на дежурството, подсъдимият е спял, не се е оплаквал и не се е чувствал зле.

За установяване твърденията на лечебното заведение, че на родителите, вкл. и на защитника на подсъдимия е предоставяна възможност за осъществяване на свиждания в дните и часовете, определени в Правилника на болницата, че с правилата ищците Т.Т. и К.Д. – Т. са били запознати, както и че в стаята на подекспертния е осигурен приток на чист въздух, са събрани по инициатива на ответника У. „С.М.” ЕАД, гласни доказателства, чрез разпита на А.К. – С., старша сестра в П.П.К.и Д.Н., юрисконсулт в болницата.

От показанията на този свидетел се установява, че считано от 12.02.2019г. до 11.03.2019г. всяка сутрин до 10.30 ч. г-жа С. е влизала в стаята, в която е бил настанен К. Т., за да упражни правомощията си, съобразно заетата длъжност, изразяващи се в проверка дали помещението е почистено, проветрено, а леглото със сменено постелъчно бельо. В стаята има два прозореца с решетки, които са отваряни ежедневно, а помещението проветрявано всеки ден.

Ежедневното почистване на стаята протича по следния начин: санитарят влиза, за да почисти с дезинфектанти, настаненият за лечение напуска помещението с поставени белезници, придружен от надзирател, които изчакват в коридора или в стаята за свиждане. Настаненият е ползвал общата баня на клиниката, поради липса на топла вода в санитарния възел в стаята.

Свидетелят не е виждал настаненият за изследване да е бил фиксиран с белезници за парното. Виждал е д-р Д. и г-жа Д. - Т. да разговарят веднъж, но не е присъствала или участвала в разговора им.  

Г-жа Д. - Т. е настоявала да вижда сина си в дни и часове, които не са предвидени за свиждане, въпреки, че е уведомена за правилата в клиниката лично от старшата сестра, а отделно, тези правила са разписани и залепени на вратата на Първа психиатрична клиника.

От показанията на Д.Н., юрисконсулт в лечебното заведение и Началник отдел „Обществени поръчки”, се установява, че през месец февруари 2019г. свидетелят е осъществил среща с г-жа Д. - Т.. Поводът -  постъпил сигнал от лекарите в отделението, че родителите на настанения за изготвяне на експертиза желаят да посещават сина си по всяко време в период от около десетина дни, след постъпването му, без да се съобразяват с Правилника на болницата.

Срещата между г-жа Н. и родителите се е осъществила пред клиниката преди обяд в ден и час, които не са предвидени за свиждане. Свидетелят е обяснил, че свижданията се осъществяват, съобразно Правилника на клиниката – четвъртък и неделя от 16.00 ч. до 17.00 ч., който следва да се спазва от всички пациенти и техните близки. Г-жа Д. – Т. е уведомена, че болницата е сезирала съда, по чиято инициатива е настанен подсъдимия за изготвяне на експертиза за даване на указания за провеждане на свиждания.

По време на така състоялия се разговор ищецът Т.Т. не е влизал в диалог с никой, но неговата съпруга е започнала да заплашва както юрисконсулта, така и д-р Д. с уволнение, изтъквайки познанства с лица, заемащи ръководни длъжности в държавата.

Свидетелят посочва, че родителите не са се оплакали, че не са виждали своя син в дните и часовете, предвидени за това. Оплакванията им са се отнасяли до невъзможността да видят сина си в деня на провелия се разговор. Оплаквания досежно неполучена информация за лечението на подсъдимия, не са изтъквани по време на разговора.  

От изготвеното заключение по допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза, изготвено въз основа на всички доказателства по делото, вкл. история на заболяването на пациента и от проведения разпит на експерта - психиатър, което не е оспорено от страните, се установяват следните релевантни за делото факти:

1./ Клиничната оценка в деня на приема на К.Т. в П.П.К.е сочила нисък риск за суицидност и агресия, установено от използваните скали – скала за оценка и проследяване на суицидност (STS) и Модифицирана скала за агресия (MOAS);

Според експерта, при лицето е налице разстройство на контрола върху поведението и емоциите, т.е. К.Т. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Личностовите особености са отбелязани в история на заболяването при изписването му. При него е формирано диссоциално и емоционално-нестабилно личностово разстройство с чести декомпенсации със симптоми на тревожност и депресия;

2./ в деня на приема на подсъдимия в клиниката – 11.02.2019г., е изписан бензодиазепинов транквилизатор Диазепам 10 мг. за инициално безсъние /първично/. Медикаментът е предписан на лицето поради оплакване от безсъние. Предписва се още при тревожност, безпокойство и епилепсия.

Експертът пояснява, че всяко лице, което бъде настанено в психиатрично отделение, респ. в друго отделение в една болница, винаги се оплаква от безсъние, което налага прием на такъв препарат.

3./ на 11.02.2019г. е предписан на пациента и медикамента „Трилептал” в доза 1 200 мг./дневно, приеман до 15.02.2019г. Препаратът има ефект върху поведенческите отклонения при разстройство на контрола върху емоциите.

Експертът посочва, че медикамента „Трилептал” е регистриран за епилепсия, но масово се използва в психиатрията като модулатор на настроението, т.е. за коригиране на поведенчески отклонения.

4./ на 22.02.2019г. подекспертният е поискал медикамент за сън. Изписан му е препарата „Ремирта” 30 мг., който представлява антидепресант с добър ефект при безсъние. За времето от 22.02.2019г. до 27.02.2019г., пациентът е приемал една таблетка на ден, а след това половин таблетка, поради отпадналост и сънливост.

Вещото лице посочва, че при изписването му от болничното заведение, лекуващият лекар е препоръчал приемът на „Ремирта” да продължи и извън клиниката, тъй като пациентът К.Т. се е повлиял добре от него и се е чувствал спокоен.

В заключение, експертът – психиатър посочва, че по отношение на лицето К.Т. е проведена симтоматична терапия за коригиране на конкретни оплаквания, а не лечение на определено психично заболяване, поради липса на такова. Не са констатирани нарушения на медицинските стандарти и на добрата медицинска практика.

От изготвената история на заболяването, е видно, че д-р Д., в качеството й на дежурен лекар в П.П.К.и експерт по допуснатата по НОХД № 1042/2018г. на ВОС, е провела визитация с пациента на 12.02.2019г. и на 17.02.2019г.

 

По исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, предявени от К.Т.

 

В настоящия случай, на основата на събрания по делото доказателствен материал и установената фактическа обстановка не може да се обоснове извод за противоправност в поведението на двамата ответници, от което да са произтекли вреди за К.Т., виновно причинени от натовареното лице д-р Д. при или по повод изпълнение на работа, възложена от У. „С.М.” ЕАД.

Доколкото по делото е безспорно установено, че д-р Д. полага труд по трудово правоотношение в болничното заведение, в което е давала и дежурства за времето на престоя на К.Т., независимо от качеството си на експерт по допусната по НОХД № 1042/2018 г. на ВОС, то отговорността на У. „С.М.” ЕАД, в качеството на възложител би могла да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД.

Съображенията за това следват от изложените в исковата молба твърдения, че д-р Д., в качеството си на лекар в специализираната клиника при изпълнение на възложената работа, не е спазила медицинските стандарти и добрите медицински практики, което е длъжна да стори за всеки пациент, вкл. и за настанения за изследване, поради което възраженията в тази насока, въведени от лечебното заведение едва в първото по делото съдебно заседание, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 76 ал. 2 ЗИНЗС регламентира правото на лишените от свобода, вкл. и тези с мярка за неотклонение „задържане под стража” да бъдат консултирани от адвокат по свой избор и да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, а съобразно чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно.

Спорният по делото въпрос е следва ли да се счита, че правото на достъп на подсъдимия с неговия защитник е накърнено от правила, уредени във вътрешен акт на болничното заведение, които не дават възможност за срещи  с адвокати насаме по всяко време на денонощието.

Правото, регламентирано в чл. 76, ал. 2 ЗИНЗС, следва да търпи ограничения, от една страна, поради целта на настаняването за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни – установяване действителното психично състояние на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража” в Поправителен дом към Затвора – Враца, което по негови твърдения и тези на защитника му е било влошено, а от друга, за да се обезпечи безопасността, лечението и обслужването на всички лица с психични разстройство, настанени в специализираната клиника, както и на болничния персонал.

Кратният период на престой до 30 дни в специализираната клиника не лишава изобщо подсъдимия от правото на срещи със защитника му, а налага спазване на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към лечебното заведение, които предвиждат свиждане в четвъртък и неделя от 16.00 ч. до 17.00 ч. във всеки един от дните.

Спазването на правилата на болничното заведение, внасящи ясни граници за свиждане между пациентите, техните роднини и персонала на болницата, позволява на подсъдимия да организира защита си в процеса, вкл. и за насроченото открито съдебно заседание за 11.03.2019г.

Поведението на защитника на подсъдимия сочи, че въпреки, че е бил запознат с правилата за свиждане в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към лечебното заведение, факт, установен от показанията на старшата сестра в клиниката А.К. – С. и юрисконсулт Д.Н., е осъществил две срещи с него на 12.02.2019г. /сряда/ и на 17.02.2019г. /събота/, т.е. в дни и часове, които не са определени за свиждане.

Твърденията, че д-р Д., в качеството й на дежурен лекар в клиниката и експерт по допусната експертиза, е попречил на подсъдимия да осъществи контакт с родителите си в дните и часовете, определени в Правилника на болницата, остават недоказани по делото. Тези твърдения не се установяват от ангажираните гласни доказателства.

Свидетелят Н.Т. не разполага с преки и непосредствени впечатления за дните и часовете на свиждане, определени от Правилника нито за дните и часовете, в които родителите са направили опит да осъществят контакт със своя син. Същият свидетелства за неуспешен опит на г-жа Д. да посети сина си в клиниката, възпрепятстван от д-р Д. без възможност за конкретизиране на деня от месец февруари 2019г., когато това се е случило.

Показанията на свидетеля И.И. не подкрепят, а опровергават твърдения за невъзможност за осъществяване на свиждане между подсъдимия и неговите родители. От показанията му може да се приеме, че в деня, в който надзирателят е бил на смяна, К.Д. - Т. е осъществила среща със своя син и подзащитен.

Неосигуряването на престой на открито, не по-малко от един час на ден, според предвиденото в чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, не попада в кръга на задълженията на болницата и на добрите медицински практики в Наредба № 24 от 07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия”. Принципно такава възможност е несъвместима със състоянието на пациентите с психични разстройства и рисковете, които поведението им крие за самите тях, за други пациенти и за болничния персонал.

Обезпечаване правото на лишения от свобода, уредено в чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, е задължение на администрацията на пенетенциарните заведения, а не на лечебните заведения, в които се настаняват лица по реда на чл. 70 ГПК.

Показанията на старшата сестра в специализираната клиника опровергава твърденията на ищеца К. Т., че по време на престоя му, не му е осигурен приток на чист въздух. Напротив, такъв е осигуряван ежедневно, а в стаята му е поддържана добра хигиена по време на целия му престоя, съобразно чл. 90 и сл. от Раздел III „Хигиена на пациентите и санитарно-противоепидемични мероприятия” от Правилника.  

По делото не се установява, да е била изискана и да не е получена информация за състоянието на настанения в психиатрично заведение. Дори и този факт да бе доказан по делото, непредоставянето на такава на подсъдимия или на близките му, не би могло да съставлява противоправно поведение, тъй като такова задължение не е предвидено в медицинските стандарти по „Психиатрия”, по отношение на лица, спрямо които лечение не се провежда, какъвто е и настоящия случай. С право да получи информация, разполага единствено и само органът, по чиято инициатива лицето е настанено за изследване в психиатрично заведение или съдът, а задължението да я предостави е в тежест на лечебното заведение, както това е сторено с писмо от 11.03.2019г.

Пълно и главно доказване на твърденията, че за времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г., ищецът К.Т. е бил принудително фиксиран с белезници, не е проведено по делото. Дори и тези твърдения за осъществили се факти да бяха доказани, то принудителното фиксиране с белезници, не се установява да е извършено по разпореждане на д-р Д.или други лица, ангажирани по трудово правоотношение в У. „С.М.” ЕАД.

Използването на белезници е в изключителната компетентност на надзирателите на Затвора – Варна, а поставянето им има за цел предотвратяване на всеки опит за бягство, респ. за опазване живота и здравето на задържания, на останалите пациенти и на всички служители на болницата.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че прилагането на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства е допустимо, съобразно НАРЕДБА № 1 от 28.06.2005г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, чиито разпоредби са възпроизведени в Раздел VI от Правилника на лечебното заведение. Временното имобилизиране се извършва с каиши, ограничителни ризи при продължителност до два часа /чл. 34, ал. 1/, а възможността за използване на вериги, белезници и други остри и опасни средства е забранено /чл. 41, ал. 3 и ал. 3/.

Изслушаното заключение на допуснатата СПЕ опровергава поддържаната теза за проведено медикаментозно лечение вредно за психиката на подсъдимия, от което да са произтекли вреди.

На първо място се установява, че лечение на пациента К.Т., настанен за стационарна експертиза, не е провеждано изобщо, поради което съдът приема, че по време на престоя му, са спазени медицинските стандарти по „Психиатрия”, както от д-р Д., така и от останалите дежурни лекари.

На второ място, приемът на три медикамента – диазепам, ремирта и трилептал е резултат на конкретни оплаквания на пациента, несъвместими с лечение на определено психично заболяване, от каквото ищецът не страда. Не се установява изобщо приемът на медикаментите да се отразил по негативен начин на психиката на ищеца.

Съдът не кредитира заключението на СПЕ, в частта, в която експертът сочи, че при лицето е налице разстройство на контрола върху поведението и емоциите, тъй като при формирането на този извод той е ценил недопустими доказателствени средства - заключения, изготвени и приети в други производства, както и мнения, дадени в писмена форма от лекари – психиатри.  

Докладът на Националния превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ, не може да ангажира и да задължи съда да възприеме констатациите, препоръките и предложенията към различни органи и институции.

С оглед така изложеното, доколкото ищецът К. Т., чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени.

 

По исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, предявени от К.Д. – Т. и Т.Т.

 

Както вече беше посочено по-горе, твърденията за отказ от предоставяне на информация за настанения за изследване в психиатрично заведение, остават недоказани по делото. Непредоставяне на такава информация на родителите на К.Т., дори и тези твърдения да бяха установени по делото, не съставлява виновно и противоправно поведение на д-р Д., за което възложителят отговоря, защото низходящият на ищците не е настанен за лечение, респ. такова не е провеждано. Правото да получи информация за психичното състояние на К.Т. принадлежи на органа, по чиято инициатива лицето е настанено.

Отказ от право на свиждания между родителите и техния син, вкл. и в дните определени в Правилника, не се установява.

Следва да се отбележи, че Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на П.П.К.към У. „С.М.” ЕАД, осигурява по-широка възможност на близките на подсъдим с мярка за неотклонение „задържане под стража” за свиждане, отколкото тази регламентирана в чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Ако за периода на настаняването на К.Т., родителите му са имали възможност да го посетят десет пъти, то за същото време, те биха могли да проведат свиждане в Затвора – Варна едва два пъти.

Недоказването на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, има за последица отхвърляне на предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

 

По разноските

При този изход на спора с право на разноски разполагат ответните страни.

В полза на ответника А.Д. следва да се присъдят разноски за депозит за изготвяне на СПЕ в размер на 250 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 050 лв. или по 300 лв. за всеки един от предявените срещу нея искове с цена от по 1 000 лв. и 450 лв. по иска с цена 3 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, уговорен в общ размер на 1 050 лв. и заплатен в брой, се явява неоснователно, защото е съобразен с цената на предявените искове и с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ответникът У. „С.М.” ЕАД има право на разноски в размер на 550 лв., от които 250 лв. депозит за СПЕ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

 

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Б.Д., ЕГН **********,*** искове за заплащане в условията на солидарност на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, стрес и безпокойство по време на престоя му в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД за провеждане на стационарно лечение и изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза, настанен с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на нарушено право на защита на подсъдимия, чрез отказ от право на свиждане със защитника му адв. К.Д., с неговите родители К.Д. и Т.Т. за времето от 11.02.2019г. до 20.02.2019г., отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние, провеждане на медикаментозно лечение вредно за неговата психика, принудително фиксиране с белезници за времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г., неосигуряване на право на престой на открито, регламентирано в ЗИНЗС в специализирана клиника неотговаряща на стандартите на местата за лишаване от свобода в помещение без отваряем прозорец, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Д., ЕГН **********,*** сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Б.Д., ЕГН **********,*** искове за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на неговия син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Д., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Д. – Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***срещу У. „С.М.” ЕАД, *** и А.Б.Д., ЕГН **********,*** искове за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на неговия син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА К.К.Д. – Т., ЕГН **********,***. „*****”, *****” ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Д., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН ********** и К.К.Д. – Т., ЕГН **********, всички с адрес: ***. „*****”, *****” ***ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Б.Д., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за депозит за изготвяне на СПЕ, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН ********** и К.К.Д. – Т., ЕГН **********, всички с адрес: ***. „*****”, *****” ***ДА ЗАПЛАТЯТ на У. „С.М.” ЕАД, *** сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач З. „А.” АД, *** на страната на ответника У. „С.М.” ЕАД, *** по предявените срещу лечебното заведение искове, както следва:

 

1./ от К.Т. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност, наред с А.Д. на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, стрес и безпокойство по време на престоя му в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД за провеждане на стационарно лечение и изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза, настанен с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на нарушено право на защита на подсъдимия, чрез отказ от право на свиждане със защитника му адв. К.Д., с неговите родители К.Д. и Т.Т. за времето от 11.02.2019г. до 20.02.2019г., отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние, провеждане на медикаментозно лечение вредно за неговата психика, принудително фиксиране с белезници за времето от 11.02.2019г. до 19.02.2019г., неосигуряване на право на престой на открито, регламентирано в ЗИНЗС в специализирана клиника неотговаряща на стандартите на местата за лишаване от свобода в помещение без отваряем прозорец, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

 

2./ от Т.Т. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност, наред с А.Д. на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на неговия син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

 

3./ от К.Д. срещу У. „С.М.” ЕАД, *** чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност, наред с А.Д. на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален срив и провокиран страх за живота и здравето на нейния син К.Т., настанен за стационарно лечение в П.П.К.– Варна при У. „С.М.” ЕАД с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. по НОХД № 1042/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, вследствие на отказ за предоставяне на информация за здравословното му състояние и отказ от право на свиждане, ведно със законната лихва от датата от депозиране на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: