Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Оряхово,23.01.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА -
САНКОВА
при секретаря В.И., като разгледа
докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.дело № 645 по описа за 2017 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.310 и сл. ГПК, във вр. с чл. 357 КТ.
Образувано е по искова
молба на М.А.И., с ЕГН ********** ***
против Кметство с.Софрониево, с която оспорва законността на уволнението иска
й, и иска от съда да постанови решение,
с което отмени като незаконосъобразна Заповед
№ 30/07.08.2017 г. на Кмета на с.Софрониево за прекратяване на ТПО, да възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист в кметство“,
код по НКПД-33593026, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, за
времето през което същата е останала без работа, поради незаконното уволнение в
общ размер на 3 720 лв., считано от 08.08.2017
до 08.02.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното им изплащане.
Предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т 2 и т. 3 КТ са процесуално допустими, подадени в срок и
от надлежна страна.
В съдебно заседание ищцата
лично и чрез пълномощникът си адв. М.Д. ***, поддържа предявените искове иска.
Ответникът редовно
призован се представлява от адв. Р€ М. ***, който оспорва предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Поддържа депозирания отговор по чл.131 ГПК.
По делото са събрани
писмени доказателства, от които съдът приема за установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
По силата на Трудов
договор № 3/29.11.2007 г. ищцата М.А.И. е работила по трудово правоотношение
при ответника - Кметство с. Софрониево на длъжността „Главен специалист в кметство”,с код по НКПД-33593026, считано от 29.11.2007
г., на пълно работно време.
С Експертно решение №
1990/ 133/06.10.2014 г. на МБАЛ Козлодуй, ищцата е освидетелствана с 68% трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза “биполярно афективно разстройство“
със срок на освидетелстване една година,
без противопоказни условия на труд. С ЕР № 1519/086/18.06.2015 г., същата е
преосвидетелствана със 76% трайно намалена работоспособност, за срок от три
години със същата диагноза, като в решението се сочи, че лицето може да работи
на посоченото работно място. С ЕР № 1168/063/21.04.2016 г., ищцата е
преосвидетелствана със 74% трайно намалена работоспособност за срок от 3
години, без промяна на диагнозата, като в решението не е посочено да има
противопоказни условия на труд.
С Предизвестие №
АО-199/26.07.2017 г.,от работодателя - ответник на ищцата е връчено
предизвестие на осн.чл.328 ал.1 т.5 КТ, в което се сочи, че във връзка с
констатирани нарушения от ищцата при полагането на труд на длъжност „Главен
специалист“ Кметство с. Софрониево, изразяващи се в издадени от нея 2 броя
удостоверения за наследници с невярно съдържание и постъпила жалба вх.№
АО-252/29.07.2016 г., сочещо липса на знания в областта на гражданското
състояние и гражданската регистрация, както и липса на личностни качества за
изпълняване на длъжността изразяващи се в недостиг на съобразителност,
психическа неустойчивост, точност, което възпрепятства резултатното изпълнение
на трудовата функция същата е предизвестена, че след изтичане на 30 дневен срок
от връчването, ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на горните
основания.
След връчване на
предизвестието на ищцата са изискани обяснения във връзка с установените
нарушения. В дадения й тридневния срок същата е депозирала обяснения.
Във връзка с връченото
предизвестие, е отправено искане по чл. 333 ал.1 КТ до Инспекция по труда Враца
изх. № 200/27.07.2017 г. на Кметство с. Софрониево за предоставяне на
предварително съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата, поради
липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.
С писмо изх.№
17239243/01.08.2017 г. на директора на ДИТ Враца, е отказано даване на
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,
поради липса на качества за заемане на длъжността по чл.328 ал.1 т.5 КТ.
След получаване на
писмото предизвестието е оттеглено с писмо изх.№ АО-213/07.08.2017 г. връчено
на ищцата.
С Писмо изх.№
201/27.07.2017 г. на Кметство с. Софрониево,работодателят е изискал становище
от Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй относно
възможността ищцата да заема длъжността „Главен специалист кметство“ в Кметство
с. Софрониево, предвид издаденото Експертно решение от ТЕЛК № 1168/063/21.04.2016
г. с което същата е преосвидетелствана със 74% трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза “биполярно афективно разстройство“.
С писмо изх.№
17/28.07.2017 г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Козлодуй от председателя на ТЕЛК –
д-р Гогошев, е изразено становище, че ищцата неможе да работи като „Главен
специалист в кметство”, тъй като страда от заболяване ,което не й позволява да
извършва дейност свързана или близка,до посочената в длъжностната
характеристика и неможе да взима собствени решения и решения свързани с други
личности.
На 08.08.2017г. със Заповед № 30/07.08.2017 на Кмета на с.Софрониево, трудовото правоотношение било прекратено, на
осн. чл.325 т.9 КТ, поради болест и 74% трайно намалена работоспособност
установена с Решение № 1168 от 063/ 21.04.2016г. на ТЕЛК и становище № 17/28.07.2017г.
от Председателя на ТЕЛК, което води до невъзможност ищцата да изпълнява
възложената й работа, и поради липса на друго подходящо работно място.
В ИМ се навеждат доводи, че Заповед № 30/07.08.2017 г. на Кмета на
Кметство с.Софрониево, с която е прекратен трудовия договор на ищцата е
незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в заповедта основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ – поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност
и по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната
лекарска комисия.Сочи се, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение на
посоченото в заповедта основание, същото следва да се установи само и
единствено със заключение на ТЕЛК, каквото в случая липсва. Счита, че при
липсата на такова заключение, правото по чл. 325 ал.1 т.9 КТ на ответника -
работодател да прекрати трудовото правоотношение едностранно не е възникнало,
тъй като същият не може да прави самостоятелна преценка за съществуването на
невъзможността работника да изпълнява задълженията си, вкл. и със становище на
председателя на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй. При
изложените доводи с ИМ се иска от съда да постанови решение с което признае
уволнението за незаконосъобразно, като бъде отменена процесната заповед за
прекратяване на ТПО, ищцата да бъде възстановена на работата, която е заемала
преди уволнението, и да бъде осъден работодателят да й заплати обезщетение за
времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в общ размер на сумата от 3720.00 лева, ведно
със законната лихва от завеждане на делото до окончателното им изплащане.
В депозирания отговор по реда на чл.131 ГПК и в с.з чрез
процесуалния си представител, ответника оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че процесната заповед е
законосъобразна, тъй като по отношение на ищцата, е издадено решение на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй от 21.04.2016 г., по силата на което на
същата е поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“, като допълнително
е изискано становище от председателя на ТЕЛК относно възможността ищцата да
изпълнява възложените й трудови функции за длъжността й. С писмо изх.№ 17/28.07.2017 г. на МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ гр.Козлодуй от председателя на ТЕЛК е изразено становище, че
ищцата неможе да работи, като „Главен специалист в кметство”, поради което
ответникът е издал процесната заповед, с която е прекратил ТПО на осн. чл.325
т.9 от КТ. Ответника се сочи, че прекратяването на трудовият договор не е
резултат на зла умисъл, тъй като видно от предходните и освидетелствания,
датиращи още от 2014 г., му е била известна диагнозата й. Мотив за издаване на
атакуваната заповед са били множеството грешки на ищцата в процеса на трудовата
й дейност, което касаело издаване на документи, в които са вписани неверни
обстоятелства, водещи до образуването на наказателни производства по оплаквания
на редица лица.
Установено е по делото, че ищцата от момента на
уволнението – 08.08.2017 г., до 09.01.2018 г./ когато
е извършена констатация
на съда по
отношение на трудовата книжка на
ищцата, отразена в протокол
от с.з. на 09.01.2018 г./, ищцата не е работила по
друго трудово правоотношение.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза по искане
на ищцата със задача - вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството при
ответника да даде заключение относно дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за времето
през което е останал без работа поради уволнението считано от 08.08.2017 г. до
01.12.2017 г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че месечното
брутно трудово възнаграждение на ищцата, въз основа на което следва да
бъде изчислено обезщетението по чл. 225 КТ, възлиза на сума в размер на 620 лв.
В съответствие с поставената задача, да изчисли размера на дължимата сума,
считано от 08.08.2017 г. – датата на прекратяване на
ТПО до 01.12.2017 г.-датата на съдебното заседание, е в размер на 2 379.66 лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за пълни 6 месеца, обезщетението
по чл. 225 КТ, което следва да получи ищцата, е в размер на 3 720 лв.
Гореизложената фактическа обстановка
се подкрепя от
събраните по делото
писмени доказателства, като
същите са непротиворечиви и
се кредитират от
съда.
По делото са приети
представените от ищеца и от ответника
писмени доказателства както следва: Копия от Заповед за прекратяване на
ТПО № 30/07.08.2017 г. на Кмета на с.Софрониево, 2 броя копие от трудова
книжка, 3 броя Експертни решения на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.
Козлодуй, Трудов договор № 3/29.11.2007 г., Допълнително споразумение към
Трудов договор № 3 от 26.05.2017 г., Допълнително споразумение към Трудов
договор № 3 от 30.05.2011 г., производствена характеристика, Разпореждане
0 065-01-90-1/17.08.2017 г. на ТП на НОИ Враца, Предизвестие
АО-199/26.07.2017 г. на Кмета на с.Софрониево, Заповед № 32/10.08.2017 г. на
Кмета на с.Софрониево, приемо-предавателен протокол от 07.08.2017 г.-2 броя,
удостоверение за установяване на трудов стаж на жените, майки и осиновителки от,
Диплома за висше образование, регистрационна карта в БТ от 14.08.2017 г. и ЛТД
на ищцата.
Съдът
като обсъди в цялост доказателствата по делото и доводите на страните намира,че
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3
КТ ГПК са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, при следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1,
т. 1 от КТ:
Тежестта
на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на
работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на
упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право
– работодателя – Кметство Софрониево,
следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Такава е
константната практика на ВКС на РБ /р. № 432/20.04.1999г по гр. д. № 1358/99г ,
р. № 292/28-03.1995 г по гр. д. № 1968/95 г./
Уволнението на ищеца е
извършено от компетентно длъжностно лице, представляващ работодателя Кметство
Софрониево, а именно Кмета и е мотивирана.Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195
ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които
законът предпоставя като условие за законност.
Няма спор между
страните, че правното основание за уволнението на ищцата е чл.325, т.9 от КТ.
Хипотезата на посочения законов текст включва два елемента – невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или наличие на здравни противопоказания и
липса на друга работа в предприятието, подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя.
За да е налице първата
хипотеза, е необходимо на работника или служителя да е призната
неработоспособност над 50%, което е от компетентността на ТЕЛК, а във втората
хипотеза е необходимо да се констатира, че работникът или служителят не може да
изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение, тъй като боледува
от болест, която не го е довела до трайна неработоспособност, но условията на
труд, при които е поставен да работи, го поставят в невъзможност да изпълнява
възложената му работа. И в двата случая обаче се касае за въпроси от медицинска
компетентност, поради което в заключението на ТЕЛК е необходимо да се посочи
болестта, довела до инвалидност и наличието на здравни противопоказания на
заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от
работника или служителя длъжност. Наличието на „здравни противопоказания“
следва да е констатирано от ТЕЛК и то за конкретно изпълняваната работа от
лицето по сключения от него трудов договор. В този смисъл е налице трайна
съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за
съдилищата /решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г., III г.о.,
решение № 332/21.10.2011 г., постановено по гр.д. № 565/2011 г., III г.о.,
решение № 162/04.08.2010 г., постановено по гр.д. № 4418/2008 г., IV г.о. на
ВКС и др./.
В конкретния случай в
представеното решение на ТЕЛК №1168/063/21.04.2016 г. липсва произнасяне
относно наличните противопоказания за изпълняваната от ищцата длъжност по
трудовото й правоотношение с ответното кметство и само това е достатъчно, за да
обоснове незаконосъобразност на уволнението на посоченото правно основание. Кмета
на Кметство Софрониево се е опитал да отстрани този пропуск, като е направил
запитване до ТЕЛК дали са налице противопоказания по отношение на длъжността,
заемана от ищцата, но е получила отговор лично от председателя на ТЕЛК, което
може да бъде счетено за професионално мнение на лекар в рамките на неговата
компетентност, но не и за експертно мнение на експертна лекарска комисия, т.е.
не за мнение на колективен орган, какъвто е експертната лекарска комисия.
Следователно пропускът в експертното решение на ТЕЛК да се произнесе по този
основен за правния спор въпрос не може да бъде поправен от даването на
индивидуално лекарско мнение по същия въпрос. Необходимостта от наличие на
експертно мнение по въпроса дали конкретно изпълняваната от ищцата длъжност по
трудов договор е противопоказана за нейното здраве е абсолютна и не може да
бъде поставяна на последваща преценка от служби по трудова медицина или
лекарски мнения, защото тази преценка на ТЕЛК /ако я има в експертното
заключение/ не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
Както беше посочено
по-горе, такава преценка липсва в експертното заключение, представено от ищцата
на работодателя и тази липса не може да бъде попълнена от личното професионално
мнение на някой от членовете на експертната лекарска комисия, пък бил той и нейният
председател.
На следващо място за да
бъде законно уволнението по чл.325, т.9 от КТ, работодателят е длъжен да
предложи на работника или служителя друга подходяща за здравословното му
състояние длъжност, която да заеме. В своята практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК, ВКС се е обединил около становището, че неизпълнението от
работодателя на задължението му да определи работни места, подходящи за заемане
от лица с намалена трудоспособност съгласно нормата на чл.315 от КТ, не го
освобождава от задължението му да предложи на работника или служителя да заеме
друга длъжност, подходяща за здравословното му състояние /в този смисъл –
решение № 278/01.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1002/2009 г., III г.о. и др./.
В конкретния случай от
ответника работодател не бяхаанг ажирани
доказателства, че към момента на прекратяване на ТПО с ищцата в Кметството не е
имало друга свободна длъжност подходяща за здравословното й състояние.По тази
причина не може да се приеме, че работодателят е изпълнил своето задължение по
чл.317, ал.3 от КТ. С оглед разрешението на този въпрос с посочената по-горе
задължителна за съдилищата практика следва да се приеме, че това е още едно
основание за незаконосъобразност обжалваното уволнение.
Предвид изложеното съдът
намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.325 т.9 КТ се явява незаконосъобразно, тъй като не е осъществен фактическия
състав предполагащ наличие на невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност или наличие на здравни противопоказания и липса на друга
работа в предприятието, подходяща за здравословното състояние на работника или
служителя.
Процесната Заповед №
30/ 07.08.2017г. Кмета на с.Софрониево е издадена незаконосъобразно и следва да
бъде отменена.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид
изхода на спора по главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния по чл. 344
ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволненият ищец бъде възстановен на
предишната работа – “главен специалист в кметство“.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
За уважаване на иска по
чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ не е достатъчно уволнението да
бъде признато за незаконно. За основателността му е необходимо ищеца да не е
реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на
обезщетение в размер, определен съгл.
чл. 228 КТ.
Иска следва да бъде
доказан по основание и размер. По настоящото дело са ангажирани доказателства от страна на ищцата за
относимите факти, а именно, че за периода
от 08.08.2017г. до датата на последното с.з. 09.01.2018г.,/
когато е извършена констатация на
трудовата книжка от съда/ , не е работила по друго трудово правоотношение .
Налице са материалноправните предпоставки за уважаване и на третия
обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225 ал. 1 от КТ, а именно: незаконно уволнение, вреда, изразяваща се в липса на
трудово възнаграждение за периода, през който ищецът е останал без работа,
поради уволнението, но не повече от 6 месеца, и причинна връзка между
незаконното уволнение и вредата. Видно от приложеното по делото заверено копие
на трудовата книжка и направена в с.з. констатация от съда, след 08.08.2017 г. до последното по делото с.з на 09.01.2018г. ищцата
не е сключвала трудов договор с друг работодател.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, се установява, че последния пълен
отработен месец на ищеца е м. март 2017 г., когато брутното и месечно
възнаграждение е било 620.00 лв. Видно от записването в Трудовата книжка и от
съдържащото се в ЛТД уведомление до НАП по чл. 62 ал.5 КТ, като дата на
прекратяване на ТПО е вписана 08.08.2017 г., поради
което от този момент следва да се счита, че ищецът е в принудителна безработица
и му се дължи обезщетението. Вещото лице дава заключение,че общия размер на
дължимото обезщетение до датата на съдебното заседание – 01.12.2017 г. е в
размер на 2 379.66 лв., а за периода от 08.08.2017
г. до 08.02.2018 г. е в размер на 3720
лв.-т.е. за период от 6 месеца.
Направената констатация от трудовата книжка на
ищеца, че в нея след вписаното прекратяване на ТД с ответника, няма друго вписване е в с.з.
на 09.01.2018 г., поради което съдът приема, че доказателства за оставане
без работа на ищеца в резултат на незаконното уволнение има до този момент и
това е крайната дата, до която следва да се изчисли обезщетението, тъй като
ищеца поддържа иска си за обезщетение от 08.08.2017 г.
в размер на 6 месечни брутни заплати. В практиката на Върховен касационен
съд няма колебание, че вземанията с обезщетителен
характер са свързани с обстоятелствено посочване на периода на претенцията. За
случаи, при които законът поставя пределен срок на вземането за обезщетение,
както е с иска по чл. 225, ал. 1 от КТ,
ищецът в исковата молба е длъжен да посочи начална и крайна дата или респ. брой месеци. Ищецът е посочил начална дата и
брой месеци-6 месеца/за това и исковата молба се приема за редовна в тази
част/, но съдът преценява, че доказателствата по делото сочат оставане без
работа на ищеца за 5 месеца - до датата на последното с.з. – 09.01.2018 г. Тъй
като се касае до елементарни математически изчисления, съдът счете, че има
необходимите знания да ги извърши. Видно от заключението на вещото лице, ищеца
е получил БТВ 620 лв., т.е. за един ден при 22 работни дни от месеца то е 28.18
лв. При това положение дължимото обезщетение на ищцата по чл.225 ал.1 от КТ за 5
м. и 1 ден, възлиза на 5х620+28.18 х 1 р.ден/в периода 08.08.2017г.
- 09.01.2018г. вкл./ = 2993,18 лв.
Ето
защо, искът по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ следва да
бъде уважен за сумата 2993,18 лв., представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа поради уволнението за периода от 08.08.2017
г. до 09.01.2018г. /включително/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
Разноските:
При този изход на процеса и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00
лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2017
г.
На основание чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Оряховския
районен съд сумата 329.73 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове /по 30.00 лева за
всеки от двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 от КТ – чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, и 119.73 лева – 4 % върху уважения размер на оценяемия иск по чл.225 ал.1 от КТ – чл. 1 от Тарифата,
както и сумата 150.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на М.А.И., с ЕГН **********
*** за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ
Заповед № 30/07.08.2017 г. на Кмета на с.Софрониево, с която е прекратено
трудовото му правоотношение на осн.чл. 325 ал.1 т.9 КТ
ВЪЗСТАНОВЯВА М.А.И., с ЕГН ********** *** на предишната работа – „главен специалист“
Кметство с. Софрониево.
ОСЪЖДА Кметство с. Софрониево, ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.И., с ЕГН ********** *** сумата
от 2993,18 лв.,представляваща
обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ за
оставането и без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, като .
ОСЪЖДА Кметство с.Софрониево, ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.И., с ЕГН ********** *** сумата
350.00 лв. /триста и петдесет лева и нула ст./, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Кметство с.Софрониево, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Оряховския районен съд сумата 329.73 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 179.73 лева, както и
сумата 150.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: