№ 12671
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110152698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ срещу ответника /фирма/ обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 463,78 лв., представляваща главница за
регресно вземане по Щета № **************, ведно със законна лихва за периода от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 75,77 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 22.05.2023 г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 28116/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 26.02.2020 г. в гр. С., при движение по бул.
********, в посока от ул. ********** към ул. ********, водачът на лек автомобил
марка и модел ********, рег. № *********, предприема маневра „десен завой“ от
средна пътна лента, в резултат на което удря в предна лява част движещото се попътно
в дясна лента МПС марка и модел **********, рег. № ********. Вследствие на удара
били реализирани щети на застрахованото при ищеца по сключен договор за
застраховка „Каско”, обективирана в застрахователна полица № **********, валидна
към датата на ПТП. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
*****/26.02.2020 г., в който било отбелязано, че виновен за причиняване на
процесното ПТП бил водачът на МПС марка и модел ********, рег. № *********.
Твърди се, че към датата на ПТП отговорността на водача на последния била покрита
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на лек
автомобил марка и модел **********, рег. № ********, при ищеца е била заведена
Щета № **************, като било определено застрахователно обезщетение в размер
на 448,78 лв.- в полза на увреденото лице, което било изплатено с преводно нареждане
от 13.10.2021 г. по сметка на сервиза, отремонтирал вредите. Ищецът предявил
регресната си претенция срещу ответното дружество в размер на 463,78 лв., с
1
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като ответникът е отказал да
възстанови претендирата от ищеца сума с уведомление от 01.11.2021 г. Претендира
мораторна лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба,
чрез юрк. Силвия Г.ев, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „****“, рег. № *********. Оспорва механизма на ПТП, наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС „****“, рег. №
*********, евентуално навежда възражение за съпричиняване. Оспорва стойността на
процесните вреди. Счита изплатеното обезщетение за надвишаващо действително
претърпените вреди. Оспорва да е налице причинноследствена връзка между
процесното ПТП и твърдените вреди. Оспорва размера и на мораторната лихва. Моли
за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, вида и размера на
вредите, настъпили в причинна връзка със събитието, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че
е погасил дълга, да обори презумпцията за вина на водача на МПС ********, рег. №
*********, или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на
МПС **********, рег. № ********. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с
оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД- отправянето на покана и получаването й от
длъжника. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е
погасил претендираното вземане на падежа. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване в хода
на производството са отделени следните факти и обстоятелства, а именно: Наличие на
валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № **********, спрямо автомобил с марка и модел
**********, рег. № ********, при ищцовото дружество; Ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по Щета № ********** в размер на 448,78 лв. с преводно
нареждане от 13.10.2021 г. по сметка на сервиза, отремонтирал вредите; Наличие на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил с марка и модел
********, рег. № *********, при ответното дружество.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че причината за настъпването на процесното ПТП е
поведението на шофьора на автомобил марка „****“, модел „******“, който на
26.02.2020г. около 14:17 ч. движейки се по бул. ******** с посока от ул. **********
към бул. „*********“ и на кръстовището с ул. **********, предприема маневра за
2
завой надясно, при която реализира ПТП с движещия се от дясната му страна автобус
**********, с рег. № ********. Така описания механизъм на ПТП се установява от
двустранния констативен протокол и показанията на свидетелите П. Г.. и С. В..
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като взаимно се допълват
със събрания доказателствен материал. В констативния протокол изрично е посочен
механизма на ПТП и е подписан от П. Г.., чиято формална доказателствена сила не е
оборена, нито оспорена в производството. Протоколът за ПТП има доказателствена
сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа, когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП / В този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК/. Видно от АУАН и влязло в сила на 10.04.2020 г.
наказателно постановление№ *********** от 23.03.2020 г. на СДВР се потвърждава
горепосочения механизъм. Ето защо, неоснователно се явява възражението на
ответника срещу механизма на ПТП. Поради горните мотиви, недоказано и
неоснователно се явява релевираното от ответника възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Настъпилите вреди по
автобус **********, с рег. № ********** и техния размер се установяват от приетото
основно и допълнително заключение на САТЕ и приложените по делото писмени
доказателства: Опис заключение по щета № ********** г., Фактура № от 19.08.2021 г.
от /фирма/, като вещото лице е заключило, че всички увреждания на автомобила,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Според САТЕ, стойността необходима за
възстановяване на уврежданията по автобус **********, с рег. № ********** ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 733,69 лева. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 лева
и 25 лева. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по Щета № ********** в
размер на 448,78 лв. с преводно нареждане от 13.10.2021 г. по сметка на сервиза,
отремонтирал вредите, като са направени и разноски в размер на 15 лева за
ликвидационни разноски. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да
даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2
ГПК), поради което и като съобрази, че искът е предявен за неплатено обезщетение за
претърпени имуществени вреди за сумата от 463,78 лева, то същият се явява
основателен до този размер.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“, т.е. забавата настъпва след
покана. Видно от приложената по делото покана за плащане на регресната претенция
на ищеца по щета **************, същата е получена от ответника /фирма/ на
22.10.2021 г., а на 01.11.2021 г. ответникът писмено е отказал изплащане на регресната
претенция. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и
изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в размер на 75,77 лева. Налага
се извода, че искът е основателен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил съдебни разноски в исковото производство в общ размер
на 705 лева: 25 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за заключение на САТЕ,
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева съгласно преводно нареждане от
15.04.2024 г. и договор за правна защита от 10.04.2024 г., както и разноски за
заповедното производство в общ размер на 505 лева , включващи 25 лева – държавна
3
такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение, платено по банков път съгласно договор
за правна защита от 22.05.2023 г. и преводно нареждане от 22.05.2023 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу ответника /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 463,78
лв., представляваща регресно вземане по Щета № ************** с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева за вреди, изплатени по застраховка
„Каско“ на автобус **********, с рег. № ********, причинени от ПТП, настъпило на
26.02.2020 г. в гр. С. поради виновно и противоправно поведение на водача на
автомобил марка ********, рег. № *********, ведно със законна лихва за периода от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75,77 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 22.05.2023 г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 28116/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ сумата от 705 лева, представляваща разноски за исковото
производство пред СРС, както и 505 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4