Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 108 Дата
25.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 15 януари 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 699 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 338 от 24.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 763/2018
г., с което съдът е решил следното:
„Осъжда З. „Б.и.“
АД, ЕИК .., като застраховател по полица ….за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на л. а. Б.М.В .. с рег. № …, да
заплати на М.Г., италиански гражданин, във връзка с птп, състояло се на
15.04.16г., в гр. П.., около 15.30 ч., в района на пл. „Ж. п..“, при което,
докато управлявал мотоциклета си „Х.. 750“, с рег. № .., ищецът бил блъснат от
управляващия л. а. Б.М.В..с рег. № .. водач Г.. Л.. К.., за което птп, с влязло
в сила Решение № 1716/10.10.17 г. по нохд № 4971/2017 г. на ПРС, Г.. К.. е
признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда на М.Г. и освободен
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба,
сумите от:
15 000 лева – като обезщетение за
претърпените вследствие на описаното птп и претърпени при него телесни увреди –
счупване на малеола на глезена и увреждания на сухожилията на глезена и на
ахилесовото сухожилие, подробно описани в разчитане на извършено образно
изследване пореден номер 2666/21.06.2016г. в ДКЦ „П..“ ООД, гр. П..
неимуществени вреди – болки, страдания, страх и неудобства от обездвижване,
като за разликата до претендираните 30 000 лв. отхвърля иска, поради
прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа на справедливост;
14 285.53 лева – обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи – неполучено трудово
възнаграждение, поради временна неработоспособност, в размер на разликата между
онова, което би получил, ако беше работил и изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност;
270 лева – обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи разходи за лечение – заплатено образно изследване с ядрено
магнитен резонанс, извършено на 21.06.16 г.,
Ведно със законната лихва върху всички
присъдени обезщетения, описани по-горе, считано от 15.04.2016 г. до
окончателното им плащане,
Както и сумата от 1468.15 лева –
разноски в производството, по съразмерност за иска за обезщетение за неимуществени
вреди и изцяло по исковете за обезщетение за имуществени вреди“.
Ответникът З. „Б.и.“ АД е бил осъден,
да заплати държавна такса и разноски в размер на сумата 1382.22 лева, а ищецът М.Г.
– да заплати на З. „Б.и.“ АД, разноски в размер на сумата 551.85 лева.
В частта му,
относно присъденото обезщетение за пропуснати ползи от неполучено
възнаграждение в размер на сумата 14 285.53 лева и съответно в частта му за разноските, това Решение се
обжалва от ответника З.
„Б.и.“ АД,
с подробни съображения за неговата неправилност.
С насрещна
жалба ищецът М.Г. обжалва решението в частта му, с която претенцията му за
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди е била
отхвърлена в размер на сумата 15 000 лева, също с подробни съображения за
неговата неправилност.
Всяка от страните е на
мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни
въпроси по делото понастоящем са:
- първо, дали и
доколко ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на претендираната сума
от 14 285.53 лева и
- второ, за
размера на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди,
дължими от застрахователя З. „Б.и.“ АД по предявения от М.Г.
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
І. Въпросът за размера на получаваното и
съответно пропуснато от ищеца възнаграждение е бил подробно изследван в
заключението по приетата по делото счетоводна експертиза на вещото лице С. К.
(л. 164 и сл.), чиито изводи са категорични: разликата между размера на възнаграждението, което ищецът би получил,
ако не бе пострадал при катастрофата и платеното му обезщетение е точно в
размер на сумата 14 285.53 лева.
Изводите на вещото лице са направени при преглед и анализ
на търговските и счетоводни книги на дружеството „Б. л.“ ООД за процесния
период от 01.04.2016 г. до 01.08.2016 г., при запознаване с първоначалния
трудов договор на ищеца № 10 от 01.10.1997 г. и всички последващи във времето
до катастрофата допълнителни споразумения към трудовия договор, прегледани са
ведомостите за заплати в това дружество, както и удръжките за осигуровки, които
– по отношение на ищеца – са правени на база максималния за периода осигурителен
доход, извършена е била и съответната справка в ТП на НОИ, гр. П...
Заключението на счетоводната експертиза е било прието в
срока по чл. 199 ГПК в съдебното заседание от 07.06.2019 г. (л. 203), в отсъствието
на представител на ответника и без заявено или представено от него оспорване
или поне становище по заключението, съответно и без искане за допълнително
заключение и/или представяне на доказателства, свързани с изводите на
експертизата. Настоящата инстанция няма основания за обоснована от какъвто и да
било факт преценка, че вписванията в счетоводните книги на работодателя „Б. л..“
ООД са били нередовно водени, при това със създаването на неверни първични
документи, затова и вписванията в тези книги, които са били основа на
неоспореното в процеса заключение на счетоводната експертиза, следва да се
приемат като доказателство (арг. от чл. 182 ГПК) за действително получаваното
от ищеца трудово възнаграждение и съответно обезщетение за временната му
нетрудоспособност, непосредствено преди и по време на процесния период от
01.04.2016 г. до 01.08.2016 г.
Затова подадената от
ответника З. „Б.и.“ АД въззивна жалба – като неоснователна – не следва да бъде
уважена.
ІІ. Подробното
заключение на съдебно медицинската експертиза на доц. д-р Б. Л. А. (л. 127 и
сл.) е установило, че описаните в медицинската документация травматични
увреждания са причинили на пострадалия „счупване на външния малеол на левия
глезен“, както и увреждане на сухожилията, които поддържат ставата, което
довело до „трайно затруднение на движенията на крайника за повече от 30 дни“.
Ищецът е бил временно нетрудоспособен с усложнен и
нетипичен ход на възстановяването му, което наложило изследване чрез
ядрено-магнитен резонанс за уточняване на състоянието поради неповлияване на
лечението. Временната му нетрудоспособност е продължила в сравнително
продължителния период от 15 април до 30 юли 2016 г., през който – според
показанията на свидетелката И. Ц., разпитана в съдебното заседание от
09.04.2019 г. (л. 158 и сл.) – болките били всекидневни и след сваляне на
гипсовата превръзка възстановяването било доста трудно.
Но други медицински изследвания след изтичането на третия
болничен лист на 30.07.2016 г. няма, затова и вещото лице предполага, че след
тази дата „трудоспособността на пострадалия е възстановена“. Няма и никакви представени
от ищеца доказателства за назначаването или за провеждането на по подразбиране
необходимото в този случай последващо свалянето на гипса възстановително
лечение, с предписани от лекар или дори самостоятелно предприети от ищеца
реанимационни процедури, както по време на издадените болнични, така и след
това.
При това положение преценката
на настоящата инстанция е, че посоченото от окръжния съд парично обезщетение в размер на
сумата 15 000 лева, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ,
като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране
и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, е било присъдено правилно.
Заключението е, че в обжалваните му части решението на Пловдивския
окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и
на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане
(чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд.
ІІІ. Разноските.
1. Жалбоподателят
З. „Б.и.“ АД е защитавал във въззивното производство материален интерес в
размер на общата сума от 29 285.53 лева, направил е разноски в размер на
сумата 1 845.71 лева, като е защитил материален интерес в размер на сумата
15 000 лева.
На осн. чл. 213, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно
на защитения пред настоящата инстанция материален интерес, в полза на това
дружество следва да се присъдят разноски, в размер на сумата 945.37 лева.
2. Жалбоподателят М.Г. е защитавал в настоящото
производство материален интерес в размер на общата сума от 29 285.53 лева,
направил е разноски за адвокатски възнаграждения общо в размер на сумата 3 500 лева, като защитеният материален
интерес е в размер на сумата 14 285.53 лева.
Поддържаното от
насрещната страна искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция – обуславя определяне на по-нисък размер на
разноските в
тази им част, а именно, в размер на сумата 1 408.57 лева, колкото е размерът по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл. 213, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно
на защитения материален интерес, в полза на жалбоподателя М.Г. следва да се
присъдят разноски в размер на сумата 687.10 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338 от 24.06.2019 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 763/2018 г., в частта му,
с която съдът е решил следното:
„Осъжда З. „Б.и.“ АД, ЕИК.., като застраховател
по полица .. за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на л. а. Б.М.В . с рег. № .., ДА ЗАПЛАТИ на М.Г., италиански
гражданин, във връзка с птп, състояло се на 15.04.16 г., в гр. П., около 15.30
ч., в района на пл. „Ж. п.“, при което, докато управлявал мотоциклета си „Х.
750“, с рег. № .., ищецът бил блъснат от управляващия л. а. Б.М.В . с рег. № ..
водач Г. Л. К., за което птп, с влязло в сила Решение № 1716/10.10.17 г. по
нохд № 4971/ 2017 г. на ПРС, Г. К. е признат за виновен в причиняване на средна
телесна повреда на М.Г. и освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба,
сумата от 14 285.53
лева – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи –
неполучено трудово възнаграждение, поради временна неработоспособност, в размер
на разликата между онова, което би получил, ако беше работил и изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност;
ведно със законната лихва върху това присъдено
обезщетение, считано от 15.04.2016 г. до окончателното му плащане.“
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 338 от 24.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен
съд по т. д. № 763/2018 г., в частта му, с която З. „Б.и.“ АД, ЕИК .., е
било ОСЪДЕНО, да заплати
на М.Г., италиански гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ гражданин
на ЕС, със съдебен адрес:***, адв. Д.В.К., сумата 1 468.15 лева – „разноски в производството
– по съразмерност за иска за обезщетение за неимуществени вреди и изцяло по
исковете за обезщетение за имуществени вреди“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338 от 24.06.2019 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 763/2018 г., в частта му,
с която З.
„Б.и.“ АД, ЕИК .., е било ОСЪДЕНО, да заплати държавна такса и
разноски в размер на сумата 1 382.22 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338 от 24.06.2019 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 763/2018 г., в частта му,
с която предявеният от М.Г.,
италиански гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС,
със съдебен адрес:***, адв. Д.В.К., иск против З. „Б.и.“ АД, ЕИК .., „като застраховател по полица .. за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на л. а. Б.М.В..
с рег. № РВ .., във връзка с птп, състояло се на 15.04.16 г., в гр. П., около
15.30 ч., в района на пл. „Ж. п.“, при което, докато управлявал мотоциклета си
„Х. 750“, с рег. № .., ищецът бил блъснат от управляващия л. а. Б.М.В .. с рег.
№ .. водач Г. Л. К., за което птп, с влязло в сила Решение № 1716/10.10.17 г.
по нохд № 4971/2017 г. на ПРС, Г. К. е признат за виновен в причиняване на
средна телесна повреда на М.Г. и освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба“,
е бил
ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
338 от 24.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
763/2018 г., в частта му, с която М.Г., италиански гражданин със статут на
постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС, със съдебен адрес:***, адв. Д.В.К., е бил ОСЪДЕН, да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК.., сумата 551.85 лева – „разноски в производството по
съразмерност с отхвърлената част на иска за неимуществени вреди“.
В останалата
му част – като необжалвано – Решение № 338 от 24.06. 2019 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 763/2018 г., е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК .., да заплати на М.Г., италиански гражданин със
статут на постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС, със съдебен адрес:***,
адв. Д.В.К., сумата 687.10 лева (шестстотин
осемдесет и седем лева и 10 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.,
италиански гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС,
със съдебен адрес:***, адв. Д.В.К., да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК.., сумата 945.37 лева (деветстотин четиридесет и пет лева и 37 ст.) разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.