№ 229
гр. Сливен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20202230102857 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. В. Д.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, **** къща чрез адв. Яна Стоянова –Прекрутова от АК-
Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се
претендира, че ответникът ИВ. В. ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, **** къща следва да
й заплати сумата от 980 лв. /1/2 от 1960 лв./, съставляваща изплатена без основание сума,
която е била изтеглена от банковата сметка на тяхната обща наследодателка , с която
ответникът се бил обогатил за сметка на ищцата ведно със законната лихва върху тази
главница от датата на подаване на исковата молба-08.09.2020 г. до окончателното плащане.
Предявен е и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД обективно кумулативно съединен с главния иск за
заплащане на мораторна лихва върху сумата от датата на възникване на задължението за
заплащане на сумата-м. септември 2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда-
08.09.2020 г.
Ищцата твърди, че с ответника са брат и сестра и са наследници на тяхната майка
С.К.И.а, починала на 05.09.2018 г. Твърди, че за м. септември 2018 г. по сметката й била
преведена пенсия. Била се обадила на брат й, но той твърдял, че на нея не й се полага нищо
от сумите преведени по банковата сметка на починалата им наследодателка. Ищцата
посочва, че била посетила НОИ и оттам била получила единствено информация, че на майка
й й се било полагало пенсия за м. септември 2018 г. и че същата й е била преведена по
банкова сметка. Била се обърнала към банката, в която била банковата сметка на ищцата, но
оттам й заявили, че парите били изтеглени и банковата сметка била закрита. На 20.01.2020 г.
била изпратила писмо до ответника, с което претендирала да й бъде заплатена половината от
пенсията на починалата. Ответникът й се бил обадил по телефона, като й бил заявил, че той
бил изтеглил сумата от сметката на починалата и че на ищцата не й се полагала дял от нея.
1
Заявява, че била завела иск по чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 91, ал. 1 КСО и било образувано гр.д.
№740/2020 г. на СлРС. Твърди, че майка им била починала на 05.09.2018 г., като сумата от
1960 лв. била изтеглена не само в деня на смъртта, но и след това. Счита, че дори и брат й да
е разполагал с пълномощно да се разпорежда със сметката на неговата майка същото се е
погасило в деня на нейната смърт. Другите суми били предмет на гр.д. №740/2020 г. на
СлРС.
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 980 лв. /1/2 от 1960 лв./,
съставляваща изплатена без основание сума, която е била изтеглена от банковата сметка на
тяхната обща наследодателка, с която ответникът се бил обогатил за сметка на ищцата
ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба-
08.09.2020 г. до окончателното плащане. Предявен е и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД
обективно кумулативно съединен с главния иск за заплащане на мораторна лихва върху
сумата от датата на възникване на задължението за заплащане на сумата-м. септември 2018
г. до датата на подаване на исковата молба в съда-08.09.2020 г.Претендира сторените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от страна на ответника. Заявява, че
предявения иск е допустим, но не е основателен.
Признава, че ищцата му е сестра и че двамата са низходящи наследници на
неговата майка. Приживе починалата била получавала ежемесечно пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 520 лв. като това бил единственият й доход, като парите били
постъпвали по спестовната й сметка в Банка ДСК. Твърди, че в началото на м. септември
2018 г. майка им била постъпила в болница в тежко състояние и била поискала на
04.09.2018 г. от него да изтегли всичките й спестявания, за да погаси задълженията си към
него. На другата сутрин, той го изтеглил, като те били в размер на 1960 лв. и отишъл в
болницата, където разбрал, че майка им през нощта била починала. Заявява, че бил изтеглил
сумата, но не се бил обогатил неоснователно с нея, тъй като тези средства не се били
включвали в откритото наследство. Заявява, че преди да умре майка му била в тежко
здравословно състояние, тъй като през 2012-2013 г. била преболедувала онкологично
заболяване, през 2013 г. била счупила левия си крак, а през 2015 г. била счупила десния си
крак и била претърпяла операция на окото, като твърди, че той със свои лични средства бил
поел лечението на неговата майка и бил заплатил общо сума в размер на 2200 лв. за всички
направени медицински интервенции. Майка му изразявала желание да му възстанови
изразходваните за нейното лечение средства. Посочва, че от 2013 г. до смъртта й майка му
била живеела в неговото семейно жилище, като единствено той и неговото семейство били
полагали грижи за нея. Майка му още след първото счупване на крак била освидетелствена с
експертно решение на ТЕЛК и й била определена 100 % инвалидност и й била необходима
чужда помощ, като ответникът посочва, че тази помощ се била осъществявала от него и от
неговото семейство. Твърди, че за целият период от 01.10.2013 г. до смъртта на
наследодателката им сумата получена за чужда помощ от неговата майка се била равнявала
2
на 4890,88 лв. Счита, че тези суми били сформирали задължение към него и семейството му
за осигурената чужда помощ, поради което не се включвали в наследството. Сумата, която
бил изтеглил на 05.09.2018 г. била част от това задължение към неговото семейство. Моли
да се отхвърли иска като неоснователен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищцатаи ответникът са единствени наследници по закон
на майка им С.К.И.а починала на 05.09.2018 г. в 02:39 минути, както и че всеки един от тях
притежава по 1/2 част от наследственото имущество. Тези факти също така се установяват и
от представените по делото удостоверение за наследници и акт за смърт.
Страните не спорят също, че всеки един от тях е приел наследството на своя
наследодател.
По делото е представено пълномощно с което починалата С.К.И.а е упълномощила
ответника да я представлява пред „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и всички филиали и клонове
на банката и да се разпорежда с всички нейни банкови сметки, с право да изтегля и да внася
парични суми.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза С.К.И.а е била
титуляр на една разплащателна сметка и на два спестовни влога в „Банка ДСК“ ЕАД, но не
й е била издадена банкова карта.В „Банка ДСК“ ЕАД е било представено пълномощното, с
което се упълномощава ответника да се разпорежда с нейните сметки. По един от
спестовните влогове са били изтегляни и нареждани суми за периода от 01.09.2018 г. до
11.10.2018 г., когато сметката е била закрита. Вещото лице констатира, че сумата от 1960 лв.
е била изтеглена от спестовния влог на наследодателката на страните в 08:07:12 от нейния
спестовен влог, като е била получена от ответника на основание представеното по делото
пълномощно. Банката изплаща наследствените дялове срещу представено удостоверение за
наследници и не носи отговорност за изтеглени суми, когато пълномощното е било
прекратено или оттеглено. Размерът на мораторната лихва върху главницата от 980 лв.
вещото лице е изчислило, че се равнява на 200,08 лв. за периода от 05.09.2018 г. до
08.09.2020 г. Вещото лице е установило от представените от ответника писмени
доказателства, че е била заплатена сумата от 800 лв. за медицинска услуга „поставяне на
остеосинтезен материал“ .
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел К., който е племенник на
С.К..а ответникът бил полагал грижи за нея, тъй като преди да почине същата била болна и
единствено той и неговата съпруга я обгрижвали. Не бил виждал ищцата да посещава или да
се грижи за неговата леля и същата дори и не била на погребението й.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С., който е роднина по
сватовство на ответника С.К..а била живяла преди да почине в едно домакинство със сина си
3
и неговата съпруга, които се били грижили за нея, докато била болна и обездвижена.
Ищцата не била полагала никакви грижи за болната си майка и не я била посещавала.
Видно от показанията на свидетелката И.а, която е съпруга на ответника те
двамата се били грижили за майка му преди да почине и били живели в едно домакинство с
нея. Починалата била получавала пенсия и надбавка за чужда помощ. Изтеглените от
ответника суми били използвани за нуждите на майка му, за закупуване на медицински
консумативи и на неговото семейство. Ищцата не била посещавала своята майка и не се
била грижила за нея. Били изтеглили парите без да знаят, че майката на страните е починала.
Били научили за нейната смърт след като изтеглили парите, тъй като били отишли след
банката в болницата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
еднопосочни и безпротиворечиви, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се
определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се
индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната
квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца,
съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум.
В случая, заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства,
представляващи основание на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето основание в
института на неоснователното обогатяване, доколкото се твърди обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е
накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника,
без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага. Съдът, счита
че правилната квалификация на предявения иск е чл. 59 ЗЗД, а не посочената от ищеца
квалификация чл. 55 ЗЗД. По делото независимо от неправилно приетата и от съда правна
квалификация на иска в определението по чл. 140 ГПК са били събрани достатъчно
доказателства относно факти включени във фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което не се налага да се отменя хода по същество на
делото и да се направи нов доклад по чл. 146 ГПК.
Видно от изложеното не всяко увеличаване на имуществото на едно лице за
сметка на друго може да се приеме за неоснователно. По принцип законодателството не е
против обогатяването изобщо, а само срещу това, което е постигнато за чужда сметка и е
4
лишено от основание.
Под "правно основание" се разбира правоотношението, от което произтича правото
да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се
престира – това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда
работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да
получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило
Следователно за да е налице разместване на блага без основание е необходимо да се
установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения
между страните.
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Според Постановление № 1 от
28.V.1979 г., Пленум на ВС т. 2 Съзнателно изпълнение на нравствен дълг е основание за
престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. Съдилищата изследват във
всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират
това обстоятелство, следва да освобождават получателя от отговорност. И т. 3. Правилото
на чл. 55, ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали
не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че
извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото
не следва да се присъжда обратно. Тези положения не намират място в случая, когато за
едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от
друго незадължено или само съзадължено лице. Така, когато установеното със закон
задължение за даване на издръжка бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава
напълно или частично, то има основание да иска от другите законно да я дава напълно или
частично, то има основание да иска от другите законно задължени лица заплащането на
даденото.
От систематическото място на нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД се вижда, че тя може да
се отнесе само към уредените в първата алинея случаи, но не и към чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Освен
това логически е невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг в случаите на
отпаднало или неосъществено основание. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по
себе си е основанието на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало, или
не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за съзнателно
изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на
основание.
По смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД нравствени са задълженията за полагане грижи от
близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други
роднини. Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
5
следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на
друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез
които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото
на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено
обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на
чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на
обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на
юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно
намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага
е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59
ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на
друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти.
Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на
по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се
лице възниква задължение да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие,
че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.
Според Тълкувателно решение № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК
Задължението за издръжка е установено от закона. Когато такова задължение е било
изпълнено от съзадълженото лице, което е платило издръжката вместо задълженото по закон
лице, или това е направено от трето лице, налице са изискванията на чл. 59 от ЗЗД. Това е
така, защото се касае до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което
задълженото по закон лице да плаща издръжката се е обогатило неоснователно за сметка
обедняването на лицето, което е платило това задължение. Възникването и упражняването
на правото на иск по чл. 59 от ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да
търси издръжка е предявил или не иск за такава, защото то възниква с даването на
дължащата се по закон издръжка. Вследствие на това лицето, което по закон е било длъжно
да дава издръжка, неоснователно и несправедливо се е обогатило за сметка на
обединяването на лицето, платило издръжката, защото с това се е накърнило имуществото
на последното, докато обогатилият се с неплащането на издръжката е спестил разходи, които
е бил длъжен да извърши. В това именно се състои причинната връзка между обогатяването
на единия и обедняването на другия, което именно е неоснователно. В настоящият случай
6
страните не са съзадължени лица, тъй като са деца на починалото неработоспособно лице,
което не се е установи да не е можело да се издържа от своето имущество съгласно чл. 139
СК. Оттук следва, че по отношение и на двете страни е не е съществувало задължение за
издръжка на починалата им майка, което да е предписано от императивна законова норма.
Осигуряването на издръжката на починалата им майка е било съзнателно изпълнение на
нравствен дълг.
В настоящия случай, от събраните доказателства се установи, че страните по
делото са единствени наследници по закон на С.К.И.а, починала на 05.09.2018 г. в 02:39
минути.
Безспорно е установено също така, че приживе наследодателката е имала в "Банка
ДСК" АД спестовен влог, от който ответникът въз основа на пълномощно на 05.09.2018 г. в
08:07 часа е изтеглил сумата от 1960 лв.
По делото не се установява наличието на каквито и да било облигационни
отношения между наследодателката и ответника, въз основа на които да възниква
задължение за плащане към ответника в общ размер на 1960 лева. Ето защо е налице
неоснователно разместване на имуществени блага, при което парични средства от
патримониума на наследодателката са преминали в патримониума на ответника.
Съвкупността от правата и задълженията на един правен субект образуват
неговото имущество. Със смъртта на физическото лице, неговото наследство преминава
като цяло върху неговите наследници, които с приемането му /чл. 48 ЗН/ стават титуляри на
всички имуществени права на починалия и отговарят за всички негови задължения /чл. 60
ЗН/.
Страните не спорят, че всеки един от тях притежава по 1/2 част от наследственото
имущество, оставено след смъртта на тяхната наследодателка, както и че всеки един от тях е
приел наследството на наследодателя. Със смъртта на физическото лице, неговото
наследство преминава като цяло върху неговите наследници, които с приемането му (чл. 48
ЗН) стават титуляри на всички имуществени права на починалия и отговарят за всички
негови задължения (чл. 60 ЗН). Поради това, с откриване на наследството, в полза на
страните се е породило правото да приемат наследственото имущество, което несъмнено е
станало, а съгласно чл. 48 ЗН, произвежда действие от момента на откриването му. Така
като наследници по закон, по пътя на наследственото правоприемство, в правната сфера на
страните са преминали, както правата, така и задълженията на наследодателя им,
притежавани към датата на откриване на наследството. Имущественото право – вземането за
1960 лева, което се установи, че наследодателкатае притежавала към датата на откриване на
наследството, също е елемент от състава на наследството, и същото по пътя на
наследственото правоприемство е преминало към наследниците по закон, и в частност за 1/2
в полза на ищцата. Ето защо, ищцата има вземане спрямо ответника в размер на 1960 лева.
7
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на 05.09.2018 г., в
08:07 часа ответникът е изтеглил сумата от 1960 лева от банковата сметка, открита на името
на наследодателката в "Банка ДСК" ЕАД, използвайки даденото му от нея пълномощно,
което по силата на чл. 41, ал. 1 ЗЗД е било прекратено със смъртта на наследодателя
(настъпила на 05.09.2018 г. в 02:39 ч. видно от акта за смърт). По изложените по-горе
съображения, ответникът следва да върне онова, с което се е обогатил, а именно сумата от
980 лева (1/2 от 1960 лв.).
В настоящия случай, по делото са ангажирани доказателства /свидетелски
показания и писмени доказателства/, от които може да се направи извод, че ответникът е
изпълнил нравствения си дълг към своята болна и възрастна майка като се е грижил за нея
преди смъртта й. Не се установи, обаче изтеглената сума след смъртта й от 1960 лв. да е
била изпълнение на поето от майка му задължение към ответника да му възстанови
разходите по нейното лечение, тъй като същите разходи са били покривани не с лични
средства на ответникаа със средства от пенсията на починалата. Не може при анализа на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели да се направи категоричния
извод, че ответникът със свои лични средства е поел всички разходи за лечението и
ежедневните нужди на починалата си майка и по този начин изпълнявайки нравствения си
дълг към нея се е обеднил неоснователно за сметка на обогатяването на неговата сестра,
която е била спестила разходи. Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза ответникът въз основа на пълномощното е бил изтеглил от банковата сметка на
наследодателката им сумите от 800 лв. и от 600 лв., които същият твърди и се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че са били послужили за заплащането
на медицински услуги от които се е нуждаела наследодателката.
С оглед изложените съображения предявения главен иск по чл. 59 ЗЗД следва да
бъде уважен в пълен размер от 1960 лв. като основателен и доказан. От основателността на
главния иск следва основателността и на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва
на основание чл. 86 ЗЗД, като размера на същия видно от изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза е 200,08 лв. за периода от 05.09.2018 г./датата на настъпилото
обогатяване/ до 08.09.2020 г./датата на исковата молба/.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има само ищцата,
която е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива.
Ищцата е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 850 лева като в открито съдебно заседание на 21.06.2021 г. ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
8
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В случая минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 381,20 лв.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства, и след
като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер,
приема, че възнаграждението следва да се намали до 500 лв.
Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди
сумата от 800 лева, включваща платена държавна такса (100 лв.), платено адвокатско
възнаграждение (500 лв.), както и разноски, направени във връзка с назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза (200 лв.).
Така мотивиран, Сливенски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДАна основание чл. 59 ЗЗД ИВ. В. ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен,
**** къща, да заплати на Д. В. Д., ЕГН: ********** от гр. Сливен, **** къща, сумата от
1960 лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, като
същата е изтеглена от банковата сметка на тяхната обща наследодателка след смъртта
йведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2020 г. до окончателното
плащане, и както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 200,08 лв., съставляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до 08.09.2020 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и сумата от 800 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9