Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /03.02.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На двадесет и седми
януари 2020
година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар:Анатолия
Атанасова
като разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.д.№9 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Детска
градина №3“Здравец“-Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител
адв.Т.Д. *** против решение №645/06.11. 2019г., постановено по гр.д.№1082/ 2019г.
на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ е приз- нато
за незаконно и отменено уволнението на ищцата Й.Л.Й. *** със Заповед №3-01-335/22.05.2019г.
на Кмета на Община Търговище, с която е прекратено трудовото й правоотношение,
считано от 23.05. 2019г., на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7
от КТ; същата е възстановена на предишната длъжност „Директор“; присъдено й е обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на 10 914.24 лв. за периода 23.05.2019г.- 23.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 560 лв., а по сметка на РС-Търговище-държавна
такса в размер на 596.57 лв. и 120 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице. С доводи за нарушения на закона и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор
по реда на 263, ал.1 от ГПК процесуалният представител на въззиваемата
страна-адв.К.П. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.Предявява частна жалба против определение
№2039/26.11.2019г. по гр.д.№1082/2019г. на РС-Търговище, с което е отказано
изменение на посоченото решение по реда на чл.248 от ГПК в частта му за
разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение, чрез увеличението им от 560
лв. на 1 200 лв.
Писмен отговор
от насрещната страна по частната жалба не е постъпил.В съдебно заседание
процесуалният й представител адв.Т.Д. от АК-Търго-вище оспорва основателността
й и моли за потвърждаване на отказа.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е
допустима, но неоснователна.
Предявените искове
по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са обосновани с обстоятел-ствата, че дисциплинарното
уволнение на ищцата със Заповед №3-01-335/22.05. 2019г. на Кмета
на Община Търговище, с която е прекратено трудовото й право-отношение,
считано от 23.05.2019г., на основание чл. 188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7
от КТ е извършено в нарушение на чл.193, ал.1 и
чл.195, ал.1 от КТ, както и че няма допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, обуславящо признаване на уволнението за незаконно, възстановяване
на предишната длъжност “Директор“ на денската градина и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10 914.24
лв.
за времето от 23.05.2019г. до 23.11.2019г., през което е останала без
работа, поради уволнението.
С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете с възражения, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
съобразена с всички изисквания на закона.
По силата на допълнително
споразумение №4/02.02.2007г. към трудов договор №2/26.08.2003г. ищцата е заемала
длъжността “Директор“ на ответната детска градина, като с обжалваната заповед Заповед №3-01-335/22.05. 2019г.
на Кмета на Община Търговище трудовото й правоотношение е прекратено, считано от
23.05.2019г., на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7
от КТ, поради тежко нарушение на трудовата дисциплина, въз
основа на констатациите по протокол за проверка от служители на РУП-Търговище
на 28.03.2019г., съгласно които в училищен автобус, управляван от съпруга на
ищцата са открити хранителни продукти-3 хляба, 12 кофички кисело мляко, 4
натурални сока и 2.737 кг банани.
С оглед
разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание се
налага с мотивирана писмена заповед- с посочване на нарушителя и нарушението,
кога е извършено, наказанието и законния текст за налагането му, след
предварително изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения.
В конкретния случай, приложените 2 бр. писма
до ищцата
изх.№29-00-207/29.03.2019г. и изх.№29-00-229/09.04.2019г.
за предоставяне на писмени обя-снения на основание
чл.193, ал.1 от КТ, ведно с 2бр. писмени обяснения с
при-дружително писмо per.№29-00-214/01.04.2019г. и per №29-00- 240/15.04.2019 удостоверяват спазването на
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, като е посочено основанието на което се
искат обясненията, както и констатираното от полицейски служители неправомерно
изнасяне на храна от детската градина на 28.03.2019г., поради което не е възможно
да се приеме че служителят е бил лишен от предвидената в закона възможност и
това да е довело до накърняване правото му на защита в дисциплинарното
производство.
С позоваване на
посочения полицейския протокол от 28.03.2019г., заповедта по чл.195 от КТ е
обоснована с нарушение на трудовата дисциплина по чл.188, т.3 от КТ, а
именно, че „изнасянето на посочените хранителни продукти е довело
до намаляване грамажа на храната на децата, разписана в седмичното меню, което
се изготвя от експерт-диетолог на ОП „Детско и ученическо хранене“, че „изнасянето на хранителните
продукти е извършвано многократно от м.септември 2018г.“, както и че „...извършените действия и
поведението на директора са недопустими, уронващи доброто име на
образователната институция, като същите представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина
по чл.190, ал.1, т.7 от КТ“.
При така посочената
формулировка на мотивите към заповедта, следва да се приеме, че липсва
необходимата индивидуализация на нарушението.От обстоятелствената част не е
ясно дали се касае само за единичен случай или за системни нарушения без достатъчна
времева конкретика, за да се прецени ищцата била ли е въобще на работа през
съответното време.Не е уточнено за присвояване ли става въпрос, извършено
посредством съпруга на ищцата, по нейно разпореждане, знание и съгласие, или неправомерно
бездействие от нейна страна, изразяващо се в неупражнен контрол относно лицата,
отговарящи пряко за храната, нейното съхранение и разпределение, кои са тези
лица и техните длъжности; касае ли се и за злоупотреба с доверието на
работодателя, което е друго основание за уволнение.
Предвид липсата на конкретизация на
фактическите основания, мотивирали го да упражни субективното си
потестативно право,
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.195, ал.1 от КТ, водещо до
невъзможност съдът да провери релевантните за спора факти,
респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на съответното
основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ.Неизпъл-нението на посоченото задължение е
довело и до неравнопоставено положение на страните в рамките на съдебния
процес, предвид ограничаване възможността на ищцата за адекватна съдебна
защита. С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика, така накърненото право на съдебна защита само по себе си
е достатъчно за признаване на уволнението за незаконно и предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ следва да се приемат за
доказани по основание, а искът по чл.225, ал.1 от КТ-и в претендирания
размер от 10 914.24 лв. за периода
23.05. 2019г.-23.11.2019г., съобразно последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата.
Но дори посочените
формални изисквания да бяха налице и спорът да бъде разгледан по същество, то
събраните по делото доказателства не установяват наличието на посоченото в заповедта
основание за дисциплинарно уволнение.Пока-занията на нито един от разпитаните
по делото свидетели-св.К.К. и св.В.В.-полицейски служители, св.Е.Т., св.Г.Й.-бивш
учител и св.М.Н. не установяват ищцата да е изнесла или съзнавано да е допуснала
изнасяне на храна, или да не е упражнила достатъчен контрол относно правилното
й съхраняване и разпределяне.Напротив-на 28.03.2019г. описаните хранителни
продукти са дадени от св.М.Н. лично на съпруга на ищцата, без знанието и съгласието
на последната, които обстоятелства излючват отговорността й.До друг извод не водят
и приложените писмени доказателства, а позоваването на несъбрани в настоящото
съдебното производство свидетелски показания, напр.на съпруга на ищцата, е недопустимо.
Предвид горното, уволнението на ищеца по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ е извършено в нарушение на закона, исковете по чл.344, ал.1, т.1-3
от КТ са доказани по основание и до размер на 10 914.24 лв. относно обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.Обжалваното
решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в посочените части, като с
оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да
се присъдят направените по делото във въззивното производство разноски в размер
на 1 000 лв.
По частната жалба
на ищцата:
За да постанови
отказ по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение
на ищцата в пълния му размер от 1 200 лв., първоинстанционният съд се е
позовал на Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, т.16, което тълкуване не е относимо към настоящия спор, тъй като касае
предишната редакция на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/ 09.07. 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба,
по трудови дела същото е в размер на 50 лв.В сега действащата й редакция (изм.-Д.В., бр.28/2014г.), нормативната уредба прави ясно
разграничение на дължимите минимални възнаграждения, съобразно вида на
предявените искове-неоценяеми по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и самостоятелно
предявени, други неоценяеми и оценяеми-по трудови дела с определен интерес.В
последната хипотеза, касаеща и настоящия случай с предявен иск по чл.225, ал.1
от КТ за защита на имуществени права, минималният размер на възнаграждението
следва да се определи по ал.2, т.4 на чл.7 от Наредбата и възлиза на сумата 857.43
лв.С оглед степента на фактическа и правна сложност на делото, договореното
между страните възнаграждение в размер на 1 200 лв. не е прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и няма основание за намаляването му, обуславящо
отмяна на отказа на районния съд за изменение решението по реда на чл.248, ал.1
от ГПК и увеличаване на присъденото възнаграждение от 560 лв. до пълния му
размер от 1 200 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №645/06.11.2019г.,
постановено по гр.д.№1082/ 2019г. по описа на
Районен съд-Търговище в частта му по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение №2039/26.11.2019г., постановено по
гр.д.№1082/ 2019г. по описа на
Районен съд-Търговище.
ИЗМЕНЯ решение №645/06.11.2019г.,
постановено по гр.д.№1082/ 2019г. по описа на
Районен съд-Търговище в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Детска градина
№3“Здравец“-Търговище да заплати на Й.Л.Й., ЕГН:**********
направените по делото в първата
инстанция разноски в размер на 640 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума
представлява разлика над присъдения й в първоинстанционното производство размер
от 560 лв. до действително дължимия размер на възнаграждението от 1 200 лв. за
пър-вата инстанция, на осн.чл.248, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина
№3“Здравец“-Търговище да заплати на Й.Л.Й., ЕГН:********** направените по делото във въззивното производство
разноски в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.