№ 832
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110105646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против
М. Г. Р. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2492.55лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.С*, аб. № *, ведно със
законна лихва от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 435.75лв. за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., както и сумата
от 55.57лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11.52лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за които има издадена заповед по
чл.410 ГПК от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 38686/2023 г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот, съставляващ апартамент, находящ се в гр.С*,
аб. № *, като за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил
1
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 2492.55лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 435.75лв. за периода от 15.09.2021
г. до 13.06.2023 г., като се дължала и сумата от 55.57лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 11.52лв.
- лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г. Твърди, че
ответникът М. Г. Р. била ползвател на процесния имот за посочения период.
Въз основа на заявление на ищеца от 11.07.2023 г., на 24.07.2023 г. по ч.гр.д. №
38686/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Г. Р.. Ответникът оспорва през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца в
качеството си на ползвател на имота, а с това и да е бил потребител на
топлинна енергия. Твърди, че е продала процесния имот през 1997г. и
собственик на същия е трето за спора лице – Ми*, като последният е страна по
облигационно правоотношение с ищеца за процесния имот. Счита за
недоказана реалната доставка на топлинна енергия до имота в сочените от
ищеца количество и качество. Оспорва надлежността на отчитането и
начисляването на потребената топлинна енергия. Оспорва доказателствената
стойност на приложените към исковата молба извлечение от сметка и
фактури, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства.
Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца
суми по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца –
Техем сървисис ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 38686/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано по заявление от 11.07.2023г., въз основа на което е
издадена заповед № 21595 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 24.07.2023г. по ч.гр.д. № 38686/2023г., по описа на СРС, 27 състав. В
срока по чл.414 ГПК са подадени възражения, поради което съдът е дал
2
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които е
предявен настоящият иск.
Приет по делото е н.а. за покупко-продажба на недвижим имот (гр.С*) от
30.06.1997г., по силата на който ответницата продава недвижимия имот на
Михаил Трифонов Пешунов като си запазва правото на ползване пожизнено.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за служебно
известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., приложени и към исковата молба.
По делото е приет договор от 18.10.2001г. между ЕС и ТЛП за
извършване услугата топлинна счетоводство, протокол от ОС на ЕС за
сключване на договор за извършване услугата топлинна счетоводство, както и
Договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП за извършване услугата дялово
разпределение. Приети са документи от ТЛП за дялово разпределение за
процесния период.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия до
процесния имот, остойностена на сумата от 2550,32лв. с ДДС след
изравняване, като вещото лице установява, че Общият топломер, монтиран в
АС е инсталиран на 28.08.2018г., преминал е тест на 16.02.2022г., като е
издадено заключение, че „съответства“, като проверката през 2020г. е била със
закъснение от 1г, 6м и 25дни.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че
за процесния период ищецът е осчетоводил задължения след изравняване в
размер на 2550.32лв., без да има данни за плащане на същите, като законната
лихва за забава, считано от датата на изпадане в забава е в размер на 429.93лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
3
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение
първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия
на ответницата (в качеството на ползвател), доставено количество топлинна
енергия, поставяне в забава на ответника за претендираните задължения,
както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
От приетите по делото писмени доказателства (н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот гр.С* от 30.06.1997г., по силата на който ответницата
продава недвижимия имот на Михаил Трифонов Пешунов като си запазва
правото на ползване пожизнено) съдът приема за доказано качеството
потребител на топлинна енергия на ответницата. Това е така, защото съгласно
чл. 153, ал. 1 „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР ЗЕ „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
4
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да
монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл.
153, ал. 1 ЗЕ). Съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие, с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ), и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Следователно договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Следва да се
приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Използването на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца
срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността
лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия.
Такова лице е именно титулярят на вещно право на ползване, който съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот
е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с
топлофикационното дружество е само ползвателят, а именно - ответникът.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че ищецът е
доставил ТЕ остойностена на сумата от 2550.32лв. с ДДС. Съдът приема, че
когато за част от периода не са ангажирани доказателства за установяване на
техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията
за част от исковия период и предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално
доставяне на такава, съдът приема следното: в практиката (Решение № 2633
5
от 30.04.2024 г. по в. гр. д. № 6575 / 2023 г. на СГС; Решение № 3669 от
20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823 / 2022 г. на СГС; Решение № 2532 от
26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761 / 2023 г. на СГС; Решение № 3573 от
14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946 / 2023 г. на СГС) се приема, че когато за СТИ е
извършена проверка след законоустановения срок, ако от същата се установи,
че СТИ е било изправно и при проверката не са констатирани повреди или
неправомерно въздействие върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на
неточно отчитане или неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода,
че СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период.
Констатацията, че същото "съответства", след законовия двугодишен срок е
нормативно нарушение, но от техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка макар и след изискуемия се срок със заключение
"съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период
общият топломер е бил годно СТИ. Настоящият състав се присъединява към
последната, т.е. искът за главница за ТЕ се явява изцяло основателен и доказан
за претендираната сума от 2492,55лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така уговореното
задължение има характер на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84
ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана.
По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните
задължения и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до
автоматична забава на длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен
по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. №
158/2022г. по описа на СГС). С оглед основателността на главния иск за ТЕ
спрямо ответницата, искът за мораторна лихва е изцяло основателен, но в
размер по приетата по делото ССчЕ – т.е. 429.93лв, като се отхвърли за
разликата до претендираната сума от 435.75лв., т.е. се отхвърли за сумата от
5,82лв.
6
По главницата за дялово разпределение:
В ЗЕ е предвиден начина на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите
на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна
енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. От доказателствата по делото се установява, че в
сградата - етажна собственост, където се намира топлоснабдения имот, е
въведено дялово разпределение. В случая не се спори, а и от приетата
техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП
доказателства. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат
на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е
осъществявана услугата в размер на 55,57лв., дължима от ответницата.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за
плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на
заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 11,52лв. за периода от
16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен.
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от
7
момента на подаване на заявлението, т.е. 11.07.2023г. Процесната претенция е
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземанията се погасяват с
тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ
изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно
§13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е
текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение №
3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение), следователно няма погасени по давност вземания.
По разноските:
С право на такива разполага само ищецът, който е доказал сторени такива
в общ размер на 1351,92лв., като с оглед частичната основателност на
исковете има право на разноски в общ размер на 1344,09лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр.
чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Г. Р. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С*, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД
с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите,
както следва: 2 492,55 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот в гр. С*, апартамент, аб.№*, ведно със законна лихва за период от
11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 429.93лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., 55,57лева
(петдесет и пет лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2023 г. до изплащане
на вземането, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 38686/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата от 5,82лв.,
представляваща разликата между уважената част до общия размер на
8
претендираната сума, както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на сумата 11,52 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК М. Г. Р. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С*, да плати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с
ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, разноски
по делото в общ размер на 1344,09лв..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД
- трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9