РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Микро Кредит“ АД ЕИК ***от ***,
чрез адв.Г. М. от АК София срещу решение № 773/11.03.2022г. по гр.д.
№371/2021г. по описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав. С решението е
прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22
ЗПК чл. 11 т. 9 и т. 10 от Закона за потребителските кредити, в отношенията
между А. В. Л. ЕГН **********, от ***, чрез адв.С. Ж. П. със съдебен адрес:
*** и „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от В.М.В., чрез адв. Г. М., със съдебен адрес: ***,
Договор за заем Credi Go № *** от 21.12.2018 г.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че същото е неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон. Иска се постановяване на ново решение, с което да се
отхвърли изцяло предявеният от А. Л. срещу „Микро кредит“ АД иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по това дело.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.С. Ж. П.,
пълномощник на А. Л., с който се сочи, че решението е правилно. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноски за безплатна правна
помощ по чл.38 ал.2 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел за безспорно между
страните по делото, че е сключен договор за потребителски заем Credi Go №
*** от 21.12.2018 г. за сумата от 1 300,00 лева и общо задължение от 1 523,40
лева, с еднократна адм. такса 125,00 лева, 15 месечни погасителни вноски по
101,56 лева, фиксиран лихвен процент 24,61 лева и ГПР 49,70%. По делото е
приета като доказателство съдебно-техническа експертиза от 04.02.2022 г. и
допълнителна такава от 11.02.2022 г. на вещото лице М.К., от които се
установява, че размера на шрифта, с който е набран договор за кредит Credi
Go № *** от 21.12.2018 г. е 10,65 пункта. Установява се, че размерът на
шрифта Times NEW Roman, който има същата геометрична височина като
Arial Narrow с размер 10,5 пункта е 10,86 пункта.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че решението е
неправилно, тъй като ГПР съдържа в себе си таксата за оценка на риска и че
неправилно РС Пловдив приема, че са нарушени разпоредбите на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК и че ПРС неправилно приема, че договорът не отговаря на
нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК, защото размерът на шрифта е бил по-малък от
12.
Първо РС Пловдив правилно приема, че не са спазени и изискванията
на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като съгласно заключението на вещото лице К.,
размерът на шрифта, с който е изписан процесния договор е по-малък от 12.
Съдът е длъжен да спазва нормите на закона и на основание чл.22 от ЗПК е
2
длъжен да прогласи договора за недействителен.
Второ ГПР дори и да съдържа в себе си таксата за оценка на риска, то
размера на ГПР е в противоречие с чл.19 ал.4 от ЗПК. Това е така, защото в
размера на ГПР не е включена застрахователната премия по
застрахователната полица „защита“ от 21.12.2018г., с която е застрахована
сумата от 1 300 лева, която е главницата по горния договор за кредит. Видно
е от графика на плащанията по договор за заем и допълнителната услуга –
разсрочване на застрахователна премия към договор ***. С това ясно се сочи
между страните, че тази застраховка е услуга към договора за кредит. По
силата на чл.19 ал.1 от ЗПК понятието ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. По смисъла на §1 т.1 от ЗПК в
понятието общ разход по кредита за потребителя се включват и разходите за
допълнителни услуги и по специално застрахователните премии, когато тази
услуга е задължителна за сключването на договора за кредит или е резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Точно такъв е и настоящия
казус, защото с тази застраховка се обслужва изцяло интереса на кредитора.
Когато към размера на ГПР се включи и застрахователната премия, то
размера на ГПР надхвърля допустимите размери по чл.19 ал.4 от ЗПК. При
това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не
съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен като една
единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е разделен на
две ставки ГПР и възнаграждението по договора за застраховка. Нарушени са
норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да се изчисли неговия
размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от
действителния, което се преценява от настоящия съд като заобикаляне на
закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК. Ето защо решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА на адвокат С. П.
следва да се присъдят разноските по делото за осъществената безплатна
правна помощ за ищцата както следва. За въззивната инстанция следва да се
определи 336,61 лева по реда на НМРАВ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 773/11.03.2022г. по гр.д. №371/2021г. по
описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати адвокат С. Ж. П. със съдебен адрес: ***, сумата от
336,61 лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за
безплатна правна помощ за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4