№ 221
гр. Б., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № *** от *** г., издадено от Г.Б.Н. –
главен юрисконсулт на ОПУ-С. на основание Заповед № *** г. на
председателя на УС на АПИ, с което на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С.
пл. „***“ № ** представлявано от управителя П. Р., на основание чл. 54, ал. 1,
във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева /, за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 2, б. „б“ от ЗП.
Становищата на страните:
Жалбоподателят „***“ ООД, в депозираната жалба и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител – адв. П. П. и адв. В.В., с
пълномощни по делото, моли наказателното постановление да бъде изцяло
отменено като незаконосъобразно и необосновано – постановено при
неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендират разноски за един адвокат в размер на
500 лв.
Въззиваемата страна, главен юрисконсулт на ОПУ - С. редовно
призована, представлява се лично, счита жалбата за изцяло неоснователна и
1
моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно по
съображения изложени в писмената си защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, в размер по преценка на съда и прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.10.2021 г. при извършване на регулярен обход на АМ „Хемус“,
инж. С. В. и инж. П. И., и двамата служители в ОПУ – София изпълнявали
служебните си задължения във връзка с Заповед № ***. на директора на ОПУ
– С. с цел установяване на функциониращи обект, на които не е издавано
Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях. В района на АМ
„Хемус“ км 44+630, ляво платно, установили, че „***“ ООД експлоатира
търговски крайпътен обект - бензиностанция, с 6 /шест/ броя колонки /като
към датата на проверката 1-един брой колонка не функционира/, с търговска
дейност в сградата и 6 /шест/ броя търговки обекти – павилиони, от които 2
/два/ броя към датата на проверката не функционирали, и пътна връзка към
него за осъществяване на транспортен достъп до обекта, чрез забавителен
шлюз, започващ от АМ „Хемус“ и преминаващ в обслужващата зона, без да е
издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях, с което
дружеството – собственик на обекта „***“ ООД е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. „б“ от ЗП. За извършения обход е съставен констативен протокол с изх. №
*** г.
За констатираното нарушение св. инж. С. В. в присъствие на
свидетелите И. М. и Д. Т., на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, бил съставен
АУАН № *** г. на „***“ ООД, с ЕИК ***. Копие от акта е връчен на
управителя П. Р. срещу подпис за запознаване, като същата е написала в
АУАН, че ще възрази в срок.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е постъпило
възражение с вх. № *** г. от жалбоподателя
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното от
жалбоподателя НП № *** от *** г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт
2
на ОПУ-С. на основание Заповед № *** г. на председателя на УС на АПИ, с
което „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С. пл. „***“ № ** представлявано от
управителя П. Р., е санкционирано за това, че на 06.10.2021 г., без разрешение
за специално ползване на пътищата издадено от администрацията на Агенция
„***“ – ОПУ С. управляваща АМ „Хемус“ км 44+630, ляво платно, „***“
ООД експлоатира търговски крайпътен обект - бензиностанция, с 6 /шест/
броя колонки /като към датата на проверката 1-един брой колонка не
функционира/, с търговска дейност в сградата и 6 /шест/ броя търговки обекти
– павилиони, от които 2 /два/ броя към датата на проверката не
функционирали, и пътна връзка към него за осъществяване на транспортен
достъп до обекта, чрез забавителен шлюз, започващ от АМ „Хемус“ и
преминаващ в обслужващата зона/, за които не е издавано Разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен
обект и пътни връзки към тях. С процесното НП, АНО е установил, че
дружеството – собственик на обекта „***“ ООД е нарушил разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, съгласно която „за дейности извън специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
обслужващите зони изграждането на търговски крайпътни обекти,
включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към
тях“, поради което на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
По доказателствата :
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от следните
писмени доказателства: констативен протокол с изх. № *** г., АУАН № ***
г., НП № *** от *** г., ведно с известие за доставяне Заповед № *** г. на
председателя на УС на АПИ, Заповед № ***. на директора на ОПУ-С. писмо с
изх. № *** г. на АПИ, писмо с изх. № *** г. на АПИ, писмо с рег. № *** г. на
Община Б., писмо с изх. № *** г. на АПИ, ведно с известие за доставяне,
свидетелските показания на инж. С. В. - актосъставител, инж. П. И., св. И. М.,
св. Д. Т., разпитани в съдебно заседание, както и изслушаната и приета
съдебно - техническа експертиза като съдът ги кредитира изцяло, като
непротИ.речиви помежду си. Съдът приема, че въз основа на посочените
доказателства се установяват всички факти, така както са посочени в
изложената по-горе фактология. Тъй като същите са безпротИ.речиви,
подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от
3
НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на
мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл.
84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
От правна страна:
Жалбата е подадена до родово и местно компетентния, според чл.59 ал.
1 от ЗАНН, съд. Доколкото липсват доказателства за надлежното връчване на
НП № *** от *** г., тъй като приложената обратна разписка за доставяне /стр.
9/, касае документ с друг номер, а именно: *** от *** г., то съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, преклузивен по своя характер,
т.е. жалбата е процесуално допустима.
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица
(съгласно приложената по делото Заповед на Председателя на УС на АПИ).
Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното
наказателно постановление на това основание.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя,
касаещи мястото на извършване на нарушението, доколкото се твърди, че
административно накзаващият орган не е изследвал на какво разстояние се
намира обекта от обхвата на пътя и обслужващата зона.
В АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на АМ
„Хемус“, км 44+630, ляво платно и това е напълно достатъчно. Не е налице
неяснота какво е имал в предвид наказващият орган. Като е посочил като
място на нарушението АМ „Хемус“, км 44+630, ляво платно, потвърдено от
изслушаната и приета по делото експертиза, наказващият орган е изпълнил
задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за посочване на мястото на
извършване на административното нарушение.
Съдът намира, че не е необходимо да бъдат извършвани конкретни
измервания на място и установеното да се посочва в АУАН и НП.
Мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в
необходимата и достатъчна степен и с оглед нормативно въведените
технически характеристики на понятията обхват на пътя, пътна връзка и
обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал.
2 от ЗП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. "б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и обслужващите зони,
експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за
оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на
ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
4
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях... ".
Несъмнено е, че обхватът на пътя, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗП, е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му
страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена
с нормите за проектиране на пътищата. Видно от приетата по делото
експертиза, обхватът на АМ „Хемус“ включва земното платно, съгласно § 1,
т. 2 от ДР на ЗП, като подходът /пътните връзки, чрез които се осъществява
транспортния достъп/ на процесния обект се осъществява чрез забавителен и
ускорителен шлюз, находящ се в спирателната лента на автомагистралата,
която се явява и част от обхвата й. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона – за
автомагистралите е в размер на 100 м, измерена хоризонтално и
перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.
В настоящия случай, безспорно приложима се явява разпоредба на чл.
26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП, тъй като при така наличните по делото
доказателства се установи, че пътните връзки /транспортния достъп/ към
търговския крайпътен обект, собственост на жалбоподателят, са изградени в
обхвата на АМ „Хемус“ /чрез забавителен и ускорителен шлюз/,
представляваща зона на разрешителен режим.
На следващо място, по отношение на спорният въпрос свързан
неприложимостта на Наредбата за специално ползване /НСПП/ с оглед
разположението на процесния обект, съдът намира следното:
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя относно това, че
правилата за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата не
намират приложение по отношение на процесния имот, с идентификатор №
***, върху който е изграден търговския крайпътен обект и пътните връзки
към него, доколкото същият попада в регулационните граници на в.з. Зелин и
за него е образуван УПИ ** в квартал ** /съгласно прието писмено
доказателство - писмо с рег. № *** г. на Община Б./.
Действително съгласно чл. 2, ал. 2. от НСПП, за участъците от
републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените
места и селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за
устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на
обхвата на платното за движение. В случая, обаче, изградените пътни връзки
за търговския пътен обект не са към уличната мрежа на населеното място, а
осигуряват транспортния достъп на обекта към автомагистралата. Не
случайно законодателят е дефинирал в § 1, т. 8 от ДР към ЗП, че специално
ползване на пътищата, включва и "….изграждане и експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях"/ тоест безспорно
експлоатацията се отнася и до пътните връзки към търговския крайпътен
5
обект. Меродавно в процесния случай е че пътните връзки "вход" и "изход"
към обекта са изградени в територията на автомагистралата /съгласно
експертизата са в спирателната лента на АМ „Хемус“/, т.е. попадат в обхвата
на същата, поради което е без значение дали процесния имот, с
идентификатор № *** е в регулационните граници на града или не. Отделно
от изложеното, в депозираната жалба не се твърди и не се спори за статута на
пътната връзка към обекта, нито пък че същата е изградена с цел транспортен
достъп до уличната мрежа. В този смисъл неотносима е нормата на чл. 2, ал. 2
от НСПП и като е експлоатирал крайпътен търговски обект и пътните връзки
към него без разрешение за специално ползване за експлоатация,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП.
По отношение на твърденията на жалбоподателя за процесуални
нарушения относно разминаването в километрично положение на обекта,
посочено в АУАН и НП, с това в посоченото, в приложеното по делото,
писмо с вх. № *** г. на АПИ-ОПУ-С. съдът намира за неоснователни. Както
беше установено по – горе, АУАН и НП съдържат всички необходимите
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и същите са в пълно
съответствие относно установената фактическа обстановка и констатираното
нарушение. Цитирания писмен документ не влияе на законосъобразността на
издадените актове, доколкото в административно-наказателното
производство по издаването на атакуваното НП не е било накърнено правото
на защита на жалбоподателя и същият е имал възможност да се защити
адекватно. На още едно основание, писмото се явява неотносимо, доколкото
същото е съставено на дата 05.07.2021 г., а извършената проверка, с която е
установено нарушението на „***“ ООД е на 06.10.2021 г. /видно от
констативен протокол с изх. № *** г. и АУАН с № *** г./, няколко месеца
след писмото, на което се позовава жалбоподателя.
Нарушението е формално и е осъществено с факта на предприемане
на дейността, без да се изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат.
Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице субективната страна
не подлежи на обсъждане – отговорността е обективна и безвиновна.
Правилно е определена санкциониращата норма, доколкото
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗП предвижда при нарушение по чл. 53 от ЗП,
извършено от еднолични търговци да се на налага имуществена санкция в
размер от 3000 лв. до 8000 лв., а самата санкционната разпоредба та на чл. 53,
ал. 1 от ЗП, предвижда наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал.
6
2 от ЗП, каквото именно е настоящото нарушение. Санкцията е определена в
минимален размер, поради което и не подлежи на преценка от настоящата
инстанция.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасно от сходни случаи.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН
жалбоподателя „***“ ООД, с ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати на
Агенция „***“, учреждението, към което принадлежи АНО, издал
обжалването НП, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 80
лева, с оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна
сложност.
Относно разноските за изготвената експертиза, то съгласно чл. 84 от
ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл. 189, ал. 3 от
НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото. В тази връзка и след като наказателното
постановление се потвърждава, то жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Б. сторените от бюджета на съда разноски за
изготвянето на техническа експертиза в размер на 100, 00 лева, заплатени на
вещото лице Д. П. Д..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд-
Б., въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от *** г., издадено
от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на ОПУ-С. на основание Заповед № *** г. на
председателя на УС на АПИ, с което на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С.
пл. „***“ № ** представлявано от управителя П. Р., на основание чл. 54, ал. 1,
7
във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева /, за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 2, б. „б“ от ЗП.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С. пл. „***“ № **
представлявано от управителя П. Р. да заплати на Агенция „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. Македония № 3, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството по а. н. дело № 60/2022 г.
пред Районен съд Б. в размер на 80, 00 лв. /осемдесет лева/.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С. пл. „***“ № **
представлявано от управителя П. Р. да заплати по сметка на РС-Б. сумата от
100, 00 /сто/ лева, представляваща сторени разноски по делото за
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8