№ 2813
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502855 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от 28.09.2022
г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6631/28.09.2022 г., издаденa по ч.гр.д. № 12 738/2022 г. на РС – Пловдив, с което е
постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 69 996/ 02.09.2022 г. за
издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение досежно
претендираните със заявлението вземания за сумата 4 031,10 лв., съставляваща договорна
лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. и за сумата 1 108, 38 лв., съставляваща
обезщетение за забава за период 16.03.2021 г. – 01.09.2022 г.. Поддържаните оплаквания са
за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и
постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните
вземания.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се
връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор срещу длъжник А. К. Ф., ЕГН –
********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение за следните вземания: 9 553, 42 лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.09.2022 г. до окончателното й
изплащане, като претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит
главница на основание обявена предсрочна изискумост на кредита на дата 15.08.2022 г.; 4
031, 10 лв. – договорна лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. / датата на настъпване
на предсрочната изискуемост / и 2 213, 33 лв. обезщетение за забава върху главницата за
период до датата на подаване на заявлението, считано от 16.03.2021 г..
В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е
посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 13.02.2020 г. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс, клон България, ЕИК ********* и А. К. Ф. Договор за
1
потребителски кредит № **********, които вземанията са прехвърлени от банката –
кредитор на заявителя на 24.01.2022 г. на основание сключен между тях Договор за цесия;
че съгласно договора за кредит на Ф. са предоставени кредитни средства в размер на 10 500
лв., които той се е задължил върне с уговорена възнаградителна лихва в размер на 13,87 %
разсрочено, чрез 84 бр. равни месечни вноски с падеж 15 число на съответния месец и с
краен падеж 15.12.2026 г.; че длъжникът е преустановил плащанията на 15.03.2021 г.,
кредиторът е упражнил правото си по чл. 5 от ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем,
обявлението за което е връчено на длъжника на 15.08.2022 г. и към тази дата падежиралата и
непадежирала главница е в размер на заявената сума от 9 553, 42 лева. Досежно заявената
договорна лихва от 4 031, 10 лв. за посочения период е посочено че същата е начислена в
размер на уговорената такава с облигацията от 13, 87 %, а досежно претендираното
обезщетение за забава до датата на подаване на заявлението, считано от 16.03.2021 г. е
посочено че е в размер на законната лихва, като за периода на обявеното в страната
извънредно положение 13.03.2020 г. – 14.07.2022 г. не е начислявано на основание чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС.
За да постанови отказ по заявената претенция за договорна/възнаградителна лихва
съдът е приел че съгласно задължителните разяснения по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. такава
се дължи върху падежиралите главници до датата на предсрочната изискуемост, в случая
върху 18 бр. вноски за главница - с оглед твърдението на заявителя че първата неплатена
погасителна вноска е тази с падеж 15.03.2021 г.. Като е установил че общия размер на тези
вноски / включващи главница, възнаградителна лихва и застраховка / възлиза - съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план, на сумата 4 262, 76 лв., то няма как само
уговорената с облигацията възнаградителната лихва върху главниците за посочения период
да е в претендирания размер от 4 031,10 лева. Съпоставяйки общия размер на всички
задължения по договора е установил че претендираната възнаградителна лихва всъщност е
начислена до крайния срок на договора – 15.12.2026 г., в който смисъл е и клаузата на изр. 2
на чл. 5 от ОУ, като така е налице обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза, с която се цели реално заобикаляне на императивни правни норми,
което е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Отказа досежно претендираното обезщетение за забава е мотивирано с обоснована
вероятност за реално заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33 ал. 2 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, както и че това
обезщетение се начислява само върху чистата главница, а не върху всяка просрочена
погасителна вноска / включваща освен главница още и възнагр. лихва и застраховка / - както
неправилно е предвидено в чл. 5 от ОУ. Сумата, претендирана като обезщетение за забава не
съответства на законната лихва за периода на забавата на падежиралите непогА.и главници
до датата на предсрочна изискуемост и на предсрочно изискуемата главница след 15.08.2022
г. до депозирането на заявлението – претенцията е в по висок размер. Така е налице
обоснована вероятност чрез клаузата на чл. 5 от ОУ, кредиторът да е заобиколил
императивни правни норми на чл. 33 ал. 2 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Фактическите констатации на районния съд за несъответствие между претендираните
лихви – възнаградителна и за забава, и действително дължимите такива съгласно
императивните правни норми и задължителна съдебна практика, настоящата инстанция
установи да са правилни, както и че чл. 5 от ОУ предвижда че при настъпила предсрочна
изискуемост на кредита потребителят дължи на кредитора всички вземания по договора –
не само предоставения кредит, но и всички предвидени с договора надбавки към него, и че
върху всички тези вземания се начислява и законната лихва за забава. Горното не се и
оспорва от частния жалбоподател, изложените в жалбата му доводи за неправилност са, че в
2
заповедното производство съдът няма правомощия да проверява размера на заявените
вземания, проверката му се ограничава само до преценка дали искането е в противоречие
със закона или добрите нрави / чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК и/или се основава на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това / чл.
411 ал. 2 т. 3 от ГПК /.
Жалбата е неоснователна. Извършената от районния съд проверка досежно заявените
размери на възнаградителната лихва и обезщетението за забава не е аритметическа / както
неправилно се поддържа от заявителя - частен жалбоподател /, а се основавана именно на
преценка във връзка с правомощията му по чл. 411 ал. 2 т.т.2 и 3 от ГПК и извода му за
обоснована вероятност за наличие на неравноправни/ нищожни клаузи в договора за
потребителски кредит, на основание които клаузи е определен размера на тези вземания е
правилна.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Разпореждане от 28.09.2022 г., обективирано в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6631/28.09.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 12
738/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по депозираното от дружеството
заявление вх. № 69 996/ 02.09.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение досежно претендираните със заявлението вземания за
сумата 4 031,10 лв., съставляваща договорна лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. и
за сумата 1 108, 38 лв., съставляваща обезщетение за забава за период 16.03.2021 г. –
01.09.2022 г..
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3