РАЗПОРЕЖДАНЕ №
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа докладваното търговско дело № 3316 по описа за 2011 година, взе
предвид следното.
Производството е по
реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по предявен от М.В.Д., ЕГН **********,
срещу "К.Е.Ц."
АД (новата фирма на „К.” АД), ЕИК *****, иск с правна квалификация чл. 71 вр. чл. 247а ТЗ за заплащане на сумата 5000 лева – част от
общо дължим за 2009 година дивидент в размер на 31560,97 лева.
Производството е било спряно до решаване на
спор за делба на придобити по наследство акции от капитала на ответното
дружество, предмет на гр. дело № 26676/2014 г. на СРС, 67 състав, което е
приключило с влязло на 25.02.2023 г. в сила определение, с което обуславящото
производство е прекратено. Така пречката за развитие на настоящия правен спор е
отпаднала и се налага неговото възобновяване.
При дължимата служебна проверка редовността
на предявената искова молба, съдът е констатирал несъответствието ѝ с
изискванията на чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът като носител на 1/3 идеална
част от членствените права върху 420813 поименни
акции твърди, че за 2009 г. дружеството реализирало печалба, която не била
разпределена и имал право на дивидент от тази неразпределена печалба в размер
на 31560,97 лева, от който претендира част в размер на 5000 лева. В исковата
молба не са изложени твърдения относно всички правопораждащи
субективното право на дивидент факти, което сочи на нередовност на исковата
молба, която се налага да бъде отстранена.
Както
е разяснено в т. 16 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за процесуалните
предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния
интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на иска е обусловена
от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на
факти, чието установяване би обусловило извод за пораждане на спорното
материално право. Ако ищецът не твърди такива факти или твърди факти, които
изключват пораждането на това право, той няма правен интерес да претендира по
исков ред установяване и принудително осъществяване на вземане за дивидент, а
това вземане се поражда от взето от върховния орган на дружеството – общото
събрание на акционерите решение за разпределяне на дивидент, съгласно
предвидената в чл. 221, т. 7, предл. последно ТЗ.
Наличието на такова решение е елемент от правопораждащия
фактически състав, поради което се налага ищецът да уточни твърди ли такова
решение да е взето, съответно да го индивидуализира от гледна точка съдържание
и дата на провеждане на общото събрание или ако твърди липсата му, то да
обоснове правен интерес от провеждане на иск, който се основава на твърдения,
които изключват да е породено защитаваното в производството материално
субективно право на вземане.
При възобновяване съдът е констатирал, че в
хода на производството са извършени множество процесуални действия по НЕРЕДОВНА
искова молба, включително такива, които са в грубо нарушение на диспозитивното начало, затова и последиците им не следва да
бъдат зачитани.
В изпълнение на указанията е постъпила молба,
в която ищецът релевира пороци на правораздаването,
съответно излага факти, касаещи пропуски в законодателната дейност, които обаче
съдът не разполага с правомощия да отстрани. Излага и факти за несъответни на
закона съдебни актове.
Съдът следва да съобразява произнасянията си с действащата нормативна уредба и
принципът на правовата държава изисква това. Неприлагането на закон,
несъответен на справедливите очаквания на подчинените на правопорядъка
правни субекти, не би могло да се цени като изпълнение на служебните задължения
на съда, нито пък прилагането на дължими правни последици (връщане на искова
молба с неотстранени недостатъци) може да се квалифицира като „абдикиране“ от
задълженията на съда. Съдът е длъжен да прилага закона, защото неприлагането
или избирателното му прилагане, води до произвол (някои от формите му сам
ищецът описва). Затова при твърдение да
не е прието решение за изплащане на дивидент за 2009 година, няма как да е
възникнало правото този дивидент да бъде заплатен и исковата молба е нередовна,
тъй като съдържа ненадлежни фактически твърдения. Ако сам ищецът твърди, че
елемент от правопораждащия правото на дивидент
фактически състав не е осъществен (липсва решение на общото събрание на акционерите),
то така предявеният иск е лишен от правен интерес, тъй като изходът на спора е
предрешен.
Преценката дали по естеството си твърдените от
ищеца факти са надлежни обуславя допустимостта на иска, докато неговата
основателност е свързана с доказване на тези
факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване ще се
наложи извод за възникване на правото на вземане за дивидент за 2009 г.. В
противен случай би се провело исково производство, в което процесуалните
действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като
същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за
преодоляване на липсата на прието от върховния орган на ответното дружество
решение и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде
уважен.
По
същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от естество да пораждат
предявеното за защита субективно право е начална и обуславя допустимостта на
производството, а не е въпрос по същество. Тъй като не се твърди
осъществяването на кумулативен елемент от фактическия състав, то предявеният
иск е процесуално недопустим и се налага исковата молба да бъде върната.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА
искова молба, вх. № 75574/18.08.2011 г., предявена от М.В.Д.,
ЕГН **********, срещу "К.Е.Ц."
АД (новата фирма на „К.” АД), ЕИК *****, за заплащане на сумата 5000 лева –
част от общо дължим за 2009 година дивидент в размер на 31560,97 лева и прекратява
производството по търговско дело № 3316/2011 г. на СГС, VI-16 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: