№ 462
гр. Сливен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200706 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по повод жалба от „Н.-Н.Я.“ ЕООД – с. С., общ. Сливен,
представлявано от управителя Н.Х.Я. - К., подадена чрез процесуален представител,
против НП № F622592 от 20.09.2021 год., издадено от Директор Офис - Сливен в ТД на
НАП - Бургас, с което на търговеца, за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, на
основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като
претендира и направените разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да
се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.08.2021 год. бил съставен АУАН № F622592 от същата дата на
жалбоподателя за това, че като задължено лице по ЗКПО не е подало в ТД на НАП –
Бургас, Офис за обслужване – Сливен, годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от
1
ЗКПО за данъчен период 2020 год. В акта било отразено, че съгласно чл. 92, ал. 2 от
същия закон, ГДД за данъчен период 2020 год. се подава по електронен път с КЕП в
законоустановения срок, във връзка с §25, ал.1 от ЗМДВИП – до 30.06.2021 год. В акта
било посочено, че от Справка за реализираните обороти на фискално устройство за
конкретен ЕИК ***** бил установен оборот за данъчен период 01.01.2020 – 31.12.2020
год. в размер на 85899346,00, т.е. ДЗЛ не отговаря на изискванията на §1, т. 30 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и е следвало да подаде ГДД
по чл. 92 от ЗКПО; както и че нарушението било установено след изготвен списък от
УИС за неподадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 год. и установени обороти по
фискално устройство. В акта било отразено, че към момента на съставяне на акта за
установяване на нарушението декларация не била подадена. В графата за обяснения и
възражения в акта представляващият дружеството записал, че има възражение относно
акта и ще ги представи допълнително – писмено. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Актът бил връчен на 09.08.2021 год. (л. 32 от
делото).
На 12.08.2021 год. било подадено възражение вх. № 9549 по описа на ТД на
НАП - Бургас, Офис - Сливен, в което жалбоподателят изразява позицията си относно
действителното фактическо положение по съставения АУАН, представя писмени
доказателства и счита, че съставения АУАН е неоснователен (л. 18 - 19 от делото).
Въз основа на съставения акт било издадено НП № F622592/20.09.2021 год. от
Директор Офис - Сливен в ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.
В НП било отразено, че на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило
възражение и след като се е запознал с него, наказващият орган счита същото за
неоснователно, обстоятелствата сочени в него не опровергавали установеното
административно нарушение. В НП било посочено, че при определяне на
административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатирало, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на 08.06.2022 год.
на представляващия дружеството (л. 29 – 30 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Протокол № П-02002021203206-
073-001/14.02.2022 год. издаден от служител на ТД на НАП - Бургас се установява, че
при направен дневен отчет без нулиране има недействителна сума за служебно
въведена сума от 45035996273704,96 лева и общ оборот от 85899345,92 лева, като
записаният оборот е по данъчна ставка Е, която не е разрешена за използване. В
протокола било отразено още, че експертизата показала, че записания във фискалната
памет оборот е недействителен вследствие повредена интегрална схема (РАМ). В
2
протокола било посочено, че при извършената проверка не са били установени
реализирани обороти от ЗЛ, както и извършването на стопанска дейност през 2020 г.
(л. 87 - 91 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния
случай е налице различна правна квалификация в АУАН и в издаденото въз основа на
него НП. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят като задължено лице по
ЗКПО не е подало в ТД на НАП – Бургас, Офис за обслужване – Сливен, ГДД по чл. 92
от ЗКПО за данъчен период 2020 год., което в АУАН е квалифицирано, като
нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, а в НП – по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Различната
квалификация на нарушението в акта и в НП води до неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган нарушение. В Решение № 95/07.06.2021 год. по
КАНД № 63/2021 год. по описа на СлАС изрично е посочено, че правната
квалификация на отразените фактически констатации в акта за нарушение определя
рамките, в които жалбоподателят упражнява правото си на защита още при започване
на административно-наказателното производство; както и че от този момент лицето
следва да се защитава срещу фактическите и правни констатации залегнали в акта. В
същото решение е отразено, че всяко отклонение от тях при издаване на наказателното
постановление ограничава това право; както и че ограничаването, нарушаването на
правото на защита във всички случаи представлява съществено процесуално
нарушение и води до порочност на издаденото наказателно постановление. В
настоящия случай констатираната от съда различна правната квалификация в АУАН и
в издаденото въз основа на него НП води до незаконосъобразност на издаденото НП,
тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му
3
наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана по същество жалбата е
основателна. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна
не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
дружеството не е осъществявало дейност през 2020 год. Безспорно е установено, че
при направен дневен отчет без нулиране има недействителна сума за служебно
въведена сума от 45035996273704,96 лева и общ оборот от 85899345,92 лева, като
записаният оборот бил по данъчна ставка Е, която не е разрешена за използване, както
и че записания във фискалната памет оборот бил недействителен вследствие повредена
интегрална схема (РАМ). В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи
единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност
въобще на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, наложеното
наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено. Ето защо, доколкото
извършеното нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО не е доказано по безспорен и
категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
4
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 5 от
делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане да бъде присъден по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, поради което съдът следва да присъди
разноски в размер на 480,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F622592 от 20.09.2021 год.,
издадено от Директор Офис - Сливен в ТД на НАП - Бургас, с което на „Н.-Н.Я.“
ЕООД – с. С., общ. Сливен, представлявано от управителя Н.Х.Я. - К. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Н.-Н.Я.“
ЕООД – с. С., общ. Сливен, с ЕИК ***** представлявано от управителя Н.Х.Я. - К.
разноски в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5