Решение по дело №1162/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 588/10.04.2020 г., гр.Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 12.03.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1162/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000060/30.01.2020г. на Главен инспектор Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на К.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

         Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи обжалва НП като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.  При условията на евентуалност моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.

         Въззиваемата страна – ОО „АА“, редовно призована, не изпраща представител. В депозирано писмено становище излага доводи за правилно и законосъобразно НП и моли същото да бъде потвърдено.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 10.01.2020 г. в гр.Пловдив , ул.“Цанко Дюстабанов“ до Автогара „Юг“, в посока бул.“Христо Ботев“ била извършена проверка от служители на ОО „АА“ – София, сред които и св.Г.Г.Д., на длъжност *****на жалбоподателя като водач на лек таксиметров автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****, лична собственост. Лекият автомобил бил с поставен знак „такси“ и включен електронен таксиметров апарат с фискална памет /зелена светлина-свободен режим/. От пътен лист № 000006/10.01.2020 г. проверяващите установили, че водачът извършвал таксиметров превоз на пътници, като на лекият таксиметров автомобил бил залепен стикер № 500, валиден до 30.06.2020 г. Констатирано било, че при управление на таксиметровия автомобил, водачът не носел разрешението за извършване на таксиметров превоз, квалифицирано от св.Д. като нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, за което съставил срещу К.П.К. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 272749/10.01.2020 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП          № 36-0000060/30.01.2020г., с което на К.П.К. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр било наложено наказание глоба  в размер на 500 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

         В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Г.Г.Д., който потвърждава констатациите в съставения от него АУАН.  От показанията му се установява, че на процесната дата извършил проверката на таксиметровия автомобил, при която констатирал, че водачът няма разрешение за извършване на таксиметрова дейност. Водачът посочил, че бил изгубил документа, но свидетелят установил поставен отстрани на лекия таксиметров автомобил стикер, валиден до средата на годината, който обаче не му давал право да управлява МПС.  

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На жалбоподателят е вменено административно нарушение по смисъла на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, която разпоредба очертава задължение на водача за носене на разрешение за таксиметров превоз при управление на таксиметров автомобил. Неносенето на притежавано по принцип разрешение се санкционира по чл.93, ал.2 от ЗАвП, който предвижда наказание глоба в размер на 500 лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се установява извършено от обективна и субективна страна нарушение на горецитираните разпоредби от страна на жалбоподателя, който на процесната дата, час и място при управление на посочения лек таксиметров автомобил не е носел издаденото му от Община Пловдив разрешение за извършване на таксиметров превоз. На датата на проверката К. е извършвал таксиметрови услуги под формата на таксиметрови превози по смисъла на §1, т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, установено от контролните органи от съставения пътен лист № 000006/10.01.2020 г. и предвид на това е имал задължение да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз. Само по себе си обстоятелството, че на управлявания от него лек таксиметров автомобил е имало залепен стикер № 500, валиден до 30.06.2020 г. не е достатъчно, за да бъде извършван таксиметров превоз. Необходимо е било като водач на таксиметров автомобил да носи изброените в чл.31, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. документи, един от които е посоченото в т.1 от същата разпоредба разрешението за извършване на таксиметров превоз. Като не е носил разрешението, К. безсъмнено е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

Макар от фактическа страна в хода на съдебното следствие да се констатира съставомерно нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, съдът намира, че следва да отпадне административнонаказателната отговорност на жалбоподателя поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Разрешението за преценката за маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007 г. по т.д. № 1/2005 г., с прилагане на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен. Следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В разглеждания случай конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В настоящото производство не бяха представени доказателства за други извършени от жалбоподателя административни нарушения от същия вид. Липсват и данни посочената разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и обстоятелството, че на същата дата, на която е извършена проверката и установено нарушението, жалбоподателят е предприетите незабавни мерки за отстраняване на последиците от деянието и се е снабдил с дубликат на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Предвид на това обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително ниски, а наложената санкция  в размер на 500 лв. би била неоправдано висока. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че на жалбоподателят не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба”. Следвало е наказващият орган само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава. Маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по заповед на административнонаказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за това. Изложените факти обуславят маловажността на случая и са предпоставки за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000060/30.01.2020г. на Главен инспектор Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на К.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

              

 

                                                

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.