№ 887
гр. Русе, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. П.
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20234520100729 по описа за 2023 година
Предявен е иск от П. М. Ц. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.02.2018 г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по силата на което на ищцата
като кредитополучател била предоставена от ответното дружество като кредитор сума в
размер на 6000лв., за срок от 60 месеца. Заявява и че с влязло в сила Решение
№968/07.07.2022г. по гр.д. № 6968/2021г.по описа на РРС, потвърдено с Решение
№147/17.11.2022г. по в.т.д. 306/2022г. по описа на РОС, процесния Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15738532/09.02.2018г., сключен между нея и
ответника е прогласен за нищожен поради противоречие със закона, на основание
чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен и предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ срещу Ц. насрещен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане
на 937.07лв.-лихва за забава по процесния договор, като решаващият съд се е позовал на
разпоредбата на чл.23 ЗПК и отделно от това е приел, че е налице плащане на сума, която
надвишава тази, която реално е предоставена в заем.Счита, че ответника е получил от нея
без основание 3353.55лв., с която сума неоснователно се обогатил. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 3353.55лв.,
представляваща неправомерно получена парична сума по прогласен за нищожен договор за
кредит, с която се е обогатил без основание, ведно със законната лихва върху главницата, до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения иск, моли същия да
1
бъде отхвърлен, претендира разноски. Излага доводи, че част от исковата сума/1444.80лв./,
платена на дружеството-кредитор е застрахователна премия и съответно е преведена на
трето лице-застраховател, и поради това ответника не се е обагатил с тази сума. Освен това
твърди и че за сумата от 2110.45лв., в платежните разписки като платец е посочено трето
лице-Д. Ц., а в други разписки липсват данни кой е платил, поради което и липсвали
доказателства за обедняване на ищцата. Излага доводи и че процесния договор за кредит не
противоречи на закона.
От фактическа страна:
Няма спор по делото, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15738532/09.02.2018г. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият
е следвало да бъде върнат, както и за размера на погасената от длъжника сума по договора.
От приложеното гр.д.№6968/2021г. на РРС е видно, че с Решение №968/07.07.2022г.,
потвърдено с Решение №147/17.11.2022г. по в.т.д.306/2022г. по описа на РОС,
процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15738532/09.02.2018г., е
прогласен за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
От приложената справка, изх. от ответното дружество/л.53 и сл./ е видно, че ищцата е
заплатила по процесния договор за кредит общо сумата от 9310.90лв., като сумите са
разпределени по следния начин:3398.66лв.-главница, 4467.44лв.-възнаградителна лихва и
1444.80лв.-застрахователна премия. Ищцата е получила реално в заем сумата от 5790.00лв.,
т.к. видно от процесния договор, сумата от 210.00лв. не е предоставена на
кредитополучателя, а е зачетена като „такса ангажимент“.
По делото е приета неоспорена от страните експертиза, от която е видно, че сумата от
1444.80лв.-застрахователна премия е преведена от ответното дружество на трето лице-
застрахователно дружество.
По делото е разпитан свидетелят Д. П. Ц./майка на ищцата/. Ц. установява, че ищцата
й е давала парични средства и че тя е ходила в „Изи Пей“ да плаща вноските по единствения
кредит на дъщеря си. Сочи и че не е плащала вноски с личните си средства. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля през призмата на чл.172 ГПК, като логични, изходящи
от лице, имащо пряко впечатление от действията на ищцата и най-вече, като неопровергани
от други доказателства по делото.
От правна страна:
За да възникне право в полза на ищцата да иска връщане на даденото без основание
на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки
визирани в чл. 55 ал. 1 предл.1 ЗЗД, а именно – 1. получаване от ответника на сумата
твърдяна от ищцата и 2. размерът на тази сума. Ответникът по делото следва да установи
наличието на правно основание за получаване или задържане на претендираната сума.
По делото е установено, че по процесния договор за кредит ищцата е получила
сумата от 5790.00лв., като е направила плащания в общ размер на 9310.90лв. Сумата е
2
заплатена в изпълнение на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15738532/09.02.2018г., който впоследствие е прогласен за нищожен с влязло в сила решение
по гр. д. № 6968/2021г. по описа на РРС. Нищожната сделка не поражда правно действие
изначално, поради което изпълнението по нея се явява без правно основание. Следователно
в случая въпросът за липсата на основание за получаване, респ. за задържане на процесната
сума, е решен със сила на пресъдено нещо. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ответника установяващи наличието на друго основание за получаване или
задържане на посочената сума, поради което последната следва да бъде върната на ищеца.
По изложените съображения искът се явява доказан по основание.
Следва да се отбележи и че след като с посоченото решение е прогласена
нищожността на процесния договор, то е безпредметно да се обсъждат възраженията в
отговора на ИМ относно липсата на нищожност. Този факт, съдът намира за безспорно
доказан и установен от гр.д.№6968/2021г. по описа на РРС, решението по което дело е
задължително за всички съдилища/чл.297 ГПК/.
Относно размера на иска, съдът съобразява представения договор за кредит и
справка, изх. от ответното дружество/л.53 и сл./, от които е видно, че ищцата е получила
сумата от 5790.00лв. в заем и е заплатила по процесния договор за кредит общо сумата от
9310.90лв., като сумите са разпределени по следния начин:3398.66лв.-главница, 4467.44лв.-
възнаградителна лихва и 1444.80лв.-застрахователна премия. Съобразно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита. В този аспект е неоснователно възражението на
ответното дружество, че не се обаготило със сумата от 1444.80лв.,преведена от кредитора на
трето лице-застраховател. Тази сума е платена от ищцата по процесния нищожен договор и
съответно не се е дължала. Ответникът следва да поиска връщането на сумата от
застрахователя и ако не му бъде възстановена да предяви претенции по съдебен ред, но тези
отношения не касаят настоящия спор.
Неоснователно е и възражението, че ищцата не е плащала вноските по процесния
договор. Липсва законово изискване кредитополучателят лично да плаща вноски по договор
за кредит, както и житейска логика някой друг да заплаща със свои средства процесните
суми. Освен това, посоченото в отговора на ИМ лице Д. П. Ц. е разпитано като свидетел по
делото и категорично е заявило, че ищцата й е давала парични средства и че тя е ходила в
„Изи Пей“ да плаща вноските по единствения кредит на дъщеря си.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за доказана, поради
и което следва да се уважи в цялост. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска - 02.02.2023г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
890.14лв. – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат, за което е представен списък по чл.80 ГПК-л.77.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Т.Д. да заплати на П. М. Ц., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „З.З....
сумата от 3353.55лв., представляваща недължимо платена от ищцата сума по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15738532/09.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
890.14лв. - разноски по делото.
Присъдените на ищцата суми следва да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN BG60UNCR70001523191736 в „УниКредит Булбанк“АД, с титуляр П. М. Ц..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4