№ 3899
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100513265 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Софийска вода срещу постановление на частен
съдебен изпълнител А.П., постановено на 21,10,2022год. по изп. д. №20228490401575, с
което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника за недължимост на разноски
по изпълнителното дело, евентуално по чл.78, ал.5 от ГПК за адв. възнаграждение и относно
неправилно начисляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като
в конкретната хипотеза се касае до злоупотреба с право от страна на взискателя. Предмет
на изпълнителното дело е вземане за сума от 25,00лв., за което са начислени общо разноски
в размер на 350,00лв. При условията на евентуалност сочи да е дължимо одв.
Възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ, тъй като длъжникът е заплатил в срока за
доброволно изпълнение. Разноските сочи да не са съобразени с фактическата и правна
сложност на делото. Сочи да е неправилно изчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на
ЧСИ.
Взискателят –Б.Д.В. излага становище за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна,
процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство
1
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските
по изпълнителното дело от 21,10,2022год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без
уважение същото.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателят – Б.Д.В. от 14,10,2022год. с искане за образуване на изпълнително дело за
сумата от 25,00лв. по ИЛ от 13,10,2022год., издаден по гр.д.№100173/2022год. по описа на
РС Ихтиман. С ИЛ Софийска вода АД е осъдена да заплати сума в размер на 50,00лв.-
разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е заявил искане за
присъждане на разноски като са налице данни за представителство от адвокат К.Й.П..
Приложен е документ за платен адвокатски хонорар в размер на общо 350,00лв.
На 19.10.2022г. от „Софийска вода“ АД е депозирано възражение срещу разноските,
които са недължими поради злоупотреба с процесуални права, при условията на
евентуалност, чийто размер се сочи да е прекомерен. Позовава се на практиката на Съда на
ЕС по дела С-427/16 и С-428/16, според която с оглед на конкретните условия трябва да се
проверява прилагане на Наредбата за адвокатските възнаграждения дали уредбата отговаря
на легитимни цели.
С постановление от 21.10.2022г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възраженията на жалбоподателя.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 18,07,2022год., е договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. Обстоятелството, че по делото се
претендира ½ от вземането по изпълнителния лист не може да обоснове извод за
злоупотреба с процесуални права при липса на други данни по делото.
Съгласно чл.10 от НМРАВ-за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1
е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на
НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. –
200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7;
2
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение
за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът
намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 14,10,2022год., а не се спори и сумата да
е преведена в срока за доброволно изпълнение, дори не в резултат на наложения запор.
Отделно от това ирелевантно е обстоятелството дали сумата е внесена в резултат на
наложен запор, доколкото длъжникът е лишен от възможността доброволно да заплати
същата, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за
реализиране вземането на кредитора не е необходимо. Ето защо дължимото адвокатско
възнаграждение е 200,00лв.
Таксата по т.26 се събира от длъжника и в хипотезата на погасяване на вземането като
същата е обоснована като процент върху събраната сума.Т.е. по естеството си съставлява
възнаграждение на съдебния изпълнител за предприети действия по принудително събиране
на вземането. В конкретната хипотеза не се спори сумата предмет на изпълнението да е
платена от длъжника доброволно и в срока за доброволно изпълнение, поради което таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ е недължима.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№10357/04,11,2022год. по описа на ЧСИ, депозирана от
Софийска вода АД постановление на ЧСИ А.П. от 21,10,2022год., постановено по изп.д.
№20228490401575, в частта, с което е оставено без уважение възражение вх.
№9998/29,11,2022год. относно прието адвокатско възнаграждение за взискателя над
200,00лв. до 350,00лв., както и за сума в размер на 54,00лв. –такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3