Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 19.12.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори ноември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15085 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ф.А.А. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.09.2015
г. около 10,30 ч. в гр. С., МПС л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № СА ******, който се
движи по бул. „Искърско шосе“ и на кръстовището с ул. „Туше Делииванов“,
предприема маневра „ляв завой“, навлиза в насрещната лента и реализира ПТП с
насрещно движещия се мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЗХ600Г“ с рег. № С
6727Х, управлявано от ищеца. В пряка причинно-следствена връЗ.а с настъпилото
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: луксация на лява раменна
става, луксация на дясна лакетна става, фрактура на дисталната фаланга на ІІІ
пръст и флексия в интерфалангеалната става, фрактура на І метакарпална кост и
проксимална фаланга на палеца на дясна ръка, раЗ.ъсно-контузни рани на ІІ-ри и
ІІІ-ти пръст на дясна ръка. Поддържа се, че влошеното здравословно състояние на
ищеца е дало отражение и на психиката му. Поддържа се, че виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП за вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество-полица № 22115001311617/12.05.2015
г., валидна от 13.05.2015 г. до 12.05.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., частично
предявена от общо претендираната сума от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило
на 18.09.2015 г. около 10,30 ч. в гр. С. на кръстовището с ул. „Туше Делииванов“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди
А3“ с рег. № СА ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с
№ 22115001311617/12.05.2015 г., валидна от 13.05.2015 г. до 12.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-18.09.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П.,
надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора.
Твърди недопустимост на исковете
с оглед нормата на чл.380 КЗ, алтернативно липса на правен интерес, с оглед на
нормативно предвидения ред за завеждане на застрахователната претенция и
произнасяне на застрахователя по чл.105 и сл. от КЗ /отм./
Това възражение е неоснователно. Отменената
норма на чл.226, ал.1 от КЗ е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ
(отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.) освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. В случая застрахователният договор е сключен на 12.05.2015 г., не се
твърди, нито се установява страните по него да са договорили друго.
По същество оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва наличие на вина у водача на л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № СА
******. Твърди се, че вина за настъпване на произшествието има само ищеца,
който е управлявал мощен 600 кубиков мотоциклет без съответна категория А, след
употреба на алкохол и движейки се в градска среда със силно превишена скорост.
При условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на резултата
от ищеца. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а.м. „Ауди А3“ с
рег. № СА ******-Д.С. и претърпените от ищеца вреди. Оспорва твърдението, че в резултат
на настъпването на ПТП за ищеца са настъпили описаните в исковата молба като
вид и характер медицИ.ки състояния и увреждания. Оспорва исковата претенция по
размер с твърдението, че е необосновано завишена. Оспорва исковете за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения
излага в писмени защита, представена по делото. Претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по списък, включително и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП №
К779 от 18.09.2015 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 18.09.2015
г., фотоалбум към него, както и от заключението на приетата по делото САТЕ се
установява, че на 18.09.2015 г. около 10,30 часа в гр. С., на кръстовището на
бул. «Искърско шосе» с ул. «Туше Делииванов», между лек автомобил «Ауди А3» с
ДК № СА ******, управляван от Д.И.С. и мотоциклет «Кавазаки 3Х600 Г» с ДК № ****,
управляван от ищеца е настъпило пътно-транспортно произшествие. Ударът за
мотоциклета е челен, стопиращ, а за лекия автомобил-страничен. Скоростите на
движение на двете МПС в момента на удара са съответно: за лекия автомобил-29
км/ч, а за мотоциклета-50 км/ч. Мотоциклетът не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, с което да предотврати настъпването на
произшествието. Установява се, че водачът на лек автомобил «Ауди А3» с ДК № СА ******
се е престроил в близост до разделителната линия в дясната пътна лента, за да
извърши маневра «завои наляво», започнал извършването на маневрата като не е
спрял и не е изчакал преминаването на насрещно движещия се мотоциклетист,
вследствие на което между двете пътни превозни средства настъпва сблъсък в
пътната лента за движение на ищеца.
Заключението на вещото лице е, че
основна причина за настъпване на ПТП е предприетата маневра «завой наляво» от
водача на лекия автомобил в момент, когато по насрещната пътна лента се е
движил мотоциклета. Мотоциклетистът се е движил професионално, съобразено с
пътните условия.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно, компетентно и кореспондиращо с писмените
доказателства по делото.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП и в причинна връзка с
него, пострадалият е получил луксация на лява раменна става, луксация на дясна лакътна става, фрактура
на дисталната фаланга на ІІІ пръст и флексия в интерфалангеалната става,
фрактура на І метакарпална кост и проксимална фаланга на палеца на дясна ръка,
разкъсно-контузни рани на ІІ-ри и ІІІ-ти пръст на дясна ръка. На ищеца е
направено закрито наместване на дислокация на рамото и репозиция и имобилизация
на дясна лакътна става в гипсова шина. Възстановителният и оздравителният
процес при ищеца е продължил около шест месеца. Търпял е болки и страдания
около шест месеца, като през първите 30 дни болките са били с интензивен
характер. Ищецът е претърпял оперативно наместване на ляво рамо и дясна лакътна
става. Направена е първична хирургична обработка на рана в областта на първи, втори
и трети пръст на дясна ръка. Оперирана е фрактурата на първа метакарпална кост
на дясната ръка. На ищеца му предстои още една операция за изваждане на
металната остеосинтеза от първи пръст на дясната ръка. В момента все още
състоянието е нестабилизирано, продължава рехабилитация на горните крайници. Ще
има болки в областта на фрактурата на пърли пръст на дясна ръка при промяна на
времето и по-голямо натоварване. Налице е траен белег в областта на първи пръст
на дясната ръка с дължима 5 см от оперативната интервенция.
Между страните е прието за
безспорно, че водачът на л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № СА ****** попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП за вреди, се покрива
от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество-полица № 22115001311617/12.05.2015 г., валидна от 13.05.2015 г. до
12.05.2016 г.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката В.С. М., която установява, че живее на съпружески начала
с ищеца и видяла Ф. в деня на произшествието, но след катастрофата, точно
когато го приели в Спешното отделение. Ищецът бил зле, много
го боляло рамото, ръката му била завързана за носилката, за да не го боли и да
го придържа, защото все падала. По главата отпред имало много кръв, по ръцете също
имало кръв, накъсвания на пръсти на дясната ръка. Ищецът пролежал в болница около
една седмица. Лявата ръка имала еластичен бинт, а дясната му ръка отгоре до
долу била гипсирана. Цял месец Ф. бил с обездвижени ръце. През целия период свидетелката
се грижела за него, абсолютно за всичко - за баня, тоалетна, ядене. Лекарите изчакали
добре да се възстанови дясната ръка на ищеца, защото раната била много дълбока,
била оперирана и поставени пирони и едва след това е извършена операция за палеца.
Към момента все още го боли рамото, не може да прави нищо, каквото правел
преди, не може да прави баници, а това му е работата. Свидетелката и ищеца имат
собствен бизнес-баничарница, където заедно работели, а сега тя работи сама,
защото ищецът не може, тъй като в баничарницата трябва да се пече, меси, и др.,
но всичко е с ръцете, а ищецът няма сила в ръката. Преди произшествието той
карал децата на училище, той ги прибирал, той зареждал магазина. След този
инцидент всичко свидетелката правела. Преди инцидента Ф. карал нормално, а сега
шофира по-притеснено, по-внимателно, защото се страхува да не се случи пак това, което се случи.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Ауди А3» е налице
валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Съобразно презумпцията на чл.45
от ЗЗД, вината се предполага
до доказване на противното. Съдът намира, че ответникът с така ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства не обори презумпцията за вина на водача на лекия автомобил.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че процесното ПТП е
настъпило едИ.твено по вина на водача Д.Й.С.,
който при управление на л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № СА ****** е нарушил следните
правила за движение по пътищата:
Чл. 37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.“, Чл. 47 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Съдът
приема, че с ангажираните до делото доказателства безспорно се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Причинната
връзка безспорно се доказва със заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените искове за
неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените
искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните
периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за
всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица.
Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след
тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно §
27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са съответно: 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв. и са приложими към датата на процесното ПТП. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди, а именно: възстановителният и оздравителният процес при ищеца е
продължил около шест месеца, търпял е болки и страдания около шест месеца, като
през първите 30 дни болките са били с интензивен характер. При обезщетяването
на ищеца следва да се вземе предвид и, че му предстои още една операция за
изваждане на металната остеосинтеза от първи пръст на дясната ръка, както и че
към настоящия момент все още състоянието е нестабилизирано, продължава
рехабилитация на горните крайници. На обезщетение подлежат и болките в областта
на фрактурата на пърли пръст на дясна ръка при промяна на времето и по-голямо
натоварване, както и наличието на траен белег в областта на първи пръст на
дясната ръка с дължима 5 см от оперативната интервенция.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 40 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният
частичен иск за сумата от 40 000 лв. ще следва да бъде уважен изцяло.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е неоснователно и недоказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
В конкретния случай се установява, че пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
процесното ПТП, напротив, установява се, че ударът е настъпил още във времето
за реакция на мотоциклетиста /т.е. в опасната зона/ и е бил непредотвратим,
посредством аварийно спиране от страна на водача на мотоциклета.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963
г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Такива не се установяват.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на увреждане-18.09.2015 г. до окончателно изплащане на сумите.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е
направил разноски в размер на сумата от 500 лв. -депозити вещи лица, за която
сума ответникът и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден да
заплати изцяло на ищеца.
Адвокат С.С.
е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
видно от договор за правна защита и съдействие от 22.11.2016 г. При материален
интерес от 40 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /(изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр.
28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. ) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата
над 10 000 лв./ е 1 730 лв.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С. Е.С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 лв.
При този
изход на делото на ответника не се дължат разноски.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд и държавна такса върху размера на уважения иск,
която възлиза на сумата от 1600 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф.А.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата
от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./ частично предявена от общо
претендираната сума от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.09.2015 г. около 10,30 ч. в гр. С. на кръстовището с ул. „Туше Делииванов“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди
А3“ с рег. № СА ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК
„Л.И.” АД с № 22115001311617/12.05.2015 г., валидна от 13.05.2015 г. до
12.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-18.09.2015 г. до окончателното издължаване, да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 500 лв. /петстотин лв./ разноски направени от
ищеца пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.38, ал.2 от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат С. Е. С.,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на1 600 лв. /хиляда и шестстотин лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: