Р Е Ш
Е Н И Е №
260047
гр. София, 07.04.2021год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети март
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
Янкова т.дело № 65 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
- „А.Б." ЕООД - в н. вписано в TPРЮЛНЦ при АВ с ЕИК, със седалище
и адрес на управление:***, чрез адв.М.Ш. от САК /упълномощен от синдика на
несъстоятелното дружество – Е.Т., след разрешение на съда по несъстоятелността/
е предявил против „С." ООД,
вписано в TPРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
Фабрика до мотел И., представлявано от управителите О.Д., С.В. Д. и У. Х., искове по чл.108 от ЗС и по чл.57, ал.2 от ЗЗД /последният при условията на евентуалност/ - за признаване за установено, че „А.Б." ЕООД - в н.
е собственик на дизелов генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275 и осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението върху същия или в случай че движимата вещ не е
налице, не се намира у ответника или е развалена, за осъждане на ответника да
заплати на „А.Б." ЕООД - в н. сумата от 77 662,08 лв. (седемдесет и седем
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки), представляваща
стойността на собствения на „А.Б." ЕООД - в н. дизелов генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв.
(седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки),
считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й
заплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 28.11.2013г. между „А.Б." ЕООД - в н.в
качеството му на Наемател и „С." ООД, в качеството му на Наемодател, бил
сключен Договор за наем от 28.11.2013 г., вписан в Служба по вписванията към
Районен съд - гр. Ихтиман, том II, акт № 139, дв. вх. рег. №3822, парт.№2726,
нот. дело 447/29.11.2013 г., по силата на който „С." ООД предоставил на „А.Б."
ЕООД - в н. за временно ползване срещу заплащане на наемна цена недвижим имот,
находящ се в землището на гр. И., ЕКАТТЕ 32901, община И., С.област, представляващ
поземлен имот с площ от 10,294 дка, с начин на трайно ползване: производствен
терен, в местността „Милчово дере", съставляващ имот № 063013 по плана за
земеразделяне на същото землище, ведно с построената в имота текстилна
(шивашка) фабрика, с подобекти, подробно описани в Договора. Договорът бил
сключен за първоначален период от 3 (три) години. С анекс от 28.09.2016 г. към
Договора, вписан в Служба по вписванията - гр. И. с вх. рег. № 1974, акт №21,
том 2, дело № 330/28.09.2016г., срокът на Договора за наем от 28.11.2013 г. бил
удължен с още 3 (три) години - до 30.11.2019г.
Ищецът излага още в исковата си молба, че в началото
на м. януари 2014г. направил поръчка на „А." ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК .,
с предмет доставка на дизелов генератор марка „Р.“ („П."), модел
GЕРD275. В изпълнение на задължението си по
същата, „А.Б." ЕООД - в
н. заплатило на „А." ООД обща сума в размер на 77 662,08 лв.
(седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки) с
включен ДДС, съгласно фактура ДН 518/16.01.2014 г. и фактура ДН 523/10.02.2014
г.
Ищецът сочи, че след заплащането на пълната стойност
на поръчания дизелов генератор, същият бил доставен на 11.02.2014г. и бил
монтиран в наетия от „А.Б." ЕООД - в н. и описан по-горе имот, собственост
на „С." ООД, ***, за което били съставени Приемо-предавателен протокол от
11.02.2014 г. и Протокол за въвеждане в експлоатация на дълготраен актив от
11.02.2014 г.
Договорът за наем със „С." ООД бил прекратен,
като имотът,
предмет на наемното правоотношение, бил предаден на наемодателя на 04.09.2019
г.,
с изключение на част от офис-оборудването и описания по-горе дизелов генератор
собственост на „А.Б." ЕООД - в н. които останали да бъдат
съхранявани от „С." ООД в имота. Ищецът твърди, че възложил на „А."
ООД да организира демонтаж и транспортиране на дизеловия генератор срещу
възнаграждение в размер на 2 838 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и осем
лева). Плащането на възнаграждението било извършено на 05.09.2019 г., като след
получаването му Изпълнителят издал на „А.Б." ЕООД - в н. фактура ДН
1214/05.09.2019 г.
Между „А.Б." ЕООД - в н. и „С." ООД
била постигната договорка дизеловият генератор да бъде съхраняван от „С."
ООД до 20.09.2019г., която дата била първата свободна дата за извършване на
демонтаж и транспортиране от страна на „А." ООД. Последното дружество било
единственото дружеството, оторизирано да извършва демонтаж и монтаж на дизелови
генератори с марката „Р.“ („П."). На 20.09.2019 г. представители на „А."
ООД уведомили ищеца, че находящият се в имота дизелов генератор е различен от
притежавания от „А.Б." ЕООД - в н. поради което демонтаж и транспорт не
можело да бъде извършен. Освен това, представителите на „А." ООД заявили,
че находящият се в базата дизелов генератор бил с разкачени кабели и същият, за
разлика от собствения на „А.Б." ЕООД - в н. дизелов генератор, не бил
свързан с електрическата инсталация. За посещението на служителите на „А."
ООД била съставена Работна карта № 010272 от 20.09.2019 г., като в същата били
отразени горните обстоятелства.
Ищецът излага, че многократно отправял устни покани
до „С." ООД за предаване на собствения му дизелов генератор, оставен му за
пазене в собствения на „С." ООД ***. Изрична покана за връщане обаче на
генератора не била отправена /изявление на пълномощника на ищеца в първото по
делото съдебно заседание/. До настоящия момент генераторът не бил предаден,
нито пък била заплатена сума, равняваща се на стойността на същия.
Препис от и.м. и приложенията към
нея са връчени на ответника при условията на чл.50, ал.2 от ГПК на 16.06.2020г.
с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
не е подал писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител – адв. Н. оспорва предявените искове. Излага,
че е налице образувано и спряно досъдебно производство за кражба на генератора,
който се е намирал в имота му.
Софийският окръжен съд след
преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото обстоятелството, а и от представените към исковата молба
писмени доказателства – договор за наем от 28.11.2013г. и анекс към него от
28.09.2016г. се установява, че ответното търговско дружество е предоставило на
ищеца за временно ползване срещу заплащане, собствения си недвижим имот,
находящ се в землището на гр.И.и представляващ ПИ с площ от 10. 294 дка, ведно
с построената в имота Текстилна /шивашка/ фабрика с подобекти към нея.
Видно
е от представения по делото протокол с дата 03.12.2013г., че „С.“ ООД е предало
на „А.“ ЕООД владението върху наетия имот, както и оборудване за употреба от
наемателя, с изключение на архивната стая.
Установява
се от фактури с №№ 518/16.01.2014г. и 523 от 10.02.2014г., че ищцовото
дружество е закупило от „А.“ ООД дизелов
генератор с марка P.
и модел GEPD275.
Дружеството продавач се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация
процесния генератор. „А.“ ООД е доставило на ищеца закупения генератор, видно
от приемо-предавателен протокол с дата 11.02.2014г., но в последния не е
отразено къде го е доставило. На същата дата генераторът е въведен и в
експлоатация /протокол за въвеждане в експлоатация от 11.02.2014г./ от комисия
на ищеца, но отново не е посочено в протокола мястото, където е монтиран.
Обозначението в частта на т.1 от протокола – Наименование на ДА :
„Дизелгенератор/И..-10.02.14“ не може да обоснове извод, че този генератор е
монтиран точно в наетия от ответника имот.
Страните
по делото не спорят, че договорът за наем, сключен на 28.11.2013г. е прекратен,
както и че на 04.09.2019г. наемателят е предал на наемодателя имота, предмет на
договора за наем. Отразено е в представеният по делото Приемателен протокол И.от 04.09.2019г., че „….Следното имущество
на А.ЕООД остава във Фабриката. То следва да бъде преместено преди
30.09.2019г.: а)Дизелов
генератор; б)
офисно оборудване;….“.
На
20.09.2019г. служители на „М.“ АД по възлагане от „А.“ ООД посещават Завод за
седалки под Мотела в И., за да демонтират и транспортират генератор и АВТ от И.до
М., но констатират, че генераторът не е P., както и че са различни
силовите и оперативните кабели / работна карта № 010272 и фактура №
1214/05.09.2019г./.
Установява
се от представените от ответника постановление за образуване на досъдебно
производство от 04.11.2019г. и постановление за спиране на наказателно
производство от 03.09.2020г., че РП-Ихтиман е образувала и спряла наказателно
производство с предмет кражба от неизвестен извършител на процесния дизелов
генератор. Видно е още от постановлението за образуване на досъдебно
производство, че сигнал за извършеното престъпление е подал Ш. Д.Б., който е
бил представляващ ищцовото дружество към този момент. Прието е в
постановлението, че на 13.09.2019г. около 21.00 часа от двора на Фабрика до
мотел И. е била отнета от владението и
без съгласието на Ш. Д. Б., чужда движима вещ, а именно процесния дизелов
генератор.
Установява
се от заключението на допусната и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза, че пазарната стойност на процесния дизелов генератор към месец
септември 2019г. е в размер на 47 720 лева без ДДС. Последното е уточнено
в съдебно заседание от 08.12.2020г.
По
делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В.и П..
Първият свидетел /свидетел на ищеца/ установява, че процесният генератор е бил
в имота на ответника към датата 04.09.2019г., когато е бил предаден имота от наемателя
на наемодателя. Друг генератор в имота нямало. След като отишли представители
на дружеството ищец на 20.09.2019г. да си вземат генератора установили, че бил
заменен с друг генератор – по-малък, който обаче не бил собственост на ищеца.
Ищецът нямал достъп до имота на ответника след датата 04.09.2019г. Докато
ползвал имота и до датата на предаването му – 04.09.2019г. ищецът ползвал жива
охрана на имота и имуществото в него.
Свидетелката П.
/свидетел на ответника/ излага, че работила за „С.“ ООД като административен
ръководител и отговаряла за дейността на
фабриката – производствено и административно. След като дейността на „С.“
ООД приключила фабриката била отдадена под наем на „А.“. Свидетелката излага,
че се занимавала по това време с това да освободят сградата от всичко, което било
там налично и да се предаде сградата. „А.“ престанало да ползва сградата в
началото на 2019г. От „А.“ на 4-ти
септември сградата се предала на „С.“. На предаването присъствали свидетелката,
г-н Ш.Б. и една дама, на която свидетелката не помни името. За генератора
свидетелката излага, че разбрала докато
обикаляли фабриката, за да се предаде и приеме. Ш.Б.споменал, че се налага да
оставят техен генератор, защото не са успели да организират изнасянето му от
фабриката, както и офис-мебелите, и помолил да останат в сградата докато успеят
да го организират, като поел ангажимент в срок до един месец това нещо да се
случи, устно бил поет ангажимент. Генераторът се намирал в парцела, не в самата
сграда, самият генератор се намирал извън сградата. Свидетелката сочи още, че в
дните след 20.09.2019г. е ходила в имота с полиция, видяла е генератор, който
се е намирал там, но дали е другият генератор или този, за който се води делото
тя не може да каже. Излага, че не е обърнала внимание толкова на генератора при
предаването на имота, понеже той не бил тяхна собственост, и тя нямала грижата
да види дали той е в добро състояние. Генераторът, който и към момента бил в
имота не бил собственост на ответника и свидетелката сочи, че не знае как се е
появил там. Освен това установява, че след предаването на имота от страна на „А.“, ответникът не е използвал този имот.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
приема, че ищецът е предявил иск по чл.108 от ЗС, тъй като претендира с
петитума на исковата си молба установяване на собствеността и предаване на
владението върху процесния генератор, а не за връщането му, т.е. за предаване
на държането му. В тази връзка и с
доклада по делото предявеният главен иск е квалифициран по чл.108 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално предаване на владението на генератора или
фактът на евентуално извършени плащания към ищеца е в тежест на ответника.
Не е спорно по делото, а и от
представените фактури и приемо-предавателен протокол се установява, че ищецът е
собственик на дизелов
генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275. Не се установи обаче по
делото, че този генератор е владян някога от ответника или че към датата на
исковата молба той е упражнявал фактическата власт над него. В този смисъл
предявеният от ищеца ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Независимо от горното следва да
се посочи, че ищецът не излага в исковата си молба твърдения за наличието на
договорна връзка между него и ответника, с която последният да е поел
задължение за пазенето на генератора до датата 20.09.2019г. Единственото, което
ищецът сочи в исковата си молба във връзка с евентуален договор е, че с
ответника била постигната договорка дизеловият генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275 да бъде
съхраняван /но не и охраняван/ от ответника до 20.09.2019г. Ако приемем хипотетично,
че ищецът е предявил иск за връщане на генератора на договорно основание
/сключен с ответника договор за влог или т.нар. договор за отговорно пазене/,
то тогава следва да се отбележи следното:
Договорът за влог е неформален,
реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде
на влогоприемателя, въз основа на постигнатото между страните съгласие. Влогоприемателят
се задължава да пази вещта и да я
върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу
заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, както постигането
на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене
на влогоприемателя. Доказателство за предаването на вещта и приемането й от
влогоприемателя обикновено е двустранно подписан приемателно-предавателен
протокол. Приемо-предавателения протокол, съставен между страните по делото на
04.09.2019г., в който е отразено, че дизелов генератор на ищеца остава във
Фабриката и следва да бъде преместен преди 30.09.2019г. не създава
правоотношение между страните като при договор за влог, със задължение на
влогоприемателя да върне вещта. Това е така на първо място, защото от него не
се установява, че именно процесния генератор - „Р.“ („П."),
модел GЕРD275, а не някой друг е оставен от ищеца във
Фабриката на ответника, а освен това от самия текст на протокола не се
установява ответникът да е поел задължение за пазене на дизеловия генератор.
Свидетелски показания за установяването на поето задължение от ответника за
пазене на генератора и за предаването му в случая са недопустими, на основание
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като стойността на генератора надвишава няколко
пъти 5000 лева.
Предвид на изложеното събраните по
делото доказателства не установяват възникнало между страните правоотношение,
което да може да се квалифицира като договор за влог.
Приетото
по - горе налага разглеждането на предявеният от ищеца евентуален иск по чл.57,
ал.2 от ЗЗД, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 77 662,08 лв.
(седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки),
представляваща стойността на собствения на „А.Б." ЕООД - в н. дизелов
генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв.
(седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки),
считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й
заплащане, в случай че движимата вещ не е налице, не се намира у ответника или
е развалена.
Съдът намира, че и този
иск на ищеца е неоснователен.
Правната норма на чл.
57, ал. 2 от ЗЗД по естеството си изисква пълна реституция на това, от
което е лишен обеднелия в случаите, когато една вещ подлежи на връщане, но е
погинала, отчуждена или изразходвана преди да бъде върната. С оглед
формулировката на визираната правната норма се изисква връщане само на онова,
от което получателят, който е държал вещта, се е възползвал.
В настоящия случай не се установи по
делото, че процесният дизелов генератор е бил получен някога от ответника по
делото и е бил в негова фактическа власт, без или с правно основание. Т.е. не
се установи да е налице разместване на блага – ищецът да е обеднял, а
ответникът да се е обогатил със стойността на дизеловия генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275. Не се установи също
така, че именно този генератор е погинал при ответника или е бил отчужден от
него. Точно обратното – налице са данни в представените от ответника
постановления на РП-Ихтиман, че именно представител на ищеца е сигнализирал за
кражба на генератора от неговото владение.
Неоснователността на иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД, предпоставя и неоснователност на акцесорния му такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за забава на плащането на главницата от 77 662,08 лв. (седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки), считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й заплащане.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца
да заплати на ответника в направените по делото съдебни разноски, но такива не
се претендират.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.Б."
ЕООД - в н. вписано в TPРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв.М.Ш. от САК /упълномощен от синдика на несъстоятелното
дружество – Е.Т., след разрешение на съда по несъстоятелността/ против „С." ООД, вписано в TPРЮЛНЦ при АВ
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, Фабрика до мотел И.,
представлявано от управителите О.Д., С. В. Д. и У.Х., иск за признаване за установено,
че „А.Б." ЕООД - в н. е собственик на дизелов генератор марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275 и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху същия.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „А.Б." ЕООД - в н. вписано в TPРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, чрез адв.М.Ш. от САК /упълномощен от синдика на
несъстоятелното дружество – Е.Т., след разрешение на съда по несъстоятелността/
против „С." ООД, вписано в
TPРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, Фабрика до
мотел И., представлявано от управителите О.Д., С.В.Д.и У.Х., евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на „А.Б."
ЕООД - в н. сумата от 77 662,08 лв. (седемдесет и седем хиляди шестстотин
шестдесет и два лева и осем стотинки), представляваща стойността на собствения
на „А.Б." ЕООД - в н. дизелов генератор, марка „Р.“ („П."), модел GЕРD275, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв.
(седемдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки),
считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й
заплащане, в случай че движимата вещ не е налице, не се намира у ответника или
е развалена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: