Присъда по дело №8422/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №735 от 16.12.2024 г. по НОХД №8422/2023 г.
по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт

по ДП №1282/2022 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №17636/2022 г. по описа на СРП
против подсъдимия С. В. Н. за това, че на 21.04.2022 г., около 19:30 часа в гр. София, ж.к.
„Н.“, ул. „Жорж Дантон“ №33, ет. 7, ап. 446, се заканил с убийство на В. В. Б., като го хванал
за врата с едната си ръка, блъснал главата му в стена, свлякъл го на пода, стискайки го за
врата, след което му нанесъл удари с крак в областта на главата и тялото и произнесъл
думите: „Ще те умъртвя, няма да излезеш жив оттук!“ и „Ей сега ще те убия!“, като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Съдебното производство се проведе по общия ред.
По делото пострадалият В. В. Б. е конституиран като ЧО.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение.
Счита, че същото се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а
именно: показания на пострадалия Б., които се подкрепят от изготвената СМЕ, с установени
травматични увреждения при него. При определяне на наказанието за подсъдимия
прокурорът предлага като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът да приеме, че Н.
е осъждан за престъпление, като отново е използвал физическо насилие. Като смекчаващо
вината обстоятелство, следва да бъде прието, че поръчката по сключения договор е
изпълнена със забавяне, но подсъдимият не е потърсил правата си по законен ред. Предлага
на съда да признае Н. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години.
Повереникът на ЧО В. В. Б. адв. П.-САК излага доводи, че от събраните по делото
доказателства - писмени и устни, се установява по безспорен начин, че подсъдимият С. Н. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144 ал. 3
вр. ал. 1 НК, като от свидетелските показания на Т. Д. се установяват и данни за
продължавано престъпление. Поради факта, че само прокурорът има процесуалното право
да измени обвинението, повереникът заявява, че не може да пледира усложнена престъпна
дейност. Пострадалият В. Б. твърди както в жалбата си до СРП, така и в показанията си,
дадени пред съдия в ДП и по време на съдебното следствие едно и също, а именно - че е
получил закани за убийство от подсъдимия Н. в дома на същия на 21.04.2022 г. Б. е избягал
от дома на подсъдимия след нанесен му побой и отправена му закана за убийство от страх,
като веднага позвънил на 112 - факт, който се доказва и от приетата съдебно-техническата
експертиза. Уплахът на пострадалия се усеща от съдържанието на целия разговор с
дежурния на 112. Б. бяга и се крие от страх между блоковете, след което посещава
„Пирогов”. Установявават се по него и физически травми, които се потвърждават и от
заключението на вещото лице д-р Г. и от данните от книгата при дежурен оперативен в
УМБАЛСМ „Пирогов“. След това Б. веднага още през нощта отива във 02 РУ-СДВР, където
дава Сведение и подава Заявление да се предприемат бързи и неотложни мерки за защита на
1

неговия живот и здраве от посегателството на С. Н. и моли да се започне проверка за
получените физически травми и заплахите за живота и здравето му. Сведението и
заявлението му, макар да са извън доказателствата, събрани по време на досъдебното
производство, са в кориците на делото и отразяват тези факти. Именно това оплакване и
търсене на спешна защита още преди да подаде жалбата до СРП е автентичната и
неподправена реакция на Б. и потвърждава истинността на заявеното. Повереникът излага
доводи, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката К. А., която е
във фактическо съжителство с подсъдимия и майка на двете му деца, тъй като нейните
твърдения не се потвърждават и от другите събрани по делото доказателства. А. твърди, че
през цялото време е била пряк свидетел на случващото се, но никъде не уточнява през
цялото това време кой е надзиравал децата й, едното от които по нейни сведения е съвсем
малко и не би могла да стои без надзор. Тя също е носила вода на другия монтажник Н. С. и
през това време следва, че не е била пряк свидетел. Свидетелят С. потвърждава, че е
помолил А. да му донесе вода като се е почувствал зле и е излязъл на балкона, а В. и С. са
останали в коридора. Събитията се разиграват в различни части на апартамента, което
умишлено А. не уточнява и дори отрича в показанията си. Показанията на свидетелите
Костадин К. и Д. Г. са неистинни, като същите не са били очевидци на случилото се.
Свидетелят Т. Д. потвръждава, че К. не е присъствал на довършителните дейности на
процесната дата в дома на подсъдимия Н., а човек на име Д. Г. въобще не познава.
Свидетелят Н. С. също потвърждава, че Б. не е имал агресивно и провокативно държане. В
същото време обаче, свидетелят С. твърди, че подсъдимият Н. е ударил шамар на Б., а
свидетелката К. А. пък говори, че Н. е хванал за дрехата Б. и го е дръпнал. Въпреки, че и
двамата премълчават истината, техните твърдения загатват за проявената агресия от Н. и не
я отричат напълно. С. крие истината, още повече, че е очевидно, че няма как от балкона да
не е чул нищо. Не е смекчаващо вината обстоятелство и недоказаното твърдение, че е имало
некачествено изпълнение на поръчката и на монтажа. Не може да бъде смекчаващо вината
обстоятелство наличието на един гражданскоправен спор, за който има законов ред за
решаването му. Заключението на КСППЕ е категорично, че възприетите от Б. закани за
убийство са възбудили у същия преживяване на реален и интензивен /основателен/ страх за
живота и здравето му. Пострадалият след заканата за убийство е освидетелстван с
посттравматично стресово разстройство от лекар психиатър, като въпреки, че от съда беше
оставено без уважение искането на ЧО да бъде разпитана като свидетел д-р Елка Стойчева,
която е поставила диагнозата и е лекувала пострадалия, то заключението на КСППЕ
установява тези обстоятелства. От справката за съдимост на Н. е видно, че той е признат за
виновен с влязло в сила решение от 2012 г. за причиняване на лека телесна повреда, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, което е индикация, че подсъдимият има
насилствено и агресивно поведениев обществото. Предлага на съда да признае Н. за виновен
и да му наложи съответно наказание. Претендира разноски.
ЧО В. В. Б. моли съда да се съобрази със становището на упълномощения му
повереник адв. П..
Упълномощеният защитник на подсъдимия С. В. Н. – адв. СПАСОВ-САК излага
аргументи, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява престъпното
деяние предмет на ОА. В тази насока са показанията на свидетелите Н. В. С., К. В. А. –
очевидци, както и тези на К. К. и Д. Г.. Тези свидетели установяват различна от изложената
в ОА обстановка, а именно, че подсъдимият винаги се е държал любезно при посещенията в
дома му въпреки, че не е бил длъжен с оглед забавата от над 11 месеца на изработката и
монтажа на 4 бр. врати, при договорен срок от 35 дни с изцяло изплатена по него стойност
на вратите. Защитата излага доводи, че поради некачествения монтаж и изработка, се е
наложило няколко пъти работници да посещават адреса на подсъдимия и свидетелката К. А..
Когато за пореден път това станало, дома на подсъдимия, за да отстранят възникнали
проблеми по вратите, посетили ЧО Б. и свидетелят С.. Те не били взели подходящи
2

инструменти и това било причината за спора между ЧО и подсъдимия, но С. категорично
заявява, че не е чул и видял да се отправят закани към Б.. С. заявява също, че с ЧО се видели
пред „Пирогов“, като не е забелязал по него да има следи от насилие, а относно накуцването,
самият Б. обяснил, че се дължало на факта, че си навехнал крака. За липсата на наранявания
на ЧО свидетелства и Д. Г., който е видял Б. непосредствено след излизането му от дома на
подсъдимия. Доколко може да се вярва на Б. са и данните от разговора му с диспечъра на
тел.112, на който той съобщил невярно обстоятелство, а именно „крака съм си го изкълчил,
докато нещо ме е удрял.“. Не отговоря на истината и заявеното от ЧО, че подсъдимият е
задържал в апартамента си инструментите, с които са разполагали на Б. и С..
Защитата заявява, че и свидетелят Т. Д., който е в близки приятелски отношения с ЧО
от 30 години, също е разбрал именно от Б., че той сам си е навехнал крака, докато е слизал
по стълбите. Същият изрично заяви, че не е виждал частния обвинител след
инкриминираната дата, поради което и няма как да даде обективна информация дали Б. е
имал наранявания или не. Свидетелите Н. С. и К. К. са колеги на ЧО Б., но въпреки това
същите са възпроизвели фактическата обстановка непротиворечиво, добросъвестно и
логично. Свидетелката А. живее на семейни начала с подзащитния ми, същата е изложила
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира със събрания по делото доказателствен
материал. Неверни са твърденията на Б., че подсъдимият е бил агресивен не само към него,
но и към собственото си дете. Това обаче не съответства на заявеното от другите очевидци –
свидетелите С. и А.. В показанията си Б. сочи, че подсъдимият е тръгнал след него, след
като е избягал от апартамента му, като този факт, несъществен по своето естество,
противоречи на останалия събран доказателствен материал, в частност на показанията на С.
и А.. Твърденията на ЧО, че подсъдимият е продължил със закани и след процесната дата,
обективно не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, тъй като от
приложени по ДП извлечения от „Вайбър” кореспонденция, проведена между М. Б. и
подсъдимият, именно М. Б. е инициирал разговори, вкл. се установи и желанието на
последния подсъдимият да инвестира в бизнеса му, поради финансовите затруднения, които
има. От показанията на свидетелката А. се установява, че не подъсъдимият, а двамата братя
са заплашвали подсъдимия, че той не трябва да има претенции, тъй като жената на ЧО е
бивш прокурор и много известна адвокатка, което се установява и от СТЕ по подадения до
112 сигнал от ЧО, в който той заявява: „са ще ви се обади жена ми, тя е адвокат.“
Защитата твърди, че свидетелката А. в показанията си пред съда е заявила, че братът
на ЧО, който съдът е издирвал безуспешно – М. Б., сам им е заявил, че няма да дойде да
свидетелства, защото знае, че твърдяното от брат му не отговоря на истината, а всичко е
организирано от гореспоменатата адвокатка. Не се установява по какъв начин подсъдимият
да е заплашил ЧО, още по-малко последният да е изпитал основателен страх за живота си,
както и заекване. Предлага на съда да не кредитира заключението по изготвената на ДП
КСППЕ, тъй като вещите лица са дали същото, изцяло базирано на заявеното от
пострадалия и то цели 6 месеца по-късно.
Защитата предлага на съда да признае подсъдимия Н. за невиновен по повдигнатото
му обвинение по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.
Подсъдимият С. В. Н. се възползва от правото си да не дава обяснения.
В правото си на лична защита подсъдимият Н. излага доводи, че слушайки
повереника на ЧО, разказаното от нея граничи с американски екшън. Твърди, че преди
време, може би година, му се обадил по „Вайбър” братът на ЧО – М. и му казал, че това дело
е един измислен сценарий. Обещал му, че ще се яви да свидетелства за това, но повече не се
обадил. Подсъдимият заявява, че в цялата история пострадали са не В. и М., а семейството
на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Н. моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
3

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. В. Н. е роден на 13.11.1985 г. в гр. София. Същият живее на семейни
начала със свидетелката К. В. А., с която имат две малолетни деца. Н. е със средно
образование, работещ и неосъждан.
М. В. Б. и свидетелят Т. Б. Д. са собственици на дружество „Пуерта инвест“ ООД
гр.София, като Б. е негов управител. Фирмата се занимава с производство и монтаж на
входни, и интериорни врати, като офисът /шоурум „Ibeiro Doors”/ се намирал на адрес
гр.София, бул. „Пенчо Славейков” №19А. Цехът за производство - в с. Житен, обл.София.
ЧО В. В. Б. е брат на М. В. Б. и управител на „Данте дизайн“ ЕООД. Негововото
дружество също има дейност по производство, продажба и монтаж на външни и вътрешни
врати. Често „Данте дизайн” ЕООД било подизпълнител на „Пуерта инвест“ ООД гр.София.
Подсъдимият Н. и свидетелката К. В. А. решили да монтират интериорни врати в
жилището си на адрес: ж.к. „Н.“, ул. „Жорж Дантон“ №33, ет. 7, ап. 446.
Харесали от реклами в интернет вратите на „Пуерта инвест“ ООД гр.София.
На дата 15.06.2021 г. между подсъдимия Н. в качеството на Възложител и М. В. Б. –
управител на „Пуерта инвест“ ООД гр.София като Изпълнител, бил сключен Договор за
продажба на 4 бр. интериорни врати /изработка и монтаж/.
Сумата по договора била 4 160 лв., като част от нея била заплатена от Н. при
сключване на договора, а другата - в неустановен по делото момент. За нито едно от
плащанията, М. Б. не издал документ на подсъдимия.
Срокът за изпълнение по договор бил 35 работни дни. /арг. договор л.180 - л.182 от
делото/.
Освен, че изпълнението на договора се забавило значително, /над 11 месеца/, при
монтажа на вратите били допускани груби пропуски, касаещи неправилно монтиране,
грешки при поръчката на стъкла на вратите, проблеми с насрещниците, уплътненията и т.н.
В тази насока са както показанията на свидетелката К. В. А., така и на монтажистите Н. В.
С. и К. Й. К.. Тъй като по отношение и на двамата липсват сключени трудови договори,
съдът не можа с категоричност да установи кой от тях в коя от фирмите на двамата братя
Б.и е работел, но приема, че двамата свидетели са били именно монтажници.
Междувременно свидетелката К. В. А. открила в интернет множество оплаквания от
недоволни клиенти на „Пуерта инвест“ ООД гр.София. Двамата с подсъдимия се свързали с
някои от тях, сред които и свидетелят Д. Г. Г.. Свидетелят Г. дори помолил подсъдимия, ако
пръв успее да се свърже с управителя М. Б. да го уведоми, защото последният упорито се
криел и не си вдигал телефона.
В един момент от продължителното очакване да им бъде изпълнена поръчката,
свидетелката А. предложила на подсъдимия да подадат жалба до КЗП. Н. отказал, като й
заявил, че и тези хора хранят семейства и е уверен, че ще си свършат работата, за която им е
заплатено.
Впоследствие подсъдимият многократно търсил М. Б., за да завърши качествено
монтажа на вратите, които бил поръчал и заплатил изцяло. Малко преди Великденските
празници на 2022 г., подсъдимият получил уверение от него, че ще изпрати в дома му
монтажисти, които да отстранят проблемите по монтираните вече врати.
4

На адреса в гр. София, ж.к. „Н.“, ул. „Жорж Дантон“ №33, ет. 7, ап. 446, подсъдимият
и семейството му не живеели. Там нямало обзавеждане, нито условия за отглеждане на
двете им деца.
Подсъдимият Н. помолил свидетелката А. на 21.04.2022 г. да отиде до апартамента
към 17.00 часа и да посрещне монтажниците, които да коригират проблемите с вратите.
Свидетелката А. се съгласила. Отишла до апартамента, като се наложило да вземе със
себе си четиригодишното им към онзи момент дете.
Първоначалната идея била, отстраняването на несъотвествията по вратите да бъде
направено от ЧО Б. и свидетелят-съдружник на неговия брат – Т. Б. Д.. Последният обаче
трябвало да пътува до селото си и на негово място бил изпратен свидетелят Н. В. С.. Той не
бил наясно какви са точно проблемите с вратите на подсъдимия и съответно не взел
подходящите за това инструменти.
Около 17.30 часа свидетелят Н. В. С. и ЧО В. В. Б. пристигнали на адреса, където ги
посрещнала свидетелката А..
Свидетелят С. установил, че на вече монтираните врати трябва да се нанесат
корекции по первазите, уплътненията, общо взето да се оправят грешки, допуснати от други
негови колеги при монтажа.
С. осъзнал, че нямат подходящи инструменти за това. Монтирали дръжки на вратите
и започнали прибират инструментите си, за да си тръгват. Пред входната врата бил изнесен
само циркулярът.
Тогава се появил подсъдимият, който ги поздравил, бил любезен и поискал да види
какво са свършили. Установил сгрешен от С. перваз, който не можел да бъде коригиран,
поради липса на подходящи инструменти за това.
Подсъдимият изпълнил обещанието, дадено на свидетеля Д. Г. Г. – също клиент на
„Пуерта инвест”, като му звъннал и казал, че братът на М. Б. и друг работник са при него и
ако иска да говори с тях, да дойде до дома му.
Подсъдимият Н. продължил да проверява как са отстранили проблемите с вратите Б. и
С.. Виждайки едно от уплътенията ги попитал защо е поставено сгрешено и кой го е
монтирал по този начин.
Свидетелят С. му казал истината, а именно че така го е монтирал Б.. На въпроса на
подсъдимия докога ще го мотаят с тези врати, Б. му казал: „Ще го оправим, братле,
спокойно.”. Тогава подсъдимият нанесъл удари на Б. по лицето и го блъснал в стената, като
му причинил травматични увреждания, представляващи охлузвания на лицето, охлузвания
на шията, подкожен хематом теменно и контузия на гръдния кош.
Свидетелят С. заявил, че му е лошо и излязъл на терасата на апартамента. Помолил
свидетелката А. да му донесе вода. Малко след това, на терасата дошъл и подсъдимият,
който казал на С.: „Ники, моля те, нали знаеш, че первазът трябва да се оправи?”.
Свидетелката А. донесла вода на С. и казала на подсъдимия, че Б. е избягал.
Същевременно, след нанесения му побой от подсъдимия, ЧО Б. тичайки надолу по
стълбите на входа, стъпил накриво и си навехнал ставните връзки на левия глезен.
На излизане от входа, Б. бил забелязан от свидетеля Д. Г. Г., който тъкмо паркирал
пред блока на подсъдимия. Г. забелязал, че Б. носи някаква машина, но не обърнал внимание
каква. Б. ходел със спокоен ход, видял Г. и се спрял. Споделил му, че е стъпил накриво и си е
навехнал крака. Г. го попитал единственото, което го интересувало, а именно кога ще
довършат работата по неговите врати,
ЧО Б. му обещал, че брат му М. ще му се обади. След това се разделили, като Г. си
тръгнал без въобще да се качва в апартамента на подсъдимия.
5

След тази среща ЧО Б. звъннал на спешен тел.112 и съобщил на оператора, че е
монтажист; че клиент, който е недоволен от изпълнението на поръчката го е ударил няколко
пъти; че успял да избяга, но колегата му е останал в апартамента; че клиентът не е поискал
да ги пусне от апартамента; че задържал инструментите им; че е удрян по крака от клиента.
В това време, все още в апартамента, подсъдимият и свидетелят С. се уговорили
сгрешеният перваз да бъде коригиран в най-скоро време, след което свидетелят си тръгнал.
Машините останали в дома на подсъдимия, тъй като трябвало да се отстранят окончателно
сгрешените елемементи по вратите и поръчката им да бъде завършена окончателно.
Малко след като напуснал апартамента, С. получил обаждане от Б., който му казал, че
в момента е на Централна гара и помолил да го вземе оттам. Свидетелят С. му казал, че ще
върне буса пред офиса на фирмата /шоурума/ на бул. „Пенчо Славейков” №19А в гр.София,
което и сторил. Пред офиса предал на Б. ключовете от автомобила, като ЧО му заявил, че си
е навехнал крака и нищо повече.
В следващите дни свидетелят С. виждал и двамата братя, но никой не говорел за
станалото, а самият той не бил изпратен повече в дома на подсъдимия, за да довърши
вратите.
След известно време свидетелят С. бил извикан на разпит в 02 РУ-СДВР, като
именно след това взел решение да напусне фирмата.
На процесната дата 21.04.2022 г. след 20.00 часа ЧО Б. посетил УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” ЕАД, като му бил извършен преглед и установени следните травматични
увреждания: подкожен хематом вляво от теменната кост, охлузвания по лицето и шията,
разтягане на ставните връзки на ляв глезен.
В 20.40 часа на същата дата Б. подал сигнал на място в болницата при дежурен
оперативен. Сигналът му бил отразен в Дневник за получавани и предавани сигнали и
разпореждания в ОДЦ Спешни центрове-Общ характер в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД
по следния начин: „сигнал подаден от В. В. Б., същият е с контузия гр.кош, охлузвания по
лице и шия, като е заявил, че към 19.40 часа в кв.”Н.” при монтаж на врати в апартамент,
собственикът на жилището му е нанесъл побой”. /арг. Дневник, л.197-л.202 от делото/.
На следващия ден - 22.04.2022 г. ЧО Б. подал Заявление с вх.№УРИ-000-
5877/26.04.2022 г. до Началника на 02 РУ-СДВР /л.30 от ДП/. В него посочил, че освен
нанесения му от подсъдимия побой, е получил заплахи за живота си, а Н. е задържал и
машини на фирмата.
На 26.04.2022 г. ЧО Б. подал жалба и до административния ръководител на Софийска
районна прокуратура.
С Постановление от 29.04.2022 г. прокурор от СРП е изпратил по компетентност на
СГП с оглед извършено престъпление по чл.115 НК и по чл.142а ал.1 НК. Прокурорът от
СГП е подигнал спор за компетентност. С постановление от 08.07.2022 г. прокурор от
Апелативна прокуратура-София е определил СРП като компетентен прокурорски орган.
На 15.07.2022 г. в СРП било образувано ДП №1282/2022 г. по описа на 02 РУ - СДВР,
пр. пр. №17636/2022 г. по описа на СРП.
Около две седмици след инкриминираната дата, М. В. Б. и свидетелят К. Й. К. -
монтажник довършили корекциите в апартамента на подсъдимия. Посрещнал ги Н., който
им предложил вода и кафе. Тримата си говорели, като името на ЧО въобще не било
споменато. На тръгване подсъдимият и М. Б. дори си стиснали ръцете.
На 26.05.2022 г. ЧО Б. придружен от съпругата му, посетил психиатър д-р Елка
Стойчева с оплаквания за интензивни страхови преживявания, като бил издаден
Амбулаторен лист /л.146 от делото/ и предписани Ксанакс, Тритико, Хедонин.
6

На 22.10.2022 г. вещите лица д-р К. и Г. дали заключение по изготвена КСППЕ, че
възприетите от ЧО закани за убийство са възбудили у него реален и интензивен страх.
В хода на ДП била назначена и СТЕ на записа от Национална система тел.112.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съдебния състав фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателствени средства: гласни: от показанията на свидетелите: Н. В.
С. /изцяло/, вкл. прочететените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, В. В. Б.
/частично/, вкл. прочететените по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, К. В. А. /частично/, К. Й. К.
/изцяло/, Д. Г. Г. /изцяло/, Т. Б. Д. /частично/; писмените: Договор за продажба от 15.06.2021
г., лист за преглед на пациент от Спешен кабинет по ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ „Пирогов” от дата 21.04.2022 г., данни от образна диагностика на гръден кош и
корем, болничен лист от личен лекар с диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки”,
извлечение от Дневник за получавани и предавани сигнали и разпореждания в ОДЦ Спешни
центрове-Общ характер в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД; заключението на вещото лице
Л. Г. по изготвената СТЕ на записа от тел.112, заключението на вещото лице д-р М. Г. по
СМЕ по писмени данни,
Съдът не кредитира заключението по изготвената в хода на ДП КСППЕ, тъй като
същото се базира изцяло на твърденията на пострадалото лице, които са доказателствено
средство, необезпечено на етапа на съдебното следствие.
Свидетелят М. В. Б. е обявен от съда за издирване с бюлетин №345/2023 г. на СДВР и
телеграма №34727/2023 г. на ГД „Национална полиция”. В продължение на повече от една
година Б. е издирван безуспешно. Налице са данни, че живее във Великобритания на
неустановен по делото адрес, като на мобилните телефонни номера, вкл. и тези
предоставени от повереника на ЧО – същият не отговаря, поради което същият е заличен
като свидетел.
Дори да беше издирен и установен по делото този свидетел, съдът следваше да се
отнесе особено внимателно към показанията на същия, тъй като в хода на ДП като адвокат
на разпита му като свидетел на дата 14.10.2022 г. е присъствала А. П. – повереник на ЧО в
настоящото производство /л.108 и л.109 от ДП/, в пълно противоречие с разпоредбата на
чл.100 ал.3 вр. чл.91 ал.3 т.4 НПК.
Съдът не кредитира и амбулаторни листове за преглед на Б., издадени от д-р Стойчева
– психиатър. В същите подобно на заключението на КСППЕ присъства единствено
анамнеза, респ. данни, съобщени от самия пострадал.
Съдебният състав, в съответствие с разпоредбата на чл. 305 ал.3 изр.2 НПК подложи
на внимателна преценка поотделно и в тяхната съвкупност гласните доказателства по
делото.
Съдът обсъди внимателно показанията на пострадалия В. В. Б., дадени в хода на хода
на съдебното следствие, както и тези, дадени пред съдия в досъдебното производство,
/приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК/, като прецени, че същите в една тяхна част са
изключително неубедителни и вътрешно противоречиви.
Съдът следва да се съгласи със заявеното от повереника адв. П., че първоначалната
реакция на пострадалия е неподправената информация за случилото се на процесната дата.
Тази информация обаче не се намира в подаденото сведение в полицията, нито в жалбата му
до СРП, както тя твърди, а в изначално съобщеното от него до оператора на тел.112, а часове
7

по-късно и в заявеното от него на дежурения оперативен в УМБАЛСМ „Пирогов”.
При внимателен прочит на съобщеното от Б. на оператора на спешен тел.112, се
установява, че той заявява следните обстоятелства: подсъдимият не ги пуска в жилището да
си вземат машините; не иска да пусне от апартамента колегата му Н.; че кракът на Б. е
изкълчен, докато подсъдимият го удрял, като го усеща като счупен /арг. л.122 от делото/.
Установява се от показанията на свидетеля Н. В. С., които съдът кредитира изцяло
като дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото и непосредствен очевидец, че
само малка част от заявеното от Б. на оператора на тел.112 отговаря на обективната
действителност, а именно – подсъдимият не е задържал в апартамента си С. и В. В. Б., не е
задържал там и инструментите им, не е удрял крака на Б.. Последното се установява с
категоричност и от заключението по СМЕ, а също така и от показанията на свидетеля Д. Г.
Г., на когото В.ев е признал, че сам е навехнал крака си, минути след станалото. Подобно
признание е направено от Б. и пред С., непосредствено след станалото в апартамента, при
връщане на буса пред офиса на фирмата.
Впоследствие, в рамките на два часа и половина, Б. посещава и УМБАЛСМ
„Пирогов”. Там пред служител на СДВР, /дежурен оперативен/, той не заявява, че е получил
заплахи за убийство от страна на подсъдимия. В сигнала на Б., обективиран в Дневника за
получавани и предавани сигнали и разпореждания в ОДЦ Спешни центрове-Общ характер в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД е отразено, че установените при прегледа му наранявания,
са в резултат на побой, нанесен му от подсъдимия при монтаж на врати в апартмента му.
Липсва каквато и и да било информация за отравенах заплаха за убийство.
Въпреки явното хиперболизиране на заявеното от В. В. Б. на оператора на спешен
тел.112, той не посочва нито тогава, нито няколко часа по-късно пред дежурен оперативен в
УМБАЛСМ „Пирогов” най-важното и в случая съставомерно обстоятелство, а именно, че е
получил заплахи за убийство от страна на подсъдимия. Това му поведение е нелогично с
оглед явното му желание да заявява и обстоятелства, които реално не са се случили, с цел
подсилване ефекта на станалото с него на процесната дата.
Едва на следващия ден - 22.04.2022 г., в подаденото от него Заявление с вх.№УРИ-
000-5877/26.04.2022 г. до Началника на 02 РУ-СДВР /л.30 от ДП/, Б. посочва, че е получил и
заплахи за живота си от страна на Н..
Още по-подробно на дата 26.04.2022 г. Б. съобщава данни за станалото в жалба до
Административния ръководител на Софийска районна прокуратура.
Безспорно се забелязва своеобразно „надграждане” на събитията случили са на
процесната дата, което в крайна сметка е довело и до действия на прокурора от СРП,
свързани с преценка за наличие на престъпления: протизаконно лишаване от свобода и опит
за убийство, респ. изпращането на преписката по компетентност на СГП.
Инкриминираните изрази: „Ще те умъртвя, няма да излезеш жив оттук!“ и „Ей сега
ще те убия!“, не са чути от безпристрастния по мнение на съда свидетел Н. В. С., който не е
променил показанията си в нито един момент.
Свидетелят С. заявява, че на процесната дата подсъдимият е упражнил физическо
насилие по отношение на В. В. Б.. Категоричен е обаче, че заплахи за убийство и въобще
заплахи не са изричани от подсъдимия.
Показанията на С. и Б. се различават и по още няколко пункта, които не са
съществени за повдигнатото обвинение, но пък дават ясна представа за склонността на ЧО
да не е напъло откровен в показанията си. Така например, В. В. Б. заявява, че подсъдимият е
дошъл в апартамента видимо ядосан и обзет от ярост. Показанията му в тази им част изцяло
8

се опровергават от тези на С., който представя Н. в съвсем различна светлина: „Беше минал
около час, час и половина и С. се появи. Човекът беше много любезен, поздрави, дойде да
види какво сме направили. Поиска да погледне какво сме свършили, защото честно казано
доста време се проточи тази поръчка, наистина много, а човекът си беше платил.... той
дори помагаше в монтажа... Казах Ви, човекът беше любезен и разбран.... С. спокойно ни
каза, че не е отрязано така, както на другите врати. Въобще не е повишавал тон.”.
В. В. Б. твърди също, че подсъдимият бил толкова ядосан, че ударил детето си и го
„хвърлил” в една от стаите.
Свидетелят С. обаче е категоричен, че подобно поведение от страна на подсъдимия е
нямало. „На случилото се в апартамента на С. не съм видял той или някой друг да бута или
мята детето на С.. Той просто му каза да влезе при майка му.”.
В. В. Б. заявява, че подсъдимият е започнал да внася изнесените от тях пред входната
врата инструменти. С. изцяло отрича това, като дори заявява, че единственият инструмент,
който е бил изнесен пред входната врата бил циркуляр, но Н. не го е прибирал обратно в
апартамента.
В същата насока са и показанията на свидетелката К. В. А., като в тази им част съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира показанията на А. в частта им, в която тя твърди, че не е видяла
подсъдимият да нанася удари по Б.. Тези й твърдения изцяло се оборват от показанията на
свидетелите С., В. В. Б., но най-вече от заключението на СМЕ.
От доказателствата по делото: показания на свидетеля В. В. Б., тези на свидетеля С.,
приложените от УМАЛСМ „Пирогов” медицински документи, както и от заключението на
СМЕ, с категоричност се установява, че подсъдимият е причинил на Б. травматични
увреждания, представляващи охлузвания на лицето, охлузвания на шията, подкожен хематом
теменно и контузия на гръдния кош.
Не се установи с необходимата категоричност обаче на инкриминираната дата
подсъдимият да се е заканил с убийство на В. В. Б., произнасяйки думите: „Ще те умъртвя,
няма да излезеш жив оттук!“ и „Ей сега ще те убия!“, като това заканване да е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Допълващи основните доказателствени източници са показанията на свидетелите К.
Й. К. и Д. Г. Г., които съдът кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля Т. Б. Д., съдружник на брата на ЧО съдът кредитира в
частта, че същият е съсобственик заедно с М. Б. в „Пуерта инвест“ ООД гр.София; че
поръчката на вратите на подсъдимия не била изпълнена в срок от тяхното дружество; че ЧО
му споделил по телефона за това, че подсъдимият преди Великденските празници на 2022 г.
го е набил в апартамента си; че освен за боя не му е споделил за нищо друго случило се
тогава.
Д. заявява също, че е бил свидетел на отправени заплахи от страна на подсъдимия
към двамата братя Б.и, че ще бъдат набити и ще съсипе бизнеса им, но след
инкириминираната дата, поради което на първо място същите са неотносими към предмета
на делото, а на второ място не представляват приципно и заплахи за убийство.
В същото време, показанията на Д. в тази им част се опровергават от заявеното от
свидетеля К. Й. К., че след случилото се в апартамента на подсъдимия, той и М. Б. са
посетили Н., за да нанесат необходимите корекции по вратите. Ако братът на ЧО - М. Б. е
бил действително заплашен от подсъдимия и то в степен, каквато твърди Д. „да работи под
страх“, то няма логична причина именно той да отиде в дома на Н. и да извърши корекциите
9

по вратите. По думите на свидетеля К. това им посещение е било нормално, били почерпени
с кафе и вода от Н., тримата са си говорили, като името на ЧО дори не било споменато.
На база така събрания по делото доказателствен материал съдът прави следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, /сега чл.144 ал.3 т.1 НК/, от обективна страна
предполага такова активно поведение на дееца, от което несъмнено да следва, че той
намерение да отнеме живота на другиго. Нужно е и това поведение да е такова, че да е може
реално да възбуди основателен страх у жертвата т.е., да е отправено по начин, който да
създава впечатление за сериозност на намерението и да е обективно възможно
осъществяване на заканата. Съгласно задължителна съдебна практика, а и предвид
съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх
у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят
основателен страх, че заканата може да бъде осъществена /арг. Тълкувателно решение
№53/1989 г. на ОСНК на ВС/.
В конкретния случай съдът приема, че с категоричност се установи, че на процесната
дата подсъдимият Н. е причинил телесни увреждания на пострадалия Б., които
представляват леки телесни повреди по смисъла на закона.
Установи се също, че освен заявеното от Б., че от подсъдимия са му отправени
заплахи: „Ще те умъртвя, няма да излезеш жив оттук!“ и „Ей сега ще те убия!“, нито един от
останалите двама очевидци не чул подобни закани.
Действително, показанията на единия очевидец изхождат от женатата, с която
подсъдимият живее и двамата имат деца – свидетелката К. В. А.. Логично е тя да е
заинтересована от изхода на делото до степен, че да не дава достоверни показания /съдът по-
горе обсъди в коя част не кредитира същите/.
Другият очевидец обаче е свидетелят С.. За него няма каквито и да било данни за
заинтерованост или предубеденост.
С. не е в близки отношения с подсъдимия и няма данни той въобще да го е познавал
преди поръчката на вратите. С ЧО Б. свидетелят С. няма конфликти. Такива няма и с
неговия брат М., като свидетелят заявява, че макар да е работил при последния без трудов
договор, трудовото му възнаграждение е било заплащано точно и навреме.
Не е без значение за отчитане безпристрастността на показанията на С. и
обстоятелството, че в хода на ДП той е заявил същите обстоятелства, за каквито даде
показания и пред настоящия състав. Не е без значение и фактът, че непосредствено след
разпита в полицията, той е заминал за Швейцария, където работи и живее, и към настоящия
момент, респ. същият не би могъл да бъде уговарян от страните по делото за линията му на
поведение като свидетел. Показанията на този основен свидетел притежават вътрешна
логичност, непротиворечивост, последователност, информативност и пълнота. Съдът
намира, че същите са достоверни и следва да бъдат кредитирани изцяло.
Несъмнено Б. е страна в процеса и пряко заинтересован от изход на делото. Както
вече беше обсъдено по-горе, някои от обстоятелствата, изложени от обвинението се
подкрепят от показанията му и съдът посочи кои са проверени и чрез събирането на други
доказателствени източници. Не е налице обаче категорична установеност за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, /сега чл.144 ал.3 т.1 НК/, както изисква чл. 303 ал.2
НПК.
Горната липса на обективните елементи от изпълнителното деяние на това
10

престъпление не налага обсъждане на субективната страна на състава.
Въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът не може
да обоснове извод в съответствие с изискването на на чл. 303 ал.2 НПК, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е предаден на съд, тъй като същото е несъставомерно.
Този извод се налага и при съобразяване на презумпцията за невиновност, визирана като
основен принцип в разпоредбата на чл. 16 НПК и чл. 6 § 2 от Европейската конвенция за
правата на човека, поради което на основание чл. 304 НПК съдът призна С. Н. за невиновен
и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените доказателства, представляващи CD /л.125 и л.126 от ДП/ - да се
унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190 ал.1 НПК, съдът постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	735
Дата:	16 декември 2024 г.
Съдия:	Петя Николова Топалова

Дело:	20231110208422
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2023 г.

Присъда по дело №8422/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите