Определение по дело №2067/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.46,ал.5 от Закона за общинската собственост.

Производството е образувано по жалба на И.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** против заповед № 211/14.08.2023 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна за прекратяване на наемните правоотношения в жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“ , АОС № ****/10.09.2007 г. , находящо се в гр.***, състоящо се от една стая, тераса и изба.

С жалбата е направено искане за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото, и за предоставяне на правна помощ.

Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона- чл.46,ал.5 от ЗОС.

І. По направеното искане за допускане на правна помощ:

Съгласно чл. 23, ал 2 от ЗПП, правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда.

В случая не е налице третата кумулативна предпоставка на посочената разпоредба, а именно - интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП - за процесуално представителство. Това е така, тъй като е налице служебно начало в производството по делото, като по силата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК съдът е длъжен служебно (по своя инициатива) да провери дали са налице правните основания по чл. 146 АПК вр с чл. 168 АПК, в т. ч. да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.

Като се направи необходимото разграничение със случаите на задължително участие на защитник, следва да се посочи, че интересите на правосъдието изискват участие на защитник - адвокат, в случаите когато предмета на спора и свързаните с него процесуални действия, са от естество което може да затрудни защитата на страната или правилното разглеждане на делото. Настоящият случай не е такъв. В случая характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон то не предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на процесуален представител.

ІІ. По направеното искане за освобождаване от държавна такси и разноски:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. За установяване на елементите от правопораждащия фактически състав на произтичащото от чл. 83, ал. 2 от ГПК субективно право за освобождаване от следващите се разноски по производството на делото, се обсъждат всички предвидени в закона обстоятелства, формиращи имуществения статус на физическото лице. На жалбоподателя следва да се укаже да представи декларация за семейно и имотно състояние и за годишния си доход и този на членовете на семейството му.

ІІІ. По направеното искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед:

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № 211/14.08.2023 г. на кмета район „Младост“ при Община-Варна е наредено по отношение на жалбоподателя прекратяването на наемните правоотношения на жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“ с АОС № ****/10.09.2007 г., находящо се в гр.***, състоящо се от една стая, тераса и изба.

С искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се представя ЕР № **** , зас.№ *** от 02.02.2021 г., на УМБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД с което на жалбоподателя е определена 95% оценка на работоспособността без чужда помощ за срок от три години. От посоченото се установява, че жалбоподателят е със загуба на крак с типична ампутация на дясно бедро и придружаващи заболявания.

По допустимостта на искането :

Искането се квалифицира , като такова по чл.166, ал.4 от АПК, доколкото съгласно разпоредбата на чл.46,ал.5 от ЗОС - подадената жалба не спира изпълнението на заповедта. Срещу заповед № 211/14.08.2023 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в срока по чл.149,ал.1 от АПК е подадена жалба, по която е образувано адм. дело № 2067/2023 год . по описа на Варненския административен съд, с което е изпълнено и другото изискване за допустимостта на искането.

По основателността на искането:

Нормата на чл. 166 ал.4 от АПК гласи, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 от същия законов текст. В тази хипотезата на специална законова норма допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че общественият интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

В хипотезите на чл.46,ал.1,т.1,т.6 и т.9 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Законодателят е приел, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповед по чл.46,ал.2 от ЗОС и поради това чл. 46,ал.5 от ЗОС предвижда, че обжалването не спира изпълнението на такава заповед, освен ако съдът разпореди друго.

Законът за общинската собственост не сочи основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт на основание чл. 46,ал.5 от ЗОС. Поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административен акт, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма, след разглеждане на подадено от оспорващия искане за това, в закрито съдебно заседание. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Общият критерий за допустимостта му е защитата на посочените ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Такава зависимост в конкретния случай съдът счита , че съществува. В производството по чл.166,ал.2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материално-правните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В процесния случай искането за спиране е обосновано с факта, че жалбоподателят е с 95% трайно намалена трудоспособност. От представената с административната преписка справка за декларирани данни от Община Варна се установява, че жалбоподателят няма декларирани недвижими имоти. Предварителното изпълнение ще постави в невъзможност жалбоподателя да се настани в друго жилище преди да е разрешен спорът относно прекратяване на наемното правоотношение. Настаняването в Приют за временно настаняване на бездомни и социално слаби към Община Варна ( съгласно вписаното в т.3 на заповедта) ,не е равнозначно на настаняване в жилище, тъй като условията на обитаване не са еднакви. Релевантно е обстоятелството, че понастоящем жилището общинска собственост се обитава от лице с призната инвалидност, и предварителното изпълнение на обжалваната заповед, би поставило под риск неговите права и интереси.

При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, поради оставането му без жилище. Заповедта безспорно засяга пряко негови жизнено важни интереси и следователно в конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението на оспорваната заповед, в съответствие с чл. 6 от АПК, който регламентира принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Спирането ще даде възможност до разрешаване на спора с влязъл в сила акт, жалбоподателят да не бъде лишен от жилище, което е основно човешко право и по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

По изложените съображения съдът намира, че е обосновано и доказано наличието на основанията на чл.166,ал.2 от АПК, във вр. с чл.166,ал.4 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм. дело № 2067/2023 г. по описа на Административен съд-Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от съобщението да представи декларация за семейно и имотно състояние и за годишния си доход и този на членовете на семейството му за 2022 г. и за периода 01.01.2023 г.- 01.07.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** за предоставяне на правна помощ.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

СПИРА предварителното изпълнение на заповед № 211/14.08.2023 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна за прекратяване по отношение на И.Д.П., ЕГН ********** на наемните правоотношения в жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“ , АОС № ****/10.09.2007 г. , находящо се в гр.***, състоящо се от една стая, тераса и изба.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

Страните да се уведомят по телефона.

	Съдия: