Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 26.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести октомври
през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Г. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8130
по описа за 2008г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС от
ищеца Д.Н.К. против Ж.П.К. за допускане и извършване на делба на съсобствени
между страните недвижими имоти, а именно:
1) Апартамент 147, находящ се в гр.Варна, ж.к.”М……”,
бл.122, вх.6, ет.8, със застроена площ от 39,76 кв.м., състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, прилежащо избено помещение №147, с площ от 2,30
кв.м. и 0,8946% ид.части от общите части на сградата и от правото на стореж
върху държавно дворно място и
2) Апартамент, находящ се в жилищна сграда в
гр.Варна, ул. „*******” № 7, ет.2, със застроена площ от 105 кв.м., състоящ се
от вестибюл, две спални, кухня, баня и тоалет, две антрета, две лоджии и
дрешник, при граници: ул.”*****”, двор, къща на Г. Д., ап.на Р. В., стълбище,
ап.на П. Х. и ап.на И. Д., ведно с две избени помещения, граничещи с избените
помещения на П. Х., И.Д. И., ул.”С..К.” и двор и две тавански стаи, както и 1/6
ид.част от общите части на сградата и от дворното място, в което същата е
построена, съставляващ ПИ 1502 по плана на 8 микрорайон на гр.Варна, с площ от
479,75 кв.м. по нот.акт, а по скица 436 кв.м.;
Ищецът твърди, че съсобствеността с ответницата е
възникнала по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател
Георги Н.К., починал на 11.11.2003г. – брат на ищеца и съпруг на ответницата.
Твърди, че първият имот – апартаментът в ж.к.”Младост” е придобит от
наследодателя и ответницата по време на брака им в условията на СИО, поради
което след смъртта на Георги К. ищецът се легитимира като собственик по наследяване
на 1/6 ид.част, а ответницата – на 5/6 ид.части. По отношение на втория имот –
апартаментът на ул.”Св.Климент” излага, че е бил придобит от наследодателя и
ответницата чрез възлагане в дял в следствие извършена между ищеца и
наследодателя Георги К. доброволна делба, в качеството им на наследници на
родителите си Неделчо и Зорка Колеви. Твърди, че делбата е нищожна, поради
това, че при разделянето на имота не е била изготвена СТЕ и архитектурен проект
за делбата, както и поради това, че поставените в негов дял таванско и избено
помещение не съставляват самостоятелни обекти, доколкото към 1991г., когато е
извършена доброволната делба ищецът не е притежавал все още жилищен обект в
сградата. Претендира делба на втория имот при квоти 4/6 ид.части за ищеца и 2/6
ид.части за ответницата, а в условията на евентуалност – 1/6 ид.част за ищеца и 5/6 ид.части за
ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ж.К. е
депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск за делба. По
отношение на първия имот твърди, че не е налице съсобственост между нея и
ищеца, тъй като същият е придобит с лични средства по време на брака и с Георги
К. – 8 000 лева дарени и от баща и и от роднини. Оспорва иска за делба на
втория имот, по отношение на квотите, като твърди, че делът на ищеца е 1/6
ид.част, а нейният 5/6 ид.части. Навежда твърдения, че предоставеният на
съпруга й дял в следствие на делбата от 1991г. е придобит по давност в
следствие упражнявана трайна фактическа власт в периода от 1991г. до датата на
депозиране на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Д.К., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск за делба. Оспорва твърденията на
ответницата за влагането на извън семейни средства при придобиването на
апартамента в ж.к.”Младост”. Оспорва възможността апартамента на
ул.”Св.Климент” да е придобит по давност от ответницата и нейния съпруг-общ
наследодател, поради това че същите са упражнявали фактическа власт по
отношение на него въз основа на извършената делба и по никакъв начин не са
декларирали намерението си да го своят на друго основание. Моли предявеният иск
за делба на двата имота да бъде уважен.
В съдебно заседание ответницата Ж.К., чрез
процесуалния си представител оспорва иска за делба. Твърди, че след извършване
на доброволната делба от 1991г. на собствеността на родителите на ищеца и общия
наследодател на ул.”Св.Климент”, ищецът е получил от брат си парична сума за
уравнение на дяловете и възможността при извършване на последващото
надстрояване на сградата на ул.”Св.Климент” само той да се включи в бъдещото
строителство. Твърди, че понастоящем в следствие на извършено през 1995г.
надстрояване на сградата, ищецът е собственик на жилище на 4-ти етаж в
сградата. В хода на устните състезания заявява, че делбата от 1991г. е
действително нищожна, но поради това, че имотът е придобит добросъвестно по
давност от ответницата и съпруга й приживе, желае имотът на ул.”*******” да
бъде допуснат до делба при квоти – 5/6 ид.части за ответницата и 1/6 ид.част за
ищеца. По отношение на апартамента в ж.к.”М.” ответницата поддържа, че същият е
придобит по време на брака й с общия наследодател Георги К., но чрез влагането
единствено на лични средства – 8 000 лева, дарени и от нейните баща и
брат, в следствие на това, че ответницата е дарила на брат си собствената си
1/6 ид.част от съсобствен имот, находящ се в гр.Провадия. Излага, че именно по
тази причина в договорът за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за
държавни имоти от 1991г. е вписано само името на ответницата Ж.К.. Моли искът
за делба на втория имот да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на
съсобственост между страните.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приложеното по делото
удостоверение за наследници /л.6/ се установява, че след смъртта на Г. Н.К. на
11.11.2003г., същият е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ж.П.К.
и брат си Д.Н.К.. От представеното на л.13 от делото удостоверение за
наследници се установява, че наследници по закон на Неделчо Георгиев К., починал
на 11.06.1987г. са съпругата му З.К. и синовете му Г. К. и Д.К..
Представено е на л.55 от делото
удостоверение за сключен граждански брак, видно от което Георги Н.К. и Ж.П.
Петкова са съпрузи от 06.09.1959г.
От приложения по делото Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти № 19842/06.05.1991г. се установява, че въз основа на заповед на
председателя на ИК на ОНС-Варна, на Ж.П.К. е продадено жилище № 147, вх.6,
ет.8, бл.122, находящо се в гр.Варна, ж.к.”Г.П.”, състоящо се от стая, кухня и
сервизни помещения, с площ от 39,76 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 147, с площ от 2,30 кв.м. и 0,8946% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж. В договора е посочено, че продажната цена на
жилището е 7392 лева и е заплатена с квитанция от 06.05.1991г.
С договор за покупко-продажба от
20.05.1955г., обективиран в нот.акт № **** том 2, дело № 486/1955г., П. А. Ан.
е продала на Р. В., В. М., С. М., Е. Ц., П. Ц. И.И. Н. К. и Зо. К. собственото си дворно място,
представляващо парцел VI, в кв.93 по регулационния план на на гр.Сталин
/Варна/ с площ от 212 кв.м. В нот.акт е посочено, че З.и Не.К. са получили по
1/12 ид.част от имота.
С протокол от 19.01.1961г. участниците в груповия
строеж на ул.”К.т” № 7 и 9, в кв.93 са приели
разпределението на построените обекти, по силата на което Н. К. и Зорка К. са
получили апартамент, находящ се на втори етаж, състоящ се от вестибюл, две
спални, кухня, баня, клозет, две антрета две ложи и един дрешник, с обща
застроена площ от 105 кв.м., заедно с две избени помещения, една таванска стая
от към двора и една таванска стая, ограничаваща се от коридора и таванските
помещения на Илия Илиев и Петър Христов.
С договор за доброволна делба от 21.03.1991г.,
сключен между Д.Н.К. и Георги Н.К., същите са постигнали съгласие да разделят
останалото от родителите им наследство, като Георги Н.К. е получил в дял целият
апартамент, находящ се на втори жилищен етаж в сградата на ул.”Климент” № 7, със обща застроена площ от 105 кв.м., едно таванско помещение от към
ул.”Климент” и едно избено помещение от към улицата, заедно с 1/12 ид.част от
общите части на сградата и дворното място. Вторият съделител Д.Н.К. е получил
само таванската стая към двора на сградата, ограничена с коридор и таванските
помещения на Илия Илиев и Петър Христов и избеното помещение от към двора,
както и 1/12 ид.част от идеалните части на сградата и от дворното място върху
което е построена сградата. Посочено е, че за уравнение на дяловете Георги К.
заплаща на Д.К. сумата от 4 000 лева.
С нот.акт № 3, том 2, рег. № 10890, дело №
174/2006г., Ж.П.К. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ 5/6
ид.части от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Св.Климент” № 7, ет.2, със
застроена площ от 105 кв.м., 5/6 ид.части от таванско помещение с площ от 2,50
кв.м., 5/6 ид.части от избено помещение към улицата с площ от 6 кв.м. и 5/6
ид.части от 1/12 ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж и
от дворното място с площ по скица 436 кв.м., а по документ за собственост
479,75 кв.м., представляващо ПИ № 1502 в кв.37 по плана на 8-ми микрорайон на
гр.Варна.
Приложена е и изходяща от Д.К.
разписка, в която същият удостоверява, че е получил от брат си – Георги К.
сумата от 3 117 лева.
По делото е проведена
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена и поддържана в съдебно заседание
от вещото лице Л.В. от заключението на която се установява, че жилището на ет.2
в сградата на ул.”Св.Климент” № 7 се състои от вестибюл, две
спални, кухня, кухненска ниша, баня, тоалет, входно антре, изолационно антре,
килер и две лоджии. Вещото лице посочва, че в одобрения архитектурен проект избените
и таванските помещения не са предвидени с номерация. При огледа на място на
вещото лице са били показани две избени и две тавански помещения – всяко едно
от двата вида помещения от към улицата, а другово от към двора. Вещото лице е
дало заключение, че таванското и избеното помещения, съставляващи дял втори от
договора за доброволна делба от 1991г., който е получил Д.К. не отговарят на
изискванията за самостоятелни обекти, тъй като същите са принадлежащи помещения
към жилището на втори надпартерен етаж и го обслужват. В съдебно заседание на
въпроси на страните вещото лице е посочило, че към момента на изграждане на
сградата през 1955г. същата е била триетажна, като над третия етаж е имало
тавански помещения. След извършване на надстрояването с още два етажа през
1994-1995г., над тях отново са изградени същите тавански помещения и към
апартамента на втори етаж отново остават прилежащи две тавански помещения -
едно от към улицата и едно от към двора.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Николай Георгиев
Ангелов, Божидарка Николова К. и Иванка Иванова Кирова.
От показнията на св.Ангелов се
установява, че след като се оженил за Ж., Георги живеел под наем в жилище
дадено от общинския съвет. През 90-те години закупили жилището, в което живели
под наем, което се намирало в „Младост” като една част от парите дал Георги,
друга част била взета на заем от познати - от жена му. След време Георги отишъл
да гледа родителите си в жилището на ул.”Св.Климент”, а когато те починали го
давал под наем, за да изплаща другото жилище в ж.к.”Младост”. Братята Митко и
Георги се били разбрали апартамента на ул.”Св.Климент” да остане на Георги, а Д.
да получи таванска стая, за да може после да си построи апартамент.
Сидетелката Божидарка К. –
съпруга на ищеца Д.К. излага, че след като се оженили Ж. и Георги живеели на
квартира, а в последствие в апартамент в ж.к.„Младост”, който бил даден на Ж.
за заслуги. Свидетелката посочва, че лично Ж. и е казвала, че за да изплатят
апартамента са вземали пари на заем от роднини и приятели и после са работили,
за да ги връщат. Преди да починат родителите на Георги и Д. през 1987 и 1988г.,
Георги се грижил за тях, а след смъртта им давали жилището на ул.”Св.Климент”
под наем. Свидетелката посочва, че със съпруга си живеят на четвъртия етаж в
сградата на ул.”Климент” № 7, който бил надстроен средата на
90-те години. След надстрояването, към апартамента на ет.2 останала прилежаща същата
таванска стая, както преди надстрояването.
От показанията на свидетелката
Иванка Кирова - братовчедка на ответницата се установява, че ведомственото
жилище в кв.”Младост” било предоставено на Ж. във връзка с безупречната й
работа. Когато разбрала, че жилището може да бъде закупено, Ж. получила от брат си
Борис Петков пари-8000 лева. Петков предоставил парите на сестра си в брой, в
присъствието на свидетелката, в гарсониерата в „Младост” един месец преди да
бъде заплатена сумата. Парите дал безвъзмездно, тъй като Ж. му предостъпила
своя дял от наследството на майка си от апартамента в Провадия, в който живеел
брат й през 1986г. Сумата била равностойността на дела на Ж. от апартамента на
родителите й в Провадия. Гарсониерата била изплатена еднократно с получената
сума от 8000 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод
за предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане и извършване на
делба на съсобствени между страните недвижими имоти. Имуществено правният
режим и обемът на притежаваните от
съделителите права по отношение на имотите на общо основание се определят от
основанието и момента на придобиване на правото на собственост. Не се спори
между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че страните са наследници по закон на общия наследодател Георги К.
– брат на ищеца Д.К. и съпруг на ответницата Ж.К.. Доколкото в исковата молба е
налице позоваване на подлежаща на прекратяване съсобственост между страните
възникнала на основание наследствено правоприемство от Георги К., съдът намира,
че страните са процесуално легитимирани да участват в делбеното производство.
По отношение искът за делба на Апартамент 147,
находящ се в гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.122, вх.6, ет.8, със застроена площ от
39,76 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, прилежащо избено
помещение №147, с площ от 2,30 кв.м. и 0,8946 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на стореж върху държавно дворно място.
Спорният момент по отношение на този недвижим имот се
заключава в това дали със закупуването му от ответницата Ж.К. през 1991г. по
време на брака й с наследодателя, същият е станал съпружеска имуществена
общност или не предвид наведените твърдения на ответницата за придобиването му
на лично основание в следствие трансформирането на лични средства при
закупуването му. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството чие име за купувач
е било записано в договора за продабжата
на държавното ведомствено жилище от 06.05.1991г. И това е така, тъй като при
действието на презумпцията на чл.19, ал.3 от СК (
По отношение искът за делба на
Апартамент, находящ се в
жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Св.Климент” № 7, ет.2, със застроена площ от
105 кв.м., състоящ се от ввстибюл, две спални, кухня, баня и тоалет, две
антрета, две ложи и дрешник, при граници: ул.”Св.Климент”, двор, къща на Георги
Демиров, ап.на Райна Втичева, стълбище, ап.на Петър Христов и ап.на Илия
Даниел, ведно с две избени помещения, граничещи с избените помещения на Петър
Христов, Илия Д. Илиев, ул.”Св.Климент” и двор и две тавански стаи, както и 1/6
ид.част от общите части на сградата и от дворното място, в което същата е
построена, съставляващ ПИ 1502 по плана на 8 микрорайон на гр.Варна, с площ от
479,75 кв.м. по нот.акт, а по скица 436 кв.м.
През 1991г. по силата на договор за доброволна делба
между Георги К. и Д.К., наследодателят Георги Н.К. получава в дял целият
апартамент, находящ се на втори жилищен етаж в сградата на ул.”Климент” № 7, със обща застроена
площ от 105 кв.м., едно таванско помещение от към ул.”Климент” и едно избено
помещение от към улицата, заедно с 1/12 ид.част от общите части на сградата и
дворното място. Ищецът Д.Н.К. получава
само таванската стая към двора на сградата, ограничена с коридор и таванските
помещения на Илия Илиев и Петър Христов и избеното помещение от към двора,
както и 1/12 ид.част от идеалните части на сградата и от дворното място върху
което е построена сградата. От заключението на проведената по делото СТЕ се установява,
че към 1991г. таванското и избеното помещение, формиращи втори дял от договора
за доброволна делба, получени от ищеца не отговарят на изискванията за
самостоятелни обекти, тъй като имат обслужващ характер по отношение на
апартамента на втория жилищен етаж и следователно не представляват годен
предмет на гражданския оборот. Именно поради това, че таванското и избеното
помещение нямат самостоятелно правно и техническо съществуване, а са акцесорни
към основния жилищен обект в сградата /чл.37 от ЗС/, разпореждането с тях, било
то и чрез договор за доброволна делба е нищожно. /В този смисъл е и решение №
673 от 01.11.1996 г. от гражд. д. № 635/1996 г. на I г.о. на ВКС, според което нищожна е доброволната делба, по
силата на която придадените към отделните жилища помещения в зимника се
отреждат в самостоятелна собственост./ Установената нищожност
на доброволната делба от 1991г. налага изследване на възраженията на ответната
страна за придобиване на имота по давност. Не се спори между страните, а и от
анализът на свидетелските показания се установява, че през целия период от
1991г. до смъртта на наследодателя през 2003г. Георги и Ж. Колеви са
осъществявали фактическа власт по отношение на процесния имот считайки го за
свой, в следствие възлагането му в дял по силата на договора за доброволна
делба, използвали са ги по предназначение като жилищен обект и са го отдавали
под наем. Не се установи от доказателствата по делото някой да е спорил
собствеността им или пък да са губили владението за значителни периоди от
време. Съдът не споделя възраженията на ищеца, че имотът не е бил придобит по
давност от ответницата и съпругът й поради това, че не са противопоставяли
владението си на трети лица. Действително отблъскването на чуждо владение е
елемент от фактическия състав на придобивната давност, но само в случаите, че е
било налице подобно оспорване от трети лица, каквото в настоящия случай не се
установява. Предвид изложеното съдът намира, че и по отношение на този обект е
налице съсобственост между страните възникнала на основание наследствено
правоприемство от Георги К., която следва да бъде прекратена чрез делба при
квоти 1/6 ид.част за ищеца и 5/6 ид.части за ответницата, на същите основания,
при които се допуска делбата и на апартамента в ж.к.”Младост”.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съсобственост
между страните по делото, която на общо основание подлежи на прекратяване по
съдебен ред, предвид липсата на воля за доброволно уреждане на отношенията. Установената
съсобственост между страните мотивира настоящия състав да приеме, че предявения
иск за делба на процесните два имота се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се допусне същата при квоти: 1/6 ид.части за Д.Н.К. и 5/6 ид.част за Ж.П.К..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими имоти:
* 1) Апартамент ****,
находящ се в гр.В., ж.к.”М.”, бл.***, вх.6, ет.8, със застроена площ от 39,76
кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, прилежащо избено
помещение №147, с площ от 2,30 кв.м. и 0,8946 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на стореж върху държавно дворно място и
* 2) Апартамент,
находящ се в жилищна сграда в гр.В., ул. „С..К.” № *, ет.2, със застроена площ
от 105 кв.м., състоящ се от вестибюл, две спални, кухня, баня и тоалет, две
антрета, две лоджии и дрешник, при граници: ул.”******”, двор, къща на *****,
ап.на *****, стълбище, ап.на ***** и ап.на И** Д***, ведно с две избени
помещения, граничещи с избените помещения на П**Хр***, И*** Д. И***, ул.”С****”
и двор и две тавански стаи – откъм двора и откъм ул.”Св.***”, както и 1/6
ид.част от общите части на сградата и от дворното място, в което същата е
построена, съставляващ ПИ 1502 по плана на 8 микрорайон на гр.Варна, с площ от
479,75 кв.м. по нот.акт, а по скица 436 кв.м. между съсобствениците при квоти,
както следва:
- 1/6 ид.ч. за Д.Н.К., ЕГН ********** *** и
- 5/6 ид.ч. за Ж.П.К., ЕГН ********** ***, като съсобствеността е
възникнала по наследяване от общия наследодател Георги Н.К.,
починал на 11.11.2003г., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: