Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Трявна, 24.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на пети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Х.Т., като разгледа
докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 247 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД.
В исковата молба на“ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ“АД против Н.Д.К. се излага, че ответникът е клиент на
„Енерго-про продажби“АД, с кл.№**********, аб.№**********, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. Станчов хан,
Община Трявна. Отношенията между страните се регламентирали от ОУ на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН. Продажби“АД, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно тези ОУ, потребителят следва да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в срок, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление относно размера на задължението. Така потребителят изпадал
в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. На 10.06.2015г.
ищецът подал заявление срещу ответника, във връзка с което било образувано
ч.гр.д. №205/2015г. по описа на РС – гр. Трявна, за следните суми: за сумата от
448.09 лв., представляваща неплатени фактури за ел. енергия, издадени през
периода 13.08.2013г. – 19.10.2013г., и такса възстановяване; за сумата от 46.78
лв. – лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от фактурите, до
06.11.2014г. Поради подадено от ответника възражение е предявен настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е консумирал ел. енергия през
горепосочения период, но въпреки изискуемостта на задълженията не е заплатил
стойността на всяка от фактурите.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, представляващи
главница и лихва за забава. В исковата молба е поискано присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
В
писмения отговор ответникът заявява, че не е пасивно легитимиран относно
предявения иск. Твърди, че ответник по него следва да е „Кольов хан“ЕООД, с
управител В.К.К., която била и съсобственик на имота и стопанисвала същия през
отчетния период като Дом за стари хора, по силата на договор за безвъзмездно
ползване. В писмения отговор на ответника се твърди, че същият не е имал достъп
до имота през този период, както и не е получавал справки, извлечени с фактури,
и покани за доброволно плащане на ел. енергия.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено
становище на пълномощника си юрисконсулт Т. Г., поддържа предявения иск. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, заплатен от ответника. Ответникът
заявява, че поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№634/11.06.2015г.
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Със заповед №196/11.06.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №205/2015г.
по описа на РС – гр. Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца:
сумата от 448.09 лв., представляваща консумирана, но незаплатена електрическа
енергия през периода 13.08.2013г. – 19.10.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 11.06.2015г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 46.78 лв. – мораторна лихва за периода от
10.09.2013г. – 06.11.2014г.; 25.00 лв. – разноски по делото, включващи ДТ в посочения
размер; 325.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че
съсобственик на имота през този период е била Величка Кирилова, която е
развивала бизнес в посочения имот, поради което тя дължи плащане на сумите за
консумирана електрическа енергия.
Въз основа на
изложеното в исковата молба, както и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, се установява следното:
Не е спорно по делото, че през периода 13.08.2013г.
– 19.10.2013г. ответникът Н.Д.К. е бил съсобственик на недвижим имот, находящ
се в с. Станчов хан, Община Трявна. В посочения имот ищецът „Енерго – про
продажби“ доставя електрическа енергия, за което е открита партида с клиентски
№********** и абонатен №**********. Не е спорно също така, че през посочения
по-горе период в обекта е доставена електрическа енергия на
стойност 429.09 лв., за което са издадени фактури №№ ********** от 13.08.2013г.
за сумата от 137.00 лв., ********** от 12.09.2013г. за сумата от 159.61 лв.,
********** от 19.10.2013г. за сумата от 132.48 лв. Издадена е и фактура
№********** от 30.09.2013г. за сумата от 19.00 лв., представляваща такса за
възстановяване на ел. захранването.
Не се спори от
ответника, че лихвата за забава върху всяка от дължимите по фактурите суми за
консумирана електрическа енергия, считано от датата на падежа на всяка от тях
до датата 06.11.2014г. е в размер на 46.78 лв. Това е видно и от приложено по
делото извлечение от сметка на ищеца към 06.11.2014г.
Единственото възражение
на ответника е, че не той дължи плащане на посочените суми, сочейки че през
исковия период процесният имот е бил отдаден за ползване на „Кольов хан“ЕООД
гр. Трявна, представлявано от В.К.К.. Последната била съсобственик на имота в
с. Станчов хан. Ответникът счита, че след като имотът е ползван от посоченото
дружество, именно то следва да бъде осъдено да заплати задълженията във връзка
с доставката на електрическа енергия.
От представените по
делото доказателства относно спорното по делото обстоятелство, се установява
следното:
Видно от удостоверение
от 21.05.2015г. на „Енерго – про продажби“АД, партидата относно имота в с.
Станчов хан, Община Трявна, е прехвърлена от ответника на името на „Първа
инвестиционна банка“АД, въз основа на подадено заявление
вх.№3554648/27.01.2015г. и представено постановление за възлагане на недвижим
имот от 22.04.2014г., влязло в законна сила на 09.12.2014г., както и протокол
за въвод във владение на недвижим имот от 20.01.2015г. За посочената партида
няма други входирани документи за прехвърлянето й от 31.10.2006г. до момента на
издаване на удостоверението. Цитираните в удостоверението документи са
представени по делото и от тях също се установяват удостоверените обстоятелства
относно прехвърлянето на партидата от ответника на „Първа инвестиционна
банка“АД. С банката е сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Енерго – про мрежи“АД на 18.02.2015г.
Видно
от приложените по гр.д. №74/2015г. по описа на РС – гр. Трявна писмени
доказателства, на 05.10.2010г. е сключен договор за наем на недвижим имот между
В.К.К. и Н.Д.К., от една страна като наемодатели, и „Кольов хан“ЕООД гр.
Трявна, представлявано от В.К.К., като наемател – относно двуетажна къща в с.
Станчов хан, Община Трявна.
Видно от удостоверение
№912-01 от 14.10.2010г. на Агенция за социално подпомагане, „Кольов хан“ЕООД притежава
лиценза Дом за стари хора.
Видно от решение
№68/15.07.2011г. по гр.д. №247/2011г. по описа на РС – гр. Трявна, ответникът Н.Д.К.
и В.К.К. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с цитираното решение.
От показанията на разпитаната като св. С.К.П. се
установява, че през 2013г. свидетелката е гледала възрастни хора в имота в с.
Станчов хан, като е била наета от В.К.К.. Нееднократно в имота бил спиран тока.
Последно, когато затворили дома за стари хора, нямало ток.
При
гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Ищецът „Енерго – про продажби“АД
е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на §1 т.28а от закона за
енергетиката. Съгласно чл.98а ал.1 от същия закон, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕОН. България Продажби“АД, одобрени с решение
№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл.4 ал.1 от тях, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН.
България Мрежи“АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Е.ОН. България Продажби“. Преди да започне
продажбата на електрическа енергия потребителят на електрическа енергия за
битови нужди и длъжен да посочи трите си имена, ЕГН, постоянен адрес и др., на
основание чл.12 ал.1 т.1 от общите условия, като при промяна на данните е
длъжен да уведоми енергийното дружество в 30-дневен срок, в писмена форма,
съгласно чл17 т.2 от същите.
От събраните по делото доказателства
се установи, че през периода 13.08.2013г. – 19.10.2013г. ответникът е бил един
от собствениците на имот в с. Станчов хан, Община Трявна, както и единствен
титуляр на партида в ищцовото дружество относно доставката на електрическа
енергия в обекта. На това основание същият се явява потребител на електрическа
енергия за битови нужди по смисъла на чл.4 ал.1 от общите условия. Едно от
задълженията му като такъв е да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия, което ответникът не е сторил. Соченото от него
обстоятелство, че през процесния период имотът е бил ползван от „Кольов
хан“ЕООД, въз основа на договор за наем, би било от правно значение, в случай,
че ответникът бе изпълнил договорното си задължение да уведоми ищцовото
дружество за настъпилата промяна в ползването на обекта, за който е открита
партидата. Тъй като ответникът не е направил това, а е продължил да бъде страна
в облигационното правоотношение с ищцовото дружество и през посочения в исковата
молба период – 13.08.2013г. – 19.10.2013г., то именно той дължи изпълнение на
задължението да заплати стойността на консумираната в обекта електрическа
енергия. Наличието на наемно правоотношение между ответника и бившата му
съпруга с „Кольов хан“ЕООД би могло да бъде основание за претенция към
наемателя, но от страна на съсобствениците на имота, а не на ищеца по делото,
който не е обвързан от облигационно правоотношение с наемателя на обекта.
На основание изложеното по-горе
съдът намери направените от ответника възражения за неоснователни, а предявения
по делото иск за основателен и доказан. Следва да се признае за установено по
отношене на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата
от 448.09 лв., представляваща консумирана, но незаплатена електрическа енергия
през периода 13.08.2013г. – 19.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 11.06.2015г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 46.78 лв. – мораторна лихва за периода от 10.09.2013г. –
06.11.2014г., за което
е издадена заповед №196/11.06.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №205/2015г. по описа на РС –
гр. Трявна, на основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 325.00 лв., направени разноски в заповедното производство, от които
25.00 лв. внесена ДТ и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 435.00 лв., направени разноски в настоящото исково производство, от
които 75.00 лв. внесена ДТ и 360.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Д.К., с ЕГН **********,***,
че дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№258, представлявано
от всеки двама измежду Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., следните суми: сумата
от 448.09 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и 09 ст./, представляваща
консумирана, но незаплатена електрическа енергия през периода 13.08.2013г. –
19.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 11.06.2015г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от
46.78 лв. /четиридесет и шест лева и 78 ст./ – мораторна лихва за периода от
10.09.2013г. – 06.11.2014г., за което е издадена заповед №196/11.06.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №205/2015г. по описа
на РС – гр. Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№258, представлявано
от всеки двама измежду Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - направени разноски в заповедното
производство, от които 25.00 лв. внесена ДТ и 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от всеки
двама измежду Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 435.00
лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, направени разноски в настоящото
исково производство, от които 75.00 лв. внесена ДТ и 360.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр.
Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: