Р Е Ш Е Н И Е № 1075
06.12.2017 година, град С.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІІ-ми състав в публично съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ П.
при участието на секретаря В.Къчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2877 по описа за 2017 година на С.ски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.П. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С.
Предмет на производството са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правна квалификация: чл. 19, ал. 2 ЗИНС, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. в общ размер на 100,00 лева, ведно с иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за всяко вземане за допълнително възнаграждение за труд на официални празници в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че работи като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ответната ГД ,,ИН” при Министерство на правосъдието, на длъжност „надзирател” с местоизпълнение на служебните задължения - територията на Затвора гр. С.. Същата изпълнявала служебните си задължения в дежурства по утвърден месечен график на смени от по 24, 12 и 8 часа, при сумарно изчисляване на работното време.
Като
служител, изпълняващ служебните си задължения в режим на смени по график,
ищцата е полагала труд и по време на официалните празници, изброени в чл.154.
ал.1 от КТ и тези, които съгласно ал.2 от КТ са обявени еднократно от МС за
такива. Същата претендира, че през периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. е
положила труд по време на официални празници, по предварителен месечен график,
за които работодателят й - ответната ГДИН, не й е заплатила полагаемото се
допълнително възнаграждение за труд на официални празници. Конкретно ищцата
претендира, че по нейни данни е работила на следните официални празници през
В
предоставения едномесечен срок е депозиран Отговор на 13 юли
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК. Поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК. Оспорва исковете.
Доказателствата са писмени.
Допусната и назначена е Съдебно-икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните.
На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете чрез намаление относно размера на претендираните суми: намаляване на претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници намаляване – 62,09 лева; лихва за забава – 16,16 лева.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, събраните по делото доказателства, съобрази заключението по назначената
съдебно- икономическа експертиза, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установени от фактическа и правна страна следните обстоятелства:
Няма спор между страните, а и видно от представеното удостоверение изх. № ТС-ЧР-11-543, издадено от ГД „ИН”, затвор гр. С., безспорно се установява, че съгласно Заповед № Л-8309/31.10.2012 г. на ГДИН, считано от 03.12.2012 г. ищцата е назначена на длъжност „Надзирател І-ва степен” в затвора в гр. С., III-та категория, и към датата на издаване на удостоверението не е в предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение.
Със заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-791 от 28.10.2014 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, е разпоредено следното: за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 и 06,00 часа, на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не на държавните служители се изплащат допълнително възнаграждение в размер, удвоения размер на основното месечно възнаграждение. За времето, през което с писмена заповед и/или график, издадени от съответния ръководител, държавния служител е на разположение и се намира извън местоработата си на място, определено в заповедта и/или графика се изплаща допълнително възнаграждение за всеки час или част от него в размер на 0,35 лв.
От справка за часовете положен труд по време на официални празници за периода от 1.07.2014 г. до 31.12.2014 г., издадена от ГДИН за М.П.П.- надзирател I степен, се установява, че е положила труд на официални празници, както следва: за 06.09.2014 г. - 8 отработени часа; за 22.09.2014 г. - 0 отработени часа; за 24, 25 и 26.12.2014 г. - общо 8отработени часа.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск за заплащане на положен труд от ищцата по време на официални
празници за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 62,09 лв., съдът
приема предявеният иск за основателен. От заключението на приетата и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото
възнаграждение за труд, положен от ищцата по време на официални празници
за месец
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно разпоредбата на ал. 2, размера на възнаграждението по ал. 1, условията и реда за тяхното изплащане се определят със заповед на Министъра на вътрешните работи. Безспорно се установи в производството, че ищцата е полагала труд по време на официални празници, който не й е заплатен от ответника за периода от 1.07.2014 г. до 31.07.2014 в размер на 62,09 лв.Установи се по делото, че към момента на полагането на труда не е имало действаща подзаконова нормативна уредба за заплащането на положения труд по време на официални празници. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС обаче препраща за държавни служители, който пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража в ГДИН и в териториалните й служби, се прилагат разпоредбите относно държавна служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. В ЗИНЗС не е предвидено заплащането на положен труд по време на официални празници, поради което следва да намери приложение чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Във всички случаи на работа по време на официални празници следва да се заплаща възнаграждение в удвоен размер. В този смисъл е и заповедта от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, както и чл. 21, ал.1, т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 262, ал.1, т.3 КТ, а именно, че положения извънреден труд през време на официални празници се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на 100 за работа през дните на официални празници.Ответникът не може да черпи права от собственото си бездействие- неиздаването на съответния подзаконов нормативен акт/правилник, наредба/ или индивидуален административен акт /заповед/ за процесния период, с който да предвиди по какъв начин се обезщетява положения труд по време на официални празници. С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен, както и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на главния иск е предпоставка за уважаване и на акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Вземането за положен труд на официални празници става изискуемо от първо число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати, без да е нужна покана. Общият размер на обезщетенията за забава, изчислени до датата на подаване на исковата молба, според вещото лице възлиза на сумата 16,16 лева и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото.
Предвид изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по направеното искане от страна на пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева за двата иска, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените искове в размер на 100,00 лева - по 50,00 лева за двата иска, определени съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и 100,00 лева за експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНС, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМВР ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Г. Н. С." № 21, представлявана от Главния директор комисар Б. С., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П., ЕГН: ********** ***, следните суми: 62,09 лева /шестдесет и два лева и 0,09 стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, и 16,16 лева /шестнадесет лева и 0,16 стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода от 01.01.2015 г. до 08.06.2017 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Г.Н.С." № 21, представлявана от Главния директор комисар Б.С. да заплати на М.П.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 300 лева/триста лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град С. бул. „Г.Н.С." № 21, представлявана от Главния директор комисар Б.С., да заплати по сметка на СлРС сумата от 100 лв. /сто лева /, представляваща държавна такса по предявените искове и сумата от 100,00 лева /сто лева/, представляващи възнаграждение за вещо лице по изготвена експертиза, и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд С., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: