Р Е Ш Е Н И
Е
№...............
гр. София, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделенсие, в публично
съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Дора Михайлова
при участието
на секретар Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 94 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран с искове с правна кваификация
чл. 49 ЗЗД, предявени от Г.Д.Д., С.Г.Д. и Д.Г.К. срещу „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД – гр. С.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на П. С. Д., починала
на 10.04.2013 г. – ищецът Г.Д.Д. е преживял съпруг, а
С.Г.Д. и Д.Г.К. – син и дъщеря.
Твърди се в исковата молба, че на 05.02.2013 г. П. С. Д. получила
силни болки в лявата част на кръста и започнала често уриниране, придружено с
болки и парене. Тя посетила „Ц. З. С. М. П.“ при ответника „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД– гр. С., където
била прегледана и хоспитализирана с направление в „Хирургично отделение“ при
ответното дружество по клинична пътека 74 „Консервативно лечение на
продължителна бъбречна колика“ и с приемна диагноза „Нефролитоазис
хроника син. Хематурия“. В периода 05.02.2013 г. –
12.02.2013 г. били проведени изследвания и приложено консервативно лечение.
Твърди се, че по преценка на лекуващите лекари и след проведена кратка предоперативна подготовка на 13.02.2013 г. лекарски оперативен състав - хирург–оператор
д-р С. Г., асистенти
д-р К. С. и д-р Л. Д., както и
анестезиолог доктор Х., под обща интубационна
анестезия извършил хирургична операция „Нефректомия
на левия бъбрек“ по повод тумор, продължила от 11.30 ч. до 14.30 ч., за което
бил съставен протокол № 61/13.02.2013 година.
След извършената оперативна интервенция състоянието на
П. С. Д. рязко се
влошило. Свикан бил консилиум, на който било решено, че лечението следва да се
проведе в специализирано болнично заведение. По настояване на ищците на
15.02.2013 г. П. С. Д. била приведена във ВМА – гр. С., където
била извършена повторна операция за ревизия и стабилизиране на състоянието й. П. С. Д. била
изписана от ВМА – гр. С. на
19.03.2013 г. без подобрение. Впоследствие тя била хоспитализирана в „Т. Х.“ ЕООД, но
въпреки положените усилия от лекарските екипи на 10.04.2013 г. тя починала.
Ищците твърдят, че ответникът „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД– гр.
С., е лечебно заведение с второ ниво на
компетентност, включително „урология и съдова хирургия“, съгласно решение за
осъществяване на лечебна дейност № МБ – 253/16.02.2011 г. на Министерство на
здравеопазването. Извършената радикална нефректомия в
хирургичното отделение при ответника представлява операция с „много голям обем
и сложност“ и за нейното провеждане се изисква трето ниво на компетентност,
както и участието на специалист „уролог“ в оперативната интервенция (съгласно
медицинския стандарт по „Урология“, утвърден с Наредба № 26/29.06.2010 г. на МЗ).
Според ищците лекарският екип, на когото ответникът по
силата на трудови правоотношения е възложил работата по предоставяне на
медицинска помощ и лечение на пациенти, като прилага правилата за добра
медицинска практика, осъществявайки консултантска, диагностична и лечебна
дейност, съобразно установените медицински стандарти, е извършил оперативна
интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – извън неговата компетентност и тази на ответника като
лечебно заведение, като е допуснал нарушения и пропуски.
На първо място, в нарушение на добрата медицинска
практика и установените медицински стандарти не е извършил в пълен обем предоперативна диагностика по повод поставената диагноза „нефректомия“ без да интерпретира резултатите от извършената
венозна урография.
На второ място, не били проследени динамично лабораторните
показатели, обективното състояние на П. Д. и не била извършена предоперативна консултация с нефролог
и уролог.
На трето място, лекарският екип преди да пристъпи към
оперативна интервенция не уточнил в пълен обем състоянието на отделителната
система и не извършил преценка на възможността останалият бъбрек да поеме
отделителните функции.
На четвърто място, не била извършена консултация със
специалист „онколог“ с оглед установените две злокачествени заболявания на
млечната жлеза и бъбрека. Не били проведени и целенасочени изследвания за
търсене на метастази от карцином на млечната жлеза и от новооткрития тумор на
бъбрека.
На следващо място, при извършване на оперативната
интервенция не е присъствал специалист „уролог“.
Като не е осъществил изпреварващ, текущ и последващ контрол върху лекарския екип, ответникът допуснал
извършване на оперативна интервенция на П.Д.извън неговата, респ. на лекарския
екип, компетентност, с което се твърди да е нарушена т. 3.2,1 от раздел Б,
Изисквания за осъществяване на урологична дейност в
лечебните заведения за извънболнична и болнична
медицинска помощ от Наредба № 26/29.06.2010 г. на МЗ за утвърждаване на
медицински стандарт „Урология“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, както и т. 2.1.7.1., вр. т.2.1.7.2.,
III от раздел Б от Наредба № 26/29.06.2010 г. на МЗ за
утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения.
В резултат на тези нарушения и пропуски било взето
погрешно решение за извършване на оперативна интервенция, довела до
преждевременната болезнена и мъчителна смърт на П. Д. Твърди се, че смъртта й е в
пряка причинно-следствена връзка с неправилно и некомпетентно извършената
операция, за което отговорен бил ответникът.
В продължение на повече от месец и половина след
операцията ищците изпитвали ежедневни тревоги и притеснения за състоянието
й. Последвалото лечение с опити да се
поправи стореното от служителите на ответника било свързано с разходи, възлизащи
общо на сумата от 10 000 лева, които били понесени поравно от С.Г.Д. и
Д.Г.К. (молба за
уточнение на исковете от 01.03.2018 г.). Посочената сума била разходвана за
медицински прегледи и консултации с водещи специалисти в областта на урологията
и хирургията – 1 000.00 лева; за лекарства, медицински консумативи и
кръвни продукти – 1 500.00 лева; за аутопсии – 500.00 лева; за
специализиран медицински транспорт между ответника и ВМА – С. и ВМА – С. и „Т. Х.“ ЕООД –
200.00 лева; разходи за престой и лечения в „Т. Х.“ ЕООД – 4 800.00 лева; разходи
за транспорт с лични превозни средства и обществен транспорт при личен престой
и посещения в болничните заведения, посочени по-горе, за времето от 16.02.2013
г. до 10.04.2013 г. – 2000. 00 лева.
Ищците понесли тежко загубата на П.Д., настъпила
по вина на служители на ответника.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на Г.Д.Д. сумата от
50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи
се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на оперативна интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
13.02.2015 г. до окончателното й изплащане; на С.Г.Д. - сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати
нарушения и пропуски при решението за извършване на оперативна интервенция на П. Д. – радикална
нефректомия по повод карцином – довели до летален изход, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 5 000. 00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – за медицински прегледи и
консултации с водещи специалисти в областта на урологията и хирургията – 500.00
лева; за лекарства, медицински консумативи и кръвни продукти – 750.00 лева; за
аутопсии – 250.00 лева; за специализиран медицински транспорт между ответника и
ВМА – С. и ВМА – С. и болница
„То. Х.“ ЕООД –
100.00 лева; разходи за престой и лечения в „Т. Х.“ ЕООД – 2 400.00 лева; разходи
за транспорт с лични превозни средства и обществен транспорт при личен престой
и посещения в болничните заведения, посочени по-горе, за времето от 16.02.2013
г. до 10.04.2013 г. – 1000.00 лева - вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на оперативна интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
13.02.2015 г. до окончателното й изплащане; и на Д.Г.К. - сумата от
25 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи
се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на оперативна интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
13.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 000. 00
лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – за
медицински прегледи и консултации с водещи специалисти в областта на урологията
и хирургията – 500.00 лева; за лекарства, медицински консумативи и кръвни
продукти – 750.00 лева; за аутопсии – 250.00 лева; за специализиран медицински
транспорт между ответника и ВМА – С. и ВМА – С. и „Т. Х.“ ЕООД – 100.00 лева; разходи за
престой и лечения в „Т. Х.“ ЕООД – 2 400.00 лева; разходи
за транспорт с лични превозни средства и обществен транспорт при личен престой
и посещения в болничните заведения, посочени по-горе, за времето от 16.02.2013
г. до 10.04.2013 г. – 1000.00 лева - вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на оперативна интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
13.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
Ищците С.Г.Д. и
Д.Г.К. претендират присъждане на разноските по делото.
Ответникът в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва исковете. Твърди, че липсва противоправно
деяние и причинна връзка между него и смъртта на П. Д., поради което искът бил недопустим.
Не била налице и вина у лекарския екип, извършил операцията. Поддържа, че П.Д., която е
постъпила за лечение във „Вътрешно отделение“ в периода 30.01.2013 г. –
04.02.2013 г. и в „Хирургично отделение“ в периода 05.02.2013 г. – 15.02.2013
г., е била правилно и своевременно диагностицирана, а
последвалата операция била изпълнена правилно, като предоставената от екипа на
ответника медицинска помощ е била своевременна, достатъчна и качествена и при
спазване изискванията на медицинските стандарти и алгоритмите по съответните
клинични пътеки, като нарушения на Наредба № 26/29.06.2010 г. на МЗ не били
извършени.
Ответникът твърди, че през 2011 г. е била ампутирана
лявата гърда на П. Д. по повод карцином, като е била
проведена лъчетерапия. Това състояние на пациентката е налагало проследяване и
лечение в следващите 5 години в Комплексен онкологичен център. Във връзка с
твърденията в исковата молба, че не били проведени целенасочени изследвания за
търсене на метастази от карцином на млечната жлеза и от новооткрития тумор на
бъбрека, ответникът поддържа, че такива задължения за лекарите, работещи при
него, не съществували.
Твърди, че при хоспитализирането на П. Д. в предходен
период – от 30.01.2013 г. до 04.02.2013 г. – във „Вътрешно отделение“ от трето
ниво на компетентност на същата болница е открита „туморна формация на ляв
бъбрек с размери около 7/6 см, обхващаща почти изцяло паренхима
му, с увеличени параорттални лимфни възли, като нито
органите в малкия таз, нито черния дроб, слезката,
жлъчния мехур и панкреасната жлеза, не показват огнищни промени“, което показвало, че липсвали метастази в
меките тъкани, обуславящи хирургична намеса.
Ответникът твърди, че пациентката е била прегледана и
консултирана от нефролог, който работел в лечебното
заведение в отделението по вътрешни болести с трето ниво на компетентност, в което се осъществявала дейност по
медицинска специалност „нефрология“ съобразно медицинския стандарт по
„Нефрология“ – видно от направление за хоспитализация от 30.01.2013 г.,
издадено от д-р Н. Б. – Т., оплакванията на Д. били с
давност от около 2 седмици и с диагноза „Нефролитиазис,
хроника син. Хематурия“ и с придружаващо усложнение
„тумор на ляв бъбрек“. При дехоспиталитизацията на
Д. след
престоя във „Вътрешно отделение“ в периода 30.01.2013 г. – 04.02.2013 г. тя е
била насочена към уролог, хирург за
оперативно лечение, ОДОЗ, ПКК на ВО и нефролог в
амбулаторни условия за контрол и наблюдение. Тя обаче не изпълнила тези
указания, а се самонасочила към „С. О.“ на „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД– гр.
С., където
лекар извършил ултразвуково изследване на коремни органи с резултат: „бъреци – десен, с нормални размери, паренхим
и дренаж. Ляв – с увеличени размери, в средния полюс се скенира
кръгловата формация със смесена ехоструктура
и размери около 6/7 см“, обуславящ назначената впоследствие терапия с вливания
на медикаменти.
Ответникът твърди, че при хоспитализацията на П. Д. в
„Хирургично отделение“ тя попълнила и подписала всички декларации и информирани
съгласия според Закона за здравето и изразила изрично желание на 12 –
13.02.2013 г. оперативен екип, оглавяван от д – р С. Г., да извърши нефректомия
на лея бъбрек, която необходимост била хистологично доказана поради обективната
находка „високо до умерено диференциран, светлоклетъчен,
бъбречноклетъчен карцином“.
Ответникът поддържа, че липсва нарушение на добрата
медицинска практика и установените медицински стандарти по повод предоперативната
диагностика на нефректомията и не се е налагало
интерпретиране на резултатите от извършената венозна урография,
тъй като заключението от образното изследване било ясно: „Двустранна хидронефроза. Тумор на левия бъбрек“. Невярно било
твърдението на ищците, че не са били проследени динамично лабораторните
показатели и обективното състояние на П. Д., тъй като такива изследвания са
били извършени още при хоспитализацията, пред и пост – оперативно.
Във връзка с оплакването, че не била извършена предоперативна консултация с нефролог
и уролог, ответникът поддържа, че такава е била извършена още на 30.01.2013 г.
от д–р Н. Б. – Т. – началник
на ДКБ при ответника.
В заключение сочи, че извръшената
по клинична картина и показания оперативна интервенция от д – р Г. и екипа му
на 13.02.2013 г. е била необходима и животоспасяваща, за да се избегне
опасността от поява на метастази.
Неоснователно било оплакването на ищците, че
лекарският екип преди да пристъпи към оперативна интервенция не е уточнил в
пълен обем състоянието на отделителната система и не е извършил преценка на
възможността останалият бъбрек да поеме отделителните функции, тъй като
пациентката е имала ясна диагноза: „ХБН IV степен. Анурия“,
а и е преценено, че дори да остане без нито един функциониращ бъбрек, може да
бъде и е насочена към хемодиализа.
Ответникът оспорва да е нарушил т. 3.2,1 от раздел Б,
Изисквания за осъществяване на урологична дейност в
лечебните заведения за извънболнична и болнична
медицинска помощ от Наредба № 26/29.06.2010 г. на МЗ за утвърждаване на
медицински стандарт „Урология“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, тъй като притежава разрешение за осъществяване на лечебна
дейност № МБ 253/05.01.2011 г. и нежната апаратура за осъществяване и на
дейност по урология- II ниво.
Липсвало и нарушение по т. 2.1.7.1., вр. т.2.1.7.2., III от раздел Б от Наредба №
26/29.06.2010 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, във
връзка с чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, тъй като операцията била извършена при спазване
на медицинския стандарт по „Хирургия“, а не по „Урология“, и не било необходимо
операторът- ръководител на екипа да е уролог.
Ответникът навежда правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането за
присъждане на законната лихва върху главниците.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл. 235 ГПК намира
за установено от фактическа страна
следното.
От представената по делото медицинска документация, от
показанията на свидетелите Н. Б. – Т. и Л. И. Д., които като безпротиворечиви
и единни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства (медицинската
документация), както и от
писма изх. № 97 – 718/23.09.2013 г. на Инспектората към МЗ и изх. № М 005 – 82
– 2/05.04.2013 г. на ИА „Медицински одит“ към МЗ, се установява, че през 2011
г. по повод карцином била ампутирана лявата гърда на П. С. Д. и била проведена лъчетерапия. На
30.01.2013 г. П. С. Д. постъпила във Вътрешно отделение на
„М. Б. З. А. Л.“ ЕООД – гр.
С. с изразен болков синдром и хематория (кръв в
урината) с давност
от две седмици. На 01.02.2013 г. била направена компютърна томография на
коремните органи и на малкия таз – нативно и с
контраст – и било установено наличието на туморна формация на левия бъбрек с
размери около 6 – 7 см, обхващаща почти изцяло паренхима
му. След проведено консервативно лечение във
Вътрешно отделение на 04.02.2013 г. П. С. Д. била изписана с подобрение и била
насочена към специлист уролог и хирург за оперативно
лечение. Поставена й била диагноза „нефролитиазис синистра и съпътстващо заболяване – Ту на ляв бъбрек“.
На 05.02.2013 г. П. С. Д. била прегледана по спешност в Ц. З. С. П. в гр. С. по повод продължаващи
болки в лявата част на кръста, често уриниране, придружено с болка и парене.
Насочена била с направление за хоспитализация в „Хирургично отделение“ по
клинична пътека 74 – „консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ и
с приемна диагноза “нефролитиазис хроника син. Хематурия “. В ИЗ № 944/05.02.2013 г. била снета подробна анамнеза и статус.
Попълнен бил план за лечение, предвиждащ вливаия,
кръвоспиращи, спазмолитици и антибиотици. Същия ден (05.02.2013
г.) било
направено ултразвуково изследване на коремни органи от свидетеля д-р Д., ординатор,
като била назначена терапия с вливания на физиологичен серум и рингер, калциев глюконат, дицинон, бусколизин, спазмалгон, медаксон, ефлоран и витаними. На 07.02.2013
г. била проведена венозна урография, при която било
установено следното: „забавено и намалено по количество излъчване на констрастната материя.
Пиелокаликсни системи – значително дилатирани и деформирани, повече в ляво, където и
локализацията на бъбрека е променена с тракция медиално. Уретери
и пикочен мехур – б. о. Заключение – двустранаа хидронефроза. Ту ренис синистра“. На 11.02.2013 г.
д-р Д.определила кръвногруповата принадлежност на П. С. Д. и била направена заявка за кръв за
12.02.2013 година. На 13.02.2013 г. била проведена предоперативна
консултация с ревмокардиолог. Проведена била и предоперативна анестезиологича
консултация. Попълнена била предоперативна епикриза с диагноза „Ту ренис ринистра“.
На 13.02.2013 г. оперативен екип в състав: оператор д
– р С. Г. и асистенти
д – р К. С. и д –р Л. Д., под обща интубационна анестезия извършили за времето от 11.30 ч. до
14. 30 ч. радикална (пълна) нефректомия в ляво. Интраоперативно
било установено освен туморната формация и наличието на двоен уретер и двойно кръвоснабдяване.
По време на операцията била проведена хемотрансфузия
на изогрупова кръв. За извършената операция бил
съставен оперативен протокол № 61 от 13.02.2013 година. От извършеното
хистологично изследване бил установен високо до умерено диференциран светлоклетъчен бъбречноклетъчен карциом с повлекла и в капсулата. Следоперативно П. С. Д. била
преведена в ОАИЛ на „МБАЛ – С.“, където била подложена на терапия
с вливания на солеви развори,
фурантрил, медаксон, ефлоран, квамател, обезболяващи и
витамини. Назначено било проследяване на хематологичните
показатели, артериалното налягане, сърдечното налягане и диуреза.
На 14.02.2013 г. общото състояние на П. С. Д. било определено като тежко с хипотензия, анемичен синдром с хиповолемия
и олиго – анурия. Започната
била хемотрансфузия на изогрупова
кръв и плазма, но състоянието й се влошило. На 15.02.2013 г. било установено
начало на белодробен застой при продължаваща анурия и
анемичен синдром. Назначена била ехография и КАТ на корема с диагноза:
„съмнение за кръвотечение в коремната кухина, хидронефроза
в дясно и ХБН IV ст.“.
Резултатът от изследването бил „данни за СПТ под диаграфмата,
в ложето на отстранения бъбрек и в малкия таз. Десният бъбрек – не се скенира“. От компютърната томография с контраст се
установили течни колекции в плевралните кухини на
двата бели дроба и в коремната кухина. Десният бъбрек се визуализирал на
типично място, но след апликацията на контрастната материя не повишавал
плътността си. След провеждане на образните изследвания е канюлиран
централен венозен път и било започнато кръвопреливане. Свикан бил консилиум и
поради развилата се картина на „ХБН IV ст.“ било
взето решение П. С. Д. да бъде преведена за лечение в
специализирано болнично заведение. На 15.02.2013 г. тя била настанена във ВМА -
гр. С.
По делото липсва спор, че към 2013 г. хирургичното
отделение към „М. Б. З.а. л.“ ЕООД – гр. С. има второ
ниво на компетентност, включително урология и съдова хирургия, съгласно
разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ – 253/16.02.2011 г. на
Министерство на здравеопазването.
От епикриза, издадена от
Клиника по обща урология към ВМА – гр. С., се установява, че след
стабилизиране на състоянието на П. С. Д. поради супурация
на оперативната рана на 08.03.2013 г. била направена вторична хирургична
операция. Пациентката била изписана на 19.03.2013 г. с подобрение и била
насочена към отделение по нефрология към МБАЛ – С. за продължаване на лечението.
Посочена е диагноза „Рен аркуатус.
Статус пост нефректомиам синистра
про карцинома ренис синистра. Нефросклерозис декстра. Остра бъбречна недостатъчност. Анурия.
Supp. Вулнерис. Вторична хирургична операция. Хрониохемодиализа.
Анемия секундария. Екзентема
макулопапуларис. Алергия медикаментоза.
Органично налудно разстройство“.
На 19.03.2013 г. П. С. Д. била настанена в „Т. Х.“ ЕООД,
където на 10.04.2013 г. починала,
оставяйки за наследници по закон ищците – преживял съпруг, син и дъщеря – видно
от удостоверение за наследници № 546812.02.2018 г., издадено от община С.
На 12.04.2013 г. били извършени оглед и аутопсия на
трупа на П.С. Д.,
констатациите от които са обективирани в съставения
за това протокол – съдебномедецинска експертиза на
труп № 259/2013 година. В същия е
отразено, че установеното състояние е след левостранна
нефректомия, перитонит, двустранна пневмония с плевропневмония в дясно, констатирани са метастази от
светло клетъчен карцином по перитонеума, метастаза в гръдната кост, кръвен
застой на вътрешните органи, дистрофия на черен дроб,
некроза и кръвоизливи на двата надбъбрека,
гнойно възпаление в областта на оперативния разрез, състояние след ампутация на
лявата млечна жлеза, състояние след химодиализа.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица проф. П. П. – уролог, д–р Р. Х. –
специалист по вътрешни болести и нефрология, и д–р Ю. Й. – хирург, неоспорено от страните,
което като пълно и компетентно изготвено съдът кредитира изцяло, и устните
разяснения на вещите лице в проведеното на 14.03.2019 г. открито съдебно
заседание се установява, че причината за смъртта на П. С. Д., на която на 13.02.2013 г. е
извършена левостранна нефректомия,
е перитонит с двустранна бронхопневмония и инфекциозни разсейки
в паренхимните органи, довели до обща бактериална
интоксикация на организма. Вещите лица дават заключение, че след извършената на
13.02.2013 г. операция са настъпили множество усложнения. Основното усложнение
се дължи на постоперативната остра бъбречна недостатъчност, изразяваща се в
липса на отделяне на урина, бързо нарастване на уремията и тежката
постоперативна анемия. Това е наложило и включване на П. С.Д. на хемодиализно
лечение по спешност, продължило до смъртта й. Съгласно заключението по
отношение състоянието на бъбречната функция предоперативно
е имало напълно достатъчна информация. Проведените преди операцията ехографски, рентгенографски и компютър-томографски изследвания са дали основание на
оператора да проведе операцията без консултация с уролог. Вещите лица не могат
да дадат отговор на въпроса дали непосредствено преди операцията е било
задължително извършването на консултация с уролог. От устните им рязяснения се установява, че единственият начин за
поддържане живота на П.С. Д.е бил прилагането на диализни процедури.
От показанията на свидетелите И.К. – внук на П. С. Д., и З. Б. – сестра на
П. С. Д., които като
единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се
установява, че ищците тежко понесли загубата на П. С. Д., с която имали изградена силна
емоционална връзка.
Установява се от платежно нареждане от 08.04.2013 г.,
че на посочената дата ищецът С.Д. заплатил на
„Т. Х.“ ЕООД
сумата от 600 лева по договор за хоспитализация и предоставяне на медицинско
наблюдение и поддържащо лечение, предписано от лекар, на П. С. Д., на
22.03.2013 г. – сумата от 625. 00 лв., на 19.03.2013 г. – 525. 00 лв., а на
03.04.2013 г. – 625. 00 лв., видно от представените вносни бележки.
За извършените във ВМА – гр. С. медицински услуги С.Д. заплатил
сумата от 200. 00 лева, видно от представената фактура с прикрепен към нея
фискален бон, а за аутопсията – сумата от 355. 00 лева.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква
установяването на елементите на следния фактическият състав, пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно
действие (или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа – в случая осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение
при извършване на медицинска дейност, причиняване
на вреда на трето лице (различно от делинквента
и отговорния по чл. 49 ЗЗД), която вреда да е причинена при или
по повод изпълнението на работата, както и установен размер на вредите. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Въз основа на Закона за здравето, Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика съдебната практика е
дефинирала понятието "лекарска (медицинска) грешка" като всяко
неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на
изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности, което се намира
в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и
Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
По отношение на противоправното
поведение на членовете на лекарския екип, за което се твърди, че е довело до
настъпване на вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на посочените
изисквания чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и
технологии, общоустановените методи за диагностика и
лечение, критерии за качество (чл. 80 Закон за здравето), медицински
стандарти (чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ), добрата
медицинска практика. Най-често същото се определя като действие или
бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените медицински правила и
изисквания (може да има
и други прояви - например
право на информирано съгласие или безопасност на лечението).
В чл. 81, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето се сочат
следните принципи: 1. своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност
при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на
деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност
на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Условията
и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения (ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) лечебните заведения
осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с
наредби на министъра на здравеопазването. В конкретната хипотеза приложими са
Наредба № 26 от 29.06.2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Урология" (отм.) и Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване
на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна
и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия (отм.).
Съобразно установените по
делото факти съдът прима, че е налице нарушение на правилата за утвърждаване на
медицински стандарт „Урология“, доколкото извършената радикална нефректомия като оперативна процедура с много голям обем и
сложност (11.1. медицински стандарт
"Урология", раздел А) е била
осъществена в болница с второ, а не трето, ниво на компетентност (3.6. медицински стандарт
"Урология", раздел А), като
операторът – ръководител на екипа (д – р Г.) не е бил уролог (съгласно изискванията на чл. 2.17.1 ) и нито един от асистентите, част от оперативния
екип, не е бил със специалност по урология (изискване, описано в таблица № 2).
Относно това поведение и твърдяната вреда следва да се
съобрази заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което по
отношение състоянието на бъбречната функция предоперативно
лекарският екип е разполагал с напълно достатъчна информация, като проведените преди операцията ехографски, рентгенографски и компютър-томографски изследвания са дали основание на
оператора да проведе операцията без консултация с уролог. В настоящия случай
съдът приема за недоказано наличието на причинно-следствена връзка между
деянието на лекарския екип, което нарушава описаните по-горе правила –
стандарти, и смъртта на П. С. Д., настъпила
в резултат на перитонит с двустранна бронхопневмония и инфекциозни разсейки в паренхимните органи,
които са довели до обща бактериална интоксикация на организма. По делото не е
доказано дали извършването на радикалната нефректомия
в болница с второ ниво на компетентност от оператор, който не притежава
специалност урология, е в пряка причинна връзка със смъртта на П. С. Д., причинена
непосредствено от перитонит с двустранна бронхопневмония и инфекциозни разсейки в паренхимните органи,
довели до обща бактериална интоксикация на организма, доколкото възникналите
усложнения и настъпилата смърт при терминално болен пациент е възможно да се
дължат на естествения ход на заболяването.
При неустановеност на причинната връзка като
обстоятелство, при наличието на което по правило настъпва резултатът, следва да
се приеме, че смъртта на наследодателя на ищците не е резултат от действия на
лекарския екип на ответника.
По тези съображения съдът обосновава извод за
неоснователност на предявените искове.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 800 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Д., ЕГН:
**********,***,
против „М.б. з. А. Л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: ………., иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати
нарушения и пропуски при решението за извършване на 13.02.2013 г. на оперативна
интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Д., ЕГН: **********,***, против „М.б. з. А. Л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: ………, искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати
нарушения и пропуски при решението за извършване на 13.02.2013 г. на оперативна
интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, както и за заплащане на сумата от
5 000. 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, както
следва – за
медицински прегледи и консултации с водещи специалисти в областта на урологията
и хирургията – 500.00 лева; за лекарства, медицински консумативи и кръвни
продукти – 750.00 лева; за аутопсии – 250.00 лева; за специализиран медицински
транспорт между ответника и ВМА – С. и ВМА – С. и болница „Т. Х.“ ЕООД –
100.00 лева; разходи за престой и лечения в „Т. Х.“ ЕООД – 2 400.00 лева; разходи
за транспорт с лични превозни средства и обществен транспорт при личен престой
и посещения в болничните заведения, посочени по-горе, за времето от 16.02.2013
г. до 10.04.2013 г. – 1000.00 лева- вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на 13.02.2013 г. на оперативна интервенция на П. Д. – радикална
нефректомия по повод карцином – довели до летален изход.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.К., ЕГН: **********,***, против „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: ………, искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна тъга и безпокойство, вследствие на допуснати
нарушения и пропуски при решението за извършване на 13.02.2013 г. на оперативна
интервенция на П. Д. – радикална нефректомия
по повод карцином – довели до летален изход, както и на сумата от 5 000. 00
лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, както
следва: за медицински прегледи и консултации с водещи специалисти в областта на
урологията и хирургията – 500.00 лева; за лекарства, медицински консумативи и
кръвни продукти – 750.00 лева; за аутопсии – 250.00 лева; за специализиран
медицински транспорт между ответника и ВМА– С. и ВМА – С. и „Т. Х.“ ЕООД – 100.00 лева; разходи за
престой и лечения в „Т. Х.“ ЕООД – 2 400.00 лева; разходи
за транспорт с лични превозни средства и обществен транспорт при личен престой
и посещения в болничните заведения, посочени по-горе, за времето от 16.02.2013
г. до 10.04.2013 г. – 1000.00 лева; вследствие на допуснати нарушения и пропуски при
решението за извършване на 13.02.2013 г. на оперативна интервенция на П. Д. – радикална
нефректомия по повод карцином – довели до летален изход.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: …….., сумата от
760. 00 (седемстотин
и шестдесет) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „М. Б. З. А.л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: ………, сумата от
1 520. 00 (хиляда петстотин и двадесет) лева - разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „М. Б. З. А. Л.“ ЕООД – гр. С., ЕИК: ………, сумата от
1 520. 00 (хиляда петстотин и двадесет) лева - разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен
срок от съобщаването
му на страните с препис.
СЪДИЯ: