Р E Ш Е Н И
Е
№
01.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6532
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. ЗПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България твърди, че
с договор за потребителски заем с номер CREX-14417571 от 23.01.2017 г. отпуснал
на ответника В.С.Х. паричен кредит в размер на 574,99 лв. Сумата, предмет на
горепосочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1
от договора, с което същият изпълнил задължението си по него. Ответникът
удостоверил усвояването на посочената сума с полагането на подписа си в поле
„Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от същия, за кредитополучателя
възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 58,45
лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 42,57 % и годишния
лихвен процент 35,99 %, посочени в параметрите по договора. Ответникът
преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-14417571 на 05.04.2017
г., като към тази дата била погасена 1 месечна вноска. На основание чл.3 от
договора вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 642,95 лв., представляващ
оставащите 11 броя погасителни вноски към 05.05.2017 г., към която дата бил
станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия палеж на втората
непогасена вноска, ответникът не изпълнил задължението си. Алтернативно счита
всички претенции за дължими, на основание изтичането на крайния срок на
договора на 05.02.2018 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди още, че ответникът му дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 65,16 лв., за периода от настъпване на изискуемостта
на кредита - 05.05.2017 до 11.07.2018 г.
Към настоящия момент
ответникът дължал на ищеца следните суми: главница – 540,83 лева;
възнаградителна лихва – 102,12 лева и законна лихва за забава – 65,16 лева, или
общо дължимата сума възлизала на 708,11 лева. За тези суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по гражданско дело № 3728/2018 г. по описа на РС –
Стара Загора. Длъжникът не бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на
ищеца от подаването на настоящата искова молба за установяване на вземанията му
по заповедта.
Искането на ищеца до
районния съд е да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от
страна на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България от ответника В.С.Х.
в размер на: 540,83 лв. - главница по кредита, 102,12 лв. - възнаградителна
лихва по договора, 65,16 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.05.2017
до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника В.С.Х. - адв. Р.М. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Позовава се на съдебна
практика на ВКС, според която противно на добрите нрави било уговарянето на
възнаградителна лихва в размер надвишаващ 3-кратния размер на законната лихва
върху просрочените задължения, а в конкретния случай този размер бил над 3,5
пъти. Счита клаузата на сключения между страните Договор за потребителски
кредит от 23.01.2017 г., касаеща годишен лихвен процент от 35,99 % за нищожна,
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. По отношение на останалите претенции на ищеца,
посочени в исковата молба, счита същите за недоказани.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК назначеният на ответника Христо Димитров Христов особен представител
не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника оспорва исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3728/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 540,83 лв. - главница по
договор за потребителски заем с номер CREX-14417571 / 23.01.2017 г., 102,12 лв.
- възнаградителна лихва по договора за периода от 05.04.2017г. до 05.02.2018г.,
65,16 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.05.2017 до 11.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
23.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и за разноските
по заповедното производство: 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение
на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове
за установяване на вземанията по заповедта.
От представените по
делото договор
за кредит с
номер CREX-14417571 / 23.01.2017 г. и от служебен бон от 23.01.2017г., издаден
от „Технополис България“ ЕАД се установява, че ищецът с предишно наименование
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника
заемна сума в размер на 574,99 лева за закупуване на телефонен апарат SAMSUNG
и аксесоари към него на обща
цена 532.80 лева, при годишен процент на разходите 42,57%, годишен лихвен
процент 35,99 %, или общо задължението възлиза на 701,40 лв., платимо на 12
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 58,45 лева.
Приложен е погасителния план към договора, в който са отразени падежите на
вноските и размерите на главницата и договорната лихва, включени във всяка
отделна вноска.
Представена
е изходяща от ищеца справка, в която са отразено извършено от ответника плащане
по горепосочения договор в размер на 58,45
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Представеният
по делото договор за кредит CREX-14417571 / 23.01.2017 г., подписан от ответника, установява възникналото заемно
правоотношение между ищеца, като
кредитор и ответника, като кредитополучател. Предаването на заемната
сума на 23.01.2017г. и получаването на
стоката от кредитополучателя, са удостоверени с подпис на ответника съгласно
чл. 1 от договора в графа „удостоверявания“, както и се доказва и от
представения по делото служебен бон, издаден от „Технополис България“ ЕАД.
Ищецът признава, че
по горепосочения договор ответникът му е заплатил първата вноска от кредита в
размер на 58,45 лева с падеж 05.03.2017г. Съдът след като извърши съответните
математически изчисления, изхождайки от представения по делото погасителен план,
в който е отразено всяка една вноска каква част от главница и каква част от
договорна лихва включва, намира, че неплатеният остатък от главницата възлиза
на 540,83 лева.
Ищецът се позова на
факта на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че същата е настъпила
на 05.05.2017г. – падежът на втората неплатена вноска, основавайки се на чл. 3
от договора. Съдът след като извърши съответните математически изчисления,
намира, че дължимата законна лихва върху неплатената главница е 65,16 лева за
периода от 05.05.2017г. до 11.07.2018г.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не представи доказателства за заплащане на
горепосочените суми за главница и законна лихва, поради което предявените
искове за тези суми следва да бъдат уважени.
Всъщност основният
спорен по делото въпрос е дължи ли ответникът претендираната с исковата молба
сума за договорна лихва, като назначеният му особен представител е направил
възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорена, доколкото същата
надхвърля трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави. Съдът намира това възражение за основателно по
следните съображения: Съгласно решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№
1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая договорената
възнаградителна лихва е в годишен размер 35.99%. Следователно уговорената тя
надвишава над 3 пъти законната лихва, което противоречи на добрите нрави, тъй
като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически
по-слаб участник в оборота. Оттук следва, че искът за договорна лихва се явява
неоснователен и следва да бъда отхвърлен като такъв.
Дори съдът да беше
приел, че клаузата за договорна лихва е действителна, то отново искът за
заплащане на договорна лихва се явява неоснователен, тъй като ищецът се
позовава на предсрочна изискуемост на кредита, възникнала на 05.05.2017г. В
този случай съгласно разрешенията,
дадени в ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът
на вземането на кредитора следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Следователно ответникът няма право да претендира договорна лихва след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както е сторил това с
исковата молба.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 540,83
лв. - главница по договор за потребителски кредит с номер CREX-14417571 / 23.01.2017
г., 65,16 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.05.2017 до 11.07.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.07.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като искът за установяване на дължимост на сумата
102,12 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от 05.04.2017г. до
05.02.2018г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните
разноски в исковото производство: 25 лева – ДТ (това е дължимата държавна такса
с оглед правило на чл.72,ал.1 ГПК, макар ищецът да е надвнесъл сума за ДТ), 300
лева – за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя
на ищеца в размер на 100 лева, или общо сумата от 425 лева. С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 363,71
лева, съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 64,18 лева, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът не е претендирал
заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Х., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., със седалище в гр.
Париж, Франция, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, за следните суми: сумата в размер на 540,83
лв. - главница по договор за
потребителски кредит с номер CREX-14417571 / 23.01.2017 г., сумата в размер
на 65,16 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.05.2017 до
11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на дължимост за сумата 102,12 лв. - възнаградителна лихва по договора за
периода от 05.04.2017г. до 05.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч. гр. д. № 3728/2018
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.С.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., със седалище в гр. Париж, Франция, рег. № *********, чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата
от 363,71 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 64,18 лева - разноски по
ч.гр.д. № 3728 / 2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***, а именно:
IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: