Решение по дело №17/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 53
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20181800900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 53

 

гр.София, 13.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 28.февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№17 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.135 ЗЗД.

„А.“ А.Е., Г., регистрирано в Главния Търговски регистър  под №*********, гр.А., представлявано от изпълнителния директор А. Т., чрез пълномощника адв. Т.Н., е подало искова молба, срещу

„К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** ЕООД, ЕИК., гр. С..,

„П.У.“ АД, ***, представлявано от изпълнителния директор Г.М.,

„П.У.2“ АД, ***, представлявано от изпълнителния директор Г. М.,

„Ю.Б.“ АД с ЕИК ., със седалище *** правоприемник на „Б.П.Б.“***, ЕИК .и

„П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г., регистрирано в Главния търговски регистър в гр.А. под №**********, представлявано от изпълнителния директор А. Д.К., с която е предявил срещу ответниците отменителен иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ, за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД /н./, следните извършени от длъжника действия:

1.      ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013 г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013 г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012 г. от 20.06.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С. Б.“ ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г., и

2.      ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013 г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013 г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С. П.Б.“ ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.;

3.      ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С. П. Б.“ ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки; 

4.      ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С. П. Б.“ ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба(л.2-л.8) и уточняваща молба от 26.02.2018г. (л.84 – л.93), са:

Ищецът „А.“ А.Е., Г., поддържа в исковата молба, че в качеството си на кредитор  на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) предявява настоящия иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), посочените по-горе, извършени от длъжника действия и договори. Поддържа, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ в качеството му на кредитор, а именно: открито срещу производство по несъстоятелност с решение от 23.01.2017 г. по т. д. н. №171/2016г. на СОС; качеството на кредитор на ищеца; одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 13.07.2017г., поправено с  определение от 20.07.2017г.  списък на приетите от синдика вземания  на кредиторите на несъстоятелността, в който ищецът е включен с вземане в общ размер от 45 104 077,95 лв. с основание договор за кредит №954 от 17.11.2011г.; извършени от ответника „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) група от действия преди откриване на производството по несъстоятелност, заличил е учредените в негова полза договорни ипотеки по нот. Актове, посочени по-горе и е сключил с втория ответник „С.П.Б” ЕООД, увреждащ кредиторите договор, въз основа на който е извършено заличаването на процесните ипотеки, както и друг договор отново с посочения ответник, по силата на който останалите непогасени вземания „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) са опростени, с които целенасочено е увредил обезпечения кредитор „А.Б.“ А.Е., Г., с приети вземания, както и всички останали кредитори на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) в производството по несъстоятелност.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди в исковата си молба, че длъжникът „К.Б.” ЕАД, на 20.06.2012г. сключил със „С.П.Б” ЕООД предварителен договор за продажба на недвижим имоти. Посредством договор за ескроу – сметка длъжникът заплатил първата вноска по предварителния договор в размер на 4 500 000 евро. Предварителният договор е изменен с анекс от 15.12.2012г., след което длъжникът платил и втора авансова вноска в размер на 2 250 000 евро. За обезпечение на задължението за връщане на първата авансова вноска от продажната цена от 4 500 000 евро, при условията на договора продавачът „С.П.Б” ЕООД учредил в полза на купувача „К.Б.” ЕАД договорна ипотека  с нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012 г. от 20.06.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г.

За обезпечаване на задължението за връщане на втората авансова вноска от продажната цена в размер на 2 500 000 евро, при условията на договора, продавачът „С.П.Б” ЕООД учредил в полза на купувача „К.Б.” ЕАД договорна ипотека  с нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г. /виж уточн. молба от 26.02.2018г. (л. 84 – л.93)/.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди, че в началото на 2013г., длъжникът- „К.Б.” ЕАД, платил на „С.П.Б” ЕООД, допълнителни вноски от продажната цена по предварителния договор, с което общият размер на задължението на продавача „С.П.Б” ЕООД надхвърлило 8 000 000 евро.

През месец юли 2013г., действието на предварителния договор от 20.06.2012г., било прекратено по взаимно съгласие на страните, без никоя от тях да е обявена за виновна.

За това ищецът поддържа, че след прекратяването на договора от 20.06.2012г., в полза на „К.Б.” ЕАД възникнало вземане към „С.П.Б” ЕООД за връщане на авансово платените вноски от продажната цена, като към този момент вземането е било надлежно обезпечено с посочените две договорни ипотеки.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди, че при така посочените обстоятелства обаче, на 14.10.2013г., длъжникът  „К.Б.” ЕАД, предприел действия чрез които се отказал от обезпеченията си, които са предмет и настоящия иск, а именно: въз основа на молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери Манчев, е била заличена  вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г., и въз основа на същата молба-съгласие, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013г. е била заличена учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. уточнява, че с настоящата искова молба не атакува плащанията на авансовите вноски по подписания между длъжника „К.Б.“ ЕАД и втория ответник „С.П.Б” ЕООД предварителен договор от 20.06.2012г. за продажба на недвижими имоти. Счита, че същите са платени в изпълнение на валидно възникнали за „К.Б.“ ЕАД задължения, при уговарянето на които, обаче страните са уговорили и насрещно задължение за продавача - „С.П.Б.“ ЕООД, при сбъдване на определени условия да върне на купувача авансово платените от последния суми, което задължение е било обезпечено чрез учредяването на договорните ипотеки. Поради и доколкото впоследствие са възникнали уговорените отнапред условия, при които за продавача се поражда задължението да върне на купувача авансово платените вноски по сключения предварителен договор и тъй като последният не го е изпълнил доброволно, ищецът поддържа, че купувачът  „К.Б.“ ЕАД е бил в правото си да се ползва от правата и привилегиите по учредените в негова полза ипотеки, чието предназначение е да служат за обезпечение на вземанията му за връщане на авансово платените вноски. Твърди, че вместо това, ответникът „К.Б.“ ЕАД е извършил действия, чрез които се е отказал от обезпеченията си и които действия са предмет на настоящата искова молба /виж уточн. молба от 26.02.2018г. (л. 84 – л.93)/. Посочените действия увреждали кредиторите на „К.Б.“ ЕАД, поради това, че след извършването им, вземанията на длъжника останали необезпечени и за това не били събрания в техния пълен размер.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди, че страните по двете заличени договорни ипотеки, които са страни и по договора, въз основа на който е извършено заличаването  и впоследствие опрощаването са свързани лица, поради което твърди и че в случая е налице презумпцията знание по чл.135, ал.2 ЗЗД у втория ответник „С.П.Б” ЕООД.

В случай, че договорът за заличаване на процесните ипотеки е безвъзмезден или се окаже, че въобще такъв договор липсва между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, ищецът счита за уважаването на иска не е необходимо да бъде установено знание у ответника „С.П.Б” ЕООД.

На  следващо място в исковата си молба ищецът излага, че след извършването на посочените увреждащи действия, били извършени и следните последващи действия по отношение на процесните имоти, а именно:

Ответникът  „С.П.Б” ЕООД, апортирал имотите в капитала на ответниците „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД. Върху имотите били учредени договорни ипотеки в полза на „Б.П.Б.“ ЕАД, след което търговските предприятия на ответниците „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД били заложени в полза на ответника „Н.П.“ А. Г..

Във връзка с така посочените в исковата молба последващи действия с процесните имоти  ищецът излага, че понастоящем пред ОСГТК на ВКС е висящо тълкувателно дело №2/2017г., по което предстои да бъде постановено тълкувателно решение, което да даде разрешение на въпроса: „Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от трето лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“. Счита, че в случай, че разрешението, което се даде на така поставения въпрос е в смисъл, че последващите приобретатели на права върху имуществото следва да бъдат конституирани като ответници по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, то така предявения иск в настоящото производство, следва да бъде разгледан и уважен и срещу ответниците „П.У.“ АД, „П.У. 2“ АД и „Н.П.“ А. Г..

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди, че междувременно научил, че процесните имоти са били продадени на публична продан  и били придобити от купувач „П. “ ЕООД, като съдебният изпълнител изготвил разпределение на сумите.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. уточнява, че длъжникът „К.Б.“ ЕАД е извършил само онези действия, в резултат на които се е лишил от обезпеченията по учредените в негова полза договорни ипотеки, сключени между него и „С.П.Б” ЕООД договори, въз основа на които е извършено заличаването им и вземанията на „К.Б.“ ЕАД спрямо „С.П.Б” ЕООД са опростени. А описаните в исковата молба последващи действия с останалите ответници, са били осъществявани от последните и ищецът твърди, че са част от цялата поредица от увреждащи интересите на „А.Б.“ А.Е., Г. действия и сделки, които ищецът атакува с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ /виж уточн. молба от 26.02.2018г./

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. уточнява още, че не твърди, че съществуват пороци на придобивно основание  на „П.“ ЕООД,  обявено за купувач по проведена от ЧСИ Милен Бъзински публична продан по изпълнително дело №201668380406442 и че посоченото дружество не е ответник по делото /виж уточн. молба от 26.02.2018г./.

Отделно от това поддържа, че висящността на делото по чл.135 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ, съставлява основание по чл.464 ГПК за спиране на предаването на сумата, определена за кредиторите с оспорени привилегии, съгласно разпределението.

С оглед на така изложеното ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), следните действия извършени от длъжника „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност):

1.         ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г., и

2.         ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013 г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013 г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.;

3.         ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки; 

4.         ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г. са били опростени.

Препис от исковата молба и приложенията към нея и от уточняващата я такава с вх. №1655/26.02.2018г. е връчен на ответниците и на синдика на „К.Б.“ ЕАД, както следва: на ответника „К.Б.“ ЕАД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „С.П.Б” ЕООД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.“ АД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.2“ АД редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „Б.П.Б.“ ЕАД на 17.10.2018г., на ответника Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. на 19.10.2018г. и на синдика на „К.Б.“ ЕАД -  М.Ш. на 28.09.2018г. 

На 12.10.2018г. е постъпило писмено становище от М.Ш. – синдик на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), като съищец на основание чл.649 ал.3 и молба на „А.Б.“ А.Е., Г. от 26.02.2018г., с което излага следното:

По допустимостта на предявения иск, синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) счита, че искът е депозиран от процесуално допустимо лице и в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ, като депозиран от кредитор в производството по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), включен в съставените от синдика списъци на вземанията по чл.686, ал.1, т,1 от ТЗ, одобрени от съда по несъстоятелността с определение №51 от 18.07.2017 г. по т. д. №171/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. Твърди обаче, че за ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. не е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, поради това, че дори и да бъдат уважения претенциите на ищеца, счита, че това не би довело до попълване на масата на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност).

В становището си синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) излага, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. в исковата си молба е посочил, че „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) има вземания от „С.П.Б” ЕООД в общ размер на 7 750 000,00 евро. Че част от тези вземания са били обезпечени, за което вторият ответник „С.П.Б” ЕООД учредил първи по ред договорни ипотеки в полза на „К.Б.“ ЕАД, с посочените в исковата молба нотариални актове, както и че договорните ипотеки са били заличени. Сочи, че предмет на  настоящия иск са именно тези заличавания и предполагаеми съпътстващи документи, сред които споразумение за опрощаване на дълг, за което не е налице сигурност, че съществува.  Синдикът поддържа, че дори и да бъде отменено в хода на настоящото производство, извършеното вписване на заличаване на процесните договорни ипотеки, не би се стигнало до попълване масата на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), каквато е основната цел на иска по чл.649 ал.1 от ТЗ.

В подкрепа излага следните аргументи, че в хода на производството по несъстоятелност от страна на управителните органи на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) не са  били предадени на синдика търговските книжа на несъстоятелния търговец, договори, споразумения и анекси към същите, поради което поддържа, че дори и да бъдат предприети действия от синдика, след отмяна на вписването на заличаването на учредените договорни ипотеки, въз основа на документ по чл.417 ГПК, то при постъпване на възражение от страна на длъжника въз основа на документ, различен от соченото споразумение по опрощаване, с което евентуално са били опростени задълженията на „С.П.Б” ЕООД към „К.Б.“ ЕАД, синдикът не би могъл да обоснове  основателност на иска за установяване на вземането, поради което издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

На следващо място в становището си синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) излага, че поради това че не разполага с търговските книжа на несъстоятелното дружество  и соченото от ищеца споразумение за опрощаване на дълг, не може да бъде прието, че при бъдещо исково производство инициирано от страна на синдика, последният надлежно би защитил интереса на  „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), което не би довело и до попълване на масата на несъстоятелността, а  би довело до натрупване на допълнителни разноски.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че в хода на изпълнителното производство по и. д. №6442/2016г. по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, недвижимото имущество, по отношение на което са учредени процесните договорни ипотеки, за което в последствие и вторият ответник „С.П.Б” ЕООД е учредил договорна ипотека в полза на ответника „Б.П.Б.“ АД за задължения на „К.Б.“ ЕАД, е било изнесено и продадено на публична продан на трето лице. Постановления за възлагане  на имота са били издадени на името на „П.“ ЕАД и  влезли в сила на 08.01.2018г.  Извършеното индивидуално принудително разпределение било предявено на 26.01.2018г. и влязло в сила, а сумите по него били преведени на взискателите в производството, в който случай приобретателят на имота, придобит от публичната продан на ЧСИ е придобил същия чист от вещни права и тежести. Поради вписването на исковата молба, след вписване на издадените постановления за възлагане относно влязлата в сила публична продан, която не е била спряна с нарочен акт на съда и не е била обжалвана по реда на чл.496, ал.2 от ГПК, заличаването на ипотеката, което се атакува с настоящите искове не би могло да бъде отменено, а трети лица заявяващи самостоятелни права имат възможност да се бранят само с иска по чл.440 ГПК, но не и с настоящият иск.

С оглед на така изложеното синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) поддържа, че предявения иск е недопустим на основание чл.496, ал.3 ГПК.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) излага още, че евентуалното уважаване на настоящия иск, ще доведе до необходимост всеки от взискателите да върне на ЧСИ получените суми и да бъде извършено ново разпределение, но за да бъде включено „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) като кредитор в производството, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че последното е длъжник по посоченото изпълнително дело.

Ето защо синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), поддържа, че дори и да бъде постановено решение, с което се уважи предявения иск, не би се стигнало до увеличаване на масата на несъстоятелносттта на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), поради обстоятелството, че последното е обусловено от поведението на трети лица, чийто интерес е да докажат, че задълженията на  „С.П.Б” ЕООД към „К.Б.“ ЕАД са погасени, със споразумението посочено от ищеца в исковата молба или с друго такова, поради което счита предявеният иск процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от завеждането му.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди още, че към настоящия момент по отношение на втория ответник „С.П.Б” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, с решение №1461 от 12.06.2018г. по т. д. №6431/2017г. по описа на САС, поправено с решение № 1989 от 25.07.2018г. по т. д. №6431/2017г. по описа на САС, което поради липса на достатъчно суми за покриване на първоначалните разноски в производството е спряно. Същото е посочено като допълнително основание в подкрепа на становището, че не са налице основанията за водене на иск за сумите по прекратения предварителен договор  срещу втория ответник „С.П.Б” ЕООД. Твърди, че по отношение на последното са прекратени правомощията на органите му и все още не е назначен синдик.

Отделно от горното, синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) поддържа, че по отношение на „С.П.Б” ЕООД, с оглед откритото производство по несъстоятелност е налице забраната на разпоредбата на чл.637 от ТЗ, съгласно която не могат да бъдат образувани граждански и търговски дело с имуществен характер  срещу дружеството, поради което и че следва да бъде прекратено настоящото производството срещу „С.П.Б” ЕООД (в несъстоятелност).

По основателността на депозираната искова молба, синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) излага следното:

Синдикът твърди, че от изложената фактическа обстановка в исковата молба не могат да бъдат изведени  всички законово необходими предпоставки за уважаване на иска, доколкото същият е обоснован на общодостъпна информация и фактически твърдения, коти не са подкрепени от доказателства. Конкретно визира соченото от ищеца споразумение за опрощаване на вземанията на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) от „С.П.Б” ЕООД (в несъстоятелност).

Твърди, че в действителност, от вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) в Служба по вписванията гр.София може да се направи извод, че на 20.06.2012г. „К.Б.“ ЕАД е сключило със „С.П.Б” ЕООД предварителен договор за продажба на недвижими имоти. А посредством ескроу-сметка длъжникът е заплатил първа вноска по предварителния договор в размер на 4 500 000,00 евро, видно от приложенията към исковата молба, а именно: Договор за откриване на сметка със специален режим и предназначение от 20.06.2012г., сключен между „О.“ АД, „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) поддържа, че процесните учредени договорни ипотеки, видно от вписванията в Служба по вписванията обезпечават  изпълнението на задължението по сключения между „К.Б.” ЕАД и „С.П.Б” ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на Хипермаркет и идеални части от поземлен имот. По силата на така сключения предварителен договор „С.П.Б” ЕООД е следвало да прехвърли собствеността върху описан в предварителния договор Хипермаркет и идеални части от поземлен имот срещу цена в размер на 8 400 000,00 евро.  Твърди, че от доколкото от страна на „С.П.Б” ЕООД все още не са изградени обектите, за които е извършено плащането от страна на „К.Б.“ ЕАД, в полза на последното и за обезпечаване изпълнението на задълженията по сключения предварителен договор е учредена договорна ипотека върху точно определено имущество със сочения нотариален акт.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди още, че  „К.Б.“ ЕАД може да се ползва от привилегиите на предоставената договорна ипотека само при наличие на някое от основанията посочени в предварителния договор за покупко-продажба.  Поддържа, че поради факта, че не са му предадени от управителните органи на „К.Б.“ ЕАД  търговските книжа на несъстоятелното дружество, включително и този договор не може да бъде твърдяно със сигурност какво е цялото съдържание на договора и каква е причината за заличаване на процесните договорни ипотеки.

По отношение на искането за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на извършеното заличаване на вписването досежно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 115, том III, peг. № 10918, дело № 423/2012 г. от 19.12.2012 г. по описа на Нотариус Валери Манчев, peг. № 053 в регистъра на НК, който нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е вписан в службата по вписванията с вх. peг. № 59416 от 19.12.2012 г. акт № 173, том XXVI, поддържа, че трябва да се съобрази обстоятелството, че последният  е сключен с оглед наличието на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2012г., изменен с Анекс от 15.12.2012г. Синдикът поддържа, че по силата на посочения предварителен договор от страна на  „С.П.Б” ЕООД е следвало да бъде прехвърлена в полза на „К.Б.“ ЕАД собствеността върху Хипермаркет и идеални части от поземлен имот срещу цена в размер на 8 400 000,00лв. А с посочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека са били обезпечени вземания на „К.Б.“ ЕАД до сума в размер на 2 250 000,00 евро.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди още, че от наличната при него документация  не може да бъде установено, дали сумата е била реално заплатена от страна на „К.Б.“ ЕАД, но поддържа, че дори и да е платена, тази сума ще подлежи на връщане при наличието на точно определени факти и обстоятелства, че е настъпило някое от основанията за това, посочени в сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижимо имущество от 20.06.2012г., изменен с Анекс от 15.12.2012г., с които не разполага.

Ето защо синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че дори и да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на атакуваните с настоящата искова молба сделки и действия, масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД не би могла да бъде попълнена с посочените суми.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясна причината, поради която длъжникът „К.Б.“ ЕАД е дал съгласие за заличаване на учредените в негова полза договорни ипотеки, но счита, че от доводите на ищеца в тази насока не могат да бъдат извлечени релевантни данни за основателността на иска.

При това положение, твърди, че е необходимо да бъде преценено до каква степен е налице увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност на първия ответник, като се вземе предвид обстоятелството, че заличаването на договорните ипотеки, учредени от страна на „С.П.Б” ЕООД в полза на „К.Б.“ ЕАД /н./ са последвани от учредяване на договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД от страна на „С.П.Б” ЕООД за задължения на „К.Б.“ ЕАД /н./. 

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) поддържа, с оглед на изложеното, че не може да бъде прието, че е налице увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.135 ЗЗД,  в случай че длъжникът е предприел действия, с които се е отказал от обезпечението на едно свое евентуално несигурно вземане, за да се обезпечи задължението му към негов кредитор.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди още, че и останалите кумулативно дадени предпоставки, в случая не са налице, а именно, че лицата срещу които е предявен настоящия иск са свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ, за да бъде доказано увреждане на останалите кредитори в производството по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност). Твърди, че ответниците в настоящото производство срещу които е предявена исковата молба, „С.П.Б.“ ЕООД - дружеството, чиято собственост, към момента на заличаване на ипотеките, е било недвижимото имущество, предмет на учредените договорни ипотеки, „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД - дружествата, в които е апортирано процесното имущество, последващият ипотекарен кредитор - „Б.П.Б.“ АД и заложният кредитор на „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД - „Н.П.“ А. не са свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ.

Твърди, че нито от данните в Търговския регистър, нито от данните в която и да било правно-информационна система се установява, че са налице основания за наличието на някоя от връзките между лицата посочена в § 1, ал. 1 и ал.2 от ТЗ. Към момента на извършване на процесните сделки управител на „С.П.Б” ЕООД бил Ю.С. М., ЛНЧ:******, Ф., а едноличен собственик на капитала на дружеството „Ж.“ С.А., В176101, чуждестранно юридическо лице от  Л.. Твърди, че към 14.10.2013г. /датата на която е вписано в Службата по вписванията - гр.С., оспорваното заличаване/, съветът на директорите на „К.Б.“ ЕАД /н./ се състои от следните лица – Л.М., ЛНЧ: ****** Г., Ж. Л., ЛНЧ: ******, Ф., Ж.Л. Ж. Ж. Д., ЛНЧ: ******, Б., Л.Д. М., ЕГН:********** Б., С.М., ЛНЧ: ****** Г., като нито едно от посочените лица не участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на другото лице. За това синдикът твърди, че между тези лица могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Отделно от изложеното твърди, че е видно, че между посочените лица не е налице и семейна връзка.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че не може да се приеме и че посочените търговски дружества са свързани лица с „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) по смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Поддържа, че в тежест на ищеца в настоящото производство е да се докаже знание за увреждане освен у несъстоятелния търговец „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) и у останалите лица, контрагенти по атакуваните сделки.

На следващо място в становището си синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) поддържа, че следва да бъде съобразено и това какво отношение предявеният иск по отношение на трети добросъвестни лица, с оглед на обстоятелството, че недвижимите имоти, предмет на учредените договорни ипотеки е продадено в хода на индивидуалното принудително изпълнение по и. д. №6442/2016г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, на лице, което не е привлечено като страна в настоящото производство. Твърди, че последното не е кредитор в производството по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) и няма данни да е кредитор в производството по несъстоятелност на „С.П.Б” ЕООД (в несъстоятелност).

С оглед на изложеното, синдикът счита, че дори и в депозираната искова молба да са релевирани доводи, че с извършеното разпореждане от страна на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност)  се е стигнало до опрощаване на един дълг и заличаване на обезпечението в негова полза, не може да се приеме, че предявеният иск е основателен.

Препис от становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) по исковата молба на „А.Б.“ А.Е., Г., е връчен на ищеца на 15.11.2018г. и на ответниците  „К.Б.“ ЕАД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „С.П.Б” ЕООД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.“ АД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.2“ АД редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „Б.П.Б.“ ЕАД на 02.11.2018г., на ответника Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. на 26.10.2018г., като в указания двуседмичен срок са постъпили отговори от:

„П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. е подал отговор вх.№8433/09.11.2018г., с който се присъединява към становището изразено от синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) досежно недопустимостта на предявения отменителен иск, поради липсата правен интерес у „А.Б.“ А.Е., Г. от предявяването му.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. се присъединява и към доводите наведени от синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) за неоснователността на предявения иск, поради липсата на необходимите предпоставки за пораждане на правото по чл.135 ЗЗД в правната сфера на ищеца: липса на увреждащо действие за кредиторите на „К.Б.“ ЕАД - в несъстоятелност, липса на знание у съконтрахентите по атакуваните сделки (недобросъвестност) и липса на свързаност между ответниците „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б.“ ЕООД - в несъстоятелност.

 Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. възразява срещу следните фактически твърдения и правни доводи, изложени в становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност):

Оспорва твърдението на синдика, че при евентуално положително решение по отменителния иск би се стигнало до необходимост всеки от взискателите, да върне по сметките на ЧСИ получените суми и да бъде извършено ново разпределение, в което ответникът „К.Б.“ ЕАД да бъде включено като кредитор с привилегия. Сочи, че и  сам синдикът твърди в становището си, че последното има качеството на длъжник по изпълнително дело №20168380406442 на ЧСИ Милен Бъзински. Счита погрешни и  изложените в становището на синдика съждения, с които се допуска възможност масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД да бъде попълнена след уважаване  на отменителния иск със сумите от разпределението посредством снабдяването с изпълнителен лист срещу ответника „С.П.Б” ЕООД. Поддържа доводите си в тази насока, изложени в отговора на исковата молба, че евентуалното уважаване на отменителния иск няма как да породи в полза на „К.Б.“ ЕАД материално право на вземане срещу „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г. и „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД за заплащане (привнасяне) на определени суми в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД и че пряка последица от уважаването му би могла да бъде единствено и само обявяването на относителната недействителност на атакуваните сделки и действия спрямо кредиторите на несъстоятелността. Поради влизане в сила на разпределението на сумите по изпълнителното производство, счита предявеният отменителен иск за недопустим. Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа и изложеното в отговора на исковата молба, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. е пропуснал възможността да защити правата си в рамките на изпълнителното производство, към което се прилагат специални правила, че не е доказал качеството си на взискател, имащ право да обжалва разпределението,  както и че не е оспорил по надлежния ред вземането на кредиторите.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не притежава качеството кредитор по отношение на нито един от ответниците в настоящото производство, с изключения на първия ответник на „К.Б.“ ЕАД, поради което счита, че за него не е налице активна процесуална легитимация да атакува по реда на чл.135 ЗЗД, нито една от сделките, по които не е страна „К.Б.“ ЕАД.

С оглед изложеното от синдика „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) в становището, че не разполага и не са му предадени търговските книжа на несъстоятелното дружество, включително договори, споразумения  и анекси към тях, ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. възразява срещу предположенията на синдика, че съществува евентуално споразумение между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, като неподкрепено от доказателства.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа, че не може да бъде обоснован извод за вида на сделката и съдържанието ѝ при липса на изрични доказателства, които да я индивидуализират. Счита, че при липса на документи по делото, които да материализират твърдяните сделки на опрощаване на дълга на втория ответник  „С.П.Б” ЕООД към „К.Б.“ ЕАД и заличаване на обезпеченията, не може да бъде презюмирано, че дългът на „С.П.Б” ЕООД към ответника „Б.П.Б.“ ЕАД е бил евентуално опростен. Твърди, че доколкото тези отношения са отношения между търговци, които по правило са възмездни, на по-голямо основания би могло да се предполага, че вземанията не са опростени, а са били погасени по възмезден начин.

На последно място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., излага, че доказателствената тежест да докаже фактите, от които извежда претендираното право се носи от ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. и при липса на доказателства за опрощаване на задълженията, изводът който може да бъде направен е, че такива не са налице и че не съществуват споразумения за опрощаване.

Ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. А.К. е подал отговор вх. №8636/15.11.2018г., с който се присъединява към становището изразено от синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) досежно недопустимостта на предявения отменителен иск, поради липсата правен интерес у „А.Б.“ А.Е., Г. от предявяването му и то наведените в тази насока правни и фактически твърдения. 

Присъединява се изцяло към становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) и доводите, наведени в същото относно недоказаността на предявения иск.

С оглед твърденията на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), че не са ѝ били предадени търговските книжа на несъстоятелното дружество, както и че не разполага с документи  относно погасяването на дълга от  „С.П.Б” ЕООД към „К.Б.“ ЕАД, както и с такива от които да бъде установено, че заличаването на процесните ипотеки е въз основана погасяването на дълга, счита, че от една страна липсват доказателства за съществуването на главно вземане, което да се е ползвало с учредените договорни ипотеки, а от друга и такива, които да удостоверяват, че това вземане е съществувало и надлежно изпълнено от „С.П.Б” ЕООД, поради което да са заличени процесните договорни ипотеки.

За това, ответникът  „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД изцяло се присъединява към твърденията на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) за недоказаност на твърденията на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., че с процесното заличаване на договорните ипотеки са били увредени кредиторите несъстоятелния длъжник „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), при наличието на знание у съконтрахентите му, че действията са увреждащи.

Присъединява се изцяло към становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), че предявеният иск е неоснователен, поради липса на доказателства за съществуването на вземанията, обезпечени с процесните ипотеки, както и за недоказаност на предпоставките по чл.135 ЗЗД, за неговото предявяване.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. чрез пълномощника си адв. Т.Н., е подал отговор вх. №9072/29.11.2018г., с който счита неоснователни изложените в становището аргументи в подкрепа на твърдяната недопустимост на предявения отменителен иск и липсата на правен интерес у ищеца. Поддържа съображенията и доводите си относно допустимостта на предявения иск изложени в уточняващата молба от 26.02.2018г.

По твърдяното в становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) ново обстоятелство откритото производство по несъстоятелност на „С.П.Б” ЕООД с решение №1461 от 12.06.2018 г. по т.д. №6431/2017г. на САС и на основание чл.637 ТЗ, същото обстоятелство съставлявало основание за прекратяване на делото по отношение на този ответник, а с оглед наличието на необходимо задължително другарство на страната на ответниците, същото това обстоятелство водело до недопустимост на производството и спрямо останалите ответници, „А.Б.“ А.Е., Г. излага следното:

Поради това, че производството по т.д. №17/2018 г. на СОС е образувано около половин година преди откриване на производство по несъстоятелност на „С.П.Б” ЕООД, твърди, че не попада в забраната по чл.637, ал.6 ТЗ.

На следващо място „А.Б.“ А.Е., Г. излага, че отменителният иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ не е от категорията имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които съгласно чл.637, ал.1 и ал.2 ТЗ подлежат на спиране, съответно прекратяване, след откриване на производство по несъстоятелност и приемане на спорното вземане при условията на чл.693 ТЗ. А с този иск кредиторът упражнявал признато му от закона потестативно право с обезпечителна функция по отношение удовлетворяването на парично вземане, произтичащо от друго правоотношение.

С оглед на изложеното, „А.Б.“ А.Е., Г. моли да бъдат приети за неоснователни твърденията на синдика на „К.Б.“ ЕАД-в несъстоятелност, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ е недопустим, както и тези, че образуваното по него производство подлежи на прекратяване на основание чл.637 ТЗ, поради наличието на открито производство по несъстоятелност спрямо един от ответниците - „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност).

„А.Б.“ А.Е., Г. счита неоснователни и изложените в становището на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) аргументи относно неоснователността на предявения иск.

По отношение на изложените в становището на синдика твърдения за неустановени от страна на ищеца свързаност между „К.Б.“ ЕАД- в несъстоятелност и „С.П.Б” ЕООД и знание у последното, както и у останалите ответници, за причиненото на кредитора увреждане, препраща към изложението в уточнителната молба от 26.02.2018г.

По изложеното от синдика становище, че в случая следвало да се съобрази и какво отношение би имал предявеният иск спрямо третите добросъвестни лица, тъй като имуществото, предмет на процесиите договорни ипотеки, било продадено в хода на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, като обявеното за купувач лице не било страна в настоящото производство, а не било кредитор и в производствата по несъстоятелност на „К.Б.“ ЕАД и на „С.П.Б” ЕООД-в несъстоятелност. Препраща към съображенията си в тази насока изложени в молбата от 26.02.2018г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД, с който се прави искане да бъде оставен без разглеждане предявеният иск като недопустим, в противен случай да бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговора, по допустимостта на иска се излага следното:

Ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД счита, че преклузивният срок визиран в разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, за предявяването на иска срещу „Б.П.Б.”АД е изтекъл на 23.01.2018г. тъй като решението за откриване на производството по несъстоятелност е постановено на  23.01.2017г. Сочи, че в исковата си молба ищецът предпоставил предявяването на иска си срещу „Б.П.Б.”АД от решението по тълк. дело №2/2017г., което не е постановено към дата на депозиране на исковата молба. За това счита, че  не е налице безусловно искане за защита срещу банката. Отделно от това твърди, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не е формулирал и петитум срещу „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД, поради което счита, че не е налице редовност на исковата молба и че липсва иск, по който тя да е ответник.

Поддържа, че формулирането на петитум след обявяването на решението по тълкувателно дело и понастоящем ще бъде извън преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ и искът ще бъде недопустим, поради наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане.

Счита за недопустимо, ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. да сезира съда под условие, да обуславя предявяването на иска си от разрешението на правен въпрос, което предстои да бъде дадено по тълкувателно дело.

Ответникът поддържа, че наличието на връзка на предюциалност между иска срещу „Б.П.Б.”АД и тълкувателно дело №2/2017г. не е основание за неспазване на преклузивните срокове за предявяване на иска, за изложение на обстоятелства по иска и за формулирането на петитум по него.

Ето защо ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД моли да бъде върната исковата молба по отношение на „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД, поради липсата на искане за защита спрямо него, респ. не съдържа безусловно искане за защита.

По редовността на исковата молба ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД излага следното:

Твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПСК, поради липсата на изложени фактически твърдения относно основанията на които предявява претенцията си срещу „Б.П.Б.”АД и поради липсата на очертано искане срещу банката. Сочи, че настоящият иск следва да бъде разгледан и уважен и срещу „Б.П.Б. ”АД, в случай, че разрешението дадено с решението по тълкувателно дело №2/2017г. е в смисъл, че последващите приобретатели на права върху имуществото следва да бъдат конституирани като ответници по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.  Поддържа, че липсата на обстоятелствена част на исковата молба по отношение на ответника „Б.П.Б.”АД и неформулиран петитум срещу него, води до неопределеност и неяснота на предмета на спора. Счита, че липсата на посочено  правоотношение, по което е страна „Б.П.Б.”АД се оспорва, в какво се състои оспорването и какви изобщо са исканията по отношение на този ответник, води до невъзможност на ответника да изгради защитата си, да изложи твърдения и представи доказателства в нейна подкрепа.

На следва що място ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД поддържа, че исковата молба не отговаря и на изискванията на чл.128, т.2 ГПК, счита за недопустимо ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. да обосновава извършването или неизвършването на процесуални действия, които са изискуеми от императивна правна норма, с разрешение по тълкувателно дело, което ще бъде прието в бъдещ момент.

На последно място сочи, че исковата молба не е вписана, условие за развитие на редовно производство, съгласно чл.114 ЗС.

На следващо място ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД излага становището си по същество на спора, като счита същият неоснователен и излага следните съображения:

На първо място ответникът твърди, че „Б.П.Б.”АД е ипотекарен кредитор на ответника „К.Б.“ ЕАД (н.), а вземането на банката е обезпечено с две ипотеки, от 14.10.2013г. и 21.12.2013г., учредени от трето лице, ответникът „С.П.Б” ЕООД след заличаване на ипотеките в полза на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност).  Поддържа, че ипотечното право на „Б.П.Б.”АД е противопоставимо на правата на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., тъй като претендираната недействителност не може да засегне правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД. Сочи, че както към 2013г., така и към настоящия момент исковата молба не е вписана по партидата нито на първоначалния носител на правото на собственост върху имотите - „С.п.Б.“ ЕООД, нито по партидата на настоящите носители, в чиито капитал правото на собственост е апортирано - „П.у.“ АД и „П.у.2“ АД, нито по партидата на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност).

Ответникът поддържа, че презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД е неприложима по отношение на „Б.П.Б.” АД, поради което в тежест на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. е да докаже, че „Б.П.Б.“ ЕАД е била недобросъвестна при сключване на договорите за ипотека, каквито твърдения ищецът не е навел в исковата си молба.

На следващо място „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД излага, че въпреки липсата на достатъчно пълно изложение на фактическите обстоятелства в исковата молба, със същата се иска обявяване на недействителност на заличавания на ипотеки, които са регистърни действия, а не действия на длъжника. Поддържа, че същите не могат да бъдат предмет на иска по чл.135 ЗЗД.

Отделно от това, „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД счита, че само по себе си заличаването на ипотечното право не засяга кредиторите на неговия титуляр, тъй като същото няма самостоятелно съществуване, а е принадлежност към вземане, което вземане е от значение за удовлетворяване на кредиторите на титуляра на това вземане. Твърди, че от представените с исковата молба доказателства, не се установява за ответника  „К.Б.“ ЕАД да са възникнали вземанията, за които са били учредени процесните ипотеки, а именно авансово платени вноски от цена по предварителен договор и анекс към него, които не са представени по делото. Сочи, че не са представени и доказателства, удостоверяващи извършеното плащане на двете вноски.

„Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД оспорва твърденията наведени от ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. относно представения договор за откриване на екскроу сметка. Твърди, че от същия не се установява плащане на първата вноска, а последният само урежда механизма, по който ще се извърши плащането.

Ето защо, ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД поддържа, че за да е налице твърдяното в исковата молба увреждане на ищеца като кредитор е необходимо да бъде установено, че действията предмет на иска по чл.135 ЗЗД са засегнали право на длъжника, от което той като кредитор би могъл да се удовлетвори. Твърди, че ипотеката не такова право, а такова право е обезпеченото с нея вземане на длъжника. Твърди, че по делото не е установено двете вземания на „К.Б.“ ЕАД, за авансово платените първа и втора вноска  да са възникнали изобщо, поради това, че не се установя предпоставката за възникването им, а именно авансовите плащания да са извършени.

Ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД поддържа, че в случай, че е извършено заличаване на ипотеки, които са вписани за обезпечаване на бъдещи вземания, но тези вземания не са възникнали или са погасени, защото авансовите вноски са върнати, това с нищо не засяга кредиторите. Твърди, че нито заличаването на ипотеките, нито съгласието на титуляра на ипотечното право за заличаването им уврежда кредиторите на титуляра на ипотеките, който в случая е и длъжник по обезпеченото вземане. Счита, че за да е налице увреждане в случая, най-напред е необходимо да съществува обезпеченото вземане, което не се установява по делото и липсват конкретни фактически твърдения на ищеца относно възникването на тези вземания.

С отговора ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, в случай, че негов предмет са правни действия извършени преди 23.01.2013г., а след конкретизиране на правните действия - предмет на иска, ще прецезира и възражението си за прихващане, ако това се налага с оглед на фактическите твърдения на ищеца.

Ответникът „Б.П.Б.“ ЕАД счита неоснователни твърденията на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., че искът по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ съставлява основание за спиране предаването на сумата, определена за кредиторите с оспорени привилегии, съгласно разпределението по изп. дело. Поддържа, че хипотезата на чл.464 ГПК е неприложима в настоящия случай, тъй като се отнася до взискател по изпълнителното дело, оспорващ вземането на друг кредитор, каквото качество ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не притежава. Счита, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не може да се приеме и за присъединен взискател по силата на чл.459 ГПК, тъй като същата е приложима в изчерпателно изброените в нея случаи.

Иска се присъждане и на направените в настоящото производство разноски, за които с отговора се представя списък по чл. 80 ГПК.

Препис от отговора на „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД  и приложенията е връчен на ищеца на 27.11.2018г. и на ответниците и синдика на „К.Б.“ ЕАД , както следва: на „К.Б.“ ЕАД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „С.П.Б” ЕООД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.“ АД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.2“ АД редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. на 14.11.2018г и на синдика на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) на 05.11.2018г., като в указания двуседмичен срок са постъпили становища от:

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) е подал становище по отговора на исковата молба, подаден от ответника  „Б.П.Б.”АД , вх. №8755/20.11.2018г., с което счита изложените от този ответник доводите за нередовност на депозираната искова молба за резонни и непроменящи изложеното и в становището на синдика, че депозираната искова молба е недопустима и с неустановен петитум. 

Поддържа, че от приложените към исковата молба доказателства и от изложените в нея твърдения не може да се установи, че сочените в исковата молба сделки и действия са извършени, както и че в случая са налице договори за опрощаване на дълг, които се атакуват от страна на кредитора „А.Б.“ А.Е. Г..

По доводите на ответника „Б.П.Б.”АД, че исковата молба не е предявена в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, твърди, че същите не отговарят на обективната действителност.

По възраженията на ответника, че исковата молба не е вписана, твърди, че такива действия са предприети от страна на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., като са депозирани искания по делото за снабдяване с необходимите документи с цел вписване на депозираната искова молба.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че не отговарят на обективната действителност и доводите на ответника, че собственик на процесиите имоти към настоящия момент са „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД - дружествата, в които е апортирано процесното имущество от страна на „С.П.Б” ЕООД. Сочи, че видно от данните по и.д. №6442/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. №838 в регистъра на КЧСИ, имуществото към настоящия момент е продадено в хода на индивидуалното принудително изпълнение на „П.“ ЕАД - трето лице. Както и че в хода на индивидуалното принудително изпълнение са издадени на обявения купувач и постановления за възлагане, които са влезли в сила на 08.01.2018г. Че е извършено разпределение, което е предявено на 26.01.2018г., и към настоящия момент е влязло в сила и сумите по него са преведени на взискателите в производството.

Доводите за неоснователност на депозираната искова молба, наведени в отговора на ответника „Б.П.Б.”АД, синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) не споделя изцяло.

Не оспорва твърдението, че в случая не е налице определеност на исковите претенции. Твърди, че събрания по делото доказателствен материал се установява, че са предявени искови претенции за прогласяване нищожността на договори за опрощаване на дълг, за които липсва сигурност относно съществуването им.

Присъединява се към изложените от ответника „Б.П.Б.“ АД доводи, че в случая не е ясно кога са сключените договорите за опрощаване на дълг, ако такива изобщо съществуват. Счита, че ако действително такива договори са били сключени преди 23.01.2013г. то исковата претенция в тази си част се явява недопустима.

 Не споделя доводите на този ответник, че иск по чл.135 от ЗЗД не може да бъде предявен по отношение на предприети действия за заличаване на договорна ипотека, сочи, че в практиката на ВКС се приема, че „вписването на ипотека, респ. заличаването на ипотека е охранителен акт, който се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чиито район се намира имота /чл. 570 ГПК/. Когато обаче от вписването са засегнати права на трети лица, спорът се разрешава в исковия процес, тъй като има за предмет гражданско субективно право и едва след уважаване на иска вписването на заличаването ще се отмени или измени с акт на съдията по вписванията /чл.537, ал.3 ГПК/. За да бъде разгледан спора по същество, подадената искова молба трябва да бъде редовна, т.е. да отговаря на чл.127 и чл. 128 от ГПК. Твърди, че в конкретната хипотеза са налице други основания, от които безспорно се установява, че предявените искови претенции са недопустими, а по съществото си и неоснователни, изложени в становището подадено по отношение на исковата молба, към които препраща и поддържа.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) счита за ирелевантни по отношение на спора по делото обстоятелствата, дали от страна на „К.Б.“ ЕАД е извършено плащане по сключените договори за ЕСКРОУ сметки, доколкото предмет на предявения иск са извършените заличавания на договорни ипотеки. Твърди, че в случая предявените искови претенции касаят заличаване на учредените договорни ипотеки и евентуалното наличие на съглашение на опрощаване на дълг към кредитора „К.Б.“ ЕАД.

 Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. е подал становище по отговора на ответника „Б.П.Б.“ АД, вх. №8875/23.11.2018г., с което се присъединява към фактическите твърдения и правни доводи, съдържащи се в отговора на ответника „Б.П.Б.”АД относно недопустимостта на отменителния иск, поради условността на неговия петитум обусловеността на предявяването му от разрешаването на преюдициален правен въпрос, по който е налице висящо тъкувателно дело пред ВКС.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., се присъединява и към доводите на „Б.П.Б.”АД, относно нередовността на исковата молба, поради липсата на наведени фактически твърдения от ищеца относно претендираните от него права, по отношение на Н.П.“ А. Г. и „Б.П.Б.”АД, както и поради липсата на ясно формулиран предмет на искането. Ответникът Н.П.“ А. Г. счита и че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. дължи държавна такса,  на основание чл.72 ал.1 ГПК.

Присъединява се към фактическите твърдения и правни доводи на „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД относно неоснователността на отменителния иск, поради отсъствието на необходимите предпоставки за пораждане на правото по чл. 135 ЗЗД в правната сфера на ищеца, а именно: липса на доказателства, представени от ищеца, доказващи наличието на знание у съконтрахентите по атакуваните сделки (недобросъвестност), за което ищецът носи доказателствената тежест; липса на увреждащо действие за „А.Б.“ А.Е. Г. като кредитор на „К.Б.“ ЕАД - в несъстоятелност.

Подкрепя възражението на „Б.П.Б.”АД, че отменителният иск не съставлява основание за спиране на предаването на сумата, определена за кредиторите с оспорени привилегии съгласно разпределението, извършено по изпълнително дело № 20168380406442 на ЧСИ Милен Бъзински.

Присъединява се и към възражението на „Б.П.Б.”АД относно доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК и свързаното с него искане за допускане на счетоводна експертиза, поради липсата на индивидуализация на твърдените договори за прекратяване на ипотечните права на „К.Б.“ ЕАД и опрощаване на дълга на „С.П.Б” ЕООД. Твърди, че при липса на изрични доказателства в тази връзка, изводът, който може да бъде направен е, че такива договори не са сключени.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Г.Д. от САК, с който счита предявения отменителен иск недопустим и прави искане производството по делото да бъде прекратено. В случай, че съда счете предявения иск допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и излага следните съображения:

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. сочи, че ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на отменителния иск с няколко правно-логични довода /в уточн. молба - т.4/, а именно, че в случай, че предявеният иск бъде уважен, привилегиите на първия ответник  „К.Б.“ ЕАД като ипотекарен кредитор ще бъдат възстановени, в който случай ответниците  „Б.П.Б.”АД и Н.П.“ А. Г., ще следва да върнат в масата на несъстоятелността на ответника „К.Б.“ ЕАД сумите, получени от тях при разпределението в изпълнителното производство на ЧСИ – Бъзински, а при липса на доброволно изпълнение, синдикът „К.Б.“ ЕАД, ще има право да предяви осъдителен иск от името на несъстоятелното дружество. Или съгласно твърденията на ищеца, при уважаване на отменителния иск влязлото в сила съдебно решение ще има конститутивно действие и ще породи в полза на „К.Б.“ ЕАД материално право на вземане срещу „Б.П.Б.”АД и Н.П.“ А. Г. за заплащане/връщане/ на определени суми в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД.

По допустимостта на предявения иск, ответникът Н.П.“ А. Г. излага следното становище:

На първо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. оспорва, ищецът  „А.Б.“ А.Е., Г. да притежава качеството на кредитор на ответниците, конституирани с настоящия иск, с изключение на ответника „К.Б.“ ЕАД. Твърди, че такова качество ищецът не притежава по отношение на останалите ответници, включително и по отношение на Н.П.“ А. Г., което не се установявало и от приложените към исковата молба доказателства. Твърди, че от изложените в исковата молба факти единствено ставало ясно, че ищецът има вземане срещу „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), прието в производството по несъстоятелност, за това ответникът Н.П.“ А. Г. твърди, че „А.Б.“ А.Е., Г. не разполага с активна процесуална легитимация да атакува с иска по чл.135 ЗЗД нито една от сделките или действията, по които първият ответник не е страна, която с със сделката или действието си да уврежда кредитора „А.Б.“ А.Е., Г..

На следващо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. сочи, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. изрично признава, че уважаването на отменителния иск няма да засегне валидността на публичната продан на имота, придобит от „П.“ ЕООД, тъй като след нейното успешно провеждане всички тежести  върху поземления имот са били изчистени  и престанали да съществуват, за това поддържа, че не е налице хипотезата на възникване или възстановяване на ипотечно право.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. счита, че ищецът застъпвайки тезата, че обявяването на недействителност на съгласието  за заливане на процесните договорни ипотеки  и твърдяните от ищеца сделки по заличаване на обезпеченията, както и по опрощаването на дълга между първия и втория ответник, води до относителна недействителност на тези сделки и до възникване на ипотечно право върху поземления имот в патримониума на длъжника „К.Б.“ ЕАД, след уважаване на конститутивния иск, с което самият той изпада в противоречие със собствените си твърдения, че в този случай и  след влизане в сила на положително съдебно решение по отменителния иск, заделените за ответниците „Б.П.Б.”АД и Н.П.“ А. Г.  суми по разпределението, предявено от ЧСИ Милен Бъзински и получени от последните  в рамките на изпълнителното производство, трябва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД, с оглед посоченото по-горе признание.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. твърди още, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. оспорил разпределението на сумите, постъпили по изпълнителното дело от публичната продан на процесния имот, но последното е влязло в сила, поради неизпълнение от страна на ищеца на указанията, дадени от съдебния изпълнител, да докаже процесуалното си качество на кредитор на ответниците „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД – собственици на процесния поземлен имот и сграда, преди извършването на публичната продан, впоследствие придобити от „П.“ ЕООД. Ответникът твърди още, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не е оспорил и вземането на  Н.П.“ А. Г. и „Б.П.Б.”АД в преклузивния срок по чл.464, ал.1 ГПК, поради което сумите заделени за тях като взискатели са им били предадени.

На следващо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. счита, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. се домогва да обоснове допустимост на конститутивен иск за отмяна на сделка, чиято последица да не е относителна недействителност на атакуваната сделка, а възникване на материално право на вземане за заплащане на определени суми, получени въз основа на влязъл в сила акт на ЧСИ, какъвто иск не бил предвиден в закона. 

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. счита за недопустимо, след като ищецът не е провел пълна защита на правата си в рамките на изпълнителното производство срещу извършеното разпределение, да цели в рамките на производство по отменителен  иск последиците при евентуалното му уважаване да се разпростират по отношение на влязъл в сила акт на съдебен изпълнител.

Поради това, че единствената последица при успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД е удовлетворение на кредитора, чийто отменителен иск е уважен, с привилегия в една бъдеща публична продан от недвижимия имот, който имот спрямо кредитора се счита за включен в патримониума на неговия длъжник, а не поражда право на вземане за заплащане на суми, каквото ищецът се опитва да обоснове с оспорването на съгласия за заличаване на ипотеки, поддържа, че на основание чл.179, ал.3 ЗЗД, след евентуалното обявяване на съгласието за недействително, ипотеката следва да бъде вписана отново, в който случай вписаната на ново ипотека би имала ред от новото вписване.

  С оглед на така изложеното, ответникът счита, че предявения от „А.Б.“ А.Е., Г. отменителен иск не може да има за последица възникване на задължение за Н.П.“ А. Г. и „Б.П.Б.”АД за възстановяване на суми получени от тях в изпълнителното производство, както и предявеният иск недопустим, поради което счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

 По основателността на иска, излага следното:

 На първо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. счита, че при липса на доказателства, индивидуализиращи твърдяните от ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. сделки на опрощаване на дълга на „С.П.Б” ЕООД към „К.Б.“ ЕАД, и с оглед съгласията за заличаване и съдържащата се в тях ясна индикация, че вземанията на „К.Б.“ ЕАД са били изцяло погасени, не водят до  извод за увреждане на кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД, както и до основание да се иска прогласяване на тяхната недействителност.

На следващо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. сочи, че никъде в исковата си молба ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не навежда твърдения и не сочи доказателства, че насрещните страните по атакуваните сделки „П.У.“ АД, „П.У. 2“ АД и  Н.П.“ А. Г. са действали недобросъвестно при учредяването на залога на търговското предприятие на „П.У.“ АД и залога на търговското предприятие на  „П.У.2“ АД  в полза на ответника Н.П.“ А. Г. и че са знаели, че сключването им ще доведе до увреждане на кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД, една от предпоставките за уважаване на отменителния иск.

Ответникът Н.П.“ А. Г. твърди, че търговските дружества „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД са били учредени през месец януари 2015г. или година и половина след заличаване на ипотеките, учредени  в полза на „К.Б.“ ЕАД. Сочи, че ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. нито е навел твърдения, нито е представил доказателства, че при учредяването си и при последващото учредяване на обезпеченията в полза на ответника Н.П.“ А. Г., същите са знаели предхождащите ги договорни отношения между едноличният им собственик „С.П.Б” ЕООД и трето за тях лице „К.Б.“ ЕАД, както и за факта на увреждането на последното от действия на едноличния им собственик. Сочи, че от данните в Имотния регистър, към момента на учредяване на залозите на търговските предприятия на „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД в полза на ответника Н.П.“ А. Г., върху процесните имоти е съществувала вписана договорна ипотека единствено в полза на ответника „Б.П.Б.” АД.

Ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД твърди, че двата залога на търговските предприятия на „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД, са били учредени в полза на ответника Н.П.“ А. Г. за обезпечение на съществуващи задължения на „С.П.Б” ЕООД, произтичащи от  Рамков договор, сключен на 30.09.2015г., уреждащ отношенията на  между страните по него във връзка с финансирането  от Н.П.“ А. Г. на построяването и придобиването на собствеността на процесния поземлен имот и сградата, които към датата на сключването му са били собственост на „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД.

На последно място ответникът Н.П.“ А. Г. счита неоснователни и претенциите на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., последиците от уважаването на отменителния иск да засягат и сградата, която към датата на заличаване на договорните ипотеки не е съществувала. Твърди, че сградата представлява самостоятелен обект на собственост, отделно от собствеността на поземления имот и не е била предмет на процесните договорни ипотеки, чието заличаване се атакува от ищеца с настоящия иск, поради което при евентуално уважаване на отменителния иск относно поземления имот, ще бъде неоснователно в масата на несъстоятелността на ответника „К.Б.“ ЕАД да бъде привнесена и цената за нея.

Въз основа на изложеното ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД, моли  производството по делото  да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск, а в случай че предявеният иск бъде приет за допустим, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските и доказателства за заплащането им, които ще бъдат представени допълнително по делото.

Поради липсата на доказателства за това, че между ответниците „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД е имало сключен договор за опрощаване на дълг, се противопоставя и на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като неотносимо към данните по делото.

Препис от отговора на исковата молба на ответника „Ю.Б.“ АД правоприемник на Н.П.“ А. Г. е връчен на ищеца на 27.11.2018г., ответниците и синдика на „К.Б.“ ЕАД, както следва: на „К.Б.“ ЕАД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „С.П.Б” ЕООД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.“ АД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.2“ АД редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на „Б.П.Б.”АД на 20.11.2018г. и на синдика на „К.Б.“ ЕАД на 12.11.2018г.  и в указания срок са постъпили писмени становища от:

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) е подал становище по отговора на ответника „Н.П.“ А. Г. вх. №8991/27.11.2018г., с което счита изложените доводи за нередовност на исковата молба резонни и непроменящи становището му за недопустимост на същата и да липсата на установен петитум.

Сочи, че в депозирания отговор на искова молба не се сочи на какво основание претенциите се заявяват и срещу кредитор в производството по несъстоятелност, който не е пряка страна по сключена с длъжника сделка. За това синдикът  счита, че същият би могъл да бъде привлечен като страна в производството - подпомагаща за ответниците „П.У.“ АД и „П.У.2“ АД, „С.П.Б” ЕООД.

Счита, че кредиторът изцяло защитава с аргументи само и единствено своята позиция на ответник в производството, но не изразява становище като цяло по допустимостта на исковите претенции.

Намира за верни и отговарящи на обективната действителност доводите на Н.П.“ А. Г., изложени в отговора по допустимостта на предявените искови претенции, че към настоящия момент, имуществото служещо за обезпечение на евентуално съществуващите вземания на „К.Б.“ ЕАД от „С.П.Б” ЕООД е реализирано в хода на индивидуалното принудително изпълнение и от своя страна това не би спомогнало за възстановяване на суми в масата на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност).

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) не споделя изложените в отговора на Н.П.“ А. Г. доводи за неоснователност на исковата молба, изцяло. Не споделя доводите, че в депозираните от страна на „К.Б.“ ЕАД молби-съгласия за заличаване на учредените в полза на дружеството договорни ипотеки с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 115, том ГО, peг. № 10918, дело № 423/2012 г. от 19.12.2012 г. по описа на Нотариус Валери Манчев, peг. № 053 в регистъра на НК, който нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е вписан в службата по вписванията с вх. peг. № 59416 от 19.12.2012 г. акт № 173, том XXVI, и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 14, том Н.рег. № 4909, дело № 169/2012 г. по описа на нотариус Валери Манчев. с peг. № 053 в регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд, който акт е вписан в службата по вписванията с вх. peг. № 25487 от 20.06.2012г., акт 40, том X1J, дело № 12073/2012 г., се сочи, че задълженията по сключения между двете дружества договор са погасени. 

Твърди, че никъде в депозираните молби-съгласия за заличаване на учредените договорни ипотеки не се съдържа такова изявление.

По отношение на доводите за липса на знание за увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), счита, че същите изцяло кореспондират с изложеното становище на синдика по исковата молба.

Ответникът „Б.П.Б.”АД е подал становище по отговора на исковата молба подаден от ответника „Н.П.“ А. Г., вх. №9101/30.11.2018г., с който изцяло се присъединява към доводите за липса на правен интерес у ищеца да води настоящия иск, с оглед обстоятелството, че е пропуснал да защити правата си в изпълнителното производство, в което след проведената публична продан на „П.“ ЕООД са били възложени имотите, предмет на оспорените молби за заличаване на ипотеките. Споделя и становището на „Н.П.“ А. Г., че отменителния иск няма за последица възникване на материално право на вземане за суми, получени при разпределението, извършено от ЧСИ. Поради това, че на ищеца е било предявено разпределението по изп. дело и той не е оспорил успешно направеното разпределение, счита за недопустимо, ищецът да се опитва да компенсира този пропуск с настоящото производство.

Изцяло споделя твърденията на ответника „Н.П.“ А. Г. , че не е налице увреждане на кредиторите на длъжника „К.Б.“ ЕАД (н.), произтичащо от съгласията за заличаване на процесните ипотеки. Счита правилни и доводите за липсата на останалите елементи на отменителния иск, а именно липса на обстоятелства, установяващи недобросъвестност на съконтрахентите на длъжника, каквито твърдения не се навеждат и доказват по отношение на „Б.П.Б.” АД.

Изцяло се присъединява към становището на ответника „Н.П.“ А. Г., че предявеният иск е неоснователен поради липсата на доказателства за съществуването на вземанията, обезпечени с процесиите ипотеки, както и изобщо за недоказаност на предпоставките на иска по чл. 135 ЗЗД.

Преписи от отговорите на ответниците „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. и „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.”АД и приложенията към тях са връчени на ищеца и  срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. е подал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната.

По възраженията за недопустимост на предявения иск на ответниците, ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. излага следното:

Оспорва като невярно твърдението на ответника „Б.П.Б.”АД, в исковата молба липсва надлежно формулиран петитум спрямо „Б.П.Б.”АД и че предявяването на иска спрямо този ответник е предпоставено от ищеца от решението по тълк. дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че от исковата молба, уточнена с молбата от 26.02.2018г. е ясно, че е предявен отменителен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД-в несъстоятелност на изрично посочени в самата искова молба извършени от длъжника действия, а именно заличавания на ипотеки и сключени между него и „С.П.Б” ЕООД договори - договор, по силата на който са извършени процесните заличавания на договорни ипотеки, и договор за опрощаване на вземания, както и на последващи разпоредителни сделки, извършени от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, сред които сделки попадат учредените в полза на „Б.П.Б.“ АД договорни ипотеки.

 Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. уточнява, че предявява един общ иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване относителната недействителност на цялата поредица от действия и сделки, като цели в едно общо производство да установи фактите и обстоятелствата, обуславящи уважаването на същия иск едновременно спрямо всички включени в поредицата действия и сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки, и съответно, да обвърже всичките няколко ответника  със силата на пресъдено нещо на бъдещото съдебно решение по спора.

Относно възражението за нередовност на исковата молба, ищецът счита, че касаят въпроси за решаването, на които има нужда от съдействие от страна на съда, което не му е било оказано, поради което е в невъзможност да отстрани сочената от ответника нередовност на исковата молба „Б.П.Б.“ ЕАД. С оглед на изложеното счита процедурата по връчване на преписи от исковата молба и приложенията на ответниците преждевременна.

На следващо място ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. излага становището си по възраженията на ответника „Н.П.“ А. Г., като излага следното:

Счита неоснователно твърдението на този ответник за липсата на активна процесуална легитимация у ищеца да атакува по реда на чл.135 ЗЗД нито една от сделките и действията, по които длъжникът му „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) не е страна. Сочи, че по този въпрос е налице установена съдебна практика, в която трайно е застъпено становището в тази насока.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. счита, несъстоятелни и посочените от ответника „Н.П.“ А. Г., в отговора, основания за недопустимост на предявения иск.

Твърди, че се е възползвал от възможността, призната трайно в практиката на ВКС, да защити интересите си като кредитор по съдебен ред, както срещу непосредствено увреждащите го сделки и действия, осъществени от неговия длъжник, така и срещу последващите разпореждания с техния предмет, предявявайки един общ иск по реда на чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от действия и сделки.

Поддържа, че с предявения отменителен иск цели възстановяване на процесното ипотечно право в отношенията между него и ответниците, но не и спрямо трети за съдебния процес лица.  Твърди, че не съществува законова пречка като кредитор, „А.Б.“ А.Е., Г. да реализира правата си, в случай, че със съдебното решение искът бъде уважен, спрямо ответниците в настоящото производство, включително и срещу лицата получили суми от плащането на цената по проведената публична продан от ЧСИ, по влязлото в сила разпределение на сумите. 

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. твърди, че с  оглед придобиване на продаденото имущество от третото добросъвестно лице „П.“ ЕООД, съобразявайки фактът, че длъжникът „К.Б.“ ЕАД е в несъстоятелност и искът по чл. 135 ЗЗД е предявен във връзка с чл.649, ал.1 ТЗ, то евентуалното му уважаване би имало ефект не само по отношение на „А.Б.“ А.Е., Г., а и на останалите кредитори на несъстоятелността. За това счита, че получените от „Н.П.“ А. Г. и „Б.П.Б.”АД и подлежащи на възстановяване суми би следвало да отидат за попълване масата на несъстоятелността, а не единствено за удовлетворяване на вземането на „А.Б.“ А.Е. Поддържа, че след евентуалното уважаване на иска по чл.135 ЗЗД ще възникне право на синдика да предяви обусловения осъдителен иск срещу взискателите с отречени привилегии за попълване на масата на несъстоятелността.

Ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. счита за безспорно, че изборът на начин и ред за защита е негова привилегия и доколкото в конкретния случай с иска по чл.464, ал.1 ГПК не би могъл да постигне ефекта от евентуалното уважаване на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ, намира безпредметно да се обсъжда наличието на конкуренция или връзка на обусловеност между тези пътища на съдебна защита.

С оглед на изложеното ищецът, да бъде прието от съда, че не са налице сочените в отговорите на ответниците основания за  недопустимост на предявения иск.

По възраженията за неоснователност на иска, ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. счита, че всеки от двамата ответници „Н.и „Б.П.Б.“ ЕАД е изложил в отговора си по-скоро съображения за липсата към настоящия момент на доказателства за твърдените в исковата молба обстоятелства, а не възражения по същество на спора.

Счита възражението на ответника „Б.П.Б.“ ЕАД за изтекла погасителна давност, неоснователно, с аргументи, че първите действия и сделки, атакувани с предявения иск са с дати след 23.01.2013г.

Препис от допълнителната исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответниците и на синдика на „К.Б.“ ЕАД, както следва: на ответника „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност), редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „С.П.Б” ЕООД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.“ АД, редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „П.У.2“ АД редовно по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на ответника „Б.П.Б.“ ЕАД на 27.12.2018г., на ответника Н.П.“ А. Г., чрез пълномощника адв. Д.С. на 17.01.2019г. и на синдика на „К.Б.“ ЕАД -  М.Ш., на 18.12.2018г. 

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор от синдика на „К.Б.“ ЕАД -  М.Ш., с който излага следното становище:

Оспорва твърдението на ищеца в д.и.м., че налице надлежен петитум по отношение на „Б.П.Б.“ АД и изложените от ответника доводи в тази насока, като неотговарящи на фактическата обстановка по делото. Сочи, че от съдържанието на първоначалната искова молба не може да бъде изведен отделен петитум, насочен срещу ответника  „Б.П.Б.“ АД, доколкото само в обстоятелствената част на същата ищецът е посочил,  че искът следва да бъде разгледан и уважен срещу ответниците „П.У.“ АД, „П.У. 2“ АД, „Б.П.Б.“ АД и „Н.“ А.Е.Е.А.П., а в петитума на исковата молба не е направил каквото и да било искане по отношение на тези ответници. С оглед на това синдикът намира доводите на ответника „Б.П.Б.“ АД  изложени в отговора за основателни. Счита, че така визирания недостатък на първоначалната искова молба не е преодолян и с депозираната от ищеца допълнителна такава по делото.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че по делото няма спор, че предявената искова молба е с правно основание чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ и че с предявяването ѝ се иска отмяната на точно определени сделки и действия извършени от несъстоятелния длъжник „К.Б.“ ЕАД, но сочи, че в петитума на същата не са засегнати последващи разпоредителни сделки извършени от трето лице, както и че не ставало ясно на какво основание, на какво основание в случая, с иск целящ попълване на масата на несъстоятелността ищецът атакува сделки и действия извършени от трети лица, а не от несъстоятелния търговец.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) сочи, че в петитума на исковата молба, ищецът не е формулирал искане с което да се атакуват на някакво основание учредените в полза на „Б.П.Б.“ ЕАД договорни ипотеки от страна на втория ответник „С.П.Б” АД, нито учредените залози в полза на „Н.“

Твърди и че и с уточнението направено в допълнителната искова молба не е отстранена  сочената нередовност на първоначалната искова молба, липсата на петитум  по отношение на тези двама ответници, доколкото не се съдържа конкретно ясно и точно изявление и искане по отношение на извършените от тях действия и сключените със същите тях сделки, а само индиректни доводи, че обезпеченията учредени в тяхна полза биха били с последващ ред на удовлетворение, в случай, че предявеният иск бъде уважен. Синдикът счита, това не би довело до отпадането на обезпеченията учредени в полза на  „Б.П.Б.“ ЕАД и на „Н.“, поради което твърди, че липсва основание и петитум на предявения иск по отношение на същите.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) излага още, че с направеното уточнение в депозираната допълнителна искова молба, ищецът е навел доводи, че с така предявения иск цели в едно общо производство да установи факти и обстоятелства, обуславящо негово уважаване едновременно и спрямо всички лица включени в поредицата сделки и действия, като бъдат отчетени съществуващите между тях взаимовръзки, и със силата на пресъдено нещо на бъдещото съдебно решение  да бъдат обвързани всички ответници.

Ето защо синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) счита, че доводите изложени от страна на „Б.П.Б.“ АД, че липсва отделен петитум спрямо този ответник са основателни.

По доводите на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., изложени в д.и.м. във връзка оспорванията направени в отговора на ответника „Н., синдикът не оспорва твърденията, че „А.Б.“ А.Е. Г. като кредитор в производството по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) по т. д. №171/2016 г. по описа на СОС, поначало е процесуално легитимна да предяви процесния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ, но счита, че като необезпечен кредитор по отношение на процесното имущество, ищецът не би получил средства от разпределението на евентуално постъпили суми в масата на несъстоятелността, поради големия размер на публичните задължения на несъстоятелния длъжник  и големия обем от задължения към работници и служители.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди, че към настоящия момент, имуществото служещо за обезпечение на евентуално съществуващите вземания на „К.Б.“ ЕАД от „С.П.Б” ЕООД е реализирано в хода на индивидуалното принудително изпълнение и от своя страна това не би спомогнало за възстановяване на суми в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД /н./, каквито са и твърденията на ответника „Н., изложени в отговора му на първоначалната искова молба.

Оспорва доводите на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., наведени в д.и.м., че единственият възможен начин за „А.Б.“ А.Е. Г. да реализира правата си е възстановяване на привилегията на ипотекарен кредитор, като неотговарящи на обективната действителност. Твърди, че  „А.Б.“ А.Е. Г. не е и никога не е била ипотекарен кредитор на „К.Б.“ ЕАД/н./ или на „С.П.Б” ЕООД /н./, по отношение на процесното имущество. Поддържа, че при евентуално уважаване на исковите претенции, правата си на ипотекарен кредитор би могъл да реализира и има само „К.Б.“ ЕАД /н./.

Относно направеното от ищеца „А.Б.“ А.Е., Г. в допълнителната искова молба пояснение, че с предявения иск цели от сумите от публичната продан  в хода на индивидуалното принудително изпълнение осъществено по отношение на процесното имущество, предпочитително да се удовлетвори кредитора „А.Б.“ А.Е. Г., синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) счита, че ищецът не е съобразил, че тези суми биха постъпили в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД /н./ и ще послужат за удовлетворяване на всички кредитори в производството, а последния тъй като не е ипотекарен кредитор по отношение на процесното имущество би се ползвал с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. А в случай, че претенциите на ищеца по отношение на ответниците Б.П.Б.“ АД и „Н.“ А.Е.Е.А.П, с цел връщане на получените от тези ответници суми по влязлото в сила разпределение в хода на индивидуалното изпълнение по и.д. №6442/2016г, то същото следва да бъде посочено в отделен петитум, което ищецът не бил сторил в случая.

Изложените доводи, че по въпроса за допустимостта на настоящото производство е налице произнасяне на апелативната инстанция и не следва да се разрешава отново от настоящия съдебен състав, синдикът  счита за неоснователни.

На следващо място синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) твърди в отговора си, че в депозираната допълнителна искова молба не са изложени нови доводи и твърдения досежно нейната основателност, поради което поддържа изложеното в становището си дадено в отговор на първоначалната такава по основателността на исковата молба.

Синдикът на „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) счита основателно направеното от ответника „Б.П.Б.“ АД, възражение за изтекла погасителна давност, поради обстоятелството, че с оспорените от ищеца договори за опрощаване на дълг не разполага нито той, нито синдика на несъстоятелния длъжник, а тяхното съществуване само се предполага, предполага се и дали атакуваните договори и сделки са извършени след 23.01.2013г.

Моли, съда да постанови решение, вземайки предвид изложеното в допълнителния отговор и депозираните становища.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с който поддържа изложеното в отговора на искова молба относно недопустимостта и неоснователността на иска.

Оспорва твърденията на ищеца изложени в допълнителната исковата молба, че искът  срещу „Б.П.Б.“ АД е надлежно предявен. С оглед на това, че изложението на обстоятелствата, на които се основава иска и петитумът на иска са самостоятелни части от съдържанието на исковата молба /чл.127, ал.1 ГПК/, ответникът твърди, че нито в исковата молба, нито в уточняващата я такава е формулиран петитум по отношение на „Б.П.Б.”АД, което е липса на искане за защита срещу този ответник, или липсата на иск по който да е ответник „Б.П.Б.”АД и до нередовност на исковата молба.

Ответникът „Ю.Б.“ АД правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД поддържа твърденията си за липса на изложение на фактическите обстоятелства, от които произтича претенцията на ищеца срещу „Б.П.Б.”АД.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г., с който излага становището си по твърденията и доводите на ищеца изложени в допълнителната искова молба.

Оспорва твърдението на ищеца, че „А.Б.“ А.Е. Г. разполага с активна процесуална легитимация да атакува цялата поредица от сделки по реда на чл.135 ЗЗД.

Поддържа становището си, че от представените от ищеца доказателства по никакъв начин не се установява съществуването на вземане на „К.Б.“ ЕАД срещу „С.П.Б” ЕООД, обуславящо евентуално възстановяване на акцесорното ипотечно право. Твърди, че по делото не се установява вземанията на „К.Б.“ ЕАД  срещу „С.П.Б” ЕООД за връщане на авансово платени вноски да са възниквали изобщо, тъй като не е доказано извършването на авансовите плащания по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, а от там че не може да бъде установено и опрощаване на тези вземания.

На следващо място, ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. оспорва доводите на ищеца „А.Б.“ А.Е., Г., наведени относно допустимостта на предявения иск като неправилни и противоречиви и подробно излага аргументите си за това.  Сочи, че от една страна ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. признава, че не съществуват пороци относно придобивното основание на „П.“ ЕАД, обявено за купувач по проведената от ЧСИ Милен Бъзински публична продан по изп. дело № 20168380406442, след което, твърди че с предявения отменителен иск цели единствено възстановяване на процесното ипотечно право в отношенията между него и ответниците, но не и спрямо трети за съдебния процес лица.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа изложеното в първоначалния отговор, че с предявения иск ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. се домогва да обоснове постигането на ефект, който не е само (относителна) недействителност на поредицата от атакувани сделки, а възникване на материално право на вземане за заплащане на определени суми, получени въз основа на влязъл в сила акт на ЧСИ - разпределение на постъпления, извършено в рамките на изпълнителното дело, какъвто конститутивен иск не бил предвиден в закона. Счита, че  единственият извод, който следва от непоследователните и противоречиви твърдения на ищеца, е че липсва правен способ, с който може да се стигне до възникване или възстановяване на ипотечното право у длъжника „К.Б.“ ЕАД и съответно привнасяне на сумите, получени от „Н.“ А.Е.Е.А.П. и „Б.П.Б.” АД в масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД и че предявеният иск е недопустим.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа, че дори и да бъде прието, че при уважаването на иска може да се стигне до възстановяване на ипотечното право на кредитора „К.Б.“ ЕАД, то това право не би било противопоставимо нито на ответниците по атакуваните сделки, нито на приобретателя на правото на собствеността - „П.“ ЕАД, доколкото тази ипотека ще има ред от новото вписването съгласно чл.179, ал.2, изр.2 от ЗЗД. Или, че евентуално попълване на масата на несъстоятелността въз основа на възстановено ипотечно право не може да засегне правата на ответниците, доколкото всеки от тях черпи правата си въз основа на предхождащи правни актове.

Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. поддържа и твърденията си, че в рамките на изпълнителното производство е осребрено имущество, което към този момент е било собственост на длъжниците „П.“ ЕАД и „П.У.2“ АД, а не на „К.Б.“ ЕАД, по отношение на които дружества ищецът „А.Б.“ А.Е., Г. не притежава качеството на кредитор,  че ищецът е пропуснал да проведе пълна защита на твърдените от него права и не е доказал твърдяното си качество на кредитор по отношения на тях, че не е оспорил и вземането на „Н.“ А.Е.Е.А.П. и на „Б.П.Б.”АД в преклузивния срок по чл.464, ал. 1 от ГПК, поради което и сумите, заделени от разпределението в полза на последните са им били предадени. За това ответникът Н.П.“ А. Г. счита, че предявеният отменителен иск е опит за злоупотреба с процесуални права от страна на „А.Б.“ А.Е., Г., доколкото защитата на ищеца по отношение на заделените от разпределението суми е била изчерпана с възможностите, предоставени му от ЧСИ в рамките на изпълнителното дело и счита за недопустимо с предявения отменителен иск да бъде атакувано влязлото в сила разпределение.

На следващо място ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование Н.П.“ А. Г. оспорва твърдението на ищеца, че процесуалният спор относно наличието на правен интерес у ищеца „А.Б.“ А.Е. Г. от водене на настоящото дело е разрешен окончателно от апелативния съд.

Поддържа, че съдът е компетентен във всяко време служебно или при наличие на възражение от ответника да прецени и да се произнесе по наведените доводи и основания за недопустимост на предявения иск.

По твърденията и доводите на ищеца наведени с допълнителната искова молба относно възраженията на „Н.“ А.Е.Е.А.П. срещу основателността на иска, ответникът, счита, че независимо от становището, което касационната инстанция приеме в рамките на тълкувателното дело по въпроса „Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“, а именно дали искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде разглеждан като един иск, атакуващ всички увреждащи правни сделки по веригата, или като самостоятелен иск срещу всеки ответник, ищецът не установява, нито доказва наличието на всички критерии, необходими за обявяването на относителната недействителност на атакуваните от него сделки.

С оглед на изложеното, „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г. поддържа искането си направено и с първоначалния отговор и моли производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск, а в случай че съдът приеме предявения иск допустим, да отхвърли същия като недоказан и неоснователен. С отговора се претендира присъждане на направените по делото разноски./ /С писмена молба от 07.02.2019г. се представя списък на разноските инкорпориран в молбата и доказателства за извършването им/.

            В хода на производството синдикът на „С.П.Б” ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********* А.М. е взела становище по иска като моли същият да се отхвърли. Не са налице предпоставките за уважаването по чл.135 ЗЗД. „С.П.Б” ЕООД в несъстоятелност не е нито кредитор нито длъжник на „К.Б.“ ЕАД в несъстоятелност. Ищецът не установил с каква сделка е увреден. Молбата за заличаване на ипотеките е въз основа на погасяването на задълженията. Ищецът не е доказал и представил атакуваните договори, нито увреждането.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.06.2012г. „К.Б.” ЕАД, сключил с „О.“ АД и със „С.П.Б” ЕООД договор за ескроу – сметка, захранена със сума в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за закупуване на хипермаркет.

За обезпечение на задължението по предварителния договор продавачът „С.П.Б” ЕООД учредил в полза на купувача „К.Б.” ЕАД договорна ипотека  с нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г.  за обезпечаване на връщането на платената сума от 4 500 000 евро.

За обезпечаване на задължението за връщане на втората авансова вноска от продажната цена в размер на 2 500 000 евро, при условията на договора, продавачът „С.П.Б” ЕООД учредил в полза на купувача „К.Б.” ЕАД договорна ипотека  с нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г.

Въз основа на молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери Манчев, е била заличена  вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.,

Въз основа на молба-съгласие, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013г. е била заличена учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.

С нот. Акт №132 том II рег.№8920 нот.д.№297/2013г. от 14.10.2013г. е „С.П.Б” ЕООД е учредил в полза на „Б.П.Б.“ АД ипотека върху посочени имоти за кредит на „К.Б.“ ЕАД в размер на 3000 000евро.

С нот. Акт №61 том III рег.№11510 нот.д.№417/2013г. от 21.12.2013г. е „С.П.Б” ЕООД е учредил в полза на „Б.П.Б.“ АД ипотека върху посочени имоти за кредит на „К.Б.“ ЕАД в размер на 3000 000евро.

С договор от 06.10.2015г. „П.“ ЕАД е учредил залог върху търговско предприятие в полза на „Н.П.“ А. Г..

С договор от 06.10.2015г. „П.У.2“ АД е учредил залог върху търговско предприятие в полза на „Н.П.“ А. Г..

Видно от представено удостоверение от 09.10.2018г. по проведена от ЧСИ Милен Бъзински публична продан по изпълнително дело №201668380406442 имоти на ипотекарни длъжници „П.“ ЕАД и „П.у.2“ АД са възложени на купувача „П.“ ЕООД като постановленията за възлагане са влезли в сила до 06.02.2018г.

Видно от определение от 13.07.2017г. по т. д. №171/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд ищецът „А.Б.“ А.Е. Г. е кредитор с прието вземане в общ размер от 45 104 077,95 лв. с основание договор за кредит №954 от 17.11.2011г. спрямо длъжника „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск спрямо ответниците съдът е обвързан от задължителните указания по чл.278 ал.3 ГПК на определение №2440 от 31.07.2018г. по т.д.№3380/2018г. на САС и определение №2182 от 28.06.2019г. по в.гр.д.№3058/2019г. на САС.

Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, е които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него.

Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. По делото ищецът „А.Б.“ А.Е. Г. доказа, че е кредитор на ответника „К.Б.” ЕАД (в несъстоятелност) с вземане съществувало преди извършването на атакуваните действия.

Атакуват се действия на длъжника „К.Б.” ЕАД по  ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г., и

по        ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013 г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013 г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.;

            ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки; 

ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г. са били опростени.

Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. В тежест на ищеца е да установи, че тези действия и договори го увреждат. Искането на длъжника да се заличи ипотечното право е действие на отказ от съществуващото обезпечение на вземането му. То го уврежда, тъй като при събиране на вземането, каквито действия липсват, вземането би било обезпечено с ипотека. По делото не се доказа, че вземането на „К.Б.” ЕАД към „С.П.Б” ЕООД е опростено. В молбите за заличаване на ипотеките е отразено, че вземанията са погасени. Не се опроверга от ищеца погасяването на вземанията, което освен с твърдяното от него плащане би могло да се погаси и с други правни средства, прихващане на насрещни вземания, даване вместо изпълнение и т.н. Ето защо след като вземанията са погасени, действия на длъжника за заличаване на ипотеките не са действия, които го увреждат. Ипотечното право се погасява със погасяването на дълга, който обезпечава - чл.150 ЗЗД. Дори само на това основание искът е недоказан и подлежащ на отхвърляне.

Освен това с предявяването на отменителния иск се атакуват не само срещу действията, извършени пряко от длъжника, но и цялата поредица от сделки, с които длъжникът и следващи приобретатели са се разпоредили с предмета на първоначалната сделка на длъжника, ако цялата поредица сделки уврежда кредитора и те са извършени преди вписване на исковата молба.

Спрямо последващи сделки, извършени преди вписване на исковата молба може да бъде проведен успешно отменителен иск при условията на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД – ако последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. В подобна хипотеза се касае до един отменителен иск срещу всички сделки, а не до множество искове. Искът се уважава:

1) в случай, че и първоначалната и последващите сделки са безвъзмездни – без необходимост от доказване на други условия,

2) в случай, че всички сделки са възмездни – при доказана недобросъвестност на последния приобретател на имуществото, и

3) в случай, че част от сделките са възмездни, а други безвъзмездни – при доказана недобросъвестност на последния приобретател, който е придобил имуществото възмездно.

            Последващите действия и сделки чрез ипотекирането на имотите от „С.П.Б” ЕООД в полза на „Б.П.Б.“ АД, чрез апортирането им в „П.“ ЕАД и „П.У.2“ АД, чрез залога на търговско предприятие в полза на „Н.П.“ А. Г. са възмездни сделки, при които не се доказа наличие на недобросъвестност, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

            Тъй като съгласно чл.135, ал.1, изр. 3 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Исковата молба е вписана на 26.09.2019г., а видно от удостоверение от 09.10.2018г. по проведена от ЧСИ Милен Бъзински публична продан по изпълнително дело №201668380406442 имоти на ипотекарни длъжници „П.“ ЕАД и „П.у.2“ АД са възложени на купувача „П.“ ЕООД като постановленията за възлагане са влезли в сила до 06.02.2018г. Ето защо съдът намира, че последният приобретател „П.“ ЕООД е придобил имотите на възмездно основание на публична продан по изпълнително дело №201668380406442, не е страна в настоящото производство и не се твърди да е недобросъвестен. Съгласно чл.175 ЗЗД с извършването на публичната продан се погасяват всички ипотеки и вещни права. В този смисъл т. III ТР №2/2017г. по тълк.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС “ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“.

Ето защо искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.  

Ответниците „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г., регистрирано в Главния търговски регистър в гр.А. под №********** и „Ю.Б.“ АД с ЕИК ., със седалище *** правоприемник на „Б.П.Б.“***, са направили искане за присъждане на разноски, които на основание чл.78 ал.3 ГПК и чл.621 ТЗ се дължат от ищеца „А.Б.“ А.Е., Г.. Чл.649 ал.6 ТЗ се отнася само да държавните такси, но не и за дължимите разноски. Не е основателно възражението на ищеца за прекомерност на заплатените възнаграждения на ответниците, тъй като същите са под размера на минималните по чл.7 ал.2 т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, който с оглед на материалния интерес 6750 000 евро възлиза на 126 530лв. на всяка от страните. 

На основание чл.649 ал.6 ТЗ следва да се присъди дължимата държавна такса в размер на 4% от материалния интерес 6 750 000евро от масата на несъстоятелността на „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** размер на 528 074,10лв.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА с правно основание чл.135 ЗЗД във връзка с чл.649 ТЗ на кредитора „А.Б.“ А.Е., Г., регистрирано в Главния Търговски регистър под №*********, гр.А. за обявяване за недействителни по отношение него, Синдика на „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ., длъжника „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, и страните „С.П.Б” ЕООД, ЕИК., гр. С., „П.У.“ АД, ***, „П.У.2“ АД, ***, „Ю.Б.“ АД с ЕИК ., със седалище *** правоприемник на „Б.П.Б.“***, ЕИК . и „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г., регистрирано в Главния търговски регистър в гр.А. под №********** на

1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх.рег.№50261 от 14.10.2013г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г., и

2.         ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013 г. на Нотариус Валери Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег.№50262 от 14.10.2013 г. на учредената в негова полза договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012 г. от 19.12.2012 г. на Нотариус Валери Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012 г., обезпечаваща вземане на „К.Б.“ ЕАД към „С.П.Б” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012 г.;

3.         ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки; 

4.         ДОГОВОРА между „К.Б.“ ЕАД и „С.П.Б” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 „А.Б.“ А.Е., Г., регистрирано в Главния Търговски регистър  под №*********, гр.А., представлявано от изпълнителния директор А.Т. да заплати на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ с предишно наименование „Н.П.“ А. Г., регистрирано в Главния търговски регистър в гр.А. под №********** деловодни разноски в размер на 62568,60лв. (шестдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 „А.Б.“ А.Е., Г., регистрирано в Главния Търговски регистър  под №*********, гр.А., представлявано от изпълнителния директор А. Т.да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ., със седалище *** правоприемник на „Б.П.Б.“***, ЕИК деловодни разноски в размер на 32400,-лв. (тридесет и две хиляди и четиристотин лева).

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК чл.649 ал.6 ТЗ „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** заплати по сметка на Софийския окръжен съд гр.София бул.“Витоша“ №2 държавна такса в размер на 528 074,10лв. (петстотин двадесет и осем хиляди и седемдесет и четири лева и десет стотинки).

 Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

Председател: