№ 22034
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110118769 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 24.02.2025 г. на А. Н. за изменение в частта за
разноските на Решение от 30.01.2025 г. по гр.д. № 18769/2023 г. на СРС.
Твърди, че ответникът дължи пълния претендиран размер на адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, който размер съответствал
на обема положен труд от адвоката за защита в двете производства.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
„*******************“ ЕАД.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователно по съображения, подробно изложени в решението по
делото, за които не са налице основания за ревизия.
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото,
като в случаите на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение се присъжда в рамките на
минималните размери на НВАР (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), които се явяват само
ориентир в тази насока (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. №
1579/2023 г., I т. о.; Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022
г., I т. о.).
Ответниковият представител се е явил на единственото съдебно заседание по
делото и е подал отговор на исковата молба, с който е поискал спиране на делото на
1
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но не и възобновяване на производството при
отпадане на пречките за неговото движение, както и молба от 12.09.2024 г., с която е
представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
Спорът е концентриран единствено по правния въпрос дали ответникът е бил
собственик на процесния имот през процесния период с оглед преценка дали е клиент
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ без обсъждане на
въпроси на други въпроси по същество на спора, което е довело до пълно
минимизиране на фактическата и правна сложност на делото, тъй като ответникът е
представил съдебно решение, въз основа на което е отпаднал с обратно действие
титулът за собственост на имота, представен от ищеца. Ето защо по делото не са
събрани каквито и да е други доказателства с участието на страните, като е налице
относително занижена съвкупност от факти и правни конструкции по делото и с оглед
на действително положения от адвоката на ищеца труд се извежда, че в случая
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца не
съответстват на размера на поискания адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.02.2025 г. на А. Н. за изменение в
частта за разноските на Решение от 30.01.2025 г. по гр.д. № 18769/2023 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2