№ 177
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260155/11.01.2021г, постановено по гр.д.№ 14691/2019г по описа на
СГС, ГО, I-22с-в, е признато за установено по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, че В. Д. М. с ЕГН ********** и Н. М. М. с ЕГН **********, не дължат суми по
изп. лист от 24.04.2010г по ч.гр.д.№ 17091/2010г по описа на СРС, издаден в полза на
„Райфайзенбанк България” ЕАД, цедирани с договор за прехвърляне на вземания от дата
26.03.2019г. на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД, както следва: 31 078,94лв. главница по
договор за кредит от 13.08.2008г.; 18 394,58лв. законна лихва върху главницата от
13.04.2010г. до 26.03.2019г. и 2161лв. неолихвяеми вземания, поради погасяване по
давност. Осъдено е „ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 2065,38лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е обжалвано от „ЕОС Матрикс” ЕООД, представлявано от юрисконсулт
Й. К., с доводи, че е недопустимо и неправилно. Сочи, че към датата на подаване на
исковата молба изпълнителното производство е било прекратено с постановление на
съдебния изпълнител от 26.10.2016г. При липса на процесуално правоотношение по
принудително изпълнение длъжникът няма правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск. Възразява срещу обосноваването на правен интерес от ищеца с
твърдения, че кредиторът прави опити за извънсъдебно събиране на задължението. Излага
доводи, че правният интерес следва да бъде доказан от ищеца и като положителна
процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Претендира
да се обезсили постановеното решение и да се присъдят разноски.
Ответните страни А. В. М., представляван от адв.Г.Х. от САК, и С.В. М.,
представлявана от адв.Й. П. от САК, които са били конституирани на мястото на починалите
В. Д. М. и Н. М. М., са оспорили въззивната жалба. Заявили са, че поддържат доводите, че е
1
налице правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск, независимо дали
за вземането има висящо изпълнително производство, както и, че вземането е погасено по
давност и е настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Ищците по делото- В. Д. М. и Н. М. М., починали в хода на делото и на тяхно място
конституирани А. В. М., и С.В. М., са посочили, че с влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№17091/2010г. по описа на СРС въз основа на документ срещу тях е
бил издаден изпълнителен лист от 24.04.2010г. в полза на кредитора
„Райфайзенбанк/България” ЕАД, с който са били осъдени да заплатят на банката следните
суми: - 30 606,41евро главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.08.2008г. и Анекс №1 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва
от 13.04.2010г. до окончателното изплащане; 2265евро – възнаградителна лихва за периода
15.06.2009г. до 23.02.2010г.; 1345,73евро, сторени от кредитора разноски и 1122евро
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист банката е
образувала изп.д.№393/2010г. при ЧСИ М.Ц., с район на действие СГС. На 14.07.2014г. е
последното предприето принудително действие по изп.производство. С постановление за
прекратяване от 26.10.2016г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилата перемция на
производството на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и банката е поискала връщане на
изпълнителния лист.
Посочили са, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.03.2019г.
банката е цедирала вземането си към ищците на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД. На
29.10.2019г. са били уведомени за извършената цесия на следните суми – 31 078,94лв.
главница по Договор за кредит от 13.08.2008г.; 18 394,58лв. законна лихва върху главницата
от 13.04.2010г. до 26.03.2019г. и 2161лв. неолихвяеми вземания.
Изложили са доводи, че по отношение вземането на финансовата институция е
приложима пет годишната обща погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която е започнала да
тече от последното ефективно извършено изпълнително действие, а именно от съобщението
за наложения запор от 11.07.2014г. и е изтекла на 11.07.2019г., поради което вземането се е
погасило по давност.
Претендирали са да се признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, че не дължат присъдените с изпълнителен лист от 22.04.2010г по ч.гр.д.№
17091/2010г по описа на СРС, издаден в полза на кредитора „Райфайзенбанк/България”
ЕАД, суми, цедирани впоследствие с договор за прехвърляне на вземания от 26.03.2019г на
цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът по делото-„ЕОС Матрикс” ЕООД, представляван от юрисконсулт П.К., е
оспорил исковата претенция. Изложил е доводи, че образуваното изп. дело № 393/2010г по
описа на ЧСИ М.Ц. е било прекратено и ищците нямат правен интерес поради това, че нямат
процесуална легитимация, тъй като не са страна в процесуално правоотношение по
принудително изпълнение. Относно давността поддържа, че следва да се приложи ППВС №
3/1980г, а не ТР №2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г, тъй като последното няма обратно
действие и се прилагат от приемането му на 26.06.2015г. Претендирало е да бъде прекратено
като недопустимо производството поради недопустимост на иска, алтернативно да се
отхвърли исковата претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция като е
приел, че е допустима, тъй като длъжникът има винаги правен интерес да установи със сила
на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед
осуетяване на образуване на ново изпълнително дело. Приел е, че вземането е погасено по
давност, тъй като последното изпълнително действие е налагането на запор върху банковите
сметки на длъжниците на „Уникредит Булбанк” АД на 11.07.2014г.
2
Фактическата обстановка не е спорна между страните и същата е следвана:
От приложеното заверено копие от изпълнително дело №393/2010г. на ЧСИ М. Ц., с
рег.№840 с район на действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано
по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България” ЕАД на 17.06.2010г. въз основа
на издадени на 27.04.2010г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17091/2010г. по описа на СРС,
по силата на които ищците са осъдени да заплатят солидарно на банката следните
суми: 30 606,41евро главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.08.2008г. и Анекс №1 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва
от 13.04.2010г. до окончателното изплащане; 2265евро – възнаградителна лихва за периода
15.06.2009г. до 23.02.2010г.; 1345,73евро-разноски и 1122евро юрисконсултско
възнаграждение. Взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки, запор върху
дружествени дялове, цялостна справка на имущественото състояние на длъжниците, както и
възбрана на притежавани от тях недвижими имоти.
На 01.07.2010г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжниците. На
14.07.2010г. е била наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на ищците –
магазин и апартамент.
На 25.08.2010г. е бил извършен опис на магазина, който в последствие е бил
продаден на публична продан, състояла се в периода 29.11.2010г. – 29.12.2010г., като
имотът е бил възложен на купувача на 05.01.2011г.
На 03.12.2012г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху притежаван
от ищците недвижим имот, находящ се в Банкя. На 02.02.2012г. е бил наложен запор върху
банковите им сметки и сейфове в „Банка ДСК” ЕАД и „ПроКредит Банк България” ЕАД. На
04.11.2013г. е бил присъединен кредитор „Дайнърс клуб” по образуваното изп.дело.
На 11.07.2014г. ЧСИ е изпратил съобщение за налагане на запор върху банковите
сметки и сейфове на длъжниците в „УниКредит Булбанк” АД, което е последното
изпълнително действие по изп.дело №393/2010г.
С постановление от 26.10.2016г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство поради настъпила перемпция на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С молба от 11.11.2016г. взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД е поискал да му
бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, поради настъпилата перемпция.
С писмо от 29.10.2019г. „Райфайзенбанк България” ЕАД е уведомило длъжниците, че
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.03.2019г. е прехвърлило на „ЕОС
Матрикс” ЕООД всички свои вземания към тях, произтичащи от Договор за потребителски
кредит от 13.08.2008г., заедно с привилегиите и обезпеченията.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението с
твърдения, че не дължи сумата, само въз основа на факти, настъпили след подаване на
заявлението за заповед за незабавно изпълнение, тъй като те не са преклудирани. Предмет
на иска е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, като се
разглеждат наведените от ищеца възражения във връзка с възникването, съществуването и
изискуемостта на отричаното от него притезание. По настоящето дело възраженията за
недължимост са поради изтекла давност.
Изложените доводи във въззивната жалба, че предявената искова претенция е
недопустима, тъй като изпълнителното производство е прекратено, е неоснователно, тъй
като за длъжника съществува правен интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, който не е обезсилен и може да е основание за образуване на ново
изпълнително дело. В този смисъл е определение № 513/24.11.2016г по ч.т.д.№ 1660/2016г
3
на ВКС, I Т.О., определение № 410/20.09.2018г по ч.гр.д.№ 3172/2018г, ВКС, IV Г.О., в
които се приема, че предявяването на отрицателен установителен иск за погасено вземане, за
което е издаден изпълнителен лист, е допустимо независимо от това дали за събирането на
това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново или бъдещо изпълнително производство.
Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер-
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на изпълнителното
производство се обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо
към процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху материалните права на
страните.
Съгласно разпоредбата чл.433, ал.1, т.8 ГПК в сила от 1.03.2008г, изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Прекратяването настъпва по силата на закона, без да
е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител. Съгласно т.10 от ТР № 2/2013г. новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсването на давността е
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като са изброени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
По изпълнително дело № 393/2010г. на ЧСИ М. Ц., с рег.№840 с район на действие
Софийски градски съд се установява, че последното изпълнително действие е извършено на
11.07.2014г.-изпращане на запорно съобщение до „УниКредит Булбанк” АД, поради което
считано от тази дата е изтекла погасителна давност за вземането по изпълнителния лист на
11.07.2019г.
Исковата претенция по чл.439, ал.1 ГПК се явява основателна и следва да се приеме
за установено, че не се дължат суми по изп. лист от 24.04.2010г, издаден по ч.гр.д.№
17091/2019г по описа на СРС.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
въззивното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А. В. М. с
ЕГН ********** сумата от 3200лв. и на С.В. М. с ЕГН ********** сумата от 3 200лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260155/11.01.2021г, постановено по гр.д.№
14691/2019г по описа на СГС, ГО, I-22с-в, с което е признато за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, че В. Д. М. с ЕГН ********** и Н. М. М. с ЕГН
********** / с правоприемници А. В. М. с ЕГН ********** сумата от 3200лв. и на С.В. М. с
ЕГН **********/ не дължат суми по изп. лист от 24.04.2010г по ч.гр.д.№ 17091/2010г по
описа на СРС, издаден в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД, цедирани с договор за
прехвърляне на вземания от дата 26.03.2019г. на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД, както
следва: 31 078,94лв. главница по договор за кредит от 13.08.2008г.; 18 394,58лв. законна
лихва върху главницата от 13.04.2010г. до 26.03.2019г. и 2161лв. неолихвяеми вземания,
поради погасяване по давност и осъдено „ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2065,38лева, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. М. с ЕГН ********** сумата от 3200лв. и на С.В. М. с ЕГН **********
сумата от 3 200лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5