Решение по дело №1351/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 910
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20235300501351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300501351 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес град Пловдив, ул. *** , чрез процесуалния представител адвокат
Д., против Решение № 1379 от 28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 17478/2022г., по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което съдът е задължил жалбоподателката да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по
отношение на П. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: град Пловдив, ул. ***, като е
забранил на жалбоподателката да приближава П. Г. К., жилището му, местоработата и
местата му за социални контакти за срок от 12 месеца. Освен това съдът е наложил
глоба на Д. Н. К. в размер на 200 лв. за това, че на 29.11.2022 г. е извършила спрямо П.
Г. К. акт на домашно насилие.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено
от страна на жалбоподателката домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното
решение е постановено при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява, липсата на извършен акт на насилие от страна на Д. Н. К..
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената молба за защита.
Претендира разноски.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. Г. К., чрез адвокат Ч., с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Претендира разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН, подадена
от П. К. срещу Д. К.. В молбата се твърди, че молителят П. К. и ответницата Д. К.
имат сключен граждански брак, по време на действието на който е родено малолетно
дете-Т.. Твърди се, че на 29.11.2022 година в жилището им в град Пловдив на улица
„***, към 3.00 часа сутринта Д. започнала да крещи на молителя да си отключи
телефона, за да види какво прави по това време с него. При отказ на молителя да го
стори тя започнала да го удря с юмруци, рита в горната част на тялото и дере по
лицето, като едновременно с това крещяла. Детето Т. се събудило от шума и крясъците
й и това накарало молителя да и даде телефона. След това се обадила на 112. След
известно време дошли двама полицаи.
Ответницата, представлявана от адвокат Д., оспорва всички твърдения
изложени в молбата. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
Твърди, че страните са съпрузи в процес на развод. Признава се, че е настъпила
разправия между страните на 29.11.2022 г., както и че ответницата е ритнала молителя
П. -неин съпруг в окото, за да го отблъсне. Посочва се, че е изложена на психически
тормоз от дълго време.
С обжалваното решение съдът е уважил подадената молба за защита, като е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е
ударила молителя, като това нейно действие не е случайно и неволно, а резултат от
проявено агресивно състояние.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като
не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
По делото не е спорно, че П. К. е съпруг на Д. К., поради което молителят е
активно легитимиран да търси защита, а ответницата е сред лицата, посочени в чл. 3
ЗЗДН като пасивно легитимирани да отговарят по реда на този закон.
Безспорно е също обстоятелството, че отношенията между страните са
изострени. Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство не са междуличностните отношения между страните в тяхната цялост, а
само конкретно действие или действия съставляващи акт на домашно насилие,
извършени в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок, който е преклузивен (така
Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г., IIIг. о. на ВКС). От легалната
2
дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН , следва, че идеята
на закона е да се изследва поведението на страните не абстрактно и изобщо, а
конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. С оглед на горното, в
настоящия случай на разглеждане подлежи посочения в молбата акт на насилие от
29.11.2022 г., доколкото единствено той попада в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла
на чл. 2 от закона. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или обитават едно жилище. В конкретния случай, няма спор между
страните, че същите са съпрузи.
С молбата си за защита от домашно насилие молителят е представила
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На този документ разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3
ЗЗДН изрично придава доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от същия
предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея, когато поради
естеството на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието. Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като оборващи
или разколебаващи твърденията на молителя. В случая наред с представената
декларация са събрани и други доказателства, които се преценяват от съда във
взаимната им връзка. В подкрепа на изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
твърдения за упражнено физическо насилие на посочената по-горе дата молителят е
ангажирал писмени и гласни доказателствени средства.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че се
касае за влошени отношения между две лица, които се намират в брачна връзка, от
която имат едно дете. Обтегнатите отношения между страните са ескалирали на
29.11.2022 г. през нощта. Между страните е настъпила разправия в хода, на която
ответницата е ударила молителя с крак в дясното око.
След като обсъди доказателствата по делото, настоящият състав приема, че
спрямо молителя наистина е било осъществено физическо насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, което изцяло се дължи на действията на ответницата. Всички събрани по
делото доказателства – писмени и гласни изцяло подкрепят изложеното в молбата, че
ответницата със своето активно поведение е осъществила акт на физическо насилие,
изразяващ се в удряне с крак в дясното око, причиняващи болка и безпокойство у
молителя от подобно неконтролируемо неправомерно поведение.
Ето защо, за да се защитят правата на молителя като пострадало лице, е
3
необходимо съдът да уважи молбата, като наложи в негова полза съответна мярка за
защита. Целта на производството по ЗЗДН е да обезпечи неприкосновеността на
личността, обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които
по делото са категорично наложителни предвид създадената ситуация.
Правилно първоинстанционният съд е наложил за осъществяване на защита
мерки предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Обосновано районният съд е приел, че
подходящият срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, се явява срок от 12
месеца. Настоящият съдебен състав намира, че именно този срок е достатъчен за
постигане на търсения от закона ефект, при съблюдаване интересите и на двете страни
по спора.
По така изложените по –горе съображения въззивната жалба се намери за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски.
Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1379 от 28.03.2023 г., постановено по гр.д. №
17478/2022 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XIX гр. състав.
ОСЪЖДА Д. Н. К. с ЕГН ********** от град Пловдив, ул. ***, да заплати на
П. Г. К. с ЕГН ********** от град Пловдив, ул. *** сумата от 600 (шестстотин) лева -
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4