РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2227 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.С.Г. против З. „А.Б.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 04.10.2017 г. в
гр. София, на ул. „Гео Милев“, в района на кръстовището с ул. „Голаш“, образувано с бул. „Ситняково“,
настъпило ПТП между него и лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № ******, управлявано от Д.А.Т.. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП
е водачът на лекия автомобил, който не пропуснал пресичащия пешеходец Н.С.Г..
Твърди, че в резултат на ПТП е получил счупване на долния край на лъчевата
кост. Случилото се му се отразило и на психиката. Изпитвал страх и стрес.
Затруднен му бил нормалния начин на живот. Наложило се да бъде придружаван от
майка си. Чувствал се изолиран от приятелите си в училище. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, поради което направил искане да му бъде
платено обезщетение, по което била образувана преписка по щета № 100017217501111/2017
г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 40000 лева (молба от
11.04.2019), ведно със законната лихва считано от 09.02.2018 г. до
окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва иска по основание и размер. Оспорва вината на водача на лекия
автомобил, размера на обезщетението, както и началната датата, от която
претендира обезщетение. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резуртат, като поддържа,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 108, 113 и 114 от ЗДвП. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Д.И.Д. и Д. А.Т. и приетите заключения на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 04.10.2017 г. около 13.00 часа лек автомобил
Опел Корса с рег. № ******, управляван от Д.Т. ***
посока от ул. „Н. ***. Достигайки в района на пешеходната пътека преди
кръстовището с ул. „Голаш“ водачът на автомобила спял
да пропусне пресичащи пешеходци. Пешеходецът Н.Г. – 12 г. тръгнал да пресича
пред автомобила от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил,
по пешеходната пътека на разстояние около 1 метър вдясно от левия й край,
гледано по посоката на движение на детето. Водачът на лекия автомобил не
възприел намиращия се на пешеходната
пътека пешеходец и потеглил. Пешеходецът възприел потеглящия автомобил и се
отклонил на ляво с цел да избегне удара,
но не успява и с последвал удар с предната дясна част на автомобила в областта
на десния край на бронята и десни опорен крак, който в този момент е бил свит.
В резултат на това се получило изнасяне на крака на пешеходеца по посока на
движението на автомобила към левия му крак и се получило така нареченото
препъване и детето паднало на напред и встрани от автомобила на пътната
настилка, в близост до тротоара, като главата му се намирала върху решетката на
отводнителната шахта. Вещите лица от първоначалната експертиза (инж. Ж.Е.) и от
тройната експертиза (инж. С.Д. и В.Д.) дават заключение , че водачът на лекия
автомобил Опел Корса е имал възможност да възприеме
пресичащото ул. „Гео Милев“ дете от момента на стъпването му на платното за
движение върху пешеходната пътека, т.е. приемат, че причина за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който не пропуснал
пресичащия пешеходец. Установява се също така, че при настъпване на
произшествието процесния автомобил е потеглил от място и в момента на удара
скоростта му е била 11 км.ч. Въз основа на свидетелските показания тези
свидетели посочват, че скоростта на детето е било 9,3 км.ч. Въз основа на
данните вещите лица посочват, че детето е започнало пресичането си по
пешеходната пътека на разстояние от около 1 метър в дясно от левия й край от
гледна точка на посоката на движение на детето. Пешеходецът виждайки идващия
отдясно за него автомобил се отклонява наляво с цел да избегне удара. Посочват,
че изхождайки от мястото, на което е паднал пешеходецът ударът е настъпил на
0,60-0,70 метра след маркировката на пешеходната пътека.
Съдът не
възприема заключенията на повторната съдебно-автотехническа
е експертиза и особеното мнение към тройната съдебно-автотехническа
експертиза, тъй като те не кореспондират с другите събрани по делото
доказателства.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 04.10.2017
г. пострадалият Н.С.Г. е получил контузии на тялото без увреждания на
вътрешните органи, охлузване на главата, епифизиолиза
на лявата лъчева кост в долната й част. Вещото лице посочва, че описаната
костна увреда се среща много често при деца,
пострадали при ПТП и паднали върху една от ръцете, подпирайки се на длан.
Посочва, че при този механизъм в областта на китковата
става се осъществява ротационен
механизъм, който води до отлепване на растежната час на лъчевата кост, която увреда се счита за специфичен вид фрактура при децата. Увредата
представлява травматично изместване на растежния хрущял от метафизарната
част на лъчевата кост. При установено значително разместване се налага
перфектно наместване и временна имобилизация за срок
около 1 месец. В конкретния случай, не било констатирано разместване и затова
не е извършвано, а само е била поставена гипсова имобилизация.
Дава заключение, че получената остна увреда е довела на пострадалото дете трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая 2 месеца. Установява се, че
медицинска помощ на пострадалото дете е била оказана в Спешния детски
травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“. Била поставена гипсова имобилизация за срок от 25 дни, като през този период
лявата киткова става била напълно обездвижена. След
свалянето на гипсовата лонгета е започнало
раздвижване на лявата киткова става. Общо лечебният и
възстановителен период бил около 2 месеца. Вещото лице посочва, че през този
период болките и страданията са били по – интензивни през първата седмица по
време на проведената рехабилитация. След 2-рия месец ищецът търпял само
спорадични болки само при преумора на лявата ръка и при студено и влажно време,
но тези болки са отзвучавали бързо след употреба на обезболяващи средства.
Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент травматичната увреда на лявата ръка е отзвучала, а движенията на лявата киткова става вече са възстановени и посочва, че по делото
не са налице данни за негативни последици или усложнения.
Установява се от
приетото по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че при Н.С.Г. не се установяват клинични данни за психично или депресивно
разстройство, както и няма данни за промени на когнитивните му функции. При
анализ на информацията от субективните преживявания на ищеца и направеното
изследване, вещото лице – психиатър приема, че в резултат на претърпения
инцидент на 04.10.2017 г. , при него са
възникнали негативни емоционални преживявания с интензивни страхови
преживявания в определени ситуации (за период от около два месеца), тревожност
(около 2 седмици) и нарушен сън с кошмарни сънища за определен период (една
седмица). Посочва, че състоянието на ищеца не е наложило психиатрична
консултация и прием на психотропна медикаментозна терапия. Негативните
емоционални преживявания се определят като адаптационна реакция (реакция на дезадаптация). Вещото лице е установило, че към момента при
ищеца са налице страхови преживявания с малка интензивност в определени
ситуации (при наличие на пътно платно), но се движи навън без придружител.
Посочва, че възстановяването след въздействието на стресогенен
стимул става във времето и периодът на изживяване е индивидуален, като не може
да се определи в какъв период страховите преживявания ще бъдат напълно
компенсирани.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля В.Н.Н.– майка на ищеца. В
показанията си свидетелката установява, че в деня на ПТП била уведомена от
заместник – директор на училището, че синът й е блъснат от кола. Отишла в
Пирогов, където видяла детето. Той бил много уплашен, притеснен и всичко го
боляло. Казал, че най-вече го боли ръката. При изследванията било установено,
че е счупена лявата ръка. Имало свободна подвижна течност в таза, която се
разсеяла след това. Прибрали се в къщи. Синът
й бил изключително стресиран и не желаел изобщо да пресича улиците. Майка му го
карала с колата, спирала на пешеходната пътека, за да гледа как пресича.
Преживяното стояло в главата му. Той бил с гипс месец и седмица. Преди това бил
активно дете, но спрял да играе футбол, да плува, не участвал в часовете по
физическо. Можел да ходи на училище, но родителите му го придружавали, защото
не можел да си носи раницата. След случилото се останал в къщи една седмица и
имал нужда да говори много. Непрекъснато преживявал нещо. Събуждал се.
Рехабилитация не били правили, но след свалянето на гипса продължило да го боли
около месец след това.
Не е спорно между
страните, че между З. „А.Б.“ АД и собственика лек автомобил Опел Корса с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/01/117000348462, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че
ищецът е направил искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ като с писмо от 10.11.2017
г. е посочил допълнително документи,
които следва да бъдат представени, за да се произнесе по искането за определяне
на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Н.С.Г. е получил увреждания – контузии
на тялото без увреждания на вътрешни органи, охлузване на главата, епифизиолиза на лявата лъчева кост в долната й част.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени и гласни доказателства и приетите медицинска и автотехнически експертизи.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил Опел Корса с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както
с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от
ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 2 месеца, като ищецът е имал негативни стресови
преживявания за този период. Не можел да участва пълноценно в часовете по
физическо и да играе с други деца. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 15 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл.
113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило на обозначена пешеходна пътека, като преди
настъпването му лекият автомобил е спрял преди нея, за да пропусне други
пешеходци. ПТП е настъпило при потегляне на лекия автомобил, т.е. към момента
на навлизане на пътното платно пешеходецът се е съобразил с това обстоятелство.
Следователно не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща
отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен
момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, молбата за определяне на застрахователно обезщетение подадена на
08.11.2017 г., т.е. срокът за произнасяне е изтекъл на 08.02.2018 г. и
ответникът е изпаднал в забава за плащане от 09.02.2018 г. Следователно това е
датата, от която е дължима законна лихва върху застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1293,94
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева, представляваща
дължима държавна такса и сумата от 1545 лева, платени от бюджета на съда
разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М. сумата от 1280 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането З. „А.Б.“
АД, *** да заплати
на Н.С.Г., ЕГН-**********,*** ******,
със съдействието на баща си С. Й.Г., ЕГН-********** сумата от 15000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – контузии на тялото без увреждания на вътрешни
органи, охлузване на главата, епифизиолиза на лявата
лъчева кост в долната й част, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 04.10.2017 г. от Д.А.Т., водач на лек автомобил Опел Корса
с рег. № СА7317СР, застрахован със застрахователна полица № BG/01/117000348462,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 15000 лева до предявения размер от 40000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.С.Г., ЕГН-**********,***
******, със съдействието на баща си С. Й.Г., ЕГН-********** да заплати на З.
„А.Б.“ АД, *** сумата от 1293,94 лева, представляваща направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК З. „А.Б.“ АД, *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 2145 лева, представляващи дължима
държавна такса и разноски, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата З. „А.Б.“ АД, *** да заплати адв. Н. А. М., ЕГН-**********, със служебен адрес *** сумата от 1280 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: