Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8499/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу С.Л.Л., ЕГН ********** ***7 за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на общо 1603,11лева
по издадени фактури № **********/15.01.2019г., № **********/20.01.2019г., №
**********/15.02.2019г., № **********/20.02.2019г., № **********/20.03.2019г.,
№ **********/15.04.2019г. и № **********/ 20.04.2019г., от която: 625,64лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016г., изм. с доп. споразумение №
*********/03.12.2018г. за номер **********, от която 112,47лева, представляваща тримесечни абонаментни такси и 513,17лева,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилното устройство „SAMSUNG
Galaxy S9” без отстъпка съгласно актуална ценова
листа към 03.12.2018г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от
03.12.18г.; 33,30лева, представляваща стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги в периода 15.12.2018г. до 14.02.2019г. по
договор за мобилни услуги № *********/15.12.2017г. за мобилен номер **********;
152,39лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/15.12.2017г. за мобилен номер **********, от която 52,47лева, представляваща тримесечни абонаментни такси и 90,43лева, представляваща
разлика между стандартната цена на устройство „Tablet Prestigio wize 3418 8 4G” без отстъпка съгласно актуална ценова листа към 15.12.2017г. и преференциална му цена при сключване на договора платена в брой съответстваща
на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги; 791,78лева, от която 719,80лева представляваща 20броя предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 20.03.2019г.- 03.11.2020г. и 71,98лева
представляваща неплатени лизингови вноски за периода 20.01-19.03.2019г. по
договор за лизинг от 03.12.2018г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Purple, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда- 25.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1174/27.02.2020г. по ч.гр.д. № 2626/2020г.
по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняващи я молби: На 12.12.2016г. с ответника е сключен договор за
мобилни услуги № ********* за мобилен номер ********** за срок от 24месеца,
продължен за още толкова с допълнително споразумение № *********/03.12.2018г.
Уговорена е месечна абонаментна такса от 44,99лева с ДДС или 37,49лева без ДДС.
На същата дата и по повод сключването на допълнителното споразумение се твърди,
че между страните е бил сключен и договор за лизинг, по силата на който на
абоната е било предоставено за ползване мобилно устройство Samsung
Galaxy S9 Purple. Договорът
е сключен за срок от 23месеца при обща лизингова цена от 827,77лева и месечна
лизингова вноска от 35,99лева. Поради неизпълнение на задълженията на абоната по
договорите за плащане в срок на потребените услуги се твърди, че договорът е
бил предсрочно прекратен на 07.03.2019г., когато достъпът на абоната до мрежата
на оператора е бил преустановен. От тази дата е било преустановено
начисляването на месечна абонаментна такса и е начислена неустойка на база
месечната абонаментна такса без ДДС. Твърди, че вземането за неустойка за
предсрочно прекратяване е уговорено в раздел IV, т. 2 от допълнителното
споразумение от 03.12.2018г. и тя се равнява на сумата от всички стандартни
месечни такси за абонаментния план, считано от прекратяване на договора до
първоначално уговорения му срок, но в максимален размер от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без ДДС. Затова и претенцията се заявява в
размер на сумата от 112,47лева /37,49лв без ДДС х3/. Наред с това, абонатът
дължал и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответна на оставащия срок до края на договора, поради което се
заявява и претенция в размер на 542,57лева явяваща се разлика между
стандартната цена на лизинговата вещ без отстъпка съгласно актуалната ценова
листа към 03.12.2018г. и преференциалната цена уговорена с договора за лизинг
от 03.12.2018г. съответстваща на оставащия срок от допълнителното споразумение
от 03.12.2018г. По договора за лизинг се сочи, че ответникът има задължение за
2 вноски с падежи 20.01-19.03.2019г. и 20броя предсрочно изискуеми лизингови
вноски, всяка от по 35,99лева. Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ на договорите за
лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя,
то лизингодателят има право да обяви всички оставащи
като дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като
това му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12, ал.2 от
ОУ, ищецът, без да се прекратява договора, е обявил всички оставащи до края на
договорите лизингови вноски, т.е след м.03.2019г. до 03.11.2020г. за предсрочно
изискуеми. На 15.12.2017г. между страните е бил сключен договор за мобилни
услуги № ********* за срок от 24месеца с предоставен номер **********, с
уговорена месечна абонаментна такса от 20,99лева с ДДС или 17,49лева без ДДС.
За срока на договора е била предвидена промоционална
месечна абонаментна такса от 18,99лева с ДДС или 15,82лева без ДДС и е
предоставено мобилно устройство Tablet Prestigio wise 3418 8 4 G. По
този договор ищецът твърди, че е предоставил на ответника услуги в периода
15.12.2018г.- 14.02.2019г., стойността на които в размер на 33,30лева не е била
заплатена. Поради неизпълнение на задълженията на абоната по договорите за
плащане в срок на потребените услуги се твърди, че договорът е бил предсрочно
прекратен на 07.03.2019г., когато достъпът на абоната до мрежата на оператора е
бил преустановен. От тази дата е било преустановено начисляването на месечна
абонаментна такса и е начислена неустойка на база месечната абонаментна такса
без ДДС. Вземането за неустойка за предсрочно прекратяване било уговорено в чл.
11 от договора и тя се равнява на сумата от всички стандартни месечни такси за
абонаментния план, считано от прекратяване на договора до първоначално
уговорения му срок. Тъй като обаче прекратяването на договорните отношения е
извършено след сключване на спогодба от 11.01.2018г. с КЗП по гр.д. №
15539/2014г. и № 16476/2014г. на СГС, вземането за тази неустойка се заявява в
размер от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС, т.е за
сумата от 52,47лева /17,49лв без ДДС х3/. Наред с това, абонатът дължал и част
от стойността на отстъпките за предоставеното му устройство Tablet
Prestigio wise 3418 8 4 G,
съответна на оставащия срок до края на договора, поради което се заявява и
претенция в размер на 90,43лева явяваща се разлика между стандартната цена на
устройството без отстъпка съгласно актуалната ценова листа към 15.12.2017г. и
преференциалната му цена уговорена и платена при сключване на договора за
мобилни услуги. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по
чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за
предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от
така предприетата форма на защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Н.С..
Оспорва задълженията по сочените от ищеца кл.номера
да произтичат именно от процесните договори. Твърди, че е налично разминаване
между периода, в който се сочи да са потребени
услугите 15.12.2018г.-19.03.2019г. и датата на деактивиране на услугите
07.03.2019г., което изключвало тяхното потребление за периода 07-19.03.2019г.
От друга страна счита, че ако и да е имало непогасени задължения, то те касаят
м.12.2018г., което не обяснява решението на ищеца за прекратяване договора три
месеца по- късно. Вземанията за неустойки се оспорват по основание и размер.
Оспорва договорните отношения да са били прекратени по надлежния ред, доколкото
в чл.10, ал. 2 от ОУ е предвидено, че развалянето се извършва с едностранно
писмено изявление, а в случая липсват доказателства ищецът да е направил опит
да уведоми ответницата писмено за това си решение. Затова и оспорва за ищеца да
е възникнало правото на неустойка при предсрочно прекратяване. Претенцията за
неустойка относно предоставеното устройство- таблет
се оспорва, с аргументи, че в договора липсва информация за закупуването му на
преференциална цена и с отстъпка. По отношение на договора лизинг се посочва,
че в него също няма уговорена отстъпка, а в ОУ към него е регламентирано
единствено правото на оператора да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички суми по договора. Позовава се и на нищожност поради
накърняване добрите нрави на клаузите от договорите предвиждащи възстановяване
на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстващи на оставащия срок на договора, както и за заплащане на разликата
в цената на устройството по ценова листа към датата на сключване на договора и
платената при закупуването му от потребителя. Позовава се и на неравноправност
на клаузите на договора, доколкото не са били индивидуално уговорени,
предварително са били подготвени и потребителят е нямал възможност да влияе на
тяхното съдържание. В евентуалност се прави възражение за намаляване на
неустойката поради прекомерност.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален
представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора. Представя
писмена защита.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 2626/2020г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответницата при условията на чл. 47 ГПК. Налице е
субективен и обективен идентитет между вземането, за
което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство, след уточнението му от исковия съд.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответницата има качество на потребител по процесните сключени между страните договори
за предоставяне по мобилни/фиксирани услуги и договори за лизинг- договор за
мобилни услуги № *********/12.12.2016г., изм. с доп.
споразумение № *********/03.12.2018г. за номер **********, договор за мобилни
услуги № *********/15.12.2017г. за мобилен номер ********** и договор за лизинг
от 03.12.2018г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9
Purple; че в качеството му на доставчик на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно
отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорени неустойки и техния размер, в т.ч.
стойност на предоставените
вещи мобилно устройство Samsung Galaxy S9
Purple и устройство Tablet Prestigio
wise 3418 8 4 G по актуалните ценови листи на оператора към датата на
сключване на договорите; че е изправна
страна по договора за лизинг, т.е
предоставил е държането на вещта; договаряне
размера на неустойката в съответствие с типични разходи и обичайна печалба;
осъществяване на предпоставките по едностранно прекратяване договорните
отношения с ответницата.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 12.12.2016г. между страните
е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от
24месеца при стандартен месечен
абонаментен план от 30,99лева на месец по програма Нонстоп 30,99 с неограничени
национални минути, като е уговорено и предоставяне на мобилен апарат Samsung Galaxy J1 2016 Black. В договора са уговорени
неустойки в случай на прекратяване ползването на услугите за посочения номер
през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора. А когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгл. посоченото в договора, потребителят дължи и неустойка в размер на
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната
актуална ценова листа на оператора за съотв.
устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на която и да е
СИМ карта/номер, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена
в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за
лизинг. С изрична декларация, потребителят е удостоверил получаването от
оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4,
ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и
разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.
На същата дата и по повод договора за мобилни услуги между страните е бил
сключен и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като
лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J1 2016 Black при обща лизингова цена
от 184.67лева, платима на 23вноски от по 6,29лева всяка и при първоначална вноска от
40лева платима към датата на сключване на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока
на договора и след като заплати допълнителна сума от 6,29лева. Ал. 3 предвижда,
че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане
в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена
форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 6,29лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане
на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
С допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги за номер ********** от 03.12.2018г. ответникът е избрал абонаментен план
Тотал 44,99, като при подписване на споразумението на
абоната е предоставено устройство Samsung Galaxy
S6 Purple при обща лизингова цена с
абонаментния план от 863,76лева и стандартна от 1609,90лева /чл.1, раздел II/, при отстъпка от стандартната
цена от 746,14лева. С подписването му съгл. чл. 3 раздел III се прекратява ползването на
всички получавани до момента и неупоменати в споразумението отстъпки и
преференциални условия. Споразумението е сключено за срок от 24месеца считано
от 03.12.2018г. В чл.2, раздел IV е предвидено, че при прекратяване
на договора преди изтичане на срока по чл.1 от същия раздел по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по него,
потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвиши трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора, а когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно действащата
ценова листа на оператора към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок от
договора. На същата дата и по повод договора за мобилни услуги между страните е
бил сключен и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът
като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Purple при обща лизингова цена от 827,77лева, платима на
23вноски от по 35,99лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 35,99лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване
не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане
на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена
форма, че не желае да го закупи, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 35,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане
на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
На 15.12.2017г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за
срок от 24месеца при стандартен месечен
абонаментен план от 20,99лева на месец по абонаментен план Интернет 20,99, като
е уговорено и предоставяне на устройство Tablet Prestigio wise 3418 8 4 G. В договора са
уговорени неустойки в случай на прекратяване договора през първоначалния срок
по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение задълженията му
договора в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора, а когато е предоставено
устройство и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от него цена за устройството в брой или общата лизингова
цена по договора за лизинг. С изрична декларация, потребителят е удостоверил
получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и
информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП.
По делото са приобщени като писмени доказателства всички
фактури остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори, както
и ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните
фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника
по процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне
на електронни съобщителни услуги и по договорите за лизинг.
Ответникът не е оспорвал страните да са били в твърдяните
облигационни правоотношения. Оспорвал е процесните задължения да произтичат
именно от тях. Следователно, процесните договори за мобилни услуги и лизинг са
валидно сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае
доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения
и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията
между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с
предмет натурална престация. Договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и
е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към
тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги по
издадени фактури в периода 15.01.2019г.-
20.04.2019г. При липсата на оспорване на представените извлечения от
електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените
услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски договори
и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на
данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира
в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Ответникът не е
твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. В заключение, сумите са начислени
за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях. При
определяне на тяхната стойност съдът съобрази приложените писмени доказателства
и заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза. От него се
установява, че по договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016г.
изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г. за номер ********** за периода
03.12.2018г. – 14.02.2019г. няма непогасени задължения за потребени
услуги. По този договор неплатени са само начислени неустойки от 608,41лева, от
която 112,47лева за предсрочно прекратяване на договора и 495,94лева
представляваща разлика между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Purple без отстъпка и дължимата
преференциална цена по договора за лизинг от 03.12.2018г. По договора за лизинг
от 03.12.2018г неплатените задължения са в размер на общо 762,38лева, от която
сума 42,58лева неплатени лизингови вноски с настъпил падеж и 20броя неплатени лизингови
вноски за периода 20.03.2019г. до 03.11.2020г. Непогасените задължения по
договора за мобилни услуги № *********/15.12.2017г. за периода 15.12.2018г. до
14.02.2019г. са в размер на 33,30лева. Затова, следва да се приеме, че стойността
на месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 15.12.2018г. до 14.02.2019г., дата предхождаща прекратяване на
договорните отношения- 07.03.2019г., по договора за мобилни услуги №
*********/15.12.2017г. за мобилен номер **********, са дължими. Доказателство за извършено плащане на потребените услуги на
обща стойност 33,30лева не са ангажирани по делото и при изначална липса на
твърдения за този факт, претенцията за тази главница се явява доказана по
основание и размер.
Предмет на претенцията са суми представляващи дължими
лизингови вноски по договори за лизинг от 03.12.2018г., по който ответникът
като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Purple при обща лизингова цена от 827,77лева, платима на
23вноски от по 35,99лева всяка. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването му, лизингополучателят
е декларирал получаването на вещта, поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение. Корелативно
на него е това на лизингополучателя да плаща
дължимата цена за това ползване. Наличието
на финансово- кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него, поради
което и при липса на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски начислени
до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими.
Касае се съобразно заключението на в.л.
за вземане в размер на 42,58лева за две лизингови вноски с настъпил падеж-
03.02 и 03.03.2019г., като се съобрази, че тази с
падеж 03.02.2019г. е била частично погасена със сумата от 29,40лева по
повод извършено от ответника плащане на
24.09.2019г. на сумата от 185,69лева /т. 2 и приложение 3 от експертното
заключение/. Затова и тази претенция се
явява основателна до размера на сумата от 42,58лева, като разликата до
71,98лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на предсрочно изискуемите лизингови вноски
се установява, че начисляването им е общо, сторено от оператора по аргумент, че
предвид неизпълнение на задължение по плащане на задълженията на ответника по
договорите е упражнено правото по чл. 12, ал.1 от ОУ, а именно с писмено
уведомление до лизингополучателя, последният е
известен, че след изтичане на предоставен срок за плащане на дължимите
лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат обявени за изцяло
предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на неустоечна
такава. Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на лизингодателя
се съразмерява с дължимата до края на договора
лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да
е била върната на лизингодателя, то следва да се
приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза от ОУ е действителна. Претенцията се явява доказана в своето основание. По отношение на размера
на претенцията, съдът съобрази заключението на в.л. съобразно, което дължимите
лизингови вноски за периода 20.03.2019г. до 03.11.2020г. са в размер на
719,80лева. В заключение, исковата претенция
следва да бъде уважена в целия й размер, при липса на доказателства за
извършено плащане на така установеното задължение.
На следващо място,
предмет на претенцията са и неустойки за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните по договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016г., изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г. и
договор за мобилни услуги № *********/15.12.2017г. заявени в размер от три
месечни абонаментни такси.
Дължимостта на неустойката
по договора за мобилни услуги № *********/12.12.2016г.,
изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г., както се посочи е разписана в чл.2, раздел IV и гласи - при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.1 от същия
раздел по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му по него, потребителят дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвиши трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Дължимостта
на неустойката по договора за мобилни услуги от 15.12.2017г. е предвидена в
договора и клаузата влиза в действие в случай на прекратяване договора през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
задълженията му договора, при което абонатът дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора.
Конкретното задължение,
чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна
неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на
дължимите суми за предоставени и потребени мобилни
услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие
с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси
по договора и да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в
която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните
отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Същевременно,
ангажирани са доказателства, че ответникът е бил поканен с писмо получено на
28.03.2019г. да погаси натрупаните задължения по сключените договори, като е предупреден
и за последиците от неизпълнението си в предоставения му 10 дневен срок. Видно
от отчетеното потребление по договора от 15.12.2017г., съотв.
до 19.03.2019г. по договора от 03.12.2018г., достъп до мрежата е бил наличен,
независимо че за периода 20.02-19.03.2019г. по договора от 03.12.2018г. липсва
изходящ трафик и ползвани услуги. С писмото от 21.03.2019г. и действията по
начисляване на неустойки за прекратяване на договорните отношения, доставчикът
недвусмислено е изявил волята си да не предоставя услуга занапред и е престанал
начисляването на абонаментите такси. Това поведение следва да се квалифицира
като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на договора, а
достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото фактуриране,
за което клиентът е уведомен при сключването на договора. Същевременно, при
договорен изричен отказ да получава хартиена фактура, клиентът е поел
задължението сам да се информира за издадените фактури на договорената дата- съот. 20-о число на месеца по договора от 12.12.2016г., изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г. и 15-о
число по договора от 15.12.2017г. В заключение, следва да се приеме за
установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за
напред на облигация с продължително изпълнение. В казуса
неустойката по договора от 15.12.2017г. в размер на 52,47лева е начислена в
размер на месечните абонаментни такси до края на договора, но е претендирана
понастоящем в размер до сбора на три месечните абонаментни такси. Принципно, установено
е, че ответникът не е заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани
услуги. Направено е възражение обаче за нищожност на тази клауза, за което
всъщност предвид естеството на спорното право, съдът следи и служебно. Характерът
на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен и
има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по
договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е
необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е
ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна
клауза и размер на неустойката. От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в
издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна
клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално
определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ
неговото едностранно прекратяване. Ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Тази преценка, следва
да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и
вида на насрещните престации, а именно мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за
предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в
размер несъразмерно висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така, мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика. В случая изцяло без значение е служебно
известния на съда факт, че е постигнато споразумение с КЗК на 11.01.2018г. по
гр.д. № 15539/2014г. на СГС, по силата на което ищецът се е задължил да намали
прилаганите от него неустойка спрямо своите клиенти и в изпълнение, на който
ангажимент очевидно понастоящем неустойката се претендира в трикратния размер
на абонаментните такси. Настоящия договор за
мобилни услуги е сключен 15.12.2017г. и противоречието на клаузата за неустойка
с добрите нрави е било налично още при сключването му. Следователно, в
конкретния случай изначално не е било налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
него. Волята на страните при договарянето не може да бъде едностранно изменена от
една от тях, признавайки нищожния характер на уговорената първоначално
неустойка. Императивният режим на закрила на
потребителите изключва изменението на клаузите по начин, възстановяващ
еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив, законът предвижда
именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по
общия ред, именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е
възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да
е полза от неравноправната клауза. Затова, въпреки заявяването на неустойката в
размер достигащ трикратния сбор на абонаментните такси, настоящият състав
следва да отрече изцяло последиците на неустоечната
клауза като неравноправно наложена при договаряне на потребителски
договор. В заключение, съдът намира, че претенцията за неустойка по договора от
15.12.2017г. в размер на 52,47лева следва да се отхвърли. Не така стои въпросът относно
уговорената неустойка за предсрочно прекратяване с договора от 12.12.2016г., изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г. В доп.
споразумение операторът е уговорил максимален на дължимата неустойка размер съизмеряващ се от сбора на три месечни абонаментни такси. Едностранното прекратяване от страна на клиента принципно
позволява освобождаването му от оказал се неудобен за него срок или цена, но
същевременно лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че
прекратяването на срочния договор засяга съществено само интереса на
доставчика. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират
до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на сделка
на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с договаряне на
неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента без ДДС, кредиторът
не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата
регламентираща нейната дължимост е действителна. Претенцията за неустойка в
размер на 112,47лева /37,49х3/ за предсрочно прекратяване на договора от 12.12.2016г. изм. с доп. споразумение от 03.12.2018г. следва да
бъде уважена в цялост.
По отношение
на неустойките явяващи се разлика между стандартната цена на предоставени
устройства и дължимата преференциална такава по договорите, съдът приема
следното: Както се посочи в договора от 15.12.2017г. в случай на прекратяване договора през първоначалния срок по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение задълженията му, когато е
предоставено устройство е регламентирана дължимост на неустойка в размер на
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и
заплатената от него цена за устройството в брой. В случая, въпреки дадените
указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не е ангажирал доказателства
относно платената от потребителя цена на това устройство Tablet Prestigio wise 3418 8 4 G при сключване на договора, нито такива относно цената на
устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и
претенцията за сумата от 90,43лева следва да се отхвърли само на това основание
като недоказана.
Неустойката по договора от 12.12.2016г., изм. с доп.
споразумение от 03.12.2018г. е разписана в чл.2, раздел IV и клаузата гласи, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока по договора по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по него,
потребителят дължи неустойка, когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгл. посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл, в размер на такава част от разликата между стандартната цена
на устройството без абонамент, съгласно действащата ценова листа на оператора
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставяне на
устройството, каквато съответства на оставащия срок от договора. В договора за мобилни
услуги, сключен на 03.12.2018г., общата стойност на вещта с абонаментния план е
определена на 863,76лева, отстъпката от стандартната цена е 746,14лева, а
стандартната цена на устройството без абонаментния план е 1609,90лева. Този вид
неустойка е уговорен като допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване
съизмерима в максимален размер на тримесечни абонаменти такси по договора без
ДДС. Уговарянето й в размер на отстъпката от редовната цена на устройството,
без абонаментен план съответна на оставащия срок от договора, съдът приема, че не обуславя извод за необосновано висока
неустойка по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Не е налице и противоречие с
добрите нрави. Дължимото обезщетение е съответно на предвидимия размер на
вредите на доставчика. Същият е договарял тази цена на устройството, именно
защото е очаквал дългосрочното обвързване с потребителя и потребяване от него
на услуги за определен период от време. Затова и с прекратяването на договора
преди изтичане на уговорения срок, реално негативните последици за оператора са
измерими с редовната цена на устройството, такава каквато страните я биха
уговорили без сключване на договора за ползване на мобилни услуги, при това за остатъка
до края на периода. Потребителят е бил наясно с обстоятелството, че получава
устройството на преференциална цена, като в договора е посочена и редовната
такава. По волята на страните същите са се съгласили по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на абоната /обезпечителна функция/, да
осигури обезщетяване на оператора за евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния потребител
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна измерима
със стойността на получената отстъпка от цената /санкционна функция/. В
договорните отношения действа принципът на добросъвестно упражняване на права и
изпълнение на задължения. Т.е сключвайки договора страните подхождат с
намерение за неговото точно изпълнение, което респ. би изключило задействане на
неустоечната клауза. От друга страна, основната функция на компенсаторната неустойка е
именно стимулиране изпълнение от потребителя,
като по този начин се обезпечава финансовия интерес на кредитора. Дължимостта й е последица именно на виновното неизпълнение от страна на абоната обусловило
едностранното прекратяване на правоотношение от доставчика. Затова, не може да се приемат
доводите, че процесната неустойка е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а оттук че е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Претенцията е
доказана по основание, а касателно размерът й, съдът взе предвид заключението
на в.л. съобразно, което тази неустойка е 495,94лева, което обуславя извод за
отхвърлена претенцията за разликата до пълния заявен размер от 513,17лева.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 1051,37лв., от които 283,43лева адв.
възнаграждение по договор за правна защита от 20.07.2020г., 167,94лв. платена
за исковото производство държавна такса, 300лева платен депозит за особен
представител, 300лева платен депозит за в.лице по ССчЕ.
Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца, съобразно уважената
част на исковата претенция е 920,85лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Направени са такива в общ размер на 392,06лева, от които 32,06лева
за платена ДТ и 360лева платено адв. възнаграждение. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца съобразно уважената част на исковата
претенция е сумата от 343,39лева.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски не
се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане
срещу ответника С.Л.Л.,
ЕГН ********** ***7 по издадени фактури №
**********/15.01.2019г., № **********/20.01.2019г., № **********/ 15.02.2019г.,
№ **********/20.02.2019г., № **********/20.03.2019г., № **********/15.04.2019г.
и № **********/ 20.04.2019г. за сумите, както следва: 608,41лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № *********/12.12.2016г., изм. с доп.
споразумение № *********/03.12.2018г. за номер **********, от която 112,47лева, представляваща тримесечни абонаментни такси и 495,94лева,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилното устройство „SAMSUNG
Galaxy S9” без отстъпка съгласно актуална ценова
листа към 03.12.2018г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от
03.12.18г.; 33,30лева, представляваща стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги в периода 15.12.2018г. до 14.02.2019г. по
договор за мобилни услуги № *********/15.12.2017г. за мобилен номер **********;
762,38лева, от която 719,80лева
представляваща 20броя предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
20.03.2019г.- 03.11.2020г. и 42,58лева представляваща неплатени лизингови
вноски за периода 20.01-19.03.2019г. по договор за лизинг от 03.12.2018г. за
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Purple, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
25.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1174/27.02.2020г.
по ч.гр.д. № 2626/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 152,39лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/15.12.2017г. за мобилен номер **********, от която
52,47лева, представляваща тримесечни абонаментни такси и 90,43лева,
представляваща разлика между стандартната цена на устройство „Tablet Prestigio wize 3418 8 4G” без отстъпка съгласно актуална ценова листа към 15.12.2017г. и преференциална му цена при сключване на договора платена в брой
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги; за разликата
над присъдената сума от 42,58лева до 71,98лева, представляваща неплатени
лизингови вноски за периода 20.01-19.03.2019г. по договор за лизинг от
03.12.2018г. за предоставено мобилно устройство Samsung
Galaxy S9 Purple; за разликата над присъдената сума
от 495,94лева до 513,17лева, представляваща разлика между стандартната
цена на мобилното устройство „SAMSUNG Galaxy S9” без
отстъпка съгласно актуална ценова листа към 03.12.2018г. и дължимата
преференциална цена по договора за лизинг от 03.12.18г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 920,85лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Л., ЕГН ********** да заплати
на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6сумата от 343,39лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д.
№ 2626/2020г. по описа на ВРС, съразмерно
уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: