МОТИВИ по
НОХД № 2720 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, тридесет и седми
наказателен състав.
Подсъдимият
А.М.М., ЕГН **********, е предаден на съд по
обвинение за това, че на " два пъти в периода от 11.09.2017 г. до 10.10.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.З.
З. – че ще му изгради кухня в апартамент, находящ се
в гр. Варна – и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 1 200 лева. ".
Престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия адв. М.Н., ВАК
прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в
хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК. След като прие, че са налице всички предпоставки за
приключване на делото по диференцираната процедура, съдът с определение по чл.
248, ал. 5, т. 4 от НПК внесе делото за разглеждане именно по този
диференциран процесуален ред. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие
подс. М. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално
наказание. Същото е и становището на неговия защитник, който намира, че са
налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие и индивидуализиране на минимално наказание ЛОС
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, изтърпяването на което бъде
отложено по реда на чл.
66 НК с подходящ изпитателен срок. Сочи се, че освен признание на
подсъдимия е налице и реално съдействие на органите на ДП при разкриване на
престъплението, проявено разкаяние и критичност, както и добри характеристични
данни.
Пострадалият
Д.З. З. се явява в разпоредителното заседание, до
началото на което устно предявява граждански иск в размер на сумата 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/ представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът, след като
прецени, че посоченото лице има качество на пострадал от престъплението, за
което е внесен обвинителния акт, както и че претенциите му са предявени до
даване ход на разпоредителното заседание, прие така предявеният граждански иск
и конституира пострадалия Д. З. като
граждански ищец и частен обвинител в
наказателния процес. В хода на съдебните прения гр. ищец и ч. обвинител поддържа
изцяло претенцията си и моли същата да бъде уважена в пълен размер, подсъдимия
да бъде осъден с наказание лишаване от свобода.
Представителят
на Районна прокуратура в с. з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС над специалния минимум, което бъде
отложено по реда на условното осъждане с подходящ изпитателен срок, както и
уважаване в пълен размер на предявеният граждански иск.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.
372, ал. 4, вр. с чл.
371, т. 2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в
нормата на чл.
373, ал. 3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.М.М., ЕГН ********** бил женен, със средно
образование, работел в магазин на „Хоум Макс“
гр.Варна. Не бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност.
На
11.09.2017 г. подсъдимия А.М., в качеството си на служител в магазин „Хоум Макс“ гр.Варна, заедно със свой колега, неустановен в
хода на делото, посетил апартамент, собственост на св.Д.З. ***, за да извърши
оглед, тъй като няколко дни по рано З. избрал да закупи кухня от магазин „Хоум Макс“ гр.Варна. Подсъдимият М. бил посрещнат от св.В.
Д. З., майка на св.Д. З., който се намирал извън гр.Варна. След извършване на
огледа М. решил да убеди св.З.а, а чрез нея и синът и
св.З., той да се откажел от направената поръчка и да сключел договор с
подсъдимия за изграждане на кухнята, като целта на М. била да поиска и получи
от З. парична сума като „капаро“ за изграждане на кухнята, без да е имал
намерение действително да я изгради. В изпълнение на тази цел, подсъдимия дал
своя визитка на св.З.а, като и казал, че той можел да изпълни поръчката, без
участието на магазин „Хоум Макс“ – Варна, като
изказал аргумент, че поръчките изпълнявани от магазина се бавели, а той можел
да я изпълни до – 14.10.2017 год.. За това и св.З.а се свързала по телефона със
синът си и му предала предложението на М.. По късно през деня на 11.09.2017 г. Д.
З. се свързал с подсъдимия М., който потвърдил пред З. предложението си, в
резултат на което двамата се споразумели в срок до – 15.10.2017 г. М. да
изградял желаната от З. кухня за сумата от – 1 200 лева, която З. да му заплати
авансово – 800 лева от тази сума. З. позвънил на майка си и и заръчал да
предадяла сумата от 800 лева на подсъдимия като „капаро“ за изграждането на
кухнята в неговия апартамент. Така отново на 11.09.2017 г. М. отишъл за втори
път до апартамента на З., където св.З.а му предала сумата от 800 лева, собственост
на св.З., „капаро“ за сделката, която св.З. сключил с подсъдимия М.. След
получаване на парите подсъдимия ги изразходвал за свои нужди. В следващите дни М.
решил да поиска от св.З. и останалата сума от 400 лева, без да имал намерение
да започне работа по изграждане на кухнята. В изпълнение на горната цел, на
24.09.2017 г. подсъдимия отишъл до апартамента на З., срещнал се със св.З.а, за да уточнели последния детайл
на поръчката, като и показал мостра за гръб на кухня. Всички тези разговори
които подсъдимия М. водел със св.З., имали за цел да я убедят, а чрез нея да
мотивират св.З., той да предадял на М. сумата от 400 лева преди започване на
изграждане на кухнята. На 06.10.2017 г. св.З. потърсила по телефона подсъдимия
и го попитала кога щял да започне изграждането на кухнята, а той и отговорил,
че ден след като получи сумата от 400 лева, щял да започне да я монтира. На 10.10.2017 г. св.Д. З. заедно със свои приятели – св.Г.Д. и св.П.Г.,
отишли до кв.“Левски“ в гр.Варна, където се срещнали с подсъдимия М., който дал
обещание, че на 15.10.2017 г. кухнята щяла да бъде готова, което обещание нямал
никакво намерение да спази, но дал, само за това да получел сумата от 400 лева.З.
повярвал на обещанието на М. и му предал сумата от 400 лева, доплащайки му в
пълен размер сумата от 1 200 лева за изграждането на кухнята от
подсъдимия, който изразходвал сумата за свои цели. На 15.10.2017 г. З. неколкократно търсел по мобилния телефон подсъдимия, но
телефона му бил изключен. На 18.10.2017 г. св.З. се свързал с М. чрез фейсбук, като подсъдимия заявил, че кухнята на З. щяла да
бъде готова на 22.10.2017 г., което направил с единствената цел да отложи претенциите
на З. към него. На 22.10.2017 г. подсъдимия така и не отишъл до апартамента на З.
за да започнел работа по изграждане на кухнята му.
На
28.10.2017 г. св.З. и св.Д. отишли до домът на М. ***, като подсъдимия им
заявил, че плоскостите на кухнята били налични, нарязани и готови за монтаж,
което обстоятелство не отговаряло на истината, като този път М. обещал да
изгради кухнята на З. на 01.11.2017 г., което обещание не било изпълнено. След
това св.З. подал жалба до полицията за извършена измама спрямо него.
До
приключване на ДП инкриминираната сума не е възстановена на пострадалия.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с. з. доказателства, посредством приложените по ДП № 1/2018 г. по
описа на Четвърто РУ при ОД МВР – Варна, писмени доказателствени средства,
както чрез показанията на разпитаните в ДП свидетели, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подс. М. в с. з., одобрено от съда по
реда на чл.
372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 НПК.
При така
установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.
373, ал. 3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, за извършването на което
е предаден на съд. Това престъпление включва два предмета от обективна страна –
измамено лице и ощетено имущество, като имуществото първоначално се намира у
измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият казус се
установи, че подсъдимият е създал неправилна представа у пострадалия Д. З., че той ще му изгради кухня в кратък срок. Създадената от подсъдимия
неправилна представа е пряко свързана с активните му действия и обяснения
най-вече пред майката на св.З. – св.В.З., че може да изгради процесната кухня,
като уточнявал с нея детайлите по изготвянето и. По този начин и чрез
проявената продължаваща активност на подсъдимия с цел утвърждаване на вече
създадените неправилни представи, пострадалия Д. З. е извършил акт на
имуществено разпореждане, вследствие на който в периода от 11.09.2017г. до 10.10.2017 г. подсъдимия се е обогатил със сумата 1 200 лв.
Съдът приема за доказано, че във всеки един момент подс. М. е предвиждал, че
неговото въздействие върху пострадалия е такова, че може и ще предизвика
неправилни представи, вследствие на които последният извършва акт на
имуществено разпореждане. От субективна страна деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл обективиран в действията на
подсъдимия.
Правилно
престъплението е квалифицирано като „продължавано престъпление“ по смисъла на
чл.26 от НК, тъй като е налице обективна и субективна връзка /общност на вината
и еднородност на умисъла у подсъдимия/, изразяваща се в това, че осъществяват
поотделно едно и също по вид престъпление, извършени са при пълно тъждествено на
обстановката, което не позволява двете еднородни деяния да бъдат възприети като
отделни престъпления. Времето от около месец, в което са извършени отделните
деяния, безспорно може да се възприеме като „непродължителен период от време“
по смисъла на чл.26 от НК, като се изхожда от трайно установената съдебна
практика /ТР № 52/09.11.1988 г. по н.д. № 34/88 г. на ОСНК/.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подс. М. следва да бъде
определено съгласно правилата на чл. 58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал. 1, а втората по ал. 4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен с оглед възможността за
определяне на наказанието под специалния минимум, за което обаче е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи в хипотезата на чл.
58а, ал. 1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни,
нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го
мотивира да приложи чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и направените
самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че "... съставляват
елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител" – т. 7 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено невъзстановяването
и до настоящия момент на причинената имуществена вреда.
Наказанието,
предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 209, ал. 1 от НК е от 1 до 6 г. ЛОС,
поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната
на наказанието ЛОС с друг вид наказание, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът на осн. чл. 54 НК
го определи в тази рамки, в размер на специалният минимум, а именно 1 г. ЛОС,
след което и на основание чл.
58, ал. 1 от НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимият да изтърпи
наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. /съдът не посочва в
диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното
основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т. 2
от ТР № 2/19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС/. Съдът отчете, че
чрез налагане на наказание в размер на 8 м. ЛОС успешно ще бъдат реализирани
целите визирани в чл.
36 НК. На осн. чл.
66, ал. 1 НК съдът отложи така определеното наказание с изпитателен срок от
3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Вярно е, за съда не съществува
задължение за пряко приложение на разпоредбата на чл. 66 НК
само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно са
налице в случая, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че
е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие,
че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс. М. да изтърпява
реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с
тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на
обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се
произнесе и по предявеният граждански иск като осъди подс. М. да заплати на
пострадалия Д. З. сумата 1 200 лв. представляваща обезщетение за претърпените
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното й изплащане. В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените
вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по
смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, че е извършено виновно
от подсъдимия срещу когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се
намират в пряка и непосредствена връзка с неговото деяние. Предвид това, че
"... основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението... "[т. 1 ППВС № 9 /1961 г., изм. с ППВС № 7/1987
г. ], съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването му в пълния претендиран от гражданския ищец размер.
Съдът се
произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да заплати сумата от
50.00 лв., представляваща 4 % д. т. върху уваженият размер на гражданския иск -
по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: