Р Е Ш Е Н И Е

 

                № 1425/ 11.4.2016 г. ,гр.Варна

 

 

               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.03.2016 г., в състав:

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

           

при секретаря Ж.П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11407  по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявена от  ищцата  М.В.Й. ЕГН ********** *** срещу   ответника М.Й.С. ЕГН ********** *** искова молба, обективираща следните искови претенции, а именно:

-      искова претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК за постановяване на съдебно решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето А.М. Й. ЕГН **********, спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, като родителските права по отношение на детето А. да се упражняват от майката; местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката, а именно: гр.Белослав, ***; да се определят  мерки относно личните отношения между бащата и детето А., както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 часа сутринта до 18 часа и един месец през лятото във времето, в което майката не ползва годишния си отпуск , първата половина на Коледната ваканция и първата половина на Великденската ваканция / уточнение в проведеното на 11.03.2016г. съдебно заседание/; да бъде осъден ответника  да заплаща на детето А. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от месец февруари 2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 149 от СК.

-               искова претенция с правно основание чл.127а ал.2 от СК за постановяване на съдебен акт, който да замести съгласието на ответника, в качеството му на родител на детето А.М. Й. ЕГН **********, да пътува в  чужбина в страна-членка на Европейския съюз , Република Австрия  и в рамките на Европейския съюз/ уточнителна молба на л.63 и сл. от делото/. В проведеното на 11.03.2016г. съдебно заседание ищцата , чрез процесуалния си представител,уточнява ,че моли съдът да се произнесе в решението с разрешение за издаване на необходимите документи за пътуване на детето в чужбина.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че с ответника са живеели на семейни начала от началото на 2007 г. От съвместното им съжителството се е родило детето А.М. Й. с ЕГН: **********, родена на *** г. Излага ,че първоначално отношенията им с ответника били добри, но още от втората година започнали неразбирателствата между тях. Ответникът често оставал без работа и се налагало ищцата изцяло да поема издръжката за детето и домакинството, като през последната година от съжителството им той започнал и редовно да употребява алкохол. Ищцата положила усилия да закрепи семейството, но безрезултатно. Поради това за ищцата единственият вариант бил да се раздели с ответника, като страните са разделени от януари 2015 г. Ищцата не могла да си намери работа в България, поради което същата заминала временно за Австрия, гр.Инсбрук, където живее и работи нейната майка, баба на А.. Там ищцата започнала работа, а детето А. тръгнало на детска градина. Тъй като детето боледувало няколко пъти и посещавало болница, ищцата се свързах с ответника, за да започне да изплаща издръжка за дъщеря си. Ответникът категорично отказал да заплаща издръжка и до момента не е проявил никакъв интерес към А.. Ищцата твърди,че ответникът работи в Р.Германия, като е нает чрез българска фирма и има достатъчно доходи, за да заплаща издръжка от 250 лева месечно.

Предвид изложеното , ищцата сезира съда с предявената искова претенция и моли същата да бъде уважена. Моли се за присъждане на разноските по делото и адвокатския хонорар.

Ответната страна  М.Й.С. ЕГН ********** ***, в срока по чл. 131 от ГПК,  е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага ,че предявената искова претенция е неоснователна.Излага се,че с ищцата упражняват заедно родителските права по отношение на детето А.. Твърди се,че постоянното местоживеене ***. Ответникът твърди,че с негово съгласие, обективирано в Декларация peг.№ 974/13.02.2015г. по регистъра на Нотариус № *** О.С., ищцата и детето им А. през м. февруари 2015г. напуснали страната и се установили в град Инсбрук, Австрия. Имали уговорка няколко месеца по-късно, след приключването на командировката на ответника в Германия, да отиде и той в Австрия, където да живеят и работят заедно. Ответникът твърди,че изпращал на ищцата в Австрия пари за издръжката й и тази на детето. Със същата цел на 24.04.2015г. ответникът разпоредил работодателят му „***" ЕООД да преведе по банковата сметка на ищцата командировъчните му в размер на 885 евро. След приключването на командировката му,ответникът се прибрал в България и започнал да подготвя пътуването си за Австрия, но след телефонни разговори с ищцата разбрал, че тя не желае да отиде при нея и детето и да живеят заедно. Ответникът разбрал,че ищцата се е възползвала от съгласието му и безпрепятствено е извела детето от страната, като въобще не е имала намерение да продължи да живее с него. На 22 юни 2015г. ответникът оттеглил разрешението си детето да напуска страната, непридружавано от него. Ответникът излага,че има възможност да се грижи за детето А. , с което има изградена силна емоционална връзка. Твърди,че детето страда от раздялата на страните, тежко преживява преместването в чужда държава. Ответникът излага,че има собствено жилище в град Белослав, ***, женен е и съпругата му В.М.С. няма нищо против да се грижат заедно за неговото дете А.. Има и още две деца-М., роден на ***г. и Р., родена на ***г., за които също се грижи и издържа. Излага,че ако А. живее в семейството на ответника, тя ще успее да изгради още по- добра връзка със своите брат и сестра.

Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е предявеният в срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК от  ответника  М.Й.С. ЕГН ********** *** срещу ищцата М.В.Й. ЕГН ********** *** НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл.127 ал.2 от СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето А.М. Й. на него,да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на бащата, да се определи подходящ режим на лични отношения на майката М.В.Й. с детето , да се осъди майката да заплаща в полза на ненавършилото пълнолетие дете А.М. Й. , чрез ответника като баща и законен представител ,месечна издръжка в размер на 100,00 лв.,считано от влизане в сила на съдебното решение по настоящото дело, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.

Ответникът излага,че в случай, че исковете му бъдат отхвърлени, то моли да бъде определена месечната издръжка на дъщеря му А.,  към минималния нормативно определен размер, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Излага се в тази връзка,че ответникът е безработен, като трудовият му договор с работодателя му „***" ООД е бил прекратен и е регистриран като активно търсещ работа на трудовата борса. Моли да се има предвид, че освен към детето А. има ангажимент да издържа още две деца, ненавършили пълнолетие, а именно децата му М. М. Й., роден на ***г. и Р. М.а Й., родена на ***г. Моли да се има предвид и обстоятелството, че има задължения по кредити към „***" ЕАД /сега „*** ЕАД/ в общ размер на 8768,17 лв. /главница/, по които са образувани изпълнителни дела и са му наложени обезпечителни мерки, съответно ИД 755/2013г. по описа на ЧСИ *** Н.Г., ИД 846/2012г. по описа на ЧСИ *** Н.Г.. ИД 98/2014г. по описа на ЧСИ *** Н.Г. и ИД 701/2012г. по описа на ЧСИ *** Н.Г..

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски и заплатения адвокатски хонорар.

Ответникът по насрещния иск М.В.Й. ЕГН ********** *** е оспорила насрещната искова претенция и моли същата да се отхвърли като неоснователна.

В проведеното на 11.03.2016г. съдебно заседание ответникът , чрез процесуалния си представител, оттегля насрещната искова претенция в цялост и производството по делото е прекратено в тази част, на основание чл.232 от ГПК, с влязло в законна сила определение.

В проведеното на 11.03.2016г. съдебно заседание ответникът , чрез процесуалния си представител, признава исковата претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК на ищцата в частта за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските права по отношение на детето А. , определяне на местоживеенето на детето при майката и определяне на режима на лични отношения на ответника с детето така, както е заявен от ищцата и признава изцяло исковата претенция с правно основание чл.127а от СК , включително и в частта за разрешение за издаване на необходимите документи за пътуване на детето в чужбина. Ответникът оспорва исковата претенция на ищцата единствено в частта относно претендираната от нея издръжка в полза на детето А., като се моли съдът да съобрази получаваните от ответника доходи и обстоятелството,че същият издържа още две непълнолетни деца, поради което моли да бъде осъден да заплаща издръжка в минимален размер.

Контролиращата страна Дирекция "***" гр. Девня, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. Представя по делото писмен социален доклад.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане страните са родители на детето А.М. Й. ЕГН **********.

Видно от представения в превод на български език от заклет преводач трудов договор  от 04.02.2015г. , между ищцата М.Й. в качеството й на работник и ***,1210 Виена , ул.*** № 85 в качеството на работодател е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е поела задължението да почиства паметници, фасади и сгради при седмично работно време , без почивките, средно 12 часа и при брутно почасово заплащане в размер на 8,23 евро.

Видно от представения в превод на български език от заклет преводач договор за наем, В. Й., родена на ***г. , е сключила договор за наем са *** от Инсбрук, ул.*** № 39 за наемане на жилище , находящо се в дома на ул.*** № 6 ап.23  при месечен наем в размер на 601,80 евро.

 Видно от представеното в превод на български език от заклет преводач потвърждение за адресна регистрация на М.Й.,родена на ***г., същата е регистрирана от 28.01.2015г. на адрес в Инсбрук, ул. ул.*** № 6 ап.23 .

Видно от представеното в превод на български език от заклет преводач на потвърждение за адресна регистрация на А. Й., родена на *** г., същата е регистрирана от 28.01.2015г. на адрес в Инсбрук, ул. ул.*** № 6 ап.23 .

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, ответникът е сключил граждански брак на 10.07.2015г. с В.М.С..

Видно от представените  удостоверения за раждане , ответникът е баща на още две деца-М. М. Й., роден на ***г. и Р. М.а Й., родена на ***г. с майка В.Д.С..

Ответникът е представил нотариален акт за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане , от който се установява,че същият е собственик на недвижим имот в гр.Белослав.

Видно от представената по делото служебна бележка изх. № 144/28.10.2015г., фирма „***“-гр.Варна е превела на ответника сумата от 885 евро, представляващи негови командировъчни пари по евровата сметка на ищцата на 24.04.2015г.

Представено е заявление за оттегляне на дадено съгласие за пътуване peг. № 4493/22.06.2015г. на нотариус *** О.С. , от което е видно ,че ответникът оттегля даденото от него съгласие за пътуване на детето А. извън страната. Представена е нотариална покана peг. № 7345/21.10.2015г. на нотариус *** О.С. с известие за доставяне, от ответника до ищцата за връщане на детето А. в България.

Видно от служебна бележка изх. № 376/09.10.2015г., издадена  от Агенция по заетостта, ответникът е регистриран като безработен н 09.10.2015г.

Представена е регистрационна карта на ответника като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“, издадена на 09.10.2015г.

Представени са уведомителни писма от частен съдебен изпълнител Н.Г. , с които същият уведомява ответника за наложен запор върху трудовите му възнаграждения нън фирма „***“ ООД.

Видно от постъпилата с писмо на 08.02.2016г. от ТД на НАП – гр. Варна справка за актуално състояние на всички трудови договори на ответника , на 27.01.2015г. ответникът е сключил трудов договор с „***“ , който е прекратен на 17.04.2015г., а последните му два трудови договор са регистрирани с фирма „***“ – първият е сключен на 06.03.2015г. и е прекратен на 15.10.2015г. , а вторият е сключен на 28.12.2015г. и е валиден към момента на изготвяне на справката.

В приобщения към доказателствения материал изготвен от Дирекция „***“-гр.Девня социален доклад се посочва, че при първоначалния разговор , ответникът е желаел да поеме обгрижването на детето А. в неговото семейство, но при последваща среща е заявил,че няма претенции. Посочва се,че бащата е съгласен майката да упражнява родителските права над детето А. , т.к. в Австрия има по-големи възможности за развитието й. Посочва се,че бащата е във видимо добро здравословно състояние, няма данни да страда от заболяване , не е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК. Посочва се,че ответникът е ангажиран като корпусник в завод в Германия, но работата се осъществява чрез българската фирма „***“-гр.Варна, с която ответникът има договор от 03.01.2016г. Посочва се,че от 04.01.2016г. до 15.02.2016г. ответникът е бил в Германия , към момента на изготвяне на доклада е в България, като след това ответникът ще упражнява трудова дейност след приключване на настоящото дело при обаждане от фирмата. Ответникът е споделил , че се осигурява на минималната работна заплата. Посочва се,че ищцата е трудово ангажирана като работник във фирма „***“ ООД-гр.Варна и получава месечно възнаграждение в размер на 420 лв. Излага се,че детето А. от напускането на Република България  през месец януари 2015г.  не се е връщало в България и няма контакти с бащата и роднините си в България.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От съвкупния доказателствен материал , съдът намира,че е налице  спор в отношенията между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 2  и чл.127а от СК по отношение на детето на страните А., родена на ***г. От събраните по делото доказателства, безспорно се установяват произходът на детето, чийто родители са страните по делото, както и наличието на спор между тях,както по отношение на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето , режима на лични отношения и издръжката, както и предвид липсващо съгласие от страна на бащата, за пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за целта лични документи. От проведеното социално проучване по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт се установява, че действително майката пребивава в Р Германия, където е трудово ангажирана, както и обстоятелствата, че именно тя е родителят поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и реално упражняваща родителските права, след раздяла с бащата на А..

 Отчитайки най-добрия интерес на детето А., родена на ***г., пола и възрастта на детето, факта, че непосредствените грижи за детето се полагат от майката, както и обстоятелството,че ответникът признава исковата претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК на ищцата в частта за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските права по отношение на детето А. , определяне на местоживеенето на детето при майката и определяне на режима на лични отношения на ответника с детето така, както е заявен от ищцата и признава изцяло исковата претенция с правно основание чл.127а от СК , включително и в частта за разрешение за издаване на необходимите документи за пътуване на детето в чужбина, съдът намира, че родителските права по отношение на детето А. следва да се предоставят за упражняване на майката , да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майката , да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето така, както е заявен в исковата молба и да бъде уважена исковата претенция с правно основание чл.127а от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплаща.

В настоящия случай детето безспорно се нуждае от средства за издръжка - за храна, облекло, лекарства и т.н. Тъй като ищцата не представи доказателства за размера на нуждите на детето и какви са разходите по него, съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете, като с оглед нормативните разпоредби присъди издръжка в границите за покриване на минимално определените нормативно нужди на детето. Изхождайки от съвкупния доказателствен материал, съдът установява данни единствено за размера на трудовото възнаграждение на ищцата , но липсват данни относно размера на получаваното от ответника трудово възнаграждение. Към настоящия момент същият има сключен трудов договор с фирма „***“-гр.Варна. Относно месечната издръжка на малолетната А., дължима от родителите й, отчитайки възрастта на детето /5-годишна/, икономическите условия в страната, инфлационните процеси и доходите на родителите, намира, че същата следва да бъде определена в размер на 200 лв. От тази сума бащата следва да заплаща 110 лева, предвид работоспособната възраст и липсата на данни за влошено здравословно състояние на същия. Съдът не разполага с точни данни за получаваното от ответника трудово възнаграждение , единствено в социалния доклад е посочено,че същият се осигурява на минималната работна заплата. С оглед на горното, съдът съобразява обстоятелството ,че дори ответникът да  получава по-голямо трудово възнаграждение , макар и да се осигурява на минималната работна заплата,  то той има и други две деца М. М. Й., роден на ***г. и Р. М.а Й., родена на ***г., за които  също следва да полага грижи за отглеждането им. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на детето, в размер на 90 лв., следва да се престира от майката ведно с грижите по неговото отглеждане и възпитание.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Съдът намира,че от представената по делото служебна бележка от работодателя на ответника фирма „***“-гр.Варна за превеждане на сумата от 885 евро, представляващи командировъчни пари на ответника по евровата сметка на ищцата на 24.04.2015г. не може да се установи , че основанието за превеждането на тези е пари е именно издръжка в полза на детето А.. Доколкото ответникът не установи, че в периода от 01.02.2015 г. до предявяване на исковата молба на 12.09.2015 г. е изпълнявал безусловното си задължение за даване на издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете, то основателен се явява и иска за издръжка за минало време, който следва да бъде уважен в размер от 110 лева месечно.

С оглед на горното , съдът намира,че искът за присъждане на месечна издръжка от ответника за минало и за бъдеще време следва да се отхвърли за разликата над 110 лв. до предявения размер от 250 лв.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на заплатените от нея съдебно-деловодни разноски, предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.103 от делото и доказателствата за реализирани разходи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие , приложен на л.105 от делото,  ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по съединеното към настоящото дело гр.д.№ 13250/2015г. по описа на ВРС-ХVІІІ състав , което е образувано по повод предявените искове  с правно основание чл.127 ал.2 от СК за упражняване на родителските права, определяне на местоживеенето и режима на лични отношения и иска с правно основание чл.127а от СК, което  адвокатско възнаграждение с оглед уважаването на тези искове , следва да се  присъди в пълен размер . Видно от представения договор за правна защита и съдействие , приложен на л.104 от делото, адвокатското възнаграждение , заплатено от ищцата в размер на 300,00 лв., по настоящото гр.д.№ 11407/2015г. по описа на ВРС-ХІ състав, образувано по повод предявените исковете за издръжка за минало и бъдеще време с правно основание чл.142 и чл.149 от СК, следва да се присъди съобразно уважената част от исковете, поради което  ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от  132 лв., съответстваща на уважената част от исковете. С оглед на горното , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата  в общ размер от 432,00лв. за реализираните от същата разноски , съобразно уважената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи, а върху издръжката за минало време – 4% върху периода на платежите, по арг. за противното от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето  А.М. Й. ЕГН **********  НА МАЙКАТА М.В.Й. ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето  А.М. Й. ЕГН ********** ПРИ МАЙКАТА М.В.Й. ЕГН ********** на адрес ***, на основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.Й.С. ЕГН ********** с детето  А.М. Й. ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 часа сутринта до 18 часа и един месец през лятото във времето, в което майката не ползва годишния си отпуск,първата половина на Коледната ваканция и първата половина на Великденската ваканция,  на основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

ОСЪЖДА М.Й.С. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето  А.М. Й. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.Й. ЕГН **********  МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 110,00 /сто и десет/ лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда-12.09.2015г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска , до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на издръжката от 250.00 лева, на основание чл. 143 от СК.

 

ОСЪЖДА М.Й.С. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето  А.М. Й. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.Й. ЕГН **********  ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер на 110,00 /сто и десет/ лв. МЕСЕЧНО, за периода от 01.02.2015 г. до 11.09.2015 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на  месечната издръжка от 250.00 лева , на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на М.Й.С. ЕГН ********** ***  ,  в качеството му на баща на детето А.М. Й. ЕГН ********** , за това детето А.М. Й. ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува в  чужбина в страна-членка на Европейския съюз , Република Австрия  и в рамките на Европейския съюз,   придружавано от своята майка М.В.Й. ЕГН ********** ,  до навършване на 18 години, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

 

ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на М.Й.С. ЕГН ********** ***  ,  в качеството му на баща на детето А.М. Й. ЕГН ********** ,  за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето А.М. Й. ЕГН ********** , придружавано от своята майка М.В.Й. ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС.

 

ОСЪЖДА М.Й.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  М.В.Й. ЕГН ********** на адрес ***  сумата от 432,00 /четиристотин тридесет и два/ лв., представляваща  реализирани от ищцата съдебно-деловодни разноски , на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА М.Й.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 158,40 /сто петдесет и осем 0,40/ лв., представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и сумата от 32,41 / тридесет и два 0,41/ лв., представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за минало време , на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                  Районен съдия: