№ 908
гр. Шумен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630100704 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Ш. А., против Х.
А. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане
ответникът да плати на ищеца 5 000 лв. като частичен иск от 10 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания /психически/, вследствие извършено от ответника престъпление по
чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има влязло в сила Определение от
29.03.2022 г., постановено по НОХД № 318/2022 г., по описа на РС Шумен,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху исковата претенция,
считано от 01.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.05.2021
г. в с. З., на ул. „***” до дом № 18 ответникът извършил закана за убийство,
като насочил срещу ищеца от близко разстояние пистолет и възпроизвел
изстрел, което възбудило у него основателен страх. За това деяние по
образувано ДП № 712/2021 г., по описа на РУ-Шумен, ПП № 2262/2021 г., по
описа на ШРП, с Определение от 29.03.2022 г., постановено по НОХД №
318/2022 г., по описа на Районен съд – Шумен, е било одобрено
Споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК на 01.05.2021 г. и осъден
на „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три
1
години. Ищецът твърди, че в момента на инцидента преживял ужас, че
ответникът ще го убие и страх за живота и здравето си пред насоченото срещу
него оръжие и в последствие произведен изстрел. През тези няколко секунди
помислил, че умира, а пред очите му преминал целия му живот, съпругата,
децата и родителите му.. След инцидента продължавал да изпитва страх за
живота и здравето си, както и се страхувал за живота и здравето на своите
роднини, тъй като проблемите им с ответника продължавали. Вследствие на
извършеното от ответника имал промени в поведението, емоционален и
психически дискомфорт, психическа непълноценност, стрес, загуба на
телесно тегло, безсъние, проблеми в адаптацията. Това състояние
рефлектирало в отношенията му с околните и най-вече в семейството, с
децата му. Осъзнал, че не е пълноценен в общуването, не е пълноценен в
грижата за семейството си. Не можел да се концентрира върху живота си,
постоянно мислел за инцидента и затова как можел да умре. Постоянно бил в
състояние на тревожност. Не искал да ходи на село, а когато се налагало в
него се зараждала голяма тревожност, започвал да трепери, пулсът му се
ускорявал, връщал се ужаса, който преживял. Потърсил специализирана
помощ, като му били изписани лекарства - антипсихотици и антидепресанти.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв.,
като частичен иск от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен лично, не подава писмен
отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е
представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133
ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът
приема, че ответника е загубил възможността да упражни тези си права в хода
на предстоящото разглеждане на спора. В съдебно заседание служебния
защитник на ответника излага доводи за липса на причинно-следствена
връзка между деянието и резултата.
2
В проведените две съдебни заседания страните поддържат изразените
становища.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приетото НОХД № 318/2022 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че със Споразумение, одобрено на 29.03.2022 г., ответникът е
признат за виновен в това, че се е заканил с убийство на ищеца и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
насочил от близко разстояние газов пистолет срещу него и възпроизвел
изстрел, като от субективна страна деянието е извършено виновно, с пряк
умисъл. Имуществени щети не са причинени. На основание чл. 144, ал. 3 вр.
чл. 144, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК на ответника е наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, отложено за изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от 3 (три) години. След приключване на
устните състезания постъпи молба, рег. № 16225/30.11.2022 г., по описа ШРС,
за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С писмо рег.
№ 15897/24.11.2022 г. е получена молба вх. № 6962/10.11.2022 г., по описа на
Апелативен съд Варна, от която се установява, че ответникът Х. А. Р., иска
възобновяване на НОХД № 318/2022 г., по описа на ШРС, както и връщане на
делото за ново разглеждане, във връзка, с което делото бе изискано от
Апелативен съд Варна. На 06.12.2022 г. НОХД № 318/2022 г., по описа на
ШРС, е върната в настоящият състав на ШРС с приложено Разпореждане №
56/28.1102022 г., с което е отказано възобновяване на НОХД № 318/2022 г.,
по описа на ШРС, като е прието, че молбата е процесуално недопустима.
Разпореждането е окончателно.
От представените от ищеца Амбулаторни листи от 18.05.2021 г. и от
01.06.2021 г. /л. 4 и л. 5/ се установява, че ищецът преживял стресов момент
/негов съсед стрелял по него с пистолет/. По негови данни оттогава станал
много напрегнат и тревожен, нарушил се сънят му, спрял да се храни,
отслабнал на тегло. Изпитвал страхове. Обективното му състояние било
психомоторно неспокоен, напрегнат вътрешно, емоционално тревожен и
страхово зареден. Мисловият процес бил правилен с богата вегетативна
симптоматика, волево инхибиран, памет, интелект - съответни. Диагноза
3
„разстройство в адаптацията“. Преписана му е терапия.
От заключението по допусната в досъдебното производство съдебно
психиатрична експертиза се установява, че непосредствено след инцидента
описаните от ищеца преживявания – тревожност, нервност напрежение,
инсомния, възпроизвеждане на служилото се в сънищата, са симптоми на
кратка адаптационна реакция. Същата е наложила психиатрична консултация
и медикаментозно лечение за кратък период от време.
Съгласно приетото и неоспорено от страните Заключение по
допуснатата балистична експертиза /л. 71/ се установява, че с използвания от
ответника 9 мм предупредително-сигнален пистолет марка „Екоп Волга“, с
фабричен номер EVL 1420971, е могло да се произведе изстрел, с който от
посочените от страните разстояния не е възможно да се нанесат каквито и да
е било телесни увреждания.
От показанията на свидетелката Д. Т. М. А. съпруга на ищеца,
кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, доколкото отразяват преки и
непосредствени впечатления и кореспондират с останалия доказателствен
материал, се установява, че на 01.05.2021 г. малко след обяд, след спор между
страните в производството, ответникът извадил пушка или пистолет и
стрелял. В следствие на това съпругът й се изплашил и се навел. Децата им
бил в къщата и също се уплашили. След това в поведението на съпругът й
настъпили промени - бил психически разстроен, наложило се известно време
ползва лекарства и да ходи на лечение, което продължило 2-3 месеца.
От показанията на свидетелката Х. А. А. - майка на ищеца,
кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че след инцидента
синът й станал неспокоен и изнервен, не искал да ходи на село. Децата също
изпитвали страх и ужас.
От показанията на Б. Р. Х., непряк свидетел на деликта, се установява,
че отивайки на мястото на инцидента чул ругатни от къщата на ищеца, а от
къщата на ответника последвал изстрел. По това време ищецът бил в своя
двор зад висока тухлена ограда. Свидетелят пристигнал в дома на ответника,
от когото разбрал, че той е стрелял във въздуха, а причина за стрелбата била
поведението на ищеца, който го псувал на майка и ответникът не издържал.
4
Свидетелят твърди, че след инцидента ругатните от отсрещната къща не
спирали, а ответникът не се чувствал добре.
От показанията на свидетелката Ю. Р. Ю., се установява, че
конфликтът между страните възникнал защото свидетелят, който е овчар,
прибирайки се от паша, спрял стадото на улицата между имотите на страните.
Това раздразнило ищеца, който имал претенции, че овцете замърсявали
улицата, за което отправил упрек към ответника, като започнал да крещи, да
го ругае и да го псува на майка. Ответникът не издържал и стрелял с пистолет,
но във въздуха. Според свидетеля по време на инцидента ищецът бил в
нетрезво състояние.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателсва.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму. Основателността на предявените
искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда от деликт, е предпоставено
от установяване елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно, както и да са причинени вреди в причинно – следствена
връзка с извършеното.
При наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е
признат за виновен в извършено престъпление и му наложено наказание,
както е в настоящия случай, фактът на деянието и неговото авторство,
противоправността му и виновността, са установени по силата на чл. 300
ГПК. Съгласно тази разпоредба влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на тези от
елементите на деликтната отговорност. Употребеният от законодателят
термин „присъда” следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото
съдържание се включи, както и уважения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, при
5
невъзможност да се възбуди или при прекратяване на възбудено наказателно
производство на посочените в текста основания или когато деецът е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е
наложено административно наказание, така и при постигнато споразумение в
наказателния процес, както е в процесния случай. Предвид изложеното съдът
намира, че тези елементи на фактическия състав за търсене на деликтна
отговорност са налице, поради което предмет на изследване в процеса са:
размерът на вредите, претърпени от ищеца, вследствие противоправното
деяние на ответника и причинната връзка между деянието и претендираните
вреди.
Ищецът претендира неимуществени вреди. По общо правило
неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и
достойнството на пострадалия, т. е. когато увреждането е на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните
и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на
пострадалия. Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствени,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; болки и
страдания върху целостта на организма и здравето на увредения; накърнена
чест, достойнство, добро име в обществото; болки и страдания от причинена
смърт на близък, предизвикана от противоправни действия на други лица.
В разглеждания случай в момента на инцидента от ищеца са
претърпени психически страдания - страх за живота и здравето в следствие
произведен изстрел с предупредително-сигнален пистолет марка „Екоп
Волга“, с който не е било възможно, предвид разстоянието между двамата, да
се нанесат каквито и да е било телесни увреждания, както и след инцидента
са настъпили промени в поведението, тревожност, нервност, напрежение,
инсомния, възпроизвеждане на служилото се в сънищата - симптоми на
кратка адаптационна реакция, наложили психиатрична консултация и
медикаментозно лечение с антипсихотици и антидепресанти, продължило 2-3
месеца.
Предвид установеното съдът намира, че в резултат на деянието на
ответника на ищеца са му причинени психически страдания, за посочения
кратък времеви период. При тези установени по делото обстоятелства, съдът
намери, че предявеният иск за обезвреда е доказан в своето основание,
6
поради което претърпените неимуществени вреди, подлежат на обезщетение,
в размер с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари, като
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за същите се
определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за
неимуществени вреди е не да се поправят вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване за
причинени неимуществени вреди увредения получава парично
удовлетворение, с които да компенсира отрицателните и неприятни емоции.
Следователно законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Установената съдебна практика, включително чрез
задължителните указания на ВС, дава разяснения за критериите, по които при
всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени
неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които
следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение,
могат да бъдат: характера и степента на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата при които е извършено; видът и
продължителността на търпените болки и страдания; възрастта на увредения;
прогнозата за развитие; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания; осакатявания; загрозявания и пр.. -
обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането и личността
на увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи личността на
извършителя, неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са
предмет на наказателния процес при изследване на въпроса за вината му.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.
Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не
борави с други техники за определяне размера на справедливото парично
овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани
суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният
7
термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди. Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-
чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна
инстанция обективирана в ППВС № 4/68 г./
Ищецът претендира неимуществени вреди в размер 5 000 лв., като
частичен иск от 10 000 лв. При определяне размера на обезщетението за
обезвреда следва да се вземе предвид, че от това престъпление ищецът е
претърпял стрес и уплаха, които негативни влияния, след надлежно лечение,
са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца. Вземайки предвид възрастта
на ищеца към момента на увреждането и последиците от увреждането в
личностен план, ръководен от установените по делото и посочени по - горе
обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е сумата от 1000 лева.
Същевременно следва да се прецени, при конкретните условия, с какво
и до каква степен пострадалият сам е допринесъл за увреждането - съобразно
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако има данни за съпричиняване, съдът е
длъжен да ги обсъди и сам да приложи материалния закон, като не е обвързан
от изрично искане на делинквента. Правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се
тълкува с определената от законодателя отговорност на извършителя до
действителните вреди, които са в пряка последица с деянието му /чл. 51, ал. 1
ЗЗД/. По общо правило вредата в частта, за която е спомогнало и поведението
на пострадалия, не е вреда, причинена пряко и непосредствено от
делинквента /с цялата условност на използвания термин, доколкото и двете
страни са станали причина за настъпване на вредата/. В тази хипотеза
деянията едновременно на делинквента и на увредения са в причинно -
следствена връзка с вредоносния резултат, при което следващото се
обезщетение за увредения се намалява, защото сам той, независимо дали
виновно или не, с поведението си, е допринесъл до крайния резултат. Това
разбиране следва да се сподели, защото вредата в частта, за която е спомогнал
и пострадалият, не е вреда, причинена пряко от делинквента и последният не
може да е отговорен за повече от онова, което виновно е причинил. Това е
така тъй като пострадалият не може да търси обезщетение за онази част от
8
увреждането, което сам си е причинил. В по-старата практика на ВС е
застъпвано становището, че за да се приложи правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поведението на пострадалия трябва да е виновно и противоправно. В
съвременното решение на въпроса, дали поведението на пострадалия трябва
да е виновно и противоправно, за да е налице съпричиняване, е затвърдено
разбирането, че от значение е обективното съпричиняване, а не дали от своя
страна пострадалият е имал виновно поведение, като в по-новата си практика
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съставите на ВКС изоставят и разбирането за
необходимост от противоправност в поведението на пострадалия, допринесло
до крайния резултат. Дори в случаите, когато пострадалият е действал
противоправно, последното не е обуславящо за извода, че има
съпричиняване. Отговорността за непозволено увреждане има и санкционен
характер, но основната й цел е обезщетителна - пострадалият не се
„санкционира“ за поведението си, за да е нужно то да е виновно и
противоправно.
В процесния случай по делото са представени доказателства, че преди
деликта ищецът отправил обиди, ругатни и псувни по адрес на ответника, с
което вербално поведение го предизвикал и последният стрелял във въздуха с
пистолет. За отбелязване е, че не са представени никакви доказателства
ответникът да е предизвикал по никакъв начин вербалната агресия на ищеца.
Напротив в показанията си Ю. Р. Ю., които отразяват преки и непосредствени
впечатления, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, твърди,
че конфликтът между страните възникнал защото той - свидетелят, сам решил
и спрял стадото овце на улицата между имотите на страните, което
раздразнило ищеца. Към това действие на свидетеля ответникът нямал
никакво отношение, но въпреки това вербалната агресия на ищеца била
насочена към последния, а не към причинителя на дразнението. Предвид
изложеното съдът намира, че дължимото се за ищеца обезщетение от
ответника, следва да бъде намалено със 70 %.
Относно претендираната лихва върху неимуществената искова
претенция.
Настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86
ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се
9
дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се
дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, когато е
извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо,
върху уважената част на неимущественият иск следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане, до окончателно
плащане.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лв.
- адвокатско възнаграждение. Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски. При този изход на спора, разноските на ищеца
следва да бъдат определени в размер на 30 лв. - съразмерно уважената част от
иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид, че ищецът е освободен от
държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд Шумен, с IBAN BG 20 BUIN 70143130203014, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, дължащата се държавна такса на основание чл. 78 ал. 6 ГПК,
която при иск за непозволено увреждане, е в размер 4 на сто върху признатата
за основателна цена на иска, но не по – малко от 50 лева. В случая при 300
лева уважената част от иска за неимуществени реди, дължимата такса възлиза
на 50 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Осъжда Х. А. Р., с ЕГН ********** и адрес: с. З., общ. Хитрино, обл.
Шумен, ул. „***“ № 9, да плати на Б. Ш. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Шумен, ул. „***“, № 11, вх. 3, ет. 1, ап. 42, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания, вследствие извършено от ответника
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има постановено
и влязло в сила Определение от 29.03.2022 г., постановено по НОХД №
318/2022 г., по описа на РС Шумен, ведно със законната лихва върху сумата
10
от деня на увреждането – 01.05.2021 г. до окончателно плащане, на основание
чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като отхвърля за разликата до 5000, частичен от 10
000 лв., като неоснователен.
Осъжда Х. А. Р., с ЕГН **********, адрес: с. З., общ. Хитрино, обл.
Шумен, ул. „***“ № 9, да плати на Б. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. „***“, № 11, вх. 3, ет. 1, ап. 42, сумата от 30.00 (тридесет) лева,
разноски по делото представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Х. А. Р., с ЕГН **********, адрес: с. З., общ. Хитрино, обл.
Шумен, ул. „***“ № 9, да плати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд Шумен, с IBAN BG 20 BUIN 70143130203014, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, сумата от 50.00 (петдесет) лева – представляваща дължима
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 5.00 лева /пет лева/
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Шумен, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11