№ 9
гр. Шумен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630102029 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
220, ал. 1 от КТ.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „М Агро“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от В.С.С твърди, че ответникът Л. Т. Б. работил при него
през периода 03.12.2021 г. – 30.05.2022 г. В сключения между страните трудов договор било
уговорено, че срокът на предизвестието при едностранно прекратяване на
правоотношението е тримесечен. Б. депозирал именно заявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор, като изрично заявил нежеланието си да отработи срока
на предизвестието. Поради това, със Заповед № 35/30.05.2022 г. на представляващия
работодателя, правоотношението между страните било прекратено, считано от 30.05.2022 г.
Ответникът не платил на ищеца дължимото се обезщетение, съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ,
чийто размер възлизал на 2280,00 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено
изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1633/2022 г. по описа на съда. В срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, ответникът подал възражение срещу заповедта и на ищеца са дадени
указания за предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, по силата на което по
отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува парично вземане в
полза на ищцовото дружество против ответника в размер на 2280,00 лв., представляващо
парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение за неспазения срок на предизвестието при прекратяване на трудов договор
№ 48/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на
иска (29.07.2022 г.) до окончателното изплащане, като претендира и разноските по
1
настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Оспорва претенцията като неоснователна, тъй като сключения между страните трудов
договор бил със срок на изпитване, поради което било недопустимо уговаряне на
тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Освен
това, в сключения колективен трудов договор, действащ при ответното дружество, не била
предвидена възможност за уговаряне в индивидуалния трудов договор на подобен срок на
предизвестие. Моли, депозираният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото трудов договор № 48/03.12.2021 г. е, че между „М
Агро“ ЕООД гр. Шумен и Л. Т. Б. възникнало трудово правоотношение, по силата на което
последният изпълнявал длъжността „Бояджия, промишлени изделия“. Договорът бил
сключен за неопределено време, като бил уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза
на работодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че срокът на предизвестието при
прекратяване на трудовия договор се определя на 3 месеца, валиден за двете страни. Съдът
констатира от заявление вх. № 057/30.05.2022 г., че ищецът отправил искане да бъде
прекратено правоотношението на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 30.05.2022 г.
Управителят на ответното дружество издал Заповед № 35/30.05.2022 г., с която на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ прекратил трудовото правоотношение между страните поради отправено
от работника предизвестие, което не желае да отработи. По делото е представено копие на
фиш за получено от Л. Б. трудово възнаграждение за м. април 2022 г., от който се
установява, че брутното трудово възнаграждение, получавано от ответника възлиза на
710,00 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 1633/2022 по описа на ШРС се установи, че ищецът „М
Агро“ ЕООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 29.07.2022 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 773/29.07.2022
г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от „М Агро“ ЕООД гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му
на кредитор срещу ответника Л. Т. Б. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 773/29.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1633/2022 г. на
ШРС, и след направено възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
2
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителния иск е допустим.
По основателността на иска:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в
исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на същата са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1633/2022 г. на ШРС,
представените в настоящото исково производство писмени документи.
Доказа се, че между „М Агро“ ЕООД гр. Шумен и ответника Л. Т. Б. съществувало
трудово правоотношение, по силата на което последния изпълнявал длъжността „Бояджия,
промишлени изделия“. Установи се, че на 30.05.2022 г. ответникът депозирал заявление, с
което заявил желанието си трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено
по взаимно съгласие, което не било прието от работодателя. В същото изявление, Б.
посочил, че в случай на отказ, то следва да се счита за предизвестие. Тоест, същият
едностранно прекратил трудовото правоотношение, отправяйки ясно, недвусмислено и
безусловно едностранно писмено волеизявление за прекратяване на договора без да
отработва срока на предизвестието. По силата на разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ,
правоотношението се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на
служителя, като заповедта на работодателя има само констативен характер. Това
прекратяване настъпва автоматично, независимо дали е налице посоченото във
волеизявлението основание. Тоест, правоотношението между страните по делото е
прекратено на 30.05.2022 г. с получаване от ищеца на писменото изявление на Б.. Горните
обстоятелства не са спорни между страните по делото.
Ищецът претендира плащане от страна на бившия му работник на обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ. Съгласно цитираната норма, страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В конкретния случай, в сключения между страните трудов договор бил уговорен 3-месечен
срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът прави
възражение, че сключеният между страните трудов договор бил срочен такъв и срока
изтичал на 03.06.2022 г. и тъй като до края на срока на договора оставали дни, претенцията
била неоснователна. Съдът намира това възражение за неоснователно. Доказа се, че
страните, при подписване на трудовия договор изрично уговорили, че извършват това за
неопределено време. Това е безспорно, тъй като липсва уговорен какъвто и да е срок, като
модалитет на договора. Действително, в обсъждания договор е предвидена клауза за
изпитване в полза на работодателя. Уговарянето на такава клауза не трансформира трудовия
договор от безсрочен в срочен. Трудовия договор със срок на изпитване е самостоятелен вид
3
трудов договор, като този срок може да се предвиди и при сключване на срочни, и при
сключване на безсрочни трудови договори. Поради това, следва да се приеме, че в
процесния случай, при наличието на сключен между страните безсрочен трудов договор,
срокът на предизвестието при прекратяване на правоотношението е уговорения в
индивидуалния трудов договор – три месеца. Не се доказа твърдението на ответната страна
за наличие на сключен с този работодател колективен трудов договор.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че прекратявайки едностранно трудовия
договор с работодателя си, без да отработи уговорения срок на предизвестието, Л. Т. Б.
дължи на „М Агро“ ЕООД обезщетение. Размерът на същото възлиза на брутното му
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Брутното трудово
възнаграждение включва основното трудово възнаграждение на работника, както и
допълнителни такива, които имат постоянен характер. В случая, от представения фиш за
работна заплата се установи, че брутното трудово възнаграждение на Б. възлизало на 710,00
лв. Сочената от ищеца премия в размер на 50,00 лв. не притежава качеството постоянен
характер. Тоест, трикратният размер на брутното трудово възнаграждение на ответника
възлиза общо на 2130,00 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ се явява частично основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„М Агро“ ЕООД гр. Шумен от Л. Т. Б. за парична сума в размер на 2130,00 лв.,
представляващо парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение за неспазения срок на предизвестието при прекратяване на
трудов договор № 48/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска (29.07.2022 г.) до окончателното изплащане. Претенцията, в
останалата й част, до пълния размер, претендиран за установяване – 2280,00 лв. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи платено от ищеца
възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В случая, при цена на иска 2280,00 лв. и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ бр. 88/2022 г.), минималният размер на възнаграждението се
равнява на 528,00 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на
платимото от ищеца възнаграждение възлиза на 528,00 лв., а уговореният и платен на
пълномощника му размер – 490,00 лева. Тоест, заплатеното от ищеца възнаграждение за
един адвокат за представителство и защита в производството не е прекомерно.
4
Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един
адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 490,00 лв.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 500,36 лв. и по заповедното
производство в размер на 406,94 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 25,66 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Т. Б. с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Върбак, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. „Х.А” № 39 и „М АГРО“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, ж.к. „И“, бул. „М” № 1,
представлявано от В.С.С, със съдебен адресат – адв. В.М от ШАК, гр. Шумен, пл. „О“ № 7,
ет. 2, офис 4, че съществува вземане на „М АГРО“ ЕООД от Л. Т. Б. в размер на 2130,00
лв. (две хиляди сто и тридесет лева), представляващо парично обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за неспазения срок на
предизвестието при прекратяване на трудов договор № 48/03.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 773/29.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1633/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен за установяване размер 2280,00 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. Т. Б. да заплати на „М Агро” ЕООД гр. Шумен, направените по
настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 500,36 лв. (петстотин лева и 36 стотинки).
ОСЪЖДА Л. Т. Б. да заплати на „М Агро” ЕООД гр. Шумен, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 1633/2022 г. на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 406,94 лв
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „М Агро” ЕООД гр. Шумен да заплати
на Л. Т. Б. направените деловодни разноски по настоящото дело съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 25,66 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
5
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6